С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
21 3 фев 2012, 16:08, 8843 прочитания

ACTA отваря вратите за произвол

Емил A. Георгиев, специалист в правото на информационните технологии и интелектуалната собственост

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Имало ли е досега процедура, която да задължава доставчиците на онлайн услуги да предоставят информация "достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение"?

Подобни текстове съществуват, но има съществени разлики, които правят ACTA толкова проблематична. Според новото споразумение правоносители могат, когато си поискат и само на базата на "предположение", да изискват информация за всяко (в това число и маловажно) нарушение и доставчиците да са длъжни да действат "незабавно". Вярно е, че искането на информация трябва да бъде "юридически обосновано", но това засяга чисто формалните аспекти, като например позоваването на определен състав от ЗАПСП или НК, който (предполагаемо) е нарушен.

Противно на АСТА, според директива 2004/48 искането за информация може да се постави само в рамките на съдебно производство и трябва да бъде, първо, обосновано и, второ,  пропорционално на нарушението, което по дефиниция изключва маловажни случаи или случаи по непредпазливост. Отделно директивата изисква нарушението да е било поне установено и не се задоволява с едното предположение. И то трябва да е извършено в търговски мащаб.


От това личи, че АСТА влошава положението на доставчиците, навлиза много по-интензивно в личната сфера на интернет потребителите и ги излага на по-сериозни санкции.

Създава ли се нова процедура за доказване на нарушено авторско право – сега, ако се счете, че правото е нарушено, започва гражданско дело, в което трябва да се докаже вреда?

Не, изрично не се създава такава процедура. Но, забележете, чл. 27.3 от ACTA призовава за "сътрудничество" между правоносителите и доставчиците на интернет услуги. Същите това сътрудничество Европейската комисия нарича "извънсъдебни мерки" и "алтернатива на съдилищата". Това дава основания за предположението, че за да се блокира достъпът до "предполагаемо" незаконно съдържание, определени издирвателни (наблюдение и събиране на доказателства) и правоохранителни функции (например налагане на санкции) могат да бъдат възложени на частни индивиди, заобикаляйки по този начин съдебните органи и правото на справедлив процес.



Към това трябва да се добави изискването за "ефективни действия" срещу "всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда", както и изискването за въвеждане на неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения и мерки за възпиране на всяко последващо нарушение. Не се изяснява какви са тези мерки, но те могат да приемат формата на т.нар. три удара (ако бъде установено, че три пъти сваляте незаконно съдържание, интернетът ви се прекъсва - бел. ред.)

Така АСТА създава предпоставки за сериозно извънсъдебно вмешателство при авторскоправни спорове в цифровата среда, които определено са в ущърб на интернет потребителите.

Текстовете за "случаите на заобикаляне на ефективни технологични мерки" са доста интересни. Има ли такова законодателство в България, което да наказва тези, които умишлено премахват защитата?

Да, въведено е в Европейския съюз през 2003 с директива 2001/29/ЕС, а България го възприема през 2005, т.е. преди присъединяването си към ЕС. У нас е разписано в чл. 92 ал. 6 и 7 от ЗАПСП и представлява административно нарушение. С приемането на АСТА ще се превърне в престъпление от наказателноправен характер, което ще доведе до по-суровото му санкциониране.

В АCТА обаче се казва, че такива наказателноправни мерки държавите трябва да въведат "поне" за случаите на нарушения с търговски мащаби. Т.е. крайните потребители по-скоро няма да бъдат засегнати.

"Поне" означава, че могат да се въведат и за нетърговски мащаби. Т.е държавата може да разшири обхвата на тези мерки. Колкото до това, че действия се предприемат само срещу съзнателни нарушители, тук става дума само заобикалянето на ефективна технологична мярка, а не до "корективните действия" сами по себе си. Всеки път когато рипвате диск, това е съзнателно действие...

Казус. Спират ви с лаптоп с нелецинзиран "Уиндоус" и ви наказват. Но не е ли така и сега?
Не съвсем, защото към момента държателят на нелицензиран софтуер подлежи на административноправна отговорност, като е спорно дали изобщо ще се стигне дотам в случаите по непредпазливост, каквато обикновено е ситуацията при частните потребители. НК предвижда наказателноправна отговорност само при умишлено действие, каквото може да се вмени на бизнес сектора, но почти никога на частния потребител.

След АСТА обаче положението ще е значително по-усложнено заради залегналата в него идея да преследва всяко нарушение и неясната дефиниция на "търговски мащаб".

В споразумението постоянно се говори за действия в търговски мащаб. Какво означава това? Има ли международноправна дефиниция?

Не, но съществува дефиниция в директива 2004/48, която гласи: "Действия, извършени в търговски мащаб, са действията, извършени за извличане на пряко или непряко икономическо или търговско предимство. Това обикновено изключва действията, извършени от крайни потребители, които постъпват добросъвестно." Дефиницията в АСТА обаче гласи: "Дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода."

С просто око е видно, че АСТА не изключва от дефиницията крайните потребители, които постъпват добросъвестно, а това в цифровата среда би се отнасяло до огромното мнозинство.

Определението на търговски мащаб в АСТА е много по-неясно и това де юре ликвидира привилегията за крайните потребители, които действат добросъвестно (и за свои лични цели).
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Русия, Китай и Ковачки с интерес към АЕЦ "Белене", "Струма" ще е затворена до края на септември Вечерни новини: Русия, Китай и Ковачки с интерес към АЕЦ "Белене", "Струма" ще е затворена до края на септември

И още: Политолог и анализатор от "института" на Валерия Велева е новият шеф на кабинета на президента; Граждани на ЕС може да нямат право на свободно пребиваване във Великобритания при Brexit без сделка

19 авг 2019, 1046 прочитания

Африканската чума по прасетата влезе в седми свинекомплекс 1 Африканската чума по прасетата влезе в седми свинекомплекс

Фермата се намира в община Ценово, влизат ограничения за областите Русе и Велико Търново

19 авг 2019, 1357 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
AКT нA война

Как се роди международното споразумение за борба с фалшифицирането

Бързи, спортни, дигитални

Пазарът на спортни карти бързо набра скорост и се появиха още две нови компании

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство