С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 3 фев 2012, 16:16, 4525 прочитания

AКT нA война

Как се роди международното споразумение за борба с фалшифицирането

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Едва ли много от страните, подписали Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), са очаквали най-бурната реакция срещу него да дойде от собствените им среди. След присъединяването на Европейския съюз към ACTA в края на януари в страните членки се разгоря протестна вълна, а политиците масово започнаха да се оправдават за подписа си. Съпротивата трябваше да дойде от страни като Китай или Индия, срещу които ACTA всъщност е насочено. Още през 2010 г. Пекин заявява в Световната търговска организация (СТО), че при появата на негативни ефекти от споразумението за страните, които не са страна по него, ще повдигне въпроса във всички органи на организацията, но и ще предприеме контрамерки в съответствие с "DSU, TRIPS, GATT, GATS и т.н.".

Леко военната терминология не е случайна. АCТА, както и други наглед смислени споразумения се разглеждат от развиващите се страни като средство за ограничаване на техните възможности от по-богатите държави. Едно споразумение взима възможността за евтина форма на иновиране – копирането, а друго като Протокола от Киото налага допълнителни разходи. Така че Китай има за какво да се притеснява (производител на 70% от световните фалшификати според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Всъщност подписите под АCTA показват къде минава демаркационната линия в започващата война за интелектуалните права. 


Това обаче не стана – протестите бяха на полски младежи и европейски депутати с маски на Гай Фокс. Може би защото Китай е намерил начин да фалшифицира дори и международното споразумение за борба с фалшификатите, както се шегуваше преди време Economist.

Основната причина за появата на ACTA е "чувството на безсилие", както се казва в един документ на Европейската комисия, пред отказа на Бразилия, Китай и Индия да включат в дневния ред на СТО защитата на авторските права и интелектуалната собственост. По принцип те са в прерогативите на споразумението TRIPS, което налага минималните международни стандарти в областта на интелектуалната собственост в международен мащаб. TRIPS, който е подписан през 1994 г., обаче има слаби механизми за намеса, а и дава достатъчно голяма свобода за творческа интерпретация. Споразумението е насочено и към намаляване на "изкривяванията и пречките пред международната търговия", а развиващите се страни твърдят, че техните по-богати конкуренти се възползват монополно до достъпа си на стари патенти и права. Най-често даваният пример, особено от Индия – лидер при генеричните лекарства (т.е. такива които използват оригиналнит формули на лекарства с изтекли патенти), са триковете на фармацевтичните компании да удължат срока на правата си (например като изнамерят ново приложение на една лекарство). Подобна е ситуацията и със софтуерните патенти, нещо, за което между другото САЩ и Европейския съюз спорят отдавна (тук Европа играе ролята на подривна страна на статуквото).

Затова развитите страни, които са и най-големите притежатели на патенти и авторски права, решават да намерят начин за разширяване на възможността си да защитават своите претенции. Тъй като развиващите се страни блокират всяка инициатива в СТО, се взема решение за споразумение само между развитите държави. Официално обяснението е, че ACTA ща наложи по-високи стандарти, характерни за страните от ЕС или САЩ, и всеки, който иска, би могъл да се присъедини към тях. Има обаче един дребен трик. Всички страни по АCTA хармонизират стандартите си и който иска да търгува с тях, ще не ще трябва да ги спазва – просто няма място за лавиране. Освен това подписалите споразумението страни започват съвместни действия. Един от често даваните примери е с транзитна държава, която може да блокира или спре доставката на стока по молба на трета страна, въпреки че въпросната стока не нарушава никакви права в транзитната държава. Това е възможно и сега, но АCTA значително опростява процедурата.



Нещо подобно се получи, когато ЕС започна да налага агресивно своята политика по конкуренцията и дори гиганти като Microsoft и Apple трябваше за започнат да се съобразяват с нея. И САЩ никак не бяха доволни от това. 

Опитът за налагане на международни стандарти е и една причините за доста двусмислените формулировки в споразумението - то трябва да е по вкуса на всички страни, които възнамеряват да го подпишат. От една страна, в него има типичното за англосаксонското мислене строго прилагане на правилата за защита на интелектуалната собственост и внимание към евентуалните икономически последици от нарушаването им. Без крайности обаче, за да не се обидят европейците. И от друга, засилени права на потребителите, характерни за Европа, но без преекспониране, за да не бъде Старият континент обвинен в мекушавост. Друга причина за празнотите - особено по отношение на защита на крайните потребители, според привържениците на ACTA се дължала на факта, че те вече са уредени в TRIPS. Именно затова например Генерална дирекция "Външни отношения" на ЕС предлага тази взаимовръзка да бъде ясно посочена в европейското законодателство.

Така на теория ACTA не трябва да противоречи на европейското право – споразумението просто трябва да изведе високите стандарти за защита правата на авторите на глобално ниво. В анализа на Генерална дирекция "Външни отношения" от миналата година обаче се казва, че "новите криминални процедури (в глава 4 от АCTA) ще положат основата за дебат между страните членки. Т.е. служителите на комисията виждат противоречия във философията на ACTA и законодателството на отделни страни членки. Други моменти, които да предизвикват съмнения, са по отношение на защитата на личното пространство, отговорността на трети страни, както и на интернет провайдърите.

Най-важното заключение е, че въпреки че ACTА не налага промени в европейското законодателство, философията му сочи към посока, която много страни членки не биха поели.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: ACTA интернет СТО

Прочетете и това

Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС

Приятелските отношения отстъпват пред политически различия на срещата на G-7

25 авг 2019, 300 прочитания

Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка

Ведомството обявява поръчка за 260 хил.лв., като събира оферти само за 11 дни, без да мотивира бързата процедура

25 авг 2019, 702 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Отваряй! Интернет полиция!

Въпроси и отговори за споразумението ACTA и ефектите от него

Новото златно тепе на Крумовград

Първата нова мина в България след социализма започва да работи край Крумовград в местността Ада тепе

"Друсана" държава

Заради нежеланието си да различи индустриалния коноп от марихуаната България е на път окончателно да остане извън CBD индустрията

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица