Mario Bros. 2
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Mario Bros. 2

Mario Bros. 2

Продължението на една афера за машини за месо, фалшиви документи и услужливи съдии

14922 прочитания

© Надежда Чипева


Може ли една голяма европейска банка да бъде поставена на колене от разследван и осъден (на първа инстанция) за измами и пране на пари бизнесмен?  Възможно ли е Върховният касационен съд (ВКС), най-висшата съдебна инстанция, да бъде направен за смях от съдия от долна инстанция? В алтернативния правов ред в България всичко е възможно.

Миналата пролет разказахме за една намирисваща на развалено месо история, в която фирми, свързани със спонсора на БСП и с бившия президент Георги Първанов - Марио Николов, успяха с помощта на няколко услужливи съдии да пробият трайната практика на ВКС и със странни от житейска и правна гледна точка аргументи да провокират преразглеждане на влязло в сила преди три години решение.

Историята има своето продължение, което ще ви разкажем в следващите редове. Преди месец Пловдивският апелативен съд материализира абсурда на този казус, в който фактите и правото нямат абсолютно никакво значение. Пострадалата фирма е сред най-големите банки и явно е поставена в партер. Безсмислено е да се питаме какво остава за средния бизнес и обикновените граждани.

Една история от началото на 90-те

Цялата история започва в началото на 90-те, когато месокомбинатът в София взима кредит от "Хеброс банк" за да купи от Канада гигантска поточна линия за обработка и производство на месни продукти. Минималното количество пресни колбаси, което т.нар. канадски цех може да произведе за едно денонощие, е 120 тона. Машините са залог за кредита от 630 хил. щатски долара. Поточната обаче така и не влиза в експлоатация, а месокомбинатът спира да изплаща кредита. Банката започва да организира търгове, на които да продаде машините.

Купувачи обаче се намират много трудно - цехът е правен по поръчка, използва остаряла технология, не е в гаранция, а заради протеклия покрив в комбината е повредена. Освен това няма резервни части, нито дори и инструкции за експлоатация. Първо е направен опит да бъде намерен купувач за цялото оборудване, после за отделни технологични линии, а накрая и за отделни машини.

След като провежда 18 търга, банката успява да намери купувач само за 12 от машините и така да покрие само част от вземанията си.

През 2002 г. вземането от 1.7 млн. долара е продадено на пловдивската фирма "Елпин трейд интернешънъл" за 3 млн. лв. По това време акционери в дружеството са братята Петър и Марио Николови. Купувайки вземането, "Елпин" получава и правото да се разпорежда със заложеното имущество, което в следващите месеци е "разхвърляно" в няколко фирми, свързващото звено между които е именно Марио Николов.

За жълти стотинки...

През 2002 г. "Месокомбинат София" завежда дело срещу "Хеброс". В исковата молба твърди, че банката не е положила достатъчно грижи при организирането на търговете, в резултат на което машините са продадени на занижени цени и комбинатът е претърпял загуби за над 4.1 млн. лева. За сравнение - по същото време Агенцията по приватизация се опитва да продаде 75% от капитала на целия месокомбинат за първоначална цена малко над 2 млн. лв., но без успех.

Делото започва да се движи по инстанциите, като искът срещу банката е отхвърлен общо пет пъти, а ВКС слага точката на спора – с окончателно и влязло в края на 2006 г. съдебно решение. Както става ясно по-късно обаче, за българското правосъдие "окончателно" е относително понятие.

В началото на миналата година синдикът на комбината (през 2008 г. "Месокомбинат София" влиза в производство по несъстоятелност) изпраща молба до ВКС, с която иска съдът да преразгледа решението. Причината – случайно намерил оферта от 2001 г., с която "Елпин" предлага на банката да купи машините за 4.4 млн. лв.

От банката са категорични, че никога не са получавали подобна оферта. И действително на нея няма входящ номер. Не е представен документ, който да доказва, че тя е била изпратена и/или получена от "Хеброс." По делото са приложени входящите дневници на банката, от които е видно, че няма кореспонденция с фирмата на Марио Николов. Последната също така не е участвала в търговете за продаване на машините.

На два пъти (двама различни съдии, председатели на двете търговски отделения) съдът оставя молбата без движение, като дава указания на синдика да внесе дължима такса. Вместо да изпълни това указание, той подава трета молба, този път до председателя на съда – проф. Лазар Груев. По това време той е в отпуска и неговият заместник и председател на търговското отделение – Марио Бобатинов, който освобождава синдика от такса.

Съдия Бобатинов на практика действа като горна камара на ВКС (каквато, разбира се, няма) и отменя решението на две свои колежки. След това съдия Бобатинов разпорежда да се образува дело, което впоследствие е разпределено на... самия него.

По време на процеса пред ВКС е представен оригинал на въпросната оферта, който обаче е различен от копието – подписът не е същият, а е и на друго място. На оригинала има печат, а на копието няма. Съдия Бобатинов не намира за необходимо да коментира тези разлики.

Един месец по-късно, позовавайки се на появилата се оферта на "Елпин", Марио Бобатинов отменя влязлото три години по-рано решение на ВКС и определя Пловдивския апелативен съд да разгледа случая отново. Марио Бобатинов коментира за "Капитал" действията си така: "Какво трагично е станало - ще се провери една процедура."

Когато втората инстанция се поставя над последната

При повторното разглеждане на делото в Пловдив от "Месoкомбинат София" заявяват, че "Елпин" е отправила оферта за машините, защото й е било възложено от френска фирма да търси точно такива машини. По делото е представена офертата на френското дружество.

Управителят на френската фирма обаче категорично отрича подписът под нея да е негов. Бланката, на която е отпечатана т.нар. оферта, въобще не е на фирмата. Той отрича да познава управителите на "Елпин" и казва, че по това време е купувал от тях единствено угоени гъски и въобще не е имал интерес към подобни машини.

За очевидно фалшивата оферта е подаден сигнал до Пловдивската районна прокуратура, която обаче отказва да образува дело.

Половин година по-късно, между Коледа и Нова година, докладчикът по делото Красимир Коларов издава решение, с което уважава иска срещу банката.

Един от най-уважаваните специалисти по облигационно право в България (пожелал анонимност предвид факта, че делото е висящо) коментира, че и според закона и според практиката на ВКС, когато влязло в сила решение е отменено заради новооткрито обстоятелство, при последващото разглеждане на делото не могат да се събират нови факти, а следва да се обсъди само въпросът с новооткритото доказателство. Което в случая се оказва фалшиво.

Ето защо съдия Коларов се въздържа да коментира офертата. В същото време признава, че "фактическата обстановка, при която е възникнал спорът, е една и съща както при предходното двукратно разглеждане на делото от Апелативния съд, така и понастоящем." С решението си на практика пловдивските съдии преразглеждат и отменят влязло в сила решение на... Върховния касационен съд.

По форма и съдържание самото решение на съдия Коларов може да разсмее не един и двама юристи. В него, вместо да отговаря на възраженията на страните, съдът задава въпроси на себе си и сам им отговаря. Той дори се кара на ответника и му дава съвети къде да види "какво означава търсене на купувач и как се прави това търсене." Ето и целият съдебен акт.

Ден след постановяване на решението е издаден изпълнителен лист, а още един ден по-късно банката получава покана от частен съдебен изпълнител доброволно да заплати над 4.5 млн. лв. Предварителното изпълнение все пак е блокирано от ВКС.

"УниКредит Булбанк" (която купува "Хеброс банк") е обжалвала решението на Пловдивския апелативен съд пред ВКС, като делото все още не е насрочено. В общо становище главният изпълнителен директор Левон Хампарцумян и главният оперативен директор Андреа Казини коментираха: "Нетрагичното начало явно ще завърши с трагичен край за предопределения да загуби делото." Те са изпратили сигнал до министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет "не само заради конкретния спор, в който банката е въвлечена, без да е дала основание за това, а за да повдигнем съществената тема за морала и почтеността на работещите в правораздавателната система."

Без полезен ход

След предишната публикация на "Капитал" от Инспектората към Висшия съдебен съвет изпратиха писмо до редакцията, с което на практика казват, че отказват да проверят случая. Няколко месеца по-късно стана ясно, че Марио Бобатинов е проверяван от Висшия съдебен съвет, но до този момент резултати от ревизията няма.

Както се разбира от този текст, прокуратурата (при това пловдивската, която е известна с декларациите си за нулева толерантност към престъпността - например конфискуваше в полза на държавата автомобилите на шофьорите, хванати да карат пияни) отказва да се занимае и с най-очевидното – явно фалшивата оферта, станала повод за възобновяване на делото.

Казусът с "Месокомбинат София" е частен случай. Той показва обаче системни дефекти на правораздавателната система, които стигат до откровена наглост – второинстанционен съд да контролира решения на последната, най-висша инстанция. В него виждаме още - двоен стандарт към закона и съдебната практика, отказ на контролните институции да извършат проверка и абсолютно никакви последствия за героите, произвели явно противоречивите решения. А последното може да се случи само поради две причини - некомпетентност или корупция.

Може ли една голяма европейска банка да бъде поставена на колене от разследван и осъден (на първа инстанция) за измами и пране на пари бизнесмен?  Възможно ли е Върховният касационен съд (ВКС), най-висшата съдебна инстанция, да бъде направен за смях от съдия от долна инстанция? В алтернативния правов ред в България всичко е възможно.

Миналата пролет разказахме за една намирисваща на развалено месо история, в която фирми, свързани със спонсора на БСП и с бившия президент Георги Първанов - Марио Николов, успяха с помощта на няколко услужливи съдии да пробият трайната практика на ВКС и със странни от житейска и правна гледна точка аргументи да провокират преразглеждане на влязло в сила преди три години решение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

40 коментара
  • 1
    g. avatar :-|
    pariah

    Психеделично!!!
    Ако ми го разкажеха, щях да възкликна "ама това СЕРИОЗНО ЛИ?"

  • vlado_g

    За поред път доказахме че в България всичко е възможно.

  • 3
    alex052 avatar :-|
    alex052

    Пореден пример за това че в държавата всичко е възможно "по документи"
    Цецо вместо да се занимавате с глупости защо не разгледате под лупа всички документи?И ако има нередности.............

  • 4
    leko_uchuden avatar :-|
    leko_uchuden

    Само да се отбележи, че апелативното решение е подписано от още двама съдии.


    Допълнително искам да помоля г-н Босев (който доста уважавам и хваля) да декларира, ме той и роднините му имат или нямат имуществени отбошения с БУЛБАНК!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    da_nika avatar :-|
    da_nika

    [quote#4:"leko_uchuden"]Само да се отбележи, че апелативното решение е подписано от още двама съдии.[/quote]

    Именно. Подписано е от още двама. Единият от които не се занимава с търговско, а с наказателно право. Или греша за г-жа Кемалова?

  • 6
    rishelieu avatar :-|
    rishelieu

    До коментар [#4] от "leko_uchuden":

    Да и интересното е, че единият от тях е наказателен съдия. Съвсем смърди тая работа.

    А кой с кого има имуществени отношения не може да се скрие

  • 7
    a3 avatar :-|
    аз

    всс и българския съд не трябва да се хулят, защото на всички нас могат да ни пуснат по една оферта от 2002 дето да се чудим какво да я правим.... :)

  • 8
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack

    След аферата "Опицвет" и 600те килограма амфетамини за лична употреба нищо във ВКС не може да ме учуди.

  • 9
    sa6 avatar :-|
    sa6

    В страна като България, единственото престъпление е да си беден

  • 10
    da_nika avatar :-|
    da_nika

    [quote#8:"anihilator_jack"]След аферата "Опицвет" и 600те килограма амфетамини за лична употреба нищо във ВКС не може да ме учуди.[/quote]

    Ех, тази еднократна доза. Една лъжа (журналистическа метафора) повторена 100 пъти....
    Няма такова нещо в решението на ВКС.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK