Потоп от безотговорни

Миналият март междуведомствена проверка е открила, че стената на "Иваново" сълзи, казва пред "Капитал Daily" Ирена Узунова, която сега е областен управител на Хасково, но по време на инспекцията не е била. Предшественикът й е изпратил писма на кмета на Харманли и на военния министър да вземат мерки. Узунова няма информация за предприети действия. Миналата седмица в областната администрация се получава писмо от общинските власти, че язовирът представлява потенциална опасност. Живко Касабов, експерт по управлението на кризи в община Харманли, отива до язовира и докладва на областната управа, че не е установил проблем, допълни Узунова.

Няма значение чий е бил язовир "Иваново" и кой го стопанисва – дали община, дали военни, отсече премиерът Бойко Борисов, цитиран от БНТ. Собствеността му се е прехвърляла, но с това ще се занимае прокуратурата, допълни той.

За спешното спасяване на пострадалите наистина въпросът със собствеността е периферен. Но е ключов за носенето на отговорност кой не е поддържал обекта в добро състояние. Защото в тази ситуация вероятно са хилядите малки язовира.

Проблем 2: Разпилян контрол върху водоемите

Умножете бедствието в Бисер по 2700 и ще добиете представа за цялостната картина с проблемни язовири в страната. Толкова е броят на микроязовирите, за чието състояние и собственост (ако изхождаме от примера с "Иваново") се знае притеснително малко. За тях отговарят основно общините, които на свой ред могат да ги отдават под наем или на концесия на други лица. Освен малките 2700 обекта в страната има още 52 комплексни значими язовира, които се стопанисват или от ВиК операторите в дадено населено място, чийто принципал е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от "Язовири и каскади" към НЕК (т.е. Министерството на икономиката енергетиката и туризма) или от "Напоителни системи" към Министерството на земеделието. Те отговарят за поддържането на самото съоръжение. Четвърто министерство - това на екологията, отговаря за качеството и количеството на водния ресурс.

На извънредна пресконференция в Министерството на околната среда и водите министър Нона Караджова увери, че няма опасност от преливане на големите значими язовири. "Състоянието на малките не е под наш контрол", обаче заяви тя. По нейните думи с 15 инспектори в Басейнова дирекция (четирите звена, които отговарят за водите по региони към МОСВ) не е възможно да следи всичко. "Басейновите ни дирекции не разполагат с информация с колко се покачва нивото на водата в даден малък язовир, освен ако общината не даде такава", заяви още Караджова.

Басейновите дирекции само един път в годината участват в проверки заедно с областния управител и дават препоръки, ако има проблеми. За две години, откакто екоминистърът е издал заповед на общините да следят за състоянието на стопанисваните от тях язовири и да докладват за необичайни явления и препълване на водоемите, само четири общини са подавали такава информация в басейновите дирекции, каза Караджова. Министерството съобщи че три пъти от края на януари досега е отправяло предупреждение към общините да внимават с нивото в язовирите, тъй като водните запаси през тази година са 11 пъти по-големи от миналогодишните. По думите на Караджова контролът върху малките язовири трябвало да идва от гражданите, които избират кметовете и общинските съветници.

Нито една община не е сигнализирала, че не може да се справя с хидросъоръжението си. "От гледна точка на децентрализация не е грешка, че тези съоръжения са общинска собственост, но местните власти трябва да имат специалисти, които да отговарят за стопанисването им, заяви още тя. "В някои общини няма специалисти по градоустройство, камо ли по хидросъоръжения", заяви инж. Валентин Славов, технически директор на "Напоителни системи".

В страната все още няма и общ регистър на водните съоръжения, които да показват тяхното състояние и кой е техния собственик. Информацията е разпиляна между четирите министерства, техни подструктури и общини. Eкоминистерството отдавна трябваше да е излязло с готова стратегия за управлението на водите в страната, която да даде внесе ред в четирите основни водни отрасла – ВиК, напояване, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите, или, иначе казано - справяне с наводненията. То започна работата си по мащабния проект още през лятото на 2009 г. Екоминистерството плати 800 хил. лв. на частна компания, която да направи анализ на водния сектор и да предложи алтернативи за управлението му. Конкурсът беше спечелен от обединение от фирми, като в една от тях е работила Нона Караджова, преди да стане министър. През пролетта на 2011 г. консултантът предложи вариант на стратегия, която така и не беше оповестена публично. Наложило се е документът да бъде преработен и допълнен, разказват източници от сектора. Основните нови идеи са оповестени само по отношение на ВиК, което минава изцяло към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Решенията за останалите сектори, включително и за наводненията, се бавят. Така излиза, че още няма ясна идея как да се концентрира контролът и управлението. А като се реши, изработването и приемането на конкретни законови промени може да отнеме и години.

Проблем 3: Няма информация за идващото бедствие

Докато институциите се чудеха как да си прехвърлят отговорността, жители на Бисер се оплакваха пред медиите, че не са били предупредени за задаващото се бедствие. "Сутринта всички бяхме на крак и чакахме информация. А тя 80% беше невярна или бяха само слухове", разказа пред "Дневник" жител на селото. "И когато трябваше да ни подадат някакви данни, да ни предупредят, това не се случи. Водата дойде изведнъж и рязко се покачи, не може това да е просто от реката, язовирът е прелял. Но никой не ни го съобщи."

Жител на Бисер допълва, че кметицата на селото Златка Вълкова се опитвала да получи информация от Гражданска защита. В 7.30 ч. оттам само й отговорили, че жителите на селото трябва да следят реката. "И по-малко от час по-късно дойде водата, започнахме да се давим, без да сме подготвени."

Други хора от Бисер казаха пред bTV, че много от къщите са кирпичени и се надяват да издържат на водата възможно най-дълго. Така не е била разяснена и опасността за хората и от срутване на къщи.

Явно в информирането има общ проблем (виж карето "Защо няма система за алармиране"). И в снежните блокади, и при сегашните наводнявания нямаше отговорна институция, която да информира превантивно гражданите за ситуацията. Едва постфактум се създаваше кризисен щаб.