Колко е важно да бъдеш иновативен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко е важно да бъдеш иновативен

Капитал Daily

Колко е важно да бъдеш иновативен

Инвестициите в научна и развойна дейност увеличават печалбите на бизнеса, показва доклад на Световната банка за България

Ани Коджаиванова
6082 прочитания

Капитал Daily

© Капитал Daily


При европроектите трябва да се разпише изискване за иновативни технологии, за да спрем да строим магистрали и други големи обекти с остарели материали

Божидар Данев,

изпълнителен председател на Българската стопанска камара

Държавата може и трябва да изиграе голяма роля за развитието на иновациите, но не може да замести бизнеса

Джон Габриел Годард,

старши икономист в Световната банка

Българската икономика може да стане по-конкурента с повече и по-ефективни инвестиции в иновации и научноизследователски проекти. В момента обаче страната ни отделя едва 0.48% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за това, или три пъти по-малко от средното в ЕС. Бизнесът също изостава значително в темповете на внедряване на иновации в сравнение със своите европейски партньори. Това са част от изводите в доклад на Световната банка, който анализира ролята на научните изследвания в икономиката на България.

"България си е поставила амбициозна цел – до 2020 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) да достигнат 1.5% дял от БВП, или три пъти повече, отколкото са сега. Това обаче няма как да се случи, ако се запазят сегашните тенденции", заяви вицепрезидентът на Групата на Световната банка за развитие на финансовия и частен сектор Джанамитра Диван. Проблемите са ясни отдавна - недостатъчна усвояемост на европейските средства и силен превес на държавните над частните инвестиции в наука и иновации. В допълнение могат да се посочат и недостатъчно ефективните институции, застаряването на научните кадри в страната и "изтичането на мозъци" навън.

Изоставане

България си е заложила като цел до 2020 г. да увеличи инвестициите в НИРД до 1.5% от БВП. Дори и парите за иновации да нараснат до този процент, страната ни отново ще е на опашката в ЕС. За сравнение, заложеният индикатор на общността е до 2020 г. за развойна и научна дейност да се отделят средно 3% от БВП. Постигането дори и на по-ниската цел обаче ще бъде по-скоро невъзможно за България, ако не се ускори усвояването на евросредствата. Към момента едва 1.7% от общо 482 млн лв. са разплатените суми за иновационни дейности от ОП "Конкурентоспособност", а са договорени малко над 33%.

Ефектът от липсващите иновации се вижда и в структурата на икономиката. Въпреки че българският експорт в последните години достига 60% от БВП, едва 3% от него са високотехнологични продукти, които носят голяма добавена стойност в икономиката. За сравнение, в ЕС този показател е средно 16%.

Положителна тенденция все пак има в патентната сфера. След срива през 90-те години на миналия век в последното десетилетие има огромен ръст на патентоването на иновативни продукти, но той е основно в комуникационния и компютърния сектор (виж графиката).

Ролята на държавата

За да достигне целта си, държавата ще трябва да увеличи и разходите, които отделя за наука. Причината е, че именно тя в момента има водещата роля за този вид инвестиции, се твърди в доклада. Според експертите от Световната банка обаче моделът трябва да се промени - вместо по-голямата част от средствата да отиват като директна субсидия за университетите и БАН, те трябва да се отпускат на конкурентни начала - за проекти.

Към момента това се случва само през Национален фонд "Научни изследвания", в който са едва 10% от всички публични средства за иновации. В същото време всяка пета фирма в България заявява, че не разполага с достъп до външно финансиране, необходим за дългосрочно инвестиране в НИРД. "Това са най-вече средни, малки и микропредприятия, към които трябва да бъдат насочени и публичните разходи за НИРД", смята Диван.

Бизнесът трябва да е водещ

Съотношението на частните и публичните инвестиции в иновации в България в момента е 30/70. За сравнение, в държави като Германия, Финландия и Швеция частният сектор поема над 65% от финансирането на научните изследвания. Затова и една от препоръките в доклада е водещата роля на държавата да се промени.

Частният бизнес е най-големият печеливш от иновациите и науката и той би трябвало да има най-голям интерес да инвестира в тях. Данните на финансовата институция показват, че в периода 2005/07 г. българските компании, които са инвестирали в иновации, бележат 26% среден ръст на печалбите на година, което е 1.5 пъти повече от останалите. Разликите са още по-големи при персонала. Иновативните фирми наемат средно 8% повече служители годишно, а неиновативните – нула.

Въпреки осъзнатите ползи обаче българският бизнес не е особено активен в тази насока. По данни на банката през 2008 г. (една от най-силните за българската икономика - бел. ред.) 55% от фирмите активно са модернизирали производството си, но само 28% от тях  са инвестирали в научноизследователска дейност, а дългосрочен ангажимент за инвестиции в наука и иновации имат броени компании.

"Проблемът е още по-сериозен. Фирмите, които все пак инвестират в развойна дейност, го правят извън страната. Така те изнасят и добавена стойност и ощетяват научния сектор. За това и икономиката ни е толкова енергоемка и неефективна", заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев.

Скъсаните връзки

Страната ни има и още един проблем. Връзката между образование, наука и бизнес все още се губи, въпреки че законодателството, свързано с науката, вече е добро, призна образователният министър Сергей Игнатов. Според него застаряването на научните кадри в страната също е осъзнат проблем, който обаче няма да се реши просто с наливане на държавни средства в университетите и БАН.

"Моделът на финансиране вече е такъв, че повече ще получават по-добрите. А "изтичането на мозъци", основно към САЩ, е проблем на цяла Европа", заяви министърът. Думите му бяха потвърдени и от Джанамитра Диван. "Тенденцията е този натиск да се усилва все повече, трябва да намерите начин да му противостоите", каза той.

Препоръките на Световната банка

- да се ускори максимално усвояването на евросредства по ОП "Конкурентоспособност"

- насочване на част от средствата от фондовете на ЕС към мащабни проекти като технологичните паркове

- разглеждане на възможността за създаване на целева оперативна програма за научни изследвания и иновации за периода 2014-2020 г.

- да се повишат публичните разходи за научни дейности и иновации, но и да се смени моделът - проектно финансиране на конкурентни начала вместо директно субсидиране

- специално внимание върху малкия и средния бизнес

- повече публично-частни партньорства

Министерството на образованието обмисля нов модел на финансиране на ВУЗ-овете

Министерството на образованието обмисля няколко нови модела на финансиране на ВУЗ-овете, един от които е тригодишно проектно финансиране, съобщи министър Сергей Игнатов. Той не беше изчерпателен в обясненията си, тъй като все още идеята е на ниво проект. От думите му се разбра, че част от университетите може да започнат да получават финансиране на база 3-годишен план за тяхното управление. От ръководството на учебните заведения ще се очаква те да представят по какви програми работят през въпросния период, както и съответната отчетност какво точно е свършено. Според Игнатов това би било началото на дългосрочно финансиране във висшето образование, което да не е обвързано и с броя на специалностите, студентите и т.н. Игнатов подчерта, че това обаче е само един от няколко обмисляни варианта.

При европроектите трябва да се разпише изискване за иновативни технологии, за да спрем да строим магистрали и други големи обекти с остарели материали

Божидар Данев,

изпълнителен председател на Българската стопанска камара

Държавата може и трябва да изиграе голяма роля за развитието на иновациите, но не може да замести бизнеса

Джон Габриел Годард,

старши икономист в Световната банка

Българската икономика може да стане по-конкурента с повече и по-ефективни инвестиции в иновации и научноизследователски проекти. В момента обаче страната ни отделя едва 0.48% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за това, или три пъти по-малко от средното в ЕС. Бизнесът също изостава значително в темповете на внедряване на иновации в сравнение със своите европейски партньори. Това са част от изводите в доклад на Световната банка, който анализира ролята на научните изследвания в икономиката на България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    На думи е лесно и просто.

    Пробвал съм срещи и с директори на средни специализирани училища, и с ректори на ВОЗ-ове. Интересът е минимален,а за конкретика при малкото контакти може само да се мечтае.

  • 2
    vasil_j avatar :-|
    vasil_jordanov

    Мога само да си представя ако имахме средствата, условията, но най-вече манталите за създаване на иновативни технологии. Дали някой ден България ще може да даде на света някой Стийв Джобс или Ричард Брансън? Дано!

  • 3
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    До коментар [#1] от "kardinalat":

    защо ти е да се срещаш с бивши комунистически кадри, почти некадърни и неориентирани в новите пазарни условия?!?

    тия хора не могат да ти помогнат с нищо. бил съм свидетел в университета си на тоталното опропастяване на европейски проекти по 5-та рамкова конвенция. няколко доцентчета се интересуват само от командировъчни и ядене на кнедли, а ползата от тези проекти за университетите са само на хартия и по разни презентации...

  • 4
    bonzoo avatar :-|
    Vladimir Todorakov

    Бизнесът ни наистина е консервативен, което е жалко най-вече за самия него.
    В последните 4 години, ЛИЧНО съм се опитвал да предлагам иновативни ИТ услуги в две сфери на дейност и от първо лице мога да кажа, че в над 95% от случаите не съм имал успех. Интересното е, че и двете услуги се ползват в "цивилизования" свят и добавената им стойност е видима за всеки рационално мислещ човек.
    Другият интересен извод до който стигнах е, че по отношение на иновациите в БГ дори НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ПАРИ! Една голяма ритейл верига ми каза в прав текст, че "по принцип не плаща за такива работи", а друга, че "такса от 30 лв. на месец им е много".
    За мен най-големият проблем на БГ бизнеса е в начина на мислене на голяма част от мениджмънта. А именно това са хората, които трябва на правят нещата да се случват.

  • 5
    gost22 avatar :-P
    gost22

    До коментар [#4] от "bonzoo":
    Какво бизнес мислене очакваш от чорбаджии?


    До коментар [#1] от "kardinalat":
    Смени си целевата група. Тези са най-закостенелите по ред причини.

  • 6
    mto avatar :-|
    mto

    В тази област трябва да се изучи опитът на Израел - страната е водеща по иновации. И програмата, която държавата им е създала за това трябва да бъде изучена внимателно.

  • 7
    .s4fq8 avatar :-|
    .s4fq8

    За съжаление в статията се посочва само мнението на Световната банка и старателно се избягва анализът на нашата родна действителност и мястото на България.
    1. Нагласата на крайният потребител (обикновения човек). И у нас и в по-голямата част на света хората се доверят на доброто име на марката, което включва и държавата производител. Тъй като България далеч не се слави като високо технологична държава, то е антиреклама където и да е около името на един високотехнологичен и силно иновативен продукт да се спомене нещо българско, затова се предпочета да се създаде чуждестранна компания, примерно в САЩ, която като минимум се занимава с пазарната реализация, но така също често държи авторските и патентните права. Резултат е че няма голяма капитализация на иновациите в българските клонове, а в драстичните случаи се получава разделяне на работата по един проект на такава, която е с висока добавена стойност в чуждестранните клонове и избутване на „черната” (рутинна) работа в българските клонове.
    2. Нагласата на „традиционният” български бизнесмен. От времето на куфарната търговия до днес, за всичко което не е луксозна стока, а е средна ръка и по-долу е да се подражава на Капалъ чарши, т.е. приема се, че материалните неща се материализират само и единствено в Китай. Принципите са: „Ако е имало нужда от тава те хората щяха да го направят.”, „Защо да го поръчвам в България, когато утре може да го произведат в Китай?”, „Това не сме го видели на запад, значи и у нас няма да върви.”. Накратко вътрешният пазар не може да бъде стимул за иновации. Интересно и мнението за софтуера на повечето хора „Софтуерът струва толкова, колкото е пазарната цена на носителя.” Т.е. 10лв ако можеш да си го купиш от „Славейков” и 0, ако си го „дръпнеш” от интернет. „Всичкият софтуер е направен вече, ако нещо ти трябва и не можеш да го намериш, значи или не си търсил достатъчно в Гугъла или нямаш нужда от такъв софтуер.”
    3. Нагласата на търговеца (в смисъла на ТЗ) на традиционни продукти. При утвърдените стоки и услуги има изграден пазар и може да се направи бизнес план с приблизителен анализ за добавената стойност, оборота, необходимият капитал и т.н., и най-вече „time to market”. При инвестирането в иновативни продукти не е толкова ясно времето за възвръщана на инвестицията, ако въобще се стигне до продукт (примерно само в 1/5 от случаите се стига до целта), а при революционните продукти не е ясно дали ще се създаде пазар за тях (под 1/20 от революционните продукти стигат до клиента). За това нагласата на дребните бизнесмени е да не се загробват парите в нещо, което може и да стане след 2 години, ама по-вероятно е да не стане, а де се инвестира в бързооборотни дейности, макар и с по-ниска добавена стойност, но пък и ниско рискови.
    4. Конюнктурата и най-добрата алтернатива. За хората, които можеха да инвестират в средносрочни проекти, дълго време стоителството беше без алтернатива, а то определено не винаги е от най-иновативните дейности.
    5. От гледна точка на студентите обучението в българските ВУЗ-ове е за запълване на времето. Като цяло не се гледа с добро око на нашито висше образование в чужбина и винаги се предпочита последната образователна степен да е получена в страната в която ще се работи. Затова във вузовете у нас остават хора които или нямат материалната възможност да учат и чужбина или нямат намерение да се борят реализация чрез „наученото”. Получава се така, че „мозъците изтичат” още преди са станали мозъци, а оставащите тук даже и да са „мозъци” закърняват още преди да са получили ценза.
    6. Относно ценза не е тайна, че хората които имат високо технологични познания не преподават, а работят за многократно по-големи заплати, а тези които преподават или са прекалено възрастни или по някакъв начин, различен от основната им работа, са обвързани с ВУЗ-а. Мнозинството от студентите не е заинтересувано от знанието в образованието, а от благинките на студентският живот и съответно не поставят никакви изисквания към качество на образованието. Като цяло мнозинството надделява и качеството е ниско. Масова практика е чуждестранните студените да полагат изпитите се по формата на банкноти. Обобщението е, че щом няма търсена на знания от страна на студентите, то и на сила не им се предлага.
    7. „Много хубаво не е на хубаво”. Една не малка част от мениджърите на ниско ниво гледат на докторската степан като атестат за некадърност и съответно не наемат такива хора. Принципът е: „Ако е ставал за нещо е щял да прави пари, а не да си губи времето.”
    8. Стимулите за научноизследователска и развойна дейност. В по-големите градове и най-вече в София е особено удобно да се включват в проекти научни работни за да се отчете проектът като научноизследователски и да се получат съответните данъчни преференции. Най-целесъобразно е са наемен много стари хора с научни степени, защото тези хора са склонни на по ниски хонорари и въобще не са в състояние да се месят в работата. Тази възможност за продаването на научната степен води до цяла корупционна пирамида за нейното получаване. Т.е. получаването на научна степен, далеч не е функция на научната работа, съответно и така наречените в миналото научни работници, далеч не работят по науката и нейното приложение, и е наивно да се очаква, че биха били сериозен източник на иновации.
    9. Неадекватността на нисшите държавни служители. Един от фрапантните случай и инспектор в НАП в областен град да не признае законните 30% разходи за научноизследователска и развойна дейност, защото това не била художественотворческа и занаятчиска дейност. Друг случай е НСИ да завеждат неправилно дейността на една фирма в съвсем различен отрасъл. А особено интересно е, че мерило за това дали една дейност иновационна са само наетите научни работници.
    10. Външният господар. Когато в България се извършва нещо иновативно, то то се води в чужбина на шаман, за да получи признание, управлява се от чужди мениджъри, а когато се реализира в България, примерно като държавна поръчка, плащаме на някой навън високата добавената стойност, създадена от нас.

  • 8
    mto avatar :-|
    mto

    До коментар [#7] от ".s4fq8":

    Силно ти препоръчвам да прочетеш тази книга: http://shop.pingvinite.bg/?cid=3&pid=38820

  • 9
    .s4fq8 avatar :-|
    .s4fq8

    До коментар [#8] от "mto":

    Благодаря.

  • 10
    bateVal avatar :-?
    bateVal

    Ще споделя какви трудности срещам като менджър в малка българска фирма, която се опива да изработва продуктите си от високотеологични материали. Тук въобще не става дума дори за иновациии. Произвеждаме машини в единични бройки или малки серии. Материалите ни са вносни, защото такива в България не се намират. Основно купуваме от САЩ, защото там са с около 40% по-ниски цени отколкото в Европа. При всеки внос аз трябва да ходя и де се обяснявам в митницата и министерство на икономиката, че не купувам материали за изрботка на атомна бомба, която после ще подаря на Иран или някои други недолюбвани от САЩ /респективно България/ страни. Става въпрос за внос на елементарни метални тръби, листове и пръти (марки метал с много специфични характеристики, които не се внасят или произвеждат тук), които за съжаление попадат в графата "стоки с евентуална двойна употреба". Абсолятно същото е и с износа на готовите неща. И понеже сериите не са големи, за всеки нов модел се минава процедурата с двойната употреба. И пак обяснения, и пак доказване, че не си талибан. Да не говорим, че е трудно да се намерят хора, които да работят качествено и да не дават брак - все пак материалите не се внасят лесно. Младите не искат да се учат, а старите не могат да работят с по-съвременни методи за заваряване например. Ние сме тръгнали иновации да искаме!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK