Кристалина Георгиева: В голямо нещастие невъзможното става възможно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кристалина Георгиева: В голямо нещастие невъзможното става възможно

"В нашите условия, на равнището, на което се намираме, при положение че работата по превенцията предстои, премиерът трябва да бъде човекът, който да обедини институциите и да има роля в стратегическия план за превенция"

Кристалина Георгиева: В голямо нещастие невъзможното става възможно

Комисарят за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи пред в. "Капитал"

Елена Старидолска
4645 прочитания

"В нашите условия, на равнището, на което се намираме, при положение че работата по превенцията предстои, премиерът трябва да бъде човекът, който да обедини институциите и да има роля в стратегическия план за превенция"

© Надежда Чипева


Бяхте на мястото на бедствието в село Бисер и в град Свиленград. Каква е оценката ви, справя ли се правителството със ситуацията? Видяхте ли грешки?

Ситуацията е под контрол, правителството се справя. Взимат се всички необходими мерки - да се осигури храна, медикаменти и отопление на пострадалите хора, да има действащ щаб, който да реагира на промените в ситуацията - например има жена с присадено сърце, която има нужда от специфични лекарства. Вече са започнали действия по почистването на къщите, които бяха залети, и се работи по това как да се оценят щетите, да се регистрират семейство по семейство. Много добра стъпка е създаването на обществен съвет, в който да участват хората, които са пострадали, и да имат думата при определянето на приоритетите. Искам да кажа една топла дума за пострадалите. Впечатлена съм от солидарността между тях. Имаше един мъж, който беше изгубил баща си и въпреки че имаше нужда от помощ, каза, че трябва да се помогне на съседите му, които няма къде да отидат, нуждаят се от подслон. Това го виждам и на други места по света - бедствието обединява, най-доброто у хората излиза на преден план. На фона на европейските кризи българската не е най-голямата, засега и е овладяна. Но винаги когато има човешки жертви, това е трагедия. За човек, който е загубил близкия, е най-голямото бедствие.

С какво може да помогне Европейската комисия?

С мен в засегнатите райони беше и експерт, с когото определихме какви са нуждите, за които може да помогне системата за Гражданска защита на Европа. А това са торби с пясък, в Свиленград са свършили. За да се спре настъплението на водата, трябва бързо да се построят защитни прегради. Второ - един специален материал, казва се геотекстил, който много силно укрепва тези защитни съоръжения и, трето, зимни, отопляеми палатки. Те трябват не само за засегнатото население, но даже повече за хората, които се борят с бедствието, за да имат къде да се стоплят, да си починат и да продължат работа. Искането беше изпратено във вторник вечерта и в рамките час получихме предложение от Италия и Полша, а още три държави - Белгия, Холандия и Дания, принципно заявиха, че са готови да помогнат. Това е в рамките на моята работа. В един ден определихме какво искаме, поискахме и е на разположение.

Как можем да получим средства от Фонда за солидарност на ЕС?

Той влиза в действие, когато има голямо по мащаб бедствие. То се оценява като такова, когато щетите са повече от 0.6% от БВП на страната. За България това е около 220 млн. евро. Комисиите, които сега се сформират и правят оценка на щетите,  ще сумират загубите, ще предадат данните на Европейската комисия и тя по определена методика ще реши колко от тях ще бъдат възстановени. Когато щетите са причинени от човешка грешка, тогава не се приемат за природно бедствие, разбира се. В Унгария, когато през 2010 г. се случи катастрофата с разлива на червената токсична кал от завода за алуминий, това беше отчетено като щета по вина на компанията вследствие на човешка грешка и не се наложи участието на фонда за солидарност. Моята преценка от това, което видях на място в област Хасково, е, че засега щетите там са в рамките на десетки милиони, не на стотици. На този етап фондът не стои като възможност и дано не се наложи да се търси помощ оттам.

България има ли принос във фонда?

Приносът на страните се определя по формула, която е пропорционална на членството в ЕС. Това означава, че ако се потърсят пари за финансиране, държавите трябва да се участва солидарно. Последните няколко години бяха добри за Европа. През 2010 г. имаше по-големи наводнения, но миналата година беше благосклонна за Европа, въпреки че 2011 г. беше много лоша за света, най-скъпата година. Щетите стигнаха рекордните 380 млрд. долара, защото бедствията удариха богати държави - Япония, Нова Зеландия, Австралия, САЩ. Но за Европа годината беше лека. Рядко се е налагало от фонда да се плащат големи суми, защото летвата е сложена високо. За България щетите трябва да надхвърлят 220 млн. евро, което не е малка сума.

Премиерът Бойко Борисов в интервю за БНТ ми се стори скептичен за помощта от Брюксел? По-скоро е на позиция, че трябва да разчитаме на себе си.

Добре е всяка страна да разчита най-вече на себе си, но трябва да се разчита и на солидарността. В случая с България тя е много сериозна, защото сме получател на кохезионен и структурни фондове в значителни размери, от които могат да се насочват средства, за да се помогне за възстановяването на засегнатите райони. И ще бъдат пренасочени такива средства. Това не са нови пари за България, но като се има предвид, че ние не сме близо до 100-процентовото усвояване на средствата от еврофондовете, те са на практика свободни. Имаме възможност за ново усвояване в област, към която комисията се отнася положително. Това е моментът на европейската солидарност.

Освен това областта, в която Европа може много да съдейства на България, както и България да помага, е в превенцията. Знаем, че лев инвестиран в превенция, се равнява на 4-7 лева икономисани щети. По цял свят инвестициите в превенция са все още недостатъчни. По цял свят повече харчим да реагираме на бедствията, отколкото да ги предотвратим. Това отношение трябва да се промени, защото светът се променя - бедствията са по-чести и по-интензивни. И имаме повече за губене, защото икономиките се развиват, а освен това населението нараства и е концентрирано в големи градове. Когато бедствието засегне тях, щетите са по-големи, много хора страдат. В тези условия трябва да променим манталитета си така, че управлението на рисковете да стане ежедневие на всеки от нас. Това е културата за управление на риска, за която говоря.

Много силно впечатление ми направиха японците, които са най-добре подготвената нация за справяне с бедствия, но бяха поставени на колене, сполетени от тройно бедствие. Те заявиха: "Ние отчитаме, че имаме слабости, ние трябва да правим повече." Когато чуя японците да кажат "ние трябва да правим повече", се замислям ние къде сме в Европа. В Европа има едно такова леко континентално безхаберие по темата. Пред мен има много работа. Много малко хора в Европа знаят, че за последните десет години на континента са загинали 100 000 души от природни бедствия и това е струвало на икономиките ни 150 млрд. евро. Когато разговарям с европейци и питам "колко души мислите, че са загинали от бедствия", освен ако не са от застрахователни компании, обикновено отговарят - 100 или 1000, или 5000, но никой не предполага, че са 100 000 души! И тъй като Европа има развита индустрия, когато дойде бедствие, щетите са големи. Най-голямата заплаха от гледна точка на размерите на загубите са наводненията - 52% от тези 150 млрд. евро са причинени от наводнения. Щом това е най-високият риск, трябва да сме добре подготвени за него, но за съжаление не е така. Нямаме достатъчно добро управление на речните басейни, на язовирите, нямаме достатъчно добре подготвени мерки за ранно предупреждение и планове в случай на един или друг риск.

Премиерът Бойко Борисов каза още, че е скъпо изграждането на система за ранно предупреждение?

В България в последните десетилетия доброволчеството се изгуби. Има място за подобни организации, а и това е пътят, по който трябва да вървим. Само 6% от населението днес в страната се включва в доброволна работа и повече в защита на околната среда, в спортни мероприятия. Това е проблем и на другите посткомунистически страни. Може би защото донякъде доброволчеството там беше задължително и това отблъсна хората. В Полша сега се възражда, 17-19% от населението се включват. Специално в реакциите при бедствия доброволчеството е критично важно. Ние не можем да си позволим да имаме на щат много спасители, които да се включат при най-големите бедствия. Трябва да имаме професионално ядро, в което влизат пожарникарите, служителите в Гражданска защита и Планинската спасителна служба например (към която и сега има доброволци) - те са отлични професионалисти. Но трябва да има и възможността към тях да се мобилизира на доброволчески начала армия от спасители, която при нужда да се използва. В Естония например се интересуват как да създадат такава система. В Германия са стигнали до перфектна организация. Там е ясно, че човекът е записан като доброволец, ясно е как минава на тренинг, колкото пъти може да бъде мобилизиран, за да е в готовност, и как държавата компенсира работодателя му за това, че служителят му й е на разположение. Вместо да плащаме заплата 365 дни в годината, плащаме 30 дни и когато е необходимо, а в същото време имаме на разположение подготвени хора. В България, както и в Естония този въпрос също стои. Дори заради чисто бюджетното ограничение и ефективността на работата. Но затова трябва да е ясно какви задължения са поети към тях, към техните работодатели, а това означава да има правна регулативна рамка. Вече започна работата по закон за доброволчеството. Голямото нещастие, освен че обединява хората, дава тласък на институционални промени. В голямо нещастие невъзможното става възможно. Стига, разбира се, този тласък да не замре в успокоението, след като най-лошото е отминало.

Бяхте на мястото на бедствието в село Бисер и в град Свиленград. Каква е оценката ви, справя ли се правителството със ситуацията? Видяхте ли грешки?

Ситуацията е под контрол, правителството се справя. Взимат се всички необходими мерки - да се осигури храна, медикаменти и отопление на пострадалите хора, да има действащ щаб, който да реагира на промените в ситуацията - например има жена с присадено сърце, която има нужда от специфични лекарства. Вече са започнали действия по почистването на къщите, които бяха залети, и се работи по това как да се оценят щетите, да се регистрират семейство по семейство. Много добра стъпка е създаването на обществен съвет, в който да участват хората, които са пострадали, и да имат думата при определянето на приоритетите. Искам да кажа една топла дума за пострадалите. Впечатлена съм от солидарността между тях. Имаше един мъж, който беше изгубил баща си и въпреки че имаше нужда от помощ, каза, че трябва да се помогне на съседите му, които няма къде да отидат, нуждаят се от подслон. Това го виждам и на други места по света - бедствието обединява, най-доброто у хората излиза на преден план. На фона на европейските кризи българската не е най-голямата, засега и е овладяна. Но винаги когато има човешки жертви, това е трагедия. За човек, който е загубил близкия, е най-голямото бедствие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    georgi1000 avatar :-|
    georgi1000

    Дали европейските капитали не са насочени срещу хората в ЦИЕ? Лихвите високи, телекомите продават скъпо, няма иновации, няма сигурност, явно само се гледа да се изтеглят печалби от монополите. Дали ако се сметнат основните монополни чужди фирми, печалбата им няма да е много по-висока от нетната "помощ" от ЕС за България.
    Хората вече разбират, че трябва да си помогнат сами, а не да викат неволята...като инвестират в знания, а не търсят помощи, но за това трябва и среда и условия и личен пример, не малоумни мутри които държат бизнеса... Дано добротата на хората в селото в бедстви трогнат и сплотят хората. Няма как всички да крадем, а тия които го правят трябва да бъдат пребити за поука(управници, бизнесмени, а не да си правят ПР, явно имат какво да крият с него) (малко наивно, но вярно, няма друг път)
    As an employee of a Central Bank in Europe, part of European System of Central Banks I was implanted involuntary in my sinuses with something like hearing apparatus (visible on MRI), that transmits on a particular frequency wireless network (TETRA, commersial) and allows mind control. It is connected to the nerves.

    There was an attempt to be bribed and threatened as ECB and the European Commission refuse to reply my complaints. The idea is that western capital should be supported by regulators in banking and telecommunication as well as create a housing, credit and equity bubble with the knowledge and participation of the Central Bankers, which cost the country no less than 20 billions! Many of the Central Bankers studied at Soros CEU, who is thus related with ECB and EC. This is an obvious connection of ECB with particular capitalists so one should know what is the transparency and the accountability of ECB? Many politicians and Government servants in Bulgaria are controlled in a similar manner.
    Involved "people" here: http://convergingtechnology.eu/threats-for-developing-countries/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK