- и през тази година бюджетът отново е на планиран дефицит от над милиард

- в началото на 2013 г. падежира емисия еврооблигации на стойност от около 1.6 млрд. лв., а идеята на финансовия министър Симеон Дянков е да използва до 60% от Сребърния фонд (който е част от фискалния резерв), за да набере част от нужните средства.

Така, ако през миналото десетилетие резервът растеше и към него имаше апетити да се харчи, днес той вече се употребява активно.

Инструмент за политика, или "бели пари за черни дни"

Дебатът дали понижението на фискалния резерв е опасно или не, след какво ниво и т.н. нямаше да се води, ако още преди години управляващите бяха обяснили  каква точно е неговата роля. Такъв дебат през годините обаче се водеше рядко и почти винаги се политизираше. Затова липсва и публичен експертен анализ, който да препоръчва политика за управлението на фискалния резерв. Няма и ясни критерии, които да са сигнал за едно или друго действие на управляващите.

Опит резервът да се превърне в инструмент за макроикономическа политика направи финансовият министър в предишното правителство Пламен Орешарски. От една страна, той следваше концепцията България да трупа излишъци в размер на 3% от БВП, с което постигна известно охлаждане на прегряващата икономика след влизането ни в Европейския съюз. В същото време събра малко повече от милиард в специално създадения за целта Сребърен фонд. Двама души от екипа му обаче твърдят, че той не е вярвал и за миг, че този фонд ще сработи по предназначението си (виж карето).

Сегашното правителство пък превърна фискалния резерв в източник за евтино финансиране на бюджетните дефицити от 2009 г. насам, вместо да прави реформи и да реже ненужни разходи. Така размерът му падна наполовина, без в структурата на българската икономика да настъпи някаква качествена промяна.

"Има държави без никакъв фискален резерв и те нямат проблем с публичните си финанси", твърди човек от екипа на Симеон Дянков.

"Има много и различни системи. Ние трябва да си гледаме нашата, в която дизайнът на валутния борд включва пари на правителството. Всички операции на бюджета се отразяват на пасивите на борда и дефицитите на държавата намаляват фискалния резерв", контрира Петър Чобанов, който ръководеше Държавната агенция за икономически анализи и прогнози от 2005 до 2009 г.

За какво става въпрос накратко: ако отново използваме сравнението с компания, валутният борд също има баланс (управление "Емисионно" в БНБ). Фискалният резерв е в неговия пасив също както резервите на банките, парите в обращение, средства на самата централна банка и още няколко по-малки депозанти. Срещу тези пари в актива стоят валутните резерви – злато, чуждестранни облигации, валути и др. Когато правителството намали фискалния резерв, спада и депозитът му в централната банка. Ако не се замести с увеличение на друг пасив, общото равнище на резервите също пада. А този показател се следи и от международните анализатори. Така че резки движения в нивото на фискалния резерв може да доведат до понижаване на рейтинга на държавата.

Не е ясно как ще реагират и инвеститорите. Връзката между свиването на фискалния резерв и поведението на другите кредитори е психологическа и досега не е изследвана публично.

"Международният валутен фонд изискваше фискалният резерв да е достатъчно голям, че да покрива плащанията по външния дълг за следващите 12 месеца. В момента той ги покрива само принципно, доколкото номинално ги надвишава. Ако обаче извадим неприкосновените пари на Сребърния фонд и още няколко сметки, на които не може да се посяга, нещата ще се променят значително", каза Десислава Николова, икономист в Института за пазарна икономика.

Икономисти в ГЕРБ твърдят, че спадът на фискалния резерв вече започва да ги притеснява. Не толкова заради настоящите наличности (вижте карето), а заради предстоящото в началото на 2013 г. плащане на първата облигационна емисия. За нейния падеж от резерва ще се извадят 818 млн. евро (1.6 млрд. лв.) и ако същите средства не влязат като приход отнякъде, това ще изпрати тревожен сигнал към пазарите.

"Това ще е директно обръщане на национална валута в евро и напускане на страната", обобщи Десислава Николова.

Заради всички негативи, които би довело бъдещо намаление на резерва, някои икономисти в ГЕРБ вече се опитват да прокарат идеята, че страната ни трябва да излезе на международните пазари и да изтегли облигационен заем в размер до 1 млрд. евро. Алтернативната идея на Симеон Дянков е правителството да емитира държавни ценни книжа (ДЦК) и да ги предложи на българските търговски банки, на пенсионните фондове и на Сребърния фонд.

На институционалните кредитори обаче ще се разчита да изкупят и допълнително още 1.2 млрд. лв. ДЦК (около 600 млн. лв. нетно финансиране), с които Министерството на финансите ще покрие част от бюджетния дефицит тази година. Освен това Сребърният фонд е част от валутните резерви на държавата, а инвестирането му в български ДЦК автоматично ще го извади оттам.

Защото политиката го налага

Нови облигации на международните пазари ще струват по-скъпо на държавата, отколкото ДЦК. Сравнение на най-песимистичния и най-оптимистичните варианти обаче показва, че лихвените разходи по обслужване на новия външен дълг ще са около 100 млн. евро по-високи, отколкото би струвал вътрешният, който предложи финансовият министър. Сумата изглежда значима, но разпределена в период от 7 или 10 години, може да се понесе, още повече че така ще се запазят размерите на фискалния резерв и на валутните резерви.

"По-добре да платим тази по-висока лихва и тя да бъде цена на доверието, което ще вдъхваме, смята Петър Чобанов. Като резервен вариант той посочва споразумение с Международния валутен фонд, но е категорично против харчене на Сребърния фонд или на фискалния резерв за плащане на външния дълг догодина.

ГЕРБ обаче имат и политически мотиви да бягат от нови глобални облигации. Инвеститорите в чужбина винаги са искали по-висока лихва на парите, които заемат тук, в сравнение с местните финансови институции. Причината за това е, че познават средата по-малко и са по-предпазливи. Колко риск виждат те в българската икономика показват котировките на българския петгодишен CDS, който въпреки недостатъците си остава най-легитимен измерител за рисковата оценка. В сряда той се търгуваше на ниво 315 базисни точки. Това прави 3.15 процентни пункта добавка към лихвите, които някой би търсил в България и е 0.75 пункта над рисковата оценка за страната ни, когато ГЕРБ дойдоха на власт (макар основен принос за движението им напоследък да имат събитията в еврозонта, а не политиката на правителството). Да се види, че България се оценява като по-рисково място спрямо юли 2009 г. ще е шамар за ГЕРБ. Най-малкото защото може да се тълкува в посока, че следваната политика в последните две години за количествени спестявания в бюджета за сметка на качествени реформи е била недостатъчна.

Най-неприемливо в политическо отношение решение обаче е да се потърси заем от Международния валутен фонд. Това ще наложи правителството да започне отлаганите реформи в предизборен период. А и самият финансов министър напоследък неведнъж е изразявал публично неодобрението си към политиката на фонда (макар и преди ГЕРБ да дойде на власт, предпазен заем от МВФ беше окачествяван като от една от първите задачи).

"Няма абсолютно никакъв риск Международният валутен фонд да поиска вдигане на данъците. Може да поиска подобряване на събираемостта или промяна на икономическата политика, която предопределя състоянието на частния сектор", твърди Любомир Дацов, който бе заместник-министър на финансите в последните две правителства. Той участваше в разговорите с МВФ през пролетта на 2009 г. и е категоричен, че условията на фонда остават най-изгодни и в момента, а реформите, които ще наложи, може да не вършат работа на ГЕРБ, но ще са от полза на държавата.

Каквото и да е крайното решение на това правителство, то трябва да е бързо, защото с приближаването на 2013 г. шансовете да се намери най-добрият подход все повече ще намаляват. И ако предишните правителства можеха да скрият проблемите си в растящата икономика, сега отлагането на решенията само повишава тяхната цена. Трудно ще се намерят инвеститори в една не особено конкурентна компания, която вече няколко години работи на загуба, не прави особено много да намали разходите си и кешът й свършва.