Когато резервите изтънеят

Илюстрация Увеличаване Автор: Антония Тилева Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Когато бизнесът на една компания върви добре, приходите й генерират достатъчно ресурс, за да посрещат разходите й. С печалбата се трупат резерви, които да бъдат използвани в случай на непредвидена ситуация или пък за по-дългосрочни инвестиции. Те са и вид гаранция за платежоспособността на дружеството.

Сега си представете държавата като компания. Тя си има фискален резерв – пари, натрупани основно в годините на висок икономически растеж и бюджетни излишъци. В случая той е гарант за макроикономическа стабилност на страната, тъй като по-голямата му част влиза и във валутните й резерви. В момента обаче фискалният резерв играе и друга роля - на основен източник за финансиране на бюджетните дефицити. Освен това правителството го използва и за нещо като временен оборотен кредит: за плащане на проекти по еврофондовете (докато не ни бъдат върнати от Брюксел след няколко месеца), за покриване на разходите за пенсии (докато не бъде платен ДДС на 14-о число на месеца) и т.н.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В края на януари нивото на фискалния резерв падна под законово установения лимит от 4.5 млрд. лв. по неофициални данни. Това е наполовина спрямо края на 2008 година, когато тогавашните управляващи за първи път заговориха, че в България има криза. Резервът продължава да се свива още, ако се съди по намаления депозит на правителството в БНБ. Изтъняването му сега е временно (вижте карето). Сигналите, които излъчва правителството напоследък, обаче подсказват, че нивото на резерва ще продължава да се понижава най-малко по две причини:

- и през тази година бюджетът отново е на планиран дефицит от над милиард
- в началото на 2013 г. падежира емисия еврооблигации на стойност от около 1.6 млрд. лв., а идеята на финансовия министър Симеон Дянков е да използва до 60% от Сребърния фонд (който е част от фискалния резерв), за да набере част от нужните средства.

Така, ако през миналото десетилетие резервът растеше и към него имаше апетити да се харчи, днес той вече се употребява активно.



Инструмент за политика, или "бели пари за черни дни"

Дебатът дали понижението на фискалния резерв е опасно или не, след какво ниво и т.н. нямаше да се води, ако още преди години управляващите бяха обяснили  каква точно е неговата роля. Такъв дебат през годините обаче се водеше рядко и почти винаги се политизираше. Затова липсва и публичен експертен анализ, който да препоръчва политика за управлението на фискалния резерв. Няма и ясни критерии, които да са сигнал за едно или друго действие на управляващите.

Опит резервът да се превърне в инструмент за макроикономическа политика направи финансовият министър в предишното правителство Пламен Орешарски. От една страна, той следваше концепцията България да трупа излишъци в размер на 3% от БВП, с което постигна известно охлаждане на прегряващата икономика след влизането ни в Европейския съюз. В същото време събра малко повече от милиард в специално създадения за целта Сребърен фонд. Двама души от екипа му обаче твърдят, че той не е вярвал и за миг, че този фонд ще сработи по предназначението си (виж карето).

Сегашното правителство пък превърна фискалния резерв в източник за евтино финансиране на бюджетните дефицити от 2009 г. насам, вместо да прави реформи и да реже ненужни разходи. Така размерът му падна наполовина, без в структурата на българската икономика да настъпи някаква качествена промяна.

"Има държави без никакъв фискален резерв и те нямат проблем с публичните си финанси", твърди човек от екипа на Симеон Дянков.

"Има много и различни системи. Ние трябва да си гледаме нашата, в която дизайнът на валутния борд включва пари на правителството. Всички операции на бюджета се отразяват на пасивите на борда и дефицитите на държавата намаляват фискалния резерв", контрира Петър Чобанов, който ръководеше Държавната агенция за икономически анализи и прогнози от 2005 до 2009 г.

За какво става въпрос накратко: ако отново използваме сравнението с компания, валутният борд също има баланс (управление "Емисионно" в БНБ). Фискалният резерв е в неговия пасив също както резервите на банките, парите в обращение, средства на самата централна банка и още няколко по-малки депозанти. Срещу тези пари в актива стоят валутните резерви – злато, чуждестранни облигации, валути и др. Когато правителството намали фискалния резерв, спада и депозитът му в централната банка. Ако не се замести с увеличение на друг пасив, общото равнище на резервите също пада. А този показател се следи и от международните анализатори. Така че резки движения в нивото на фискалния резерв може да доведат до понижаване на рейтинга на държавата.

Не е ясно как ще реагират и инвеститорите. Връзката между свиването на фискалния резерв и поведението на другите кредитори е психологическа и досега не е изследвана публично.

"Международният валутен фонд изискваше фискалният резерв да е достатъчно голям, че да покрива плащанията по външния дълг за следващите 12 месеца. В момента той ги покрива само принципно, доколкото номинално ги надвишава. Ако обаче извадим неприкосновените пари на Сребърния фонд и още няколко сметки, на които не може да се посяга, нещата ще се променят значително", каза Десислава Николова, икономист в Института за пазарна икономика.

Икономисти в ГЕРБ твърдят, че спадът на фискалния резерв вече започва да ги притеснява. Не толкова заради настоящите наличности (вижте карето), а заради предстоящото в началото на 2013 г. плащане на първата облигационна емисия. За нейния падеж от резерва ще се извадят 818 млн. евро (1.6 млрд. лв.) и ако същите средства не влязат като приход отнякъде, това ще изпрати тревожен сигнал към пазарите.

"Това ще е директно обръщане на национална валута в евро и напускане на страната", обобщи Десислава Николова.
 
Заради всички негативи, които би довело бъдещо намаление на резерва, някои икономисти в ГЕРБ вече се опитват да прокарат идеята, че страната ни трябва да излезе на международните пазари и да изтегли облигационен заем в размер до 1 млрд. евро. Алтернативната идея на Симеон Дянков е правителството да емитира държавни ценни книжа (ДЦК) и да ги предложи на българските търговски банки, на пенсионните фондове и на Сребърния фонд.

На институционалните кредитори обаче ще се разчита да изкупят и допълнително още 1.2 млрд. лв. ДЦК (около 600 млн. лв. нетно финансиране), с които Министерството на финансите ще покрие част от бюджетния дефицит тази година. Освен това Сребърният фонд е част от валутните резерви на държавата, а инвестирането му в български ДЦК автоматично ще го извади оттам.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Защото"