Когато бизнесът на една компания върви добре, приходите й генерират достатъчно ресурс, за да посрещат разходите й. С печалбата се трупат резерви, които да бъдат използвани в случай на непредвидена ситуация или пък за по-дългосрочни инвестиции. Те са и вид гаранция за платежоспособността на дружеството.
Сега си представете държавата като компания. Тя си има фискален резерв – пари, натрупани основно в годините на висок икономически растеж и бюджетни излишъци. В случая той е гарант за макроикономическа стабилност на страната, тъй като по-голямата му част влиза и във валутните й резерви. В момента обаче фискалният резерв играе и друга роля - на основен източник за финансиране на бюджетните дефицити. Освен това правителството го използва и за нещо като временен оборотен кредит: за плащане на проекти по еврофондовете (докато не ни бъдат върнати от Брюксел след няколко месеца), за покриване на разходите за пенсии (докато не бъде платен ДДС на 14-о число на месеца) и т.н.
В края на януари нивото на фискалния резерв падна под законово установения лимит от 4.5 млрд. лв. по неофициални данни. Това е наполовина спрямо края на 2008 година, когато тогавашните управляващи за първи път заговориха, че в България има криза. Резервът продължава да се свива още, ако се съди по намаления депозит на правителството в БНБ. Изтъняването му сега е временно (вижте карето). Сигналите, които излъчва правителството напоследък, обаче подсказват, че нивото на резерва ще продължава да се понижава най-малко по две причини:
- и през тази година бюджетът отново е на планиран дефицит от над милиард
- в началото на 2013 г. падежира емисия еврооблигации на стойност от около 1.6 млрд. лв., а идеята на финансовия министър Симеон Дянков е да използва до 60% от Сребърния фонд (който е част от фискалния резерв), за да набере част от нужните средства.
Така, ако през миналото десетилетие резервът растеше и към него имаше апетити да се харчи, днес той вече се употребява активно.
Инструмент за политика, или "бели пари за черни дни"
Дебатът дали понижението на фискалния резерв е опасно или не, след какво ниво и т.н. нямаше да се води, ако още преди години управляващите бяха обяснили каква точно е неговата роля. Такъв дебат през годините обаче се водеше рядко и почти винаги се политизираше. Затова липсва и публичен експертен анализ, който да препоръчва политика за управлението на фискалния резерв. Няма и ясни критерии, които да са сигнал за едно или друго действие на управляващите.
Опит резервът да се превърне в инструмент за макроикономическа политика направи финансовият министър в предишното правителство Пламен Орешарски. От една страна, той следваше концепцията България да трупа излишъци в размер на 3% от БВП, с което постигна известно охлаждане на прегряващата икономика след влизането ни в Европейския съюз. В същото време събра малко повече от милиард в специално създадения за целта Сребърен фонд. Двама души от екипа му обаче твърдят, че той не е вярвал и за миг, че този фонд ще сработи по предназначението си (виж карето).
Сегашното правителство пък превърна фискалния резерв в източник за евтино финансиране на бюджетните дефицити от 2009 г. насам, вместо да прави реформи и да реже ненужни разходи. Така размерът му падна наполовина, без в структурата на българската икономика да настъпи някаква качествена промяна.
"Има държави без никакъв фискален резерв и те нямат проблем с публичните си финанси", твърди човек от екипа на Симеон Дянков.
"Има много и различни системи. Ние трябва да си гледаме нашата, в която дизайнът на валутния борд включва пари на правителството. Всички операции на бюджета се отразяват на пасивите на борда и дефицитите на държавата намаляват фискалния резерв", контрира Петър Чобанов, който ръководеше Държавната агенция за икономически анализи и прогнози от 2005 до 2009 г.
За какво става въпрос накратко: ако отново използваме сравнението с компания, валутният борд също има баланс (управление "Емисионно" в БНБ). Фискалният резерв е в неговия пасив също както резервите на банките, парите в обращение, средства на самата централна банка и още няколко по-малки депозанти. Срещу тези пари в актива стоят валутните резерви – злато, чуждестранни облигации, валути и др. Когато правителството намали фискалния резерв, спада и депозитът му в централната банка. Ако не се замести с увеличение на друг пасив, общото равнище на резервите също пада. А този показател се следи и от международните анализатори. Така че резки движения в нивото на фискалния резерв може да доведат до понижаване на рейтинга на държавата.
Не е ясно как ще реагират и инвеститорите. Връзката между свиването на фискалния резерв и поведението на другите кредитори е психологическа и досега не е изследвана публично.
"Международният валутен фонд изискваше фискалният резерв да е достатъчно голям, че да покрива плащанията по външния дълг за следващите 12 месеца. В момента той ги покрива само принципно, доколкото номинално ги надвишава. Ако обаче извадим неприкосновените пари на Сребърния фонд и още няколко сметки, на които не може да се посяга, нещата ще се променят значително", каза Десислава Николова, икономист в Института за пазарна икономика.
Икономисти в ГЕРБ твърдят, че спадът на фискалния резерв вече започва да ги притеснява. Не толкова заради настоящите наличности (вижте карето), а заради предстоящото в началото на 2013 г. плащане на първата облигационна емисия. За нейния падеж от резерва ще се извадят 818 млн. евро (1.6 млрд. лв.) и ако същите средства не влязат като приход отнякъде, това ще изпрати тревожен сигнал към пазарите.
"Това ще е директно обръщане на национална валута в евро и напускане на страната", обобщи Десислава Николова.
Заради всички негативи, които би довело бъдещо намаление на резерва, някои икономисти в ГЕРБ вече се опитват да прокарат идеята, че страната ни трябва да излезе на международните пазари и да изтегли облигационен заем в размер до 1 млрд. евро. Алтернативната идея на Симеон Дянков е правителството да емитира държавни ценни книжа (ДЦК) и да ги предложи на българските търговски банки, на пенсионните фондове и на Сребърния фонд.
На институционалните кредитори обаче ще се разчита да изкупят и допълнително още 1.2 млрд. лв. ДЦК (около 600 млн. лв. нетно финансиране), с които Министерството на финансите ще покрие част от бюджетния дефицит тази година. Освен това Сребърният фонд е част от валутните резерви на държавата, а инвестирането му в български ДЦК автоматично ще го извади оттам.
Защото политиката го налага
Нови облигации на международните пазари ще струват по-скъпо на държавата, отколкото ДЦК. Сравнение на най-песимистичния и най-оптимистичните варианти обаче показва, че лихвените разходи по обслужване на новия външен дълг ще са около 100 млн. евро по-високи, отколкото би струвал вътрешният, който предложи финансовият министър. Сумата изглежда значима, но разпределена в период от 7 или 10 години, може да се понесе, още повече че така ще се запазят размерите на фискалния резерв и на валутните резерви.
"По-добре да платим тази по-висока лихва и тя да бъде цена на доверието, което ще вдъхваме, смята Петър Чобанов. Като резервен вариант той посочва споразумение с Международния валутен фонд, но е категорично против харчене на Сребърния фонд или на фискалния резерв за плащане на външния дълг догодина.
ГЕРБ обаче имат и политически мотиви да бягат от нови глобални облигации. Инвеститорите в чужбина винаги са искали по-висока лихва на парите, които заемат тук, в сравнение с местните финансови институции. Причината за това е, че познават средата по-малко и са по-предпазливи. Колко риск виждат те в българската икономика показват котировките на българския петгодишен CDS, който въпреки недостатъците си остава най-легитимен измерител за рисковата оценка. В сряда той се търгуваше на ниво 315 базисни точки. Това прави 3.15 процентни пункта добавка към лихвите, които някой би търсил в България и е 0.75 пункта над рисковата оценка за страната ни, когато ГЕРБ дойдоха на власт (макар основен принос за движението им напоследък да имат събитията в еврозонта, а не политиката на правителството). Да се види, че България се оценява като по-рисково място спрямо юли 2009 г. ще е шамар за ГЕРБ. Най-малкото защото може да се тълкува в посока, че следваната политика в последните две години за количествени спестявания в бюджета за сметка на качествени реформи е била недостатъчна.
Най-неприемливо в политическо отношение решение обаче е да се потърси заем от Международния валутен фонд. Това ще наложи правителството да започне отлаганите реформи в предизборен период. А и самият финансов министър напоследък неведнъж е изразявал публично неодобрението си към политиката на фонда (макар и преди ГЕРБ да дойде на власт, предпазен заем от МВФ беше окачествяван като от една от първите задачи).
"Няма абсолютно никакъв риск Международният валутен фонд да поиска вдигане на данъците. Може да поиска подобряване на събираемостта или промяна на икономическата политика, която предопределя състоянието на частния сектор", твърди Любомир Дацов, който бе заместник-министър на финансите в последните две правителства. Той участваше в разговорите с МВФ през пролетта на 2009 г. и е категоричен, че условията на фонда остават най-изгодни и в момента, а реформите, които ще наложи, може да не вършат работа на ГЕРБ, но ще са от полза на държавата.
Каквото и да е крайното решение на това правителство, то трябва да е бързо, защото с приближаването на 2013 г. шансовете да се намери най-добрият подход все повече ще намаляват. И ако предишните правителства можеха да скрият проблемите си в растящата икономика, сега отлагането на решенията само повишава тяхната цена. Трудно ще се намерят инвеститори в една не особено конкурентна компания, която вече няколко години работи на загуба, не прави особено много да намали разходите си и кешът й свършва.
Идея без... идея
Фондът за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система, станал известен като Сребърен фонд, страда от вродени дефекти при самото му създаване. Двама души от екипа на предишния финансов министър Пламен Орешарски твърдят, че той не е вярвал и за миг, че той ще сработи по предназначението си. Типичните Sovereign wealth funds се създават, за натрупване на значителни средства и само доходността от тяхното инвестиране се използва с конкретна цел. В българския случай трябва да се гарантира, че дори при шок в пенсионната система той ще гарантира изплащането на пенсиите. Е, това не може да се случи, защото в сегашния си размер – 1.77 млрд. лв. стига за плащането им само през едно тримесечие.Маскирайки спестяванията, изземвани при прегряваща икономика, като държавен инвестиционен фонд хората на Орешарски създават без много обсъждания резерв, който сега буди апетити за харчене.
Днес Орешарски не коментира мотивите си да създаде Сребърния фонд, но е против той да се харчи за текущи и планирани разходи. "Фондът трябва да се пази като резерв за непредвидени събития и не съм съгласен с обяснения, че не носи висока лихва или доходност. Когато говорим за публични ресурси, по-важна е сигурността на главницата, а не лихвата, която носят", каза Орешарски .
Изтъняване
Основната част на фискалния резерв, която стои депозирана в БНБ, падна до 2.559 млрд. лв. през седмицата. Още близо 700 млн. лв. са в търговските банки, което прави размера на резерва 3.2-3.3 млрд. лв. Така той се върна до нивото си през 2003 и 2004 г. Сегашните наличности са с 1.3 милиарда под тези в началото на годината и малко над неприкосновените запаси, които не може да се пипат. Това са Сребърният фонд и фондовете за спиране на ядрени мощности и обезопасяване на техните отпадъци, като в тях има общо около 3 млрд. лв. Те не могат да бъдат използвани за друго освен по предназначение.В случая обаче януарското намаление не е изненадващо. То се случва всяка година, защото държавата плаща земеделски субсидии и лихви по външния дълг, а приходите от ДДС са традиционно ниски, както и цялата икономическа активност. Намалението от началото на февруари също е закономерно - то е заради плащането на пенсиите. Глътка въздух правителството ще получи в средата на месеца, когато се съберат отчисленията от ДДС, а субсидиите за земеделците ще се възстановят от Брюксел до юни.
За разлика от минали години обаче сегашният размер на фискалния резерв не му позволява веднага да се използва при по-голям шок. А това намалява гъвкавостта на правителството да действа в непредвидени ситуации.
37 коментара
благодаря на автора! много добре обяснено.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgari
МИСЛИ СЕ ПО ВЪПРОСА КАК ДА СЕ ПУСНЕ ВЪТРЕШНО ДЪРЖАВЕН ОБЛИГАЦИОНЕН ЗАЕМ, ОКОТО Е КЪМ ПАРИТЕ НА СПЕСТИТЕНИТЕ ПАРИ НА ДОМАКИНСТВАТА В СТРАНАТА, ОТГЛАДУВАНИТЕ ПАРИ НА НАРОДА.
ЦЕЛ ДОСТОЙНА ЗА ВСИЧКИ НЕАДЕКВАТНИ ПРАВИТЕЛСТВА.
НИКОЙ НЕ ИСКА ДА ИНВЕСТИРА В БЪЛГАРИЯ, ЗАТОВА Е И СТРАХЪТ ДА СЕ ТЕГЛИ ЗАЕМ С КОЙТО ДА СЕ ПЛАТИ ДЪЛГА, А ПАРИТЕ ДА СЕ ЗАРАБОТЯТ ОТНОВО.
МЪРТВА ИКОНОМИКА УПРАВЛЯВАНА ОТ ОСЪДЕНИ НА СЪЩОТО, НО БАВНО, МЪЧИТЕЛНО И ПОЗОРНО.
НЕЗАВИДНА СЪДБА НА БОРЕЩИ СЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ, ИЗГУБИЛИ ПЪТЯ И ПОСОКАТА ЗА НЕГО.
Статията е предупреждение за незабавни действия от страна на Дянков. Фискалният резерв е пропилян, а ни чака тежка година и рецесия. Дефицитът ще е доста по-голям и без мерки може да стигне 4-5%. Но няма да има пари да се плаща
Под статията за банковите лихви е пълно с емоционални и меко казано некомпетентни коментари .А под статията където в прав текст се казва , че за 2 години са профукани 4 млрд. лева - цифром и словом има шест коментара. За едно почвам да се съгласявам с Боко - за качеството на 'матряла'.Тъжно, но факт.....
Какво да кажеш. Той, авторът, го е написал.
Надявам се, че здравната реформа върви. Много затихнаха коментарите по нея. Всяка реформа има нужда от финансиране. Надявам се, че сме в момента, в който ще почнем вече да берем плодовете на реформата. Дано да са сладки...
Уж и в администрацията направиха някакви съкращения. Уж...
"Сегашното правителство пък превърна фискалния резерв в източник за евтино финансиране на бюджетните дефицити от 2009 г. насам, вместо да прави реформи и да реже ненужни разходи. Така размерът му падна наполовина, без в структурата на българската икономика да настъпи някаква качествена промяна".
Ако се водим от принципа: "Харчи колкоро печелиш", трябваше да сме фалирали отдавна под ръководството на Дянков. Този човек доказа, че не може да генерира приходи. не му е ясно как трябва да се ръководи икономика. Явно не е ходил на тези лекции. Пиша му двойка. Пич, разкарай се! Просто не те бива за работата, която би трябвало да вършиш..