С грижа на добър чиновник
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

С грижа на добър чиновник

Ирина Стоилова - ст. експерт в МРРБ, показва пликовете с ценовите оферти

С грижа на добър чиновник

Или защо е проблем, че поръчката на регионалното министерство за банка - мениджър на фонда за саниране на жилища, привлече само КТБ и ПИБ

7940 прочитания

Ирина Стоилова - ст. експерт в МРРБ, показва пликовете с ценовите оферти

© Юлия Лазарова


Всичко, което не е забранено от закона, е позволено. Тази мантра за частния сектор просто не важи за обществения - когато управляваш публични средства, трябва не просто да спазиш минималните изисквания, а и да защитиш интересите на данъкоплатците, като осигуриш максимална конкуренция и съответно възможно най-добри условия. Дори това да изисква малко допълнителни усилия. Българската администрация е на светлинни години разстояние от този основен принцип - примерите за това са толкова много, че вече изглежда като азбучна истина, която няма нужда от аргументиране.

Причината за пореден път да припомняме всичко това е обществената поръчка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за избор на банка, която да управлява фонда за саниране на панелни жилища. Той разполага с 12.5 млн. лв. предвидени за нисколихвени кредити и гаранции за собственици на апартаменти. От 31 институции на пазара кандидатстваха едва две - Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Корпоративна търговска банка (КТБ). През седмицата последната бе избрана за победител и за десетгодишно управление на фонда ще получи 2.852 млн. лв. Големият проблем в случая обаче не е в това, че още публични средства влизат в банката, концентрирала над половината пари на държавните дружества. Обикновено това става по напълно непрозрачен начин, докато в случая КТБ спечели управлението на фонда след конкурс. Проблемът обаче беше в провеждането на самия конкурс - това, че много от останалите банки

Не са научили за поръчката

Банкери, до които "Капитал Daily" се допита, твърдят, че не са разбрали навреме, за да участват. "Вероятно конкурсът е обявен във вестник "Кремиковски металург", коментира един от тях. Изпълнителният директор на ОББ Стилиян Вътев пък отчита като огромна грешка, че служителите му не отварят всяка сутрин сайта на Агенцията за обществените поръчки - едно от малкото места, където беше обявена поръчката.

От регионалното министерство контрираха, че обявяването на поръчката е направено достатъчно публично. За целта имало публикации на сайтовете на ведомството, на оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) и на Агенцията за обществени поръчки. "Интервюта по темата са дали министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, ръководителят на управляващия орган на ОПРР Деница Николова, директорът на дирекция "Жилищна политика" Десислава Йорданова. МРРБ е направило всичко възможно, за да информира обществеността за търга", обясниха от пресцентъра на министерството. Въпреки че законовите изисквания са изпълнени, очевидно това не е било достатъчно и за това има няколко логични обяснения.

Не е учудващо, че банките не са разбрали за обществената поръчка. Финансирането по ОПРР е най-вече за основни ремонти на второкласни и третокласни пътища, обществени сгради, за енергийна ефективност и т.н. Тези дейности се изпълняват от строителни фирми и те редовно следят сайтовете на министерството и на програмата, за разлика от банковите институции. При наличието на такава нетипична поръчка е нормално от МРРБ да изпратят писма-покани до централите на всички 31 търговски банки у нас. Разходът за това е щял да бъде пренебрежимо малък за разлика от ползите от по-голямата конкуренция за министерството, за кредитополучателите, за данъкоплатците.

Банкерите обаче смятат, че само банките,

Които е трябвало

да научат за обществената поръчка, са научили и съответно са участвали. Някои от тях не пропуснаха да отбележат, че това са "банките с национално отговорния капитал". Към октомври 2010 г. десетте най-големи държавни компании са държали 70% от парите си в КТБ, чийто мажоритарен акционер е Цветан Василев. Акционер в другата участваща банка – ПИБ, е Цеко Минев, свързан с "Витоша ски" и концесионера на пистите в Банско "Юлен". Именно заради близостта на двамата с властта техни колеги дори очакваха двете банки съвместно да управляват Фонда за жилищно обновяване. Условията на конкурса обаче не допускат такава възможност. При отварянето на цените стана ясно, че КТБ получава  158.05 т. срещу 120.63 т. за ПИБ (виж таблицата). Ценовите им оферти, лихвите и съфинансирането са близки.

Корпоративна търговска банка обаче предложи по-добра лихва за парите, които ще се съхраняват във фонда – ОЛП плюс 4% срещу ОЛП плюс 0.25% на Първа инвестиционна. Неоправдани обаче останаха очакванията на регионалния министър Лиляна Павлова към предоставените от ОПРР 9.5 млн. лв. за нисколихвени кредити и гаранции избраната банка да предостави още толкова. Може би, ако подчинените й бяха потърсили повече кандидати, условията не само щяха да са по-изгодни, но и средствата да стигнат за повече жилища.

С какво ще се занимава фондът

Фондът за жилищно обновяване трябва да започне дейността си през април тази година и ще съществува 10 години. Общо по програмата за фонда са предвидени малко над 12.5 млн. лв., от тях до 3 млн. лв. бяха предвидени за издръжка на мениджъра. Корпоративна търговска банка ще получи за целия период на управление оферираните от нея 2 852 000 лв. С тези пари трябва да се покрият разходите за персонал, застраховки, транспорт, информация и публичност, конференции и семинари, външни консултанти и всички други допустими разходи от ОПРР. Останалите над 9.5 млн. лв. трябва да бъдат отпуснати като нисколихвени кредити и гаранции на собственици на панелни апартаменти. Към тази сума Корпоративна търговска банка ще предложи 1 млн. лв. съфинансиране.

Общият бюджет на "Регионално развитие" за саниране на жилищни блокове е почти 63 млн. лв. От тях 12.5 млн. лв. са предоставени на Фонда за жилищно обновяване. С останалите около 50 млн. лв. управляващият орган ще дава като безвъзмездна помощ половината от нужните пари за саниране на един апартамент, което е между 3000 и 5000 лева. Освен това по думите на министър Павлова ще бъде осигурено и безплатно енергийното и конструктивно обследване, както и управлението на проекта. Така безвъзмездната помощ щяла да стигне до около 65%.

Досега държавният опит със санирането на жилищни сгради в България се базира на проект между ПРООН и МРРБ, по който бяха обновени 54 сгради и постигнати 50% икономии на енергия за живеещите 1200 семейства. Данните на министерството обаче оказват, че от саниране се нуждаят около 18 700 многофамилни сгради, в които живеят 2.7 млн. българи, или общо около 720 000 апартамента. За да станат тези жилищни блокове енергийно ефективни, ще са нужни над 7 млрд. лв. според изчисления, съобщени от бившия регионален министър и настоящ президент Росен Плевнелиев.

Всичко, което не е забранено от закона, е позволено. Тази мантра за частния сектор просто не важи за обществения - когато управляваш публични средства, трябва не просто да спазиш минималните изисквания, а и да защитиш интересите на данъкоплатците, като осигуриш максимална конкуренция и съответно възможно най-добри условия. Дори това да изисква малко допълнителни усилия. Българската администрация е на светлинни години разстояние от този основен принцип - примерите за това са толкова много, че вече изглежда като азбучна истина, която няма нужда от аргументиране.

Причината за пореден път да припомняме всичко това е обществената поръчка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за избор на банка, която да управлява фонда за саниране на панелни жилища. Той разполага с 12.5 млн. лв. предвидени за нисколихвени кредити и гаранции за собственици на апартаменти. От 31 институции на пазара кандидатстваха едва две - Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Корпоративна търговска банка (КТБ). През седмицата последната бе избрана за победител и за десетгодишно управление на фонда ще получи 2.852 млн. лв. Големият проблем в случая обаче не е в това, че още публични средства влизат в банката, концентрирала над половината пари на държавните дружества. Обикновено това става по напълно непрозрачен начин, докато в случая КТБ спечели управлението на фонда след конкурс. Проблемът обаче беше в провеждането на самия конкурс - това, че много от останалите банки


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

68 коментара
  • 1
    jj avatar :-P
    J.J.

    Изобщо не съм фен на КТБ и ПИБ, даже напротив, но извинението на другите банки просто не струва... Дори аз чух през медиите за конкурса преди крайния срок за подаване на документи, а нямам възможност да следя много много новините. Потърсете причината по-дълбоко, интересно би било ;)

  • 2
    ariman_info avatar :-?
    Ariman

    * Нелогично е да участват само две банки, очевидно е, че поръчката е дадена тихомълком, като са поканени само наши хора, а основното изискване е било да спечели КТБ, какво ли е било обещано на другия участник, ами най-вероятно да спечели следващия конкурс.
    * Вероятно като в Дневник и тук под темата ще се появят коментиращи, което ще славославят банката, моля огледайте техните рейтинги/ниски/, вижте, какво са коментирали до момента/винаги кратко и безсмилено/ и неговото качество /смешно ниско/ и си задайте въпроса кой плаща за подобна ПР акция.
    [По информация на Капитал има регистрирани от 5 айпита над 70 потребители, който славославят КТБ под всяка статия свързана с нея]

  • 3
    newmind avatar :-|
    newmind

    ОБЯСНЕНИЕТО Е МНОГО ЛЕСНО: Банките извън тези не искат да отпускат никакви пари за процес който е нищожен по рождение вж.
    (незаконни остъклени балкони по фасадите)
    (липсват гаранции които ще дадат хората)
    (бедни хора,които не биха върнали кредита и на минус 2% лихва)
    (липса на законови нормални документални правила за саниране)
    (изискване за 100% солидарност в един вход).

    Банките не са глупави, а Корпоративна има заиграване с властта и прави услуга, печалбите са и другаде :-))))))))))

  • 4
    jj avatar :-P
    J.J.

    До коментар [#3] от "newmind":

    Точно така :)

  • 5
    pliok avatar :-|
    Пльок

    мен пък ми е интересно тези 3 милиона (в сравнение с 'цели' 12.5 за самия фонд) за какво толкова могат да са им нужни....

  • 6
    martina_mu avatar :-|
    martina

    Въобще не е проблем ,че регионалното министерство е привлякло само две банки и то най-добрите в България -Първа инвестиционна и Корпоративна търговска банка .Дори и да бяха участвали други банки ,пак щеше една от тях да спечели .

  • 7
    atanas_au avatar :-|
    atanas_au

    Аз лично се радвам ,че именно Корпоративна търговска банка спечели конкурса за мениджър на фонда за саниране на жилища .Все пак тази банка е най-достойна за тази работа ,така че положението е напълно нормално .

  • 8
    stg avatar :-|
    stg

    за 2 път отбелязвам че има коментари, които са очевидно инспирирани от КТБ и тяхното звучене е обидно за сайта и за хората които изразяват мнението си тук

  • 9
    maria.doneva avatar :-|
    maria.doneva

    Здравейте на всички! Казвам се Мария и съм от Стара Загора. За първи път си правя регистрация в Капитал (а смятам и за последен) защото съм провокирана от разказ на мой близък роднина, който до миналата година работеше в Икономедиа. По същество на статията по-горе с автор г-жа Красимира Янева, за да не ми бъде изтрит коментара.
    1. Какво иска да ни внуши вчастност автора на статията (а като цяло Капитал) с написаното: "Банкери, до които "Капитал Daily" се допита, твърдят, че не са разбрали навреме, за да участват. "Вероятно конкурсът е обявен във вестник "Кремиковски металург", коментира един от тях. Изпълнителният директор на ОББ Стилиян Вътев пък отчита като огромна грешка, че служителите му не отварят всяка сутрин сайта на Агенцията за обществените поръчки - едно от малкото места, където беше обявена поръчката." - че в България има анонимни банкери или че г-н Стилиян Вътев е знаел и "малкото места" където е обявена поръчката или че неговите служители имат проблем с отварянето на сайта на АОП или пък нямат интернет в офисите си?

  • 10
    ariman_info avatar :-P
    Ariman

    До коментар [#9] от "maria.doneva":

    Няма и да коментираш повече, защото са платили еднократно за услугите ти, поне да бяхте прочели какво съм написал, та да не ставате напълно прозрачни тролчета еФтини мазни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK