Закон затваря 70% от площадките за скрап
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Закон затваря 70% от площадките за скрап

Закон затваря 70% от площадките за скрап

Фирмите са абсолютно объркани от противоречията в регламента

Десислава Николова
7252 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Седемдесет процента, или около 1400 от площадките за събиране на отпадъци от черни и цветни метали, стари автомобили и черна и бяла техника на територията на България, трябва да затворят от 15 февруари, ако се спазва сега действащият Закон за управление на отпадъците, съобщиха от организациите на търговците с черни и цветни метали. Така ще бъдат загубени инвестиции за милиарди левове, а над 10 хиляди души ще загубят доходите си.

Фирмите от сектора планират да сезират за насилственото си затваряне  Европейския съд по правата на човека в Страсбург за нарушаване на правото на собственост и ще искат финансово обезщетение от държавата.

Административен хаос

Причината е, че според поправки в закона от миналия април места за събиране на скрап може да има само в общини с одобрени общи устройствени планове или на жп гари, а площадките трябва да се намират само в зони с промишлено и складово предназначение. Тъй като 177 общини в България нямат общи устройствени планове, а само 87 имат такива, а всичко това не е отговорност на фирмите, Министерството на околната среда и водите "дописа" закона, като разреши документи да подават фирмите, които работят в общини с подробни планове или пък със стари градоустройствени планове. Част от общините обаче отказаха да издадат скици на съответните места. В случаите, в които фирмите са се сдобили със скици и са представили документи в Министерството на икономиката и енергетиката и туризма, което ги лицензира, не е ясно дали ще се спазва законът за управление на отпадъците или заповедта на екоминистерството. 15 февруари е крайният срок, в който всички действащи фирми трябва да представят в икономическото министерство документи и скици, че отговарят на закона и площадките им се намират на подходящото място. Други пък подават документи за заличаване. Досега такива има само за 215 площадки, казват от сектора.

Проблемът е, че ако една от площадките е в нарушение, се отнема лицензът на цялата фирма, независимо колко площадки има, припомнят от Българската асоциация по рециклиране (БАР), която обединява 97 от най-големите фирми в сектора. От Гражданската инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали, която пък представлява 200 от средните и малките фирми, допълват, че последните писма на екоминистерството до бранша гласят, че ще се признават всякакви планове и освен това се казва, че трябва да чакат новия закон. Проектът за нов закон за управление на отпадъците обаче е между първо и второ четене в парламента. В него има над 400 поправки и в момента работна група от депутати и експерти ги обобщава. В нея по традиция не са поканени представители на бизнеса. В същото време целият текст за общите устройствени планове се намира в Конституционния съд.

Преброяване на жертвите

До 15 февруари в България има 1077 лицензирани фирми за търговия със скрап, които пък управляват 2372 площадки. 150 от площадките се намират в района на жп гарите и задължително ще останат. Какво ще се случи с останалите и как ще се прилага нормативната уредба изобщо не е ясно на никого.

Има обаче и драстични случаи, в които няма никаква яснота как ще се работи.

Стойчо Арсов например е собственик на две фирми за скрап - "КиА" и "Вторични суровини" – Хасково. Нито Хасково, нито Кърджали, нито Стара Загора, където са площадките му, имат общи устройствени планове. Той е инвестирал около 3 млн. лв. в общо 11 площадки, като е купил земята и монтирал съоръжения за разглобяване. "Едната площадка е 6.3 дка на изхода на Хасково, там има само борси и складове. Планът на града е от 1982 г. и тогава е било предвидено там да е жилищен район, но такъв няма. Въпросът е аз какво да правя с тази площадка", разказва Арсов.

А фирмите няма как да влияят нито на изработването на общи устройствени планове, нито кое да се прилага - законът или писмото. "За сметка на това бизнесът е наказан с най-тежката възможна санкция - затваряне на работещи фирми, а ситуацията създава предпоставки за противоречива практика по прилагането на закона и за административен произвол", коментира Иво Георгиев, председател на Гражданската инициатива на търговците на черни и цветни метали и тяхното рециклиране.

"От 11 площадки вероятно ще ми останат само три. Ще съдим държавата, може да стане бавно, но ще го направим. Имам да връщам кредит от 900 хил. лв., лицензът ми е безсрочен. Това не е среда за правене на бизнес, а опит да останат една-две големи фирми", коментира Арсов.

Най-тежко е положението в Хасково, където би трябвало да затворят 60 фирми, ако се спазва буквата на закона. Ситуацията е сходна и в цяла Южна България, коментират търговците. Кои фирми ще останат да работят и след 15 февруари зависи от ведомството на Трайчо Трайков, което няма законов срок за разглеждане на внесените документи.

Седемдесет процента, или около 1400 от площадките за събиране на отпадъци от черни и цветни метали, стари автомобили и черна и бяла техника на територията на България, трябва да затворят от 15 февруари, ако се спазва сега действащият Закон за управление на отпадъците, съобщиха от организациите на търговците с черни и цветни метали. Така ще бъдат загубени инвестиции за милиарди левове, а над 10 хиляди души ще загубят доходите си.

Фирмите от сектора планират да сезират за насилственото си затваряне  Европейския съд по правата на човека в Страсбург за нарушаване на правото на собственост и ще искат финансово обезщетение от държавата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • plamitus

    Е, време беше да се спре това безобразие с металите за скрап. Какво трябваше да стане, да дерайлира влак ли, че да спрат да взимат метали от цигани, като ж.п. релси, капаци на шахти, кабели от разбити трансформатори и т.н. Така поощрявани циганите печелят по 200-300 лв., а нанасят загуби за 20-30 000 лв. и повече. Не на циганският терор с металите и тотален контрол на пунктовете за приемане на метали, с точни данни за предаващите и онова, което са предали, а най-добре е в този бизнес да няма частници изобщо, да се контролира от данъчните и полицията. За мургавелите има достатъчно корита на реки за прочистване, земя за копане, шосета и магистрали за построяване, а ако не им харесва да работят - друм накъдето им видят очите, но май никъде не ги искат...

  • 2
    brutester avatar :-|
    brutester

    От статията се разбира едно. Каквото и да опита да се направи за решаването на един проблем, то само показва как години наред държавата не е работила.

    От статията: "Тъй като 177 общини в България нямат общи устройствени планове, а само 87 имат такива"

    Задължение на общините е да направят общи устройствени планове. От тях зависи визията за развитието на цялата община. Но общините не искат в работа им да има ясна за всички визия, а искат да харчат на парче, под масата.

    От другата страна е интереса на тези "инвеститори". Колкото по-близко са до жилищните райони, толкова повече материали ще събират. А документ за произход на стоката не изискват. А контрол няма как да бъде упражняван, без да се назначат още 10000 контрольора, които постоянно да се въртят. Е по-евтино е да се направи държавна компания както е казал колегата по-горе. Но както всички знаем държавните компании създават много проблеми с мудното си действие.

    Аз лично мисля, че държавата трябва да упражнява ефективен контрол върху пунктовете, като това включва намаляването на броя им, регламентиране на местата за събиране и изискването на документи за произход.

    Този закон поне на теория има всичко това.

    А проблемите в работата на общините трябва да се решат с даване на краен срок за изготвяне на общи устройствени планове. И този срок трябва да е не-повече от 3 години. За да може на следващите избори, ако няма то да не може да сегашните управници да демонстрират загрижеността към проблемите на общината (независимо от коя партия са).

  • 3
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo

    Все отнякъде трябва да се почне, иначе няма да остане метална решетка или бронзов паметник, а за кабелите да не говорим!

  • 4
    seabank avatar :-|
  • 5
    wodolaz avatar :-|
    Водолаз

    Ако този закон наистина се приложи, ще намалеят и битовите кражби. От вилата ми откраднаха леглата, пружините, тенджерите, тиганите, приборите за хранене, лопати, мотики, кофи, инструменти. Купя нова лопата и я занеса - и тя изчезва. То вече не остана нищо за крадене, но все пак, дано тези мошенически пунктове да се закрият!.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK