Защо България не попадна сред отличниците на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо България не попадна сред отличниците на Европа

Защо България не попадна сред отличниците на Европа

Докладът на Европейската комисия за ранно установяване на макроикономически дисбаланси се основава на тесен набор от противоречиви показатели и на данни до 2010 г.

Константин Николов, Биляна Вачева
10377 прочитания

Eвропейската комисия включи 12 държави, сред които и България, в списък на уязвимите откъм икономически сътресения страни в общността, които заслужава да бъдат анализирани по-задълбочено. За да отговори на бушуващата вече две години дългова криза, Брюксел започна да публикува списък с показатели на странните от и извън еврозоната, наречен Доклад за ранно предупреждение. Той е първата стъпка от приложението на новата процедура за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси в страните от ЕС. Правилата бяха определени в края на 2011 г. и включват десет ключови икономически показателя (виж инфографиката) като държавен и частен дълг, разходи за труд, дефицит по текущата сметка и др.

Както и българското финансово министерство и независими анализатори не видяха в доклада прекалено тревожи сигнали за България. От една страна, има доста резерви към избора на показатели и тяхната релевантност към 27 разнолики икономики. От друга, ползването на данни до 2010 г. предполага, че сега картината може да е различна и част от дисбалансите да са изчистени. БНБ дори счита, че поради дефектите си използваният метод не може да изпълни ролята си да предупреждава рано за дисбаланси и дори може да има негативни ефекти (виж карето).

В неподходящата дузина

Първоначално по медиите изтекоха информации, че Европейската комисия ще отдели държавите в различни списъци, а най-порицани ще бъдат Испания, Италия, Кипър и Унгария. В крайна сметка в Брюксел предпочетоха да включат на едно място дванадесет страни, за които тепърва ще бъдат подготвени задълбочени доклади. Освен изброените четири държави в списъка попадат още Белгия, България, Великобритания, Дания, Словения, Финландия, Франция и Швеция. Донякъде изненада предизвика включването на "силни" държави като Франция и Великобритания, което според Financial Times ясно показва, че икономическата нестабилност в Европа може да продължи. И двете страни са предупредени, че делът им от световния износ спада с едни от най-бързите темпове в Европа. Извън доклада останаха Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния, които вече са обект на засилено наблюдение по програми за финансово подпомагане.

В доклада си Еврокомисията изрично посочва, че всяка страна е изправена пред различни предизвикателства и потенциални рискове. "Целта ни не е да посочваме нарушителите пред строя", заяви еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен пред евродепутати в Страсбург. Той допълни, че тепърва ще бъдат разглеждани индивидуалните случаи и засега не може да се говори за задействане на процедури, които за страните от еврозоната могат да включват и глоби. В случая на България той посочи като рискови "външния сектор и трудовите разходи и продуктивност". В документа се обръща внимание и на дълга на частния сектор, който през последните години е скочил до 169% от БВП - над посочената граница от 160%, най-вече заради увеличения корпоративен дълг. В същото време задълженията на домакинствата и държавния дълг остават ниски, казват от ЕК.

Точка по точка

Четирите индикатора, по които България има дисбаланси, а именно дефицит по текущата сметка, отрицателна нетна инвестиционна позиция, високия дълг на частния сектор и високите нетни разходи за труд на единица продукция, не отразяват сегашното състояние на икономиката, а какво се е случило предходните 3-5 години, официално обясниха от Министерството на финансите. Според тях дефицитът по текущата сметка и високите разходи за единица труд са резултат от високия темп на растеж на икономиката ни през 2006 и 2008 г. България не покрива критерия от -4% дефицит по текущата сметка, тъй като анализът отразява отчетените рекордни дефицити през 2008 г. и 2009 г., които бяха съответно -23,1 и -8,9% и които  се дължат на рекордния приток на чужди инвестиции, смятат от финансовото министерство. Година по-късно, през 2010 г., той вече е -1.3% и за 2011 г. се очаква текущата сметка да излезе на излишък от 1.3% от БВП. Самата Европейска комисия също отчита това в доклада.

И вторият критерий, при който страната има дисбаланс - отрицателната стойност на нетната международна инвестиционна позиция, се дължи на притока на чужди инвестиции и финансирането на местните банки от чуждите банки майки. И този дисбаланс на практика се дължи на процеса на конвергенция на новите страни членки, които са по-атрактивни на чуждите инвеститори от старите членове на ЕС, посочват от МФ. Прогнозите са до 2013 г. той да се свие с 26 процентни пункта.

Високият ръст на номиналните разходи за труд на единица продукция в страната са третият макропоказател, който е над прага, определен от ЕК. Във всички страни, които са в процес на конвергенция, се наблюдава ускорен ръст на производителността на труда и доходите. Така че този "дисбаланс" е пряк резултат от присъединяването на страната ни към ЕС. Освен това в някои райони на България има рязко разминаване между търсенето и предлагането на труд, заради което в определени икономически райони доходите изпреварват производителността на труда.

Според доклада на ЕК България не покрива и показателя задлъжнялост на частния сектор. Но според Министерството на финансите през 2011 г. се наблюдава тенденция на изплащане на задължения - на банки към банки майки и на дъщерни фирми към собствениците си в чужбина, както и на междуфирмени задължения. "Към края на 2010 г. нивото на вземанията само на банковата система от неправителствения сектор е 74.2%, а в края на септември 2011 г. то спада до 70.5%", казват от министерството и допълват, че нивото на показателя за България се е понижило през 2011 г. заради нарастванията на спестяванията на частния сектор и той вече може да се намира под максимално допустимата си стойност.

Опасност от свръхреакция

Пряк ефект върху България под формата на санкции не може да има, а и е малко вероятно да се стигне и до препоръки. Единствената по-сериозна опасност е като вторичен ефект страната да не започне да се възприема като по-рискова инвестиционна дестинация. Според Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество", основният въпрос е как ще бъдат използвани данните от международните анализатори. "Доколко това, че България е включена в някаква група страни с много дисбаланси в икономиките им, няма да навреди на имиджа ни навън? Международните анализатори изготвят и собствени анализи, но когато има нещо, което свети в червено, може да се получи ефектът на самосбъдващото се пресказание. Защото когато става въпрос за индикатори, като разходи за труд например, никой не се заравя по-дълбоко, за да провери на какво точно се дължи по-големият ръст в България. Това е основният проблем – не че някой ще ни накаже, а че може да ни навреди на имиджа. Може да послужи и като аргумент против приемането на страната ни в еврозоната", казва Ангелов. Той припомня, че в списъка има и приемани за относително стабилни страни като Великобритания и Швеция.

Гунтрам Волф, зам.-директор на института Bruegel, доскоро служител на Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" в ЕК

Индикаторите не трябва да бъдат интерпретирани механично. Те са средство, което сигнализира на комисията за потенциални проблеми. Между тях и влизането в наказателна процедура няма автоматична връзка. Те са само повод Брюксел да поиска повече информация от страната членка. След това се прави "интелигентен прочит". Например в България работните заплати наистина са много ниски, така че нарастването им само по себе си не е проблем. Ако се окаже, че примерно дефицитът по текущата сметка е резултат на балон на имотния пазар, ЕК и съответната страна сядат и разискват мерки за преодоляването на проблемите. Отговорът на проблемите е специфичен за всяка страна, затова и те не са описани. След това се изготвят препоръки и ако страната два пъти не успее да отговори на тях, се прибягва до наказателна процедура. За България обаче тя ще важи едва след влизането на страната в еврозоната.

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

В публикувания доклад на ЕС всеки вижда това, което му се иска. Еврокомисията смята, че при България дисбалансите са в четири направления. Тези четири критерия са по-високи от заложените, тъй като при всички страни членки, които догонват развитите страни в ЕС, се наблюдава ръст на притока на чужди капитали, заради което се увеличава дефицитът по текущата сметка.

Именно заради процесите по конвергенция разходите за труд се увеличават, тъй като нараства и производителността на труда, а оттук и заплатите. Освен това заради синхронизирането на акцизите в България с минималните в ЕС се увеличи инфлацията, заради което заплатите трябваше да бъдат увеличени, и т.н.

Дефицитът по текущата сметка е резултат от притока на инвестиции и това е в пряка зависимост от нетната международна инвестиционна позиция, което Европейската комисия отказва да разбере незнайно защо. България е с дефицит по текущата сметка именно заради притока на чужди капитали. След кризата отлива на капитали доведе до намаляване на този дефицит и за тази година вече може да сме на излишък.

А дисбалансът, който ЕК отчита при дълга на частния сектор, вече е балансиран. За 2010 г. той е паднал до 93% от БВП, а за първите три тримесечия той е намалял още - до 87%.

Освен това не могат да се сравняват страни, които са с различна степен на развитие. И затова тези индикатори са неадекватни. Това е първото, а второто е, че те отразяват икономическата ситуация отпреди 3 години.
БНБ: Механизмът за оценка крие рискове

Според Българската народна банка (БНБ) показателите, които Европейската комисия е избрала да следи, имат съществени недостатъци и механичният поглед върху числата може да доведе до "неточни и дори погрешни заключения". В специален акцент към своя икономически преглед за третото тримесечие на 2011 г. централната банка подчертава, че в страните, които по-късно се присъединиха към ЕС, протичат процеси на конвергенция, заради което повечето макропоказтели са силно динамични и те могат да прескачат праговете, заложени от ЕС, и така да се създават дисбаланси. У нас през последните години преди кризата дефицитът по текущата сметка растеше заради притока на капитал и по-големия внос на инвестиционни стоки. Постепенно тревожните за чуждите числа по този показател се свиха и към ноември 2011 г. вече има натрупани над 1.1 млрд. евро излишък.

БНБ смята за подвеждащи и показателите за конкурентоспособност - реалния ефективен валутен курс и разходите за труд на единица продукция. Последните зависят в голяма степен от състоянието на икономиката. В България през последните години средната работна заплата се увеличаваше по-бързо от производителността на труда, тъй като равнищата й бяха много по-ниски от средните за ЕС. Затова се увеличаваха и разходите за труд.

Според БНБ използването на ограничен набор от показатели винаги води до опасност да бъдат пропуснати важни детайли, обясняващи икономическото развитие на дадена страна. Друг недостатък е, че показателите, които се наблюдават, са за минали периоди. А това обезсмисля значението на механизма като инструмент за ранно предупреждение. От БНБ твърдят още, че предвид хетерогенния характер на икономиките в ЕС е съмнително дали могат да се прилагат мерки, които да доведат до спазването на определените прагове. "Тези променливи не се контролират директно посредством икономическата политика на правителствата и дори при допускане, че такива политики съществуват, прилагането на пакет от мерки, ориентирани към механичното спазване на праговете, крие риск от реализиране на по-нисък растеж на БВП и забавяне на процесите на реална и номинална конвергенция", се посочва в анализа.

Eвропейската комисия включи 12 държави, сред които и България, в списък на уязвимите откъм икономически сътресения страни в общността, които заслужава да бъдат анализирани по-задълбочено. За да отговори на бушуващата вече две години дългова криза, Брюксел започна да публикува списък с показатели на странните от и извън еврозоната, наречен Доклад за ранно предупреждение. Той е първата стъпка от приложението на новата процедура за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси в страните от ЕС. Правилата бяха определени в края на 2011 г. и включват десет ключови икономически показателя (виж инфографиката) като държавен и частен дълг, разходи за труд, дефицит по текущата сметка и др.

Както и българското финансово министерство и независими анализатори не видяха в доклада прекалено тревожи сигнали за България. От една страна, има доста резерви към избора на показатели и тяхната релевантност към 27 разнолики икономики. От друга, ползването на данни до 2010 г. предполага, че сега картината може да е различна и част от дисбалансите да са изчистени. БНБ дори счита, че поради дефектите си използваният метод не може да изпълни ролята си да предупреждава рано за дисбаланси и дори може да има негативни ефекти (виж карето).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

36 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-|
    kardinalat

    Да престанем да се обясняваме излишно. Бележките на БНБ са ясни и коректни, но прекаленото им преекспониране би накарало външните наблюдатели да си зададат въпроса - Не крият ли нещо?

  • 2
    aron25 avatar :-?
    aron25

    "Например в България работните заплати наистина са много ниски, така че нарастването им само по себе си не е проблем".

    Обаче сега това е главният проблем. Инатенето на икономическия екип в правителството щеги доведе до "скубане" на коси накрая, когато ще се скарат и ше започнат да се обвиняват кой е по-виновен от другия. Българските "анализатори" отдавна съм престанал да ги чета, защото са едни посредствени 'ветропоказатели", без собствено мнение. Единствената сбъдната прогноза, напраена от български държавник е от септември 2009 година. Казва се Стефан Софиянски. Който не иска да го признае, си е за негова сметка.

  • 3
    forumer avatar :-|
    forumer

    "И вторият критерий, при който страната има дисбаланс - отрицателната стойност на нетната международна инвестиционна позиция, се дължи на притока на чужди инвестиции и финансирането на местните банки от чуждите банки майки. И този дисбаланс на практика се дължи на процеса на конвергенция на новите страни членки, които са по-атрактивни на чуждите инвеститори от старите членове на ЕС, посочват от МФ. Прогнозите са до 2013 г. той да се свие с 26 процентни пункта."

    Дори и да се свие с толкова, пак остава далеч над границата от 35%

  • 4
    forumer avatar :-|
    forumer

    Освен това в някои райони на България има рязко разминаване между търсенето и предлагането на труд, заради което в определени икономически райони доходите изпреварват производителността на труда.

    Следователно си е дисбаланс, нали?

  • 5
    forumer avatar :-|
    forumer

    Пряк ефект върху България под формата на санкции не може да има, а и е малко вероятно да се стигне и до препоръки. Единствената по-сериозна опасност е като вторичен ефект страната да не започне да се възприема като по-рискова инвестиционна дестинация.

    Надявайте се - там е показано на картата - засилено наблюдение. Това е идеална възможност за брюкселските чиновници да се упражняват като ни отправят препоръки.

  • 6
    forumer avatar :-|
    forumer

    Проблемът е, че парите на правителството свършват, а вече светим в червено и за дисбаланси. Лошо

  • 7
    kroum avatar :-P
    Kroum

    Вижте си картата и графиката — ИрАландия, ФинАландия и ЛюксеНбург!?

  • 8
    yavor31 avatar :-P
    Мартин Akakka

    аз си мисля че, Брюксел е в паника и сега започва да стреля на сляпо*, според мен нищо добро не ни чака за вбъдеще , ей това че Българите сме свикнали и с малко и ще бъдем като хлебарките след ядрен взрив ;) тоест ще надживеем всички :)

  • 9
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Реалният ни проблем са липсата на промишлено и селскостопанско производство, както и ниската производителност на труда. Българската икономика винаги е била уязвима след отварянето на пазара ни през 90-те. Ние просто нямаме с какво да борим вноса.


    До коментар [#8] от "yavor31":

    Ние вече мрем като хлебарки, май френд, както е тръгнало всички ще ни надживеят.

  • 10
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    П.С.

    А иначе ако питат Лентореза, докладът е грешен. Само да завърти един телефон до Брюксел и ще го оправят.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.