С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
36 14 фев 2012, 20:13, 9950 прочитания

Защо България не попадна сред отличниците на Европа

Докладът на Европейската комисия за ранно установяване на макроикономически дисбаланси се основава на тесен набор от противоречиви показатели и на данни до 2010 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Eвропейската комисия включи 12 държави, сред които и България, в списък на уязвимите откъм икономически сътресения страни в общността, които заслужава да бъдат анализирани по-задълбочено. За да отговори на бушуващата вече две години дългова криза, Брюксел започна да публикува списък с показатели на странните от и извън еврозоната, наречен Доклад за ранно предупреждение. Той е първата стъпка от приложението на новата процедура за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси в страните от ЕС. Правилата бяха определени в края на 2011 г. и включват десет ключови икономически показателя (виж инфографиката) като държавен и частен дълг, разходи за труд, дефицит по текущата сметка и др.

Както и българското финансово министерство и независими анализатори не видяха в доклада прекалено тревожи сигнали за България. От една страна, има доста резерви към избора на показатели и тяхната релевантност към 27 разнолики икономики. От друга, ползването на данни до 2010 г. предполага, че сега картината може да е различна и част от дисбалансите да са изчистени. БНБ дори счита, че поради дефектите си използваният метод не може да изпълни ролята си да предупреждава рано за дисбаланси и дори може да има негативни ефекти (виж карето).

В неподходящата дузина



Първоначално по медиите изтекоха информации, че Европейската комисия ще отдели държавите в различни списъци, а най-порицани ще бъдат Испания, Италия, Кипър и Унгария. В крайна сметка в Брюксел предпочетоха да включат на едно място дванадесет страни, за които тепърва ще бъдат подготвени задълбочени доклади. Освен изброените четири държави в списъка попадат още Белгия, България, Великобритания, Дания, Словения, Финландия, Франция и Швеция. Донякъде изненада предизвика включването на "силни" държави като Франция и Великобритания, което според Financial Times ясно показва, че икономическата нестабилност в Европа може да продължи. И двете страни са предупредени, че делът им от световния износ спада с едни от най-бързите темпове в Европа. Извън доклада останаха Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния, които вече са обект на засилено наблюдение по програми за финансово подпомагане.

В доклада си Еврокомисията изрично посочва, че всяка страна е изправена пред различни предизвикателства и потенциални рискове. "Целта ни не е да посочваме нарушителите пред строя", заяви еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен пред евродепутати в Страсбург. Той допълни, че тепърва ще бъдат разглеждани индивидуалните случаи и засега не може да се говори за задействане на процедури, които за страните от еврозоната могат да включват и глоби. В случая на България той посочи като рискови "външния сектор и трудовите разходи и продуктивност". В документа се обръща внимание и на дълга на частния сектор, който през последните години е скочил до 169% от БВП - над посочената граница от 160%, най-вече заради увеличения корпоративен дълг. В същото време задълженията на домакинствата и държавния дълг остават ниски, казват от ЕК.

Точка по точка


Четирите индикатора, по които България има дисбаланси, а именно дефицит по текущата сметка, отрицателна нетна инвестиционна позиция, високия дълг на частния сектор и високите нетни разходи за труд на единица продукция, не отразяват сегашното състояние на икономиката, а какво се е случило предходните 3-5 години, официално обясниха от Министерството на финансите. Според тях дефицитът по текущата сметка и високите разходи за единица труд са резултат от високия темп на растеж на икономиката ни през 2006 и 2008 г. България не покрива критерия от -4% дефицит по текущата сметка, тъй като анализът отразява отчетените рекордни дефицити през 2008 г. и 2009 г., които бяха съответно -23,1 и -8,9% и които  се дължат на рекордния приток на чужди инвестиции, смятат от финансовото министерство. Година по-късно, през 2010 г., той вече е -1.3% и за 2011 г. се очаква текущата сметка да излезе на излишък от 1.3% от БВП. Самата Европейска комисия също отчита това в доклада.



И вторият критерий, при който страната има дисбаланс - отрицателната стойност на нетната международна инвестиционна позиция, се дължи на притока на чужди инвестиции и финансирането на местните банки от чуждите банки майки. И този дисбаланс на практика се дължи на процеса на конвергенция на новите страни членки, които са по-атрактивни на чуждите инвеститори от старите членове на ЕС, посочват от МФ. Прогнозите са до 2013 г. той да се свие с 26 процентни пункта.

Високият ръст на номиналните разходи за труд на единица продукция в страната са третият макропоказател, който е над прага, определен от ЕК. Във всички страни, които са в процес на конвергенция, се наблюдава ускорен ръст на производителността на труда и доходите. Така че този "дисбаланс" е пряк резултат от присъединяването на страната ни към ЕС. Освен това в някои райони на България има рязко разминаване между търсенето и предлагането на труд, заради което в определени икономически райони доходите изпреварват производителността на труда.

Според доклада на ЕК България не покрива и показателя задлъжнялост на частния сектор. Но според Министерството на финансите през 2011 г. се наблюдава тенденция на изплащане на задължения - на банки към банки майки и на дъщерни фирми към собствениците си в чужбина, както и на междуфирмени задължения. "Към края на 2010 г. нивото на вземанията само на банковата система от неправителствения сектор е 74.2%, а в края на септември 2011 г. то спада до 70.5%", казват от министерството и допълват, че нивото на показателя за България се е понижило през 2011 г. заради нарастванията на спестяванията на частния сектор и той вече може да се намира под максимално допустимата си стойност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси 5 АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси

Спецпрокуратурата влезе в комисията по хазарта, а Васил Божков обяви, че управляващите искат да отнемат бизнеса му

22 яну 2020, 5285 прочитания

Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР

И още: КПКОНПИ поиска имущество за 380 млн. лв. на Арабаджиеви; Депутатите смекчиха лобистките поправки в закона за горивата; Първа жена президент в Гърция

22 яну 2020, 1299 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Учениците в частните детски градини и училища ще получават държавна издръжка

Образователното министерство най-после завърши новия закон за училищното образование

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10