С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 15 фев 2012, 21:29, 6743 прочитания

Синхронно потапяне

Растежът на икономиката последва забавянето в Европа и се сви до 1.6% за миналата година. Оптимистичните прогнози са за сходен ръст през тази

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Българската икономика, подобно на вече придобилото гражданственост клише за Европа, също се разделя на две скорости и това забавя растежа й до 1.6% през 2011 г. Обявените вчера данни на Националния статистически институт потвърдиха тенденцията за разделение между проспериращите експортноориентирани (основно индустриални) отрасли и стагниращите бизнеси, произвеждащи за местния пазар. Европейската статистическа служба (ЕВРОСТАТ) пък обяви 1.5% годишен растеж за еврозоната и 1.6% за целия Европейски съюз. Това означава, че България се движи със същите темпове, както по-големите членки, и ако в структурата на икономиката ни не настъпи промяна, за догонване трудно може да става дума.

Такава промяна може да дойде само по линия на външния сектор - под формата на инвестиции или банково кредитиране. Ако се съди обаче по също вчера публикуваните данни на БНБ за платежния баланс към края на 2011 г. това не е много вероятно - преките чуждестранни инвестиции в България намаляват с 40% до 1.06 млрд. евро, а частният сектор (основно банките) продължава да връща задълженията (основно към централите) трупани преди кризата, вместо да инвестира в нови производства и работни места.


За тази година пък анализаторите се разделиха на два сценария. Първият е за растеж между 1 и 2%, при който отново едни бизнеси ще печелят, а другите ще оцеляват, без доходите и потреблението да се съживят. Вторият песимистичен вариант е България отново да изпадне в рецесия.

Вносно забавяне

Забавянето на икономиката се дължи на външни фактори като свитото потребление и индустриално производство в Западна Европа. Две-трети от българския износ са за ЕС, като немалка част са на поддоставчици за машиностроителни компании там.



Разбивка по сектори показва годишно увеличение на продукцията в земеделието с 5%, 0.4% в индустрията а при услугите има свиване с 6.1%.

В номинална стойност брутният продукт е 76.170 млрд. лв., което съвпада с правителствените прогнози, но фактът, че реалният растеж е по-малък означава, че инфлацията раздува размера на БВП повече, отколкото действително е създала икономиката.

Данните на НСИ

са експресни и в някои области са правени приблизителни оценки, защото няма пълни данни за обобщаване. За това след около месец, когато излязат предварителните данни е възможно да има корекция, която в повечето случаи досега е била в посока нагоре. Въпреки това обаче реалното развитие на икономиката за трета поредна година се оказва под официалните прогнози на правителството, като в последния си официален документ (доклада към бюджет 2012) финансовото министерство прогнозира 2.8% растеж за миналата година.

Сигнали, че в икономиката настъпва забавяне се появиха още в данните за БВП през лятото, като краят на годината затвърждава тази тенденция. Само през четвъртото тримесечие растежът е 0.4% спрямо предходното и 1.5% спрямо същия период на 2010 година. Положителен сигнал е, че НСИ отчита съживяване на потреблението с ръст от 0.4% спрямо юли-септември, а на годишна база растежът е 1.4%. Данните за инвестициите обаче са противоречиви, като през четвъртото тримесечие на миналата година те спадат с 6.5% на годишна база, а сравнени с данните за третото тримесечие отчитат ръст от 4%.

На двата полюса

"Данните за БВП сочат за наличието на значителна инерция в икономиката в последните три месеца на миналата година. По-силния от очакваното ръст на БВП през четвъртото тримесечие на 2011 година се дължи най-вече на износа. Това сочи, че експортно ориентираната част от икономиката продължава да е конкурентноспособна. При това нарастващ положителен принос за износа има не само сектор производство, но и сектора на услугите, където аутсорсинга на услуги по управление на човешки ресурси, счетоводни услуги и най-вече ИТ (които макар и да представляват сравнително малка част от икономиката към момента) компенсират продължаващите загуби на работни места в индустрията", каза Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.

През последното тримесечие на 2011 година най-силно нарастват обемите в износа на електроенергия, фармацевтични продукти и метали. Електроенергията изнасяме за съседите си, а фармацевтичните ни продукти отиват най-вече в Русия и бившите и сателити.

Също така нарастваща част от износа на метали е насочен към неевропейските пазари. Това обяснява как е възможно българския износ да продължава да расте в услoвията на забавяне на икономиките на ЕС и евро зоната, които отчитат спад от 0.3% на тримесечна база през последното тримесечие на изминалата година", обясни още Павлов като потвърди направената по-рано прогноза на институцията му, през тази година БВП да нарасне с 1.5%.

Противоположно мнение

застъпи Петър Чобанов от Институт за нов икономически напредък, който прогнозира свиване на брутния вътрешен продукт с 3% и дори неизпълнение на бюджетните приходи, което да наложи актуализация на бюджета. Експертът смята, че инвестициите очаквано са се оказали отрицателни, а потреблението се съживява по-слабо от очакваното - главно заради несигурността сред домакинствата.

"Очаквам всички компоненти на БВП да отбележат спад. Пазарът на труда ще продължи да се влошава, безработицата ще нараства и реалният разполагаем доход на домакинствата ще намалява, което ще се отрази негативно на потреблението. Ще продължи спадът в инвестициите и декапитализацията на икономиката. Ако не се вземат мерки по отношение на разходите, а те се изпълнят в предвидения по бюджет размер, това ще доведе до голямо разрастване на дефицита и той ще надхвърли 3%.
Евентуалните икономии пък отново ще са за сметка на инвестициите, което ще влоши допълнително перспективите за растеж", обяви той.

Допитване до бизнеса (виж карето) пък показа разделение на мениджърите по браншове, като оптимистични са прогнозите на фирмите, работещи за международните пазари, а тези, търгуващи в рамките на България очакват преразпределение на дяловете им. В земеделието пък тепърва ще се установяват щетите от студената зима и още не смеят да прогнозират каква ще е годината.

Очакванията на бизнеса
Каква беше миналата година за българските компании и какви са прогнозите им за тази. Ето мненията на петима мениджъри от различни сектори на икономиката:

Иван Колев, управител на "Колев и Колев"
В обувния бранш през 2011 г. имаше повече възложени поръчки от Германия и Италия. Освен това през последните две години се наблюдава връщане на възложителите от Китай към страни като България. Очакваме през 2012 г. да отчетем растеж. В производството ни работят нови машини, след като реализирахме проект по програма "Конкурентоспособност". Заради по-големия капацитет ще търсим чужди компании, за които да произвеждаме.

Димитър Вълков, търговски директор България, "Либхер-Хаусгерете Марица"
Имаме положителни очаквания за продажбите ни в България през тази година, но те са само на база на преразпределение, а не на нарастване на пазара. Хората продължават да спестяват и пазаруват само в краен случай и при нужда. Те повече внимават как харчат парите си и затова купуват една идея по-качествени неща. Това е чудесен шанс за Liebherr, но като цяло пазарът на потребителска техника ще бъде около нула и дори може да е малко надолу. При черната техника положението е по-различно заради предстоящото европейско първенство и летните олимпийски игри, които винаги вдигат продажбите на телевизори.

Ксавие Марсенак, изпълнителен директор на CallPoint New Europe
В CallPoint New Europe отбелязваме 30% ръст в оборота си спрямо 2010 г. и назначени повече от 150 нови служители. Като цяло броят на заетите в аутсорсинг индустрията е нараснал с около 20% и е вече около 15 хил. души. В момента 95% от фирмите, които ползват услугите ни, са от Западна Европа и САЩ, т.е. ние сме основно експортно ориентирана компания. Очакваме аутсорсинг индустрията да продължи да бележи ръст и през 2012 г. Смятаме, че секторът в България ще нараства средно с 15-20% през следващите 4-5 години. Очакваме глобални аутсорсинг играчи да навлязат в страната не само чрез старт на зелено, а и активно да анализират възможностите за закупуване на местни компании, притежаващи мащаб на операциите си.

Радослав Христов, председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите
Всякаква прогноза би звучала несериозно да се види какви са загубите от зимните условия. Конкретно при зърнопроизводството още през септември – ноември имаше около 30-50% пропаднали площи при рапицата. Сега очакваме и периодът на замръзванията. В Русия и Украйна, които са основни фактори за ценообразуването при зърното, ниските температури не са аномалия. У нас проблемът е, че се задържа студеното време. Все пак, ако добивите ни са същите като миналогодишните, вероятно и нивото на цените ще се запази.

Антон Петров, регионален представител на Viohalco Group
В Европа не се очаква сериозен ръст на БВП. Говори се за между 0.5 и 1.5% среден ръст на БВП в ЕС. Нашата икономика като експортно ориентирана би трябвало да следва тази тенденция и този ход, ако сме на нужното конкурентно ниво. В металургията всички тези сътресения като увеличението на цената на електроенергията от АЕЦ "Козлодуй" с 5-6% в началото на годината и плановете на "Булгаргаз" да вдигне цената на газа с 27% плашат инвеститорите.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв. 4 Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв.

Два месеца след началото на водната криза в града правителството предложи решение, но вероятно режимът ще остане

18 яну 2020, 3023 прочитания

Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори

Дипломатичната формула на Столична община при обсъждането на бюджета: не знаем за проблема, но ще правим анализ

18 яну 2020, 1216 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Дневник: Временна комисия ще проверява указите на Ангел Марин

Още от Капитал
Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10