В сянката на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В сянката на Европа

В сянката на Европа

Изгледите за растеж на българската икономика и през тази година са твърде несигурни. А с тях и перспективите за потребителите, бизнеса и публичния сектор

Вера Денизова
9747 прочитания

Фактът, че брутният вътрешен продукт на България се е увеличил с 1.6% през 2011 г., едва ли ви засяга особено. Това число не дава автоматичен отговор на въпроса дали доходите ще нараснат, бизнесът ще печели повече, ще се съживи ли кредитът, колко ще харчи правителството... И въобще дали тази година ще живеем по-добре.

Затова в този текст ще се опитаме да обясним каква е връзката между различните данни, с които ни заля статистиката през седмицата. Както и как скучни индикатори като ръст на БВП, преки чужди инвестиции, платежен баланс, безработица отразяват, а дори могат и да послужат да се прогнозират настроенията на компании, потребители и правителство.

И така. България се движи със същите темпове, както по-големите страни - членки на ЕС. Европейската статистическа служба отчете 1.6% ръст за 2011 г. за целия ЕС и 1.5% за еврозоната. Данните по държави обаче показват, че много икономики са тръгнали надолу и Европа е на прага на нова рецесия. Българската икономика е тясно свързана с тази на ЕС. Затова и прогнозите на икономистите са, че възстановяването и през 2012 г. също няма да е стабилно.

"Липсват фактори, които да изведат растежа на възходяща траектория и да го поддържат за няколко поредни години на високи нива", казва икономистът Петър Чобанов.

Преди кризата адреналин в икономиката вкарваха преките инвестиции и кредитирането, но последните данни показват, че сега те продължават да са слаби. Така основната "звезда" продължава да е износът. Две трети от него обаче са предназначени за Европа. Затова и клишето, че развитието на икономиката ни и през 2012 г. отново до голяма степен ще зависи от събитията в еврозоната, ще продължава да е актуално.

Част от икономистите очакват ръст между 1 и 2.5%. Други не изключват и по-песимистичен сценарий, при който отново ще се гмурнем на минусова територия. Липсата на каквато и да било сигурност и предвидимост обаче отново ще кара бизнесите и домакинствата да правят бюджетите си предпазливо, да си спестяват разходи, които не са неотложни и... по този начин също да забавят възстановяването на икономиката.

Потребителите

За нормалното домакинство усещането за криза идва от замръзналите доходи и все още високата безработица. През миналата година тя остана на нива от около 11% според сезонно изгладените данни на Евростат. Националната статистика все още няма данни за последните три месеца на годината, но продължава да отчита спад на икономически активното население. Към края на декември 2011 г. наетите намаляват с 56.4 хил., или с 2.6% спрямо края на септември същата година, показват предварителните данни на НСИ.

За икономистите това означава продължаваща стагнация на пазара на труда. Очакванията на агенциите за подбор на персонал също не са розови. Все пак има и няколко сфери, в които според експертите има недостиг на кадри – финанси, IT и общи, нискоквалифицирани служители.

За масово и осезаемо раздвижване при доходите също не може да се говори. Ако все пак има увеличения на работните възнаграждения, те ще са за секторите, в които има недостиг на служители. В същото време статистиката отчете ръст на доходите през миналата година. Той обаче се дължи по-скоро на "технически" фактори като ежегодното увеличението на минималните осигурителни прагове.

Цялата тази картина дава основание на някои икономисти да прогнозират, че и през тази година вътрешното потребление ще е слабо, защото хората продължават да се чувстват несигурни за бъдещето. Това усещане може да се "прочете" и във високата норма на спестявания сред домакинствата. Общият обем на депозитите на населението е 31.9 млрд. лв. в края на 2011 г., което е ръст от 13.8% на годишна база, показват данните на БНБ.

Затова и макар  НСИ да отчита съживяване на потреблението през цялата минала година, то все още е твърде плахо. Има обаче и оптимисти. Според Георги Прохаски от Центъра за икономическо развитие усещането на хората за криза ще започне да спада осезаемо през 2013 г., когато ще се появят първите признаци на оптимизъм в населението. А това за бизнеса, който разчита на вътрешния пазар, означава по-голямо потребление.

Бизнесът

Доста по-разнопосочен е прочитът на данните за компаниите. Разбивка по сектори за последното тримесечие на 2011 г. показва увеличение на годишна база на продукцията в земеделието с 5%, 0.4% в индустрията а при услугите има свиване с 6.1%.

Със сигурност обаче мениджърите на експортно ориентираните дружества са доста по-оптимистично настроени. Секторът отбелязва втора поредна година ръст, макар и очакванията да са той да започне да се забавя, защото вече надмина предкризисните си нива.

"По-силния от очакваното ръст на БВП през четвъртото тримесечие на 2011 г. се дължи най-вече на износа. Това сочи, че експортно ориентираната част от икономиката продължава да е конкурентоспособна", коментира Кристофор Павлов, който е главен икономист на Уникредит Булбанк. Той допълва, че нарастващ положителен принос за износа има не само сектор производство, но и сектора на услугите, където аутсорсингът на услуги по управление на човешки ресурси, счетоводни услуги и най-вече ИТ (които макар и да представляват сравнително малка част от икономиката към момента) компенсират продължаващите загуби на работни места в индустрията.

Ксавие Марсенак, изпълнителен директор на аутсорсинг компанията CallPoint New Europe, например казва, че те отбелязват 30% ръст в оборота си спрямо 2010 г. и назначени повече от 150 нови служители. "Като цяло броят на заетите в аутсорсинг индустрията е нараснал с около 20% и е вече около 15 хил. души. Очакваме този сектор да продължи да бележи ръст и през 2012 г. и че ще нараства средно с 15%-20% през следващите 4-5 години", допълва той. Според Марсенак кризата дори до известна степен ускорява ръста на индустрията, защото тази услуга помага на фирмите да оптимизират разходите си.

Преобладаващата част от износа на България обаче е на суровини и е насочена за страните от ЕС. Затова и влошаване на ситуацията в еврозоната или пък спад на цените на суровините на международните пазари бързо може да се пренесе и върху добрите резултати на експорта.

Много по-противоречиви са сигналите за компаниите, които разчитат на вътрешното потребление.

"Имаме положителни очаквания за продажбите ни в България през тази година, но те са само на база на преразпределение, а не на нарастване на пазара. Хората продължават да спестяват и пазаруват само в краен случай и при нужда", е наблюдението на Димитър Вълков, търговски директор в "Либхер-Хаусгерете Марица".

Управителят на завода за обувки "Колев и Колев" Иван Колев обаче е по-голям оптимист. Той обяснява, че работят и за българския пазар, но изпълняват и поръчки, възложени им от Италия и Германия. " При продажбите на дребно в собствените ни магазини в България отчитаме 10% ръст през миналата година", казва той.

Ако в структурата на икономиката ни не настъпи промяна обаче, за осезаем и устойчив растеж трудно може да става дума. А такава може да дойде под формата на инвестиции или банково кредитиране. Ако се съди обаче по данните на БНБ за платежния баланс към края на 2011 г., това не е много вероятно - преките чуждестранни инвестиции в България намаляват с 22% до 1.06 млрд. евро, изчислено на база неревизираните данни към края на 2010 г.

"Спадът на преките чуждестранни инвестиции е сигнал, че ефектът от благоприятната данъчна политика в България вече е изчерпан. Ако искаме да привличаме още външен капитал, ще трябва да се подобрят и други аспекти на бизнес средата – т.нар. структурни реформи, за които говорим от години", твърди Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

Частният сектор (основно банки) пък продължава да връща задълженията, трупани преди кризата (основно към своите майки), вместо да инвестира в нови производства и работни места. Сигнали, че кредитът ще се увеличи осезаемо през тази година, обаче засега няма. "Кредитирането може да е най-малкото на равнищата от 2011 г., стига да не се случат някакви законодателни промени, които да направят средата непредсказуема", казва Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк.

Други банкери пък коментират, че съживяването на кредитирането върви ръка за ръка със съживяването на икономиката. И ако през тази година се очаква тя да нарасне с около 1.5-2%, с толкова грубо ще нарасне и предлагането на заемен ресурс.

Държавата

Действията и бездействието на правителството сами по себе си също могат да окажат влияние на икономиката. Например реформи в посока подобряване на бизнес средата ще привлекат повече инвестиции.

Според икономисти, ако правителството отново разчита на вътрешния пазар, за да финансира бюджетния си дефицит и да набере средства, за да финансира предстоящото през януари 2013 плащане на външен дълг за около 1.6 млрд. лева, това също може да повлияе на икономиката - като "обере" наличния ресурс от банките. "Няма да има достатъчно ликвидност за финансиране и на без това оскъдните бизнес проекти, което ще затрудни допълнително икономиката и ще намали растежа", твърди Чобанов.

Според Георги Ганев обаче подобен ефект на изместване едва ли ще се наблюдава предвид факта, че банковата система в момента е свръхликвидна.

На теория държавата може да влияе на икономиката и чрез инвестициите, които прави в нея. Ако сметките на финансовото министерство за приходите тази година се окажат твърде оптимистични обаче, може отново да се стигне до орязване на капиталовите разходи (подобно на миналата година). Залегналата в макрорамката към тазгодишния бюджет прогноза за ръст на икономиката от 2.9% наистина изглежда оптимистична. Най-голям ръст на приходите обаче се очаква от ДДС и акцизи. А те се влияят в значителна степен и от инфлацията. Така че дори и при по-нисък от очаквания растеж финансовият министър може да си "върже" бюджета, ако има скок в цените на горивата през тази година.

Така или иначе, все още "ако"-тата са твърде много. И дори част от макроданните да рисуват някаква логична картина за процесите, които се случват в българската икономика, не са изключени и изненади. Факт е, че докато няма ясни сигнали за стабилизиране на Европа, българските домакинства и бизнес ще продължат да са предпазливи. А и не всичко идва отвън. Един непремерен ход на управляващите също може да срути доминото. Затова и курсът на фискална предпазливост трябва да продължи. И ако в краткосрочен план няма много какво друго да се направи, в дългосрочен план има само един път страна с малък вътрешен пазар да изгради някакъв устойчив модел на растеж. Тя трябва да се превърне в атрактивна дестинация за инвестиции в експортни отрасли с висока добавена стойност. Само тогава по-високият БВП ще се превежда в заетост и доходи за домакинства, възможност за съпътстващи и обслужващи бизнеси за производството и стабилни данъчни приходи за държавата.

Фактът, че брутният вътрешен продукт на България се е увеличил с 1.6% през 2011 г., едва ли ви засяга особено. Това число не дава автоматичен отговор на въпроса дали доходите ще нараснат, бизнесът ще печели повече, ще се съживи ли кредитът, колко ще харчи правителството... И въобще дали тази година ще живеем по-добре.

Затова в този текст ще се опитаме да обясним каква е връзката между различните данни, с които ни заля статистиката през седмицата. Както и как скучни индикатори като ръст на БВП, преки чужди инвестиции, платежен баланс, безработица отразяват, а дори могат и да послужат да се прогнозират настроенията на компании, потребители и правителство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    "..... защото хората продължават да се чувстват несигурни за бъдещето. ..." с недоразумение като Меркозето и брюкселските зелки, как да се чувстваш сигурен, брат?
    Те от всичко криза правят, каквото пипнат...... !!!

  • 2
    yavor31 avatar :-P
    Мартин Akakka

    Абсолютен SHIT

  • 3
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    много приказки и в крайна сметка ...НИЩО...ей те тук ни определят като държава номер 1 за 2012 по благопр. бизнес климат...http://www.manager.bg/news/izsledvane-balgariya-na-parvo-myasto-po-biznes-klimat-v-evropa-za-2012-g
    докато ЕК ни сложи в сивия/черен списък на страните...ТА МИСЪЛТА МИ Е -ВИЕ си пишете колко щете, а то каквото ще става, ще става независимо от тоновете изписана хартия/

  • 4
    rumen_urumov avatar :-|
    Румен Йорданов

    Само заетите във държавния сектор получават редовно и сравнително добри заплати,другите да се спасяват кой както може!

  • бАрни

    Ако искате да се чувствате по-сигурни изгонете ГЕРБ и тази отвратителна нутро-милиционерщина.

  • 6
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    До коментар [#4] от "Румен Йорданов": 330 според теб ДОБРА заплата ли е???????????преди да пишеш колко дбре заплатени са тия в ДЪРЖАВНИЯ сектор. ВЗЕМИ ЧЕ ОТВОРИ АДМ. РЕГИСТЪР И СИ ПОТЪРСИ РАБОТА У ТОЯ СЕКТОР ЗА ДА ВИДИШ КОЛКО ТИ ПРЕДЛАГАТ И КОЛКО ПОЛУЧАВАШ!!!

  • 7
    newave avatar :-P
    Newave

    скучни индикатори като ръст на БВП, преки чужди инвестиции, платежен баланс, безработица отразяват, а дори могат и да послужат да се прогнозират настроенията на компании, потребители и правителство.
    Журналиста да бъде линчуван от икономистите! Скучните индикатори засягат и твоята заплата.

  • 8
    penelope avatar :-|
    penelope

    До като ББ управлява икономиката у нас е без никакъв шанс.За развитие ще можем да говорим едва тогава когато имаме друго правителство и то без ББ.

  • dimko

    Собствена сянка имаме ли ??? ...

  • 10
    mapto avatar :-|
    mapto

    България има силен потенциал да балансира износа си между 3 стратегически пазара: ЕС, Русия и Турция (8% ръст през 2011). С всеки от тях имаме добри културни контакти, за да се навлезе сравнително лесно. Стига да има качествен продукт.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.