Една трета от доходите на българите идват от социални плащания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Една трета от доходите на българите идват от социални плащания

Според доклад на Световната банка и "Отворено общество" българите са усетили негативите на икономическата криза най-вече през пазара на труда и свитите доходи<br>

Една трета от доходите на българите идват от социални плащания

Увеличените държавни плащания в последните години са помогнали на най-уязвимите домакинства в кризата, твърди доклад на Световната банка

Ани Коджаиванова
3856 прочитания

Според доклад на Световната банка и "Отворено общество" българите са усетили негативите на икономическата криза най-вече през пазара на труда и свитите доходи<br>

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Георги Ганев,

Център за либерални стратегии


"По-високите социални плащания нямат само добра страна. Вдигането на минималната заплата за един може да е супер, но друг е загубил работата си заради нея. Тя е бариера и пред хората с най-нисък ценз"

Валентина Симеонова,

зам.-министър на труда и социалната политика

"Социалните плащания изиграха важна роля, но сега целта е те да се отпускат според индивидуалните нужди, а не на всички от дадена група по равно и по малко. Има обаче голяма съпротива към идеята"

Иван Нейков,

бивш министър на труда и социалната политика

"Бизнесът ще трябва да свикне и с мисълта, че в цяла Европа населението застарява. На компаниите ще им се наложи да се научат да работят с по-възрастни служители и работници"

"В Европа има различни проблеми, които кризата разви или задълбочи, но докато на Запад това е задлъжнялостта, в България е бедността.

Социалните плащания от държавата като пенсии, обезщетения и помощи са се увеличили значително в последните три години и представляват цели 34% от средния доход на населението у нас за 2010 г. За сравнение - през 2008 г. те са били 27% от средния доход. Това отчитат икономистите от Световната банка и институт "Отворено общество" в доклада за влиянието на кризата върху най-уязвимите групи в България и начините им за справяне с трудностите. Значително са се увеличили и средствата по други мерки за т.нар. социална защита, които не включват директни плащани - например инвестиции в инфраструктура за хора с увреждания, различни програми за интеграция и др. Така общият дял на средствата за социална защита от БВП през 2010 г. достига почти 13% при 11% седем години по-рано. Донякъде изненадващ е изводът в доклада, че въпреки добре известните дефекти на държавното социално подпомагане именно то е помогнало на най-уязвимите групи в България да не пострадат толкова тежко от ефектите на икономическата криза в периода 2010-2011 г. 

По-защитени, но и по-бедни

"В периода от 2009 г. насам социалните помощи по редица мерки и програми са се увеличили значително, включително с около 20% са нараснали минималната заплата, минималната пенсия, обезщетенията за безработица и др. Въпреки че тези средства невинаги достигат до точните групи хора и невинаги покриват конкретните им нужди, това увеличение на социалните плащания все пак помогна на много хора", каза Емил Тешлюк, старши икономист в Световната банка и съавтор на доклада. Данните на банката показват, че има и известно увеличение на бедността - само за година - от февруари 2010 до февруари 2011, тя е нараснала с близо 2% и в тази група попадат цели 23% от населението. Според доклада обаче този процент би бил по-голям без социалната защита. "За мен е новост, че социалната система се е справила в дългосрочен план. Все пак е хубаво, че поне най-бедните са намерили защита в нея", коментира икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

Дефектите в ефекти

Според доклада на Световната банка обаче в по-глобален контекст България е била в изгодната позиция да се бори с кризата само на един основен фронт - пазара на труда. "България имаше късмета да влезе в кризата с бюджетен излишък. Това позволи не само увеличение на някои основни социални плащания, но също така не се наложи държавата да ограничава основни услуги, например в здравеопазването и образованието. Нещо, което други трябваше да направят", казва Тешлюк.

Фактът, че в България финансовите пазари все още не са твърде развити, също е изиграл положителна роля в контекста на кризата. "На практика не много домакинства усетиха кризата през финансовите пазари – например да не могат да си изплатят ипотеката или да нямат достъп до кредит, защото потребителите на тези услуги в България са малък дял от населението за разлика от Западна Европа или САЩ", твърди икономистът. Така на практика българските семейства и домакинствата са усетили кризата основно чрез увеличената безработица, намаленото работно време и заплащане.

Преосмисляне на бюджета

В началото на 2010 г. само 5% от активното население заявява в анкетите за доклада, че е засегнато от безработица, но 34% са със сътресения в доходите. За да минимализират ефектите, домакинствата в България са опитвали едновременно да ограничат харчовете и да повишат доходите си чрез допълнителна работа, "неформални" канали (преводи от роднини в чужбина или заеми от приятели) и достъп до повече социални плащания. Хората не са спрели да потребяват в кризата, просто купуват различен вид продукти, се твърди в доклада. Така например през 2009 г. продажбите на стоки за дълготрайна употреба са спаднали с 19% спрямо 2008, докато тези на храни и напитки са се повишили с 6%. Масово потребителите са ограничили използването на комунални услуги - 41% от населението, други 29% са се пренасочили към по-евтини основни храни, а по-малко са се лишавали от здравни услуги, лекарства и др.

Предизвикателство

Намирането на работа и допълнителна заетост се е оказало проблем за много хора, но най-вече за тези с ниско образование и квалификация, както и за различни малцинствени групи. Над 60% от тях не са успели да си намерят работа в периода 2010-2011 г. "Пазарът на труда ще остане огромно предизвикателство. Фирмите ще работят с по-малко, но по-квалифицирани хора, така че повишаването на квалификацията трябва да е приоритет номер едно", каза бившият социален министър Иван Нейков. "Това е проблем в целия свят – активирането на никсоквалифицираните хора без добро образование е много скъпо, а освен това само паричните стимули не им действат", казва и Тешлюк.

Георги Ганев,

Център за либерални стратегии


"По-високите социални плащания нямат само добра страна. Вдигането на минималната заплата за един може да е супер, но друг е загубил работата си заради нея. Тя е бариера и пред хората с най-нисък ценз"

Валентина Симеонова,

зам.-министър на труда и социалната политика

"Социалните плащания изиграха важна роля, но сега целта е те да се отпускат според индивидуалните нужди, а не на всички от дадена група по равно и по малко. Има обаче голяма съпротива към идеята"

Иван Нейков,

бивш министър на труда и социалната политика

"Бизнесът ще трябва да свикне и с мисълта, че в цяла Европа населението застарява. На компаниите ще им се наложи да се научат да работят с по-възрастни служители и работници"

"В Европа има различни проблеми, които кризата разви или задълбочи, но докато на Запад това е задлъжнялостта, в България е бедността.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    dgdimitrov avatar :-?
    Quo Vadis?

    "Това позволи не само увеличение на някои основни социални плащания, но също така не се наложи държавата да ограничава основни услуги, например в здравеопазването и образованието."

    Интересно как може да се ограничи нещо което е доведено под необходимия му минимум за адекватно предоставяне на услуги.

    единственото за което се сещам е закриване на държавното здравеопазване и образование. А пък може и това да се окаже стъпка в правилна посока ....

  • 3
    cap_shakespeare avatar :-|
    Captain Shakespeare

    До коментар [#1] от "Quo Vadis?":

    Питай южните съседи.

  • 4
    cap_shakespeare avatar :-|
    Captain Shakespeare

    До коментар [#2] от "mactep":

    Колко души у нас знаят как се прави печеливш бизнес / а не да крадат от бюджета/?

  • 5
    dgdimitrov avatar :-|
    Quo Vadis?

    До коментар [#3] от "Captain Shakespeare":

    От южните съседи сме много далече като стандарт и ниво на услугите, разликата в бюджетите и за здравеопазване и за образование е над порядък при съизмеримо население като брой.

    мисля, че южните съседи имат какво да свиват за разлика от БГ

  • 6
    dgdimitrov avatar :-|
    Quo Vadis?

    До коментар [#4] от "Captain Shakespeare":

    Мутрите, но след като умряха или фалираха подходящите за рекет се преоринтират и към държавните поръчки.

    За нормалните бизнесмени остава шанса да намерят и нормална държава с нормални условия за правене на бизнес.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK