Отвъд компроматната война

Или какво означава поредната истерия около цените на лекарствата

Дневник
Дневник    ©  Георги Кожухаров
Дневник
Дневник    ©  Георги Кожухаров

Здравната система се разтърси от скандал, който на повърхността изглежда като грижа за здравето и парите на българския данъкоплатец. В него обаче има два сюжета, който случайно съвпаднаха - натискът срещу шефката на здравната каса Нели Нешева да подаде оставка заради получени раздадени бонуси, които е в контекста на водената от СДС кампания. В същото време медиите близки до собственика на Корпоративна банка Цветан Василев атакуват собственика на "Софарма" Огнян Донев, като се опитват да го демонизират и охарактеризират като октопода в здравеопазването. Обвиненията са, че е монополист и продава лекарствата на компанията в България по-скъпо. В следващите въпроси и отговори се опитваме да обясним какво реално се случва на лекарствения пазар.

За какво бяха отстранени Гергана Павлова и Нели Нешева?

Нели Нешева подаде оставка като директор на здравната каса, след като премиерът Бойко Борисов прикани парламентарната група да поиска това. Причината бяха аргументите й за бонусите в здравната каса.

Гергана Павлова беше уволнена по лично усмотрение на премиера Бойко Борисов. "Защо всичко това, което касае лекарствата, цените, ценообразуването, не е в интернет, не е прозрачно, не е ясно. Затова я махам. Иначе бих влязъл в споровете, които има между отделни икономически групи в България. Това е конкуренция, да си я водят на тяхна територия", обяви Борисов. Павлова не отговори на въпроси на ТВ7, които я обвиняваха, че като бивш служител на дистрибутора "Софарма трейдинг" до 2008 г. е подкрепяла "Софарма". Цените и регистрите на лекарствата са в интернет.

Павлова и Нешева са в конфликт с фармацевтичната група Търговска лига от 2011 г. Тогава здравната каса намали средствата за кардиологични клинични пътеки. Над 10% от парите за болници отиват за кардиоклиниките, чиито процедури са най-скъпите. При проверка през 2010 г. се оказа, че в някои болници между 75 и 85% от приетите и изследвани пациенти... са били практически здрави.

Групата около дистрибутора "Търговска лига" включва "Чайкафарма", веригата "Образцови аптеки", здравния фонд "ДаллБогг: Живот и Здраве", Български кардиологичен институт (верига от болници за инвазивна кардиология) и Български онкологичен институт. Групата е един от основните получатели на средства по кардиологични клинични пътеки. Търговска лига окачиха иронични билбордове с лика на Гергана Павлова и здравния министър Стефан Константинов. Подобни акции и платени публикации в медиите от Търговска лига срещу управляващите здравната каса и здравното министерство имаше при всички правителства в последните години.  

Защо търговете за лекарства бяха прехвърлени в болниците, а за част от лекарствата в здравната каса?

Павлова е обвинявана за прехвърлянето на търговете за лекарства от Министерството на здравеопазването към болниците. Според критиците така се увеличавали възможностите за манипулации, а цените се повишавали заради по-малкия обем на търговете. Причината за прехвърлянето обаче е прозаична. В края на 2010 г. ГЕРБ реши под натиска на пациентите да прехвърли лекарствата за рак и редки болести в здравната каса. Здравната каса плаща за всеки болен, ползвал лекарство, докато министерството се ограничаваше в рамките на бюджета си, който стигаше средно за 38% от нуждаещите се. През миналата година на касата бяха прехвърлени само медикаментите, които се прилагат и за домашно лечение, докато продуктите за химиотерапия и изотопите, както и за хемодиализа, които се прилагат само в болнична обстановка, бяха оставени като отговорност на самите болници. През тази година те са включени в клиничните пътеки. 

Скочиха ли от това цените на лекарствата?

Според доклад на Гергана Павлова до здравния министър след децентрализацията са реализирани икономии от 9.7%. За едни и същи лекарства министерството е похарчило 120.6 млн. лв., а болниците 108.9 млн. лв. Това отчасти се дължи и на спестени количества, тъй като болниците са правили по-точни заявки. Част от производителите обаче са повишили цените си (не само в България), макар и в рамките на пределите, установени през 2010 г. По действащата нормативна уредба лекарствата заплащани от държавата не може да струват по-скъпо от предходната година. Едно от обясненията за тази аномалия е, че Комисията по цените не ги е намалила служебно. До май 2011 г. тя се оглавяваше от Деян Матев, съветник на министъра на здравеопазването по юридическите въпроси, а от края на миналата година вече начело на новата Комисия по цени и реимбурсиране е Росица Спасова от Министерството на финансите.

Има ли примери за лекарства, които сега се продават на по-високи цени от 2009 и 2010 г.?

На теория, както и всички останали стоки и услуги, цените на лекарствата би трябвало също да се повишават с темповете на инфлация предвид производствените разходи, ръста на заплатите в съответната фирма. Ръст отбелязват цените на лекарствата без рецепта, както и на хранителните добавки. Последните обаче са в регистрационен режим, т.е. не се контролират от държавата. При лекарствата с рецепта е точно обратното. "Комисията по цени на лекарствата е връчила стотици решения за намаляване на цените в резултат на намаленията в други държави", коментира Деян Денев, директор на Асоциацията на чуждестранните фармацевтични компании. Той допълва, че е възможно компания да е предоставила на търг по-ниска или по-висока цена в рамките на пределната цена, но е абсолютно невъзможно официалната цена да бъде увеличена с 300%, както твърдят някои медии.

Как се регулират цените на лекарствата?

При медикаментите контролът от държавата е и при производството (произвежда се по изключително строги правила), и при ценообразуването (държавите регулират цените по цялата верига до пациента). В ЕС съществува единно законодателство за производството и ценообразуването, като всяка страна сравнява цените, които са постигнали при преговори здравните й фондове с производителите, и има законова рамка как се образуват цените и колко плаща за тях съответната здравна каса. В България е въведена практиката да се приема най-ниската цена на производител от цените, които плащат здравните каси в осем европейски страни. Цените се определят от комисия към Министерския съвет (виж графиката), като към тях се добавят надценки и ДДС.

Високи ли са цените на лекарствата в България?