Много екшън и съмнителни финали

Освен това зад всички уволнения от последните дни се прокрадва една обща нишка. И шефката на здравната каса, и заместник-министърът на здравеопазването и председателят на борда на директорите на "Напоителни системи", и директорката на Агенцията по вписванията (до известна степен) си тръгнаха след публични скандали, които предизвикаха шумно неодобрение. Основният аргумент за отстраняването им беше именно масовото недоволство и неспособността им да се справят сами с него. "За всички е ясно, че един човек не определя цената на лекарствата, нито управлява Здравната каса. Като има проблем, излизаш и казваш – ето по този начин аз ще го направя – публично, прозрачно, каза премиерът Бойко Борисов по повод уволнението на зам.-министъра на здравеопазването Гергана Павлова. - Кой да го обясни, аз ли да го обясня."

Това от една страна е хубаво - създава усещането, че правителството не е високомерно и глухо за настроенията на хората. Но да балансираш с недоволството на хората е едно от най-трудните задачи на добрия политик. Понякога то е основателно и адекватната реакция е сравнително лесна. Понякога обаче не е. Има и случаи, както е един от тази седмица, когато зад публичния скандал стоят много конкретни корпоративни интереси. В този случай повод за уволнение стана имитацията на масово недоволство и така властта взе страна във войната между собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и мажоритарния акционер в Софарма Огнян Донев.

От друга страна, този подход само имитира решение на проблема. Зад него се усеща убедеността, че всичко си е наред - добре организирано и уредено, само че има неподходящи хора. И - няма човек, няма проблем. Отстраняването на конкретния кадър от управлението на страната, дори и да е основателно, трябва да върви заедно с анализ на истинските причини, довели до скандала. Иначе да лекуваш проблемите, които се показаха на повърхността, само с уволнения е като да се бориш със симптомите на една болест. Това отиграване на ситуацията е стъпка в правилната посока, но само тя не е достатъчна.

Зад всяко едно от уволненията тази седмица се виждат различни проблеми, но никой до момента не е заявил ясно, че ще се бори за разрешаването им. В следващите редове може да видите накратко какви са по-сериозните недостатъци в осветените през седмица сектори. На следващите страници пък ще прочетете по-подробен анализ на проблемите.

1. Шефът на управителния съвет на "Напоителни системи"

Ако и позицията на Георги Харизанов да не е особено висока, историята с него е показателна за начина, по който се назначават хората по високите етажи на държавната администрация, и по-специално в земеделския сектор. Абсурдните факти около шефа на борда на директорите на Напоителни системи бяха толкова много, че само един от тях би трябвало да е достатъчен, за да светне нечия червена лампа. Първо се оказа, че той не е завършил висшето си образование, както сам е казал. Профилът му в sladur.com беше само щрих в странната серия от разкрития за живота му. Последваха информациите, че е осъждан за изнудване и е обвиняем по още две дела, едното от които за кражба. Самият Харизанов даде подробни обяснения по всички тези факти, което е хубаво. Той може и наистина да е жертва на злощастно съвпадение на обстоятелствата, но това няма никакво значение. Защото никой с подобно CV не може да бъде назначаван на висока позиция в държавната администрация.

Истинският проблем в случая не е Георги Харизанов и ситуацията няма да се реши с отстраняването му. Очевидно дава дефекти начинът, по който министърът на земеделието Мирослав Найденов подбира хората за ръководните постове в  сектора. Опитите му да защити Харизанов (това били едва ли не младежки лудории) само показват, че системният проблем едва ли ще намери решение. Преди това беше Калина Илиева, която освен с фалшифицирана диплома за висше образования се оказа и забъркана във водевилен скандал.

Харизанов и Илиева, макар и на важни постове сами по себе си, не успяха да доведат до трайни проблеми. Но същите съмнение има и около кадруването, което се опитва да осъществява министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов в съдебната система.

2. Заместник-министърът на здравеопазването

Случаят с Гергана Павлова е много различен от този в "Напоителни системи". Напрежението около цените на лекарствата, които доведоха до отстраняването на заместник здравния министър, всъщност са част от войната между групата около собственика на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и председателя на съвета на директорите и основен акционер на "Софарма" Огнян Донев. Случаят е показателен за начина, по който се използват медиите, които се концентрирани около КТБ. Всички те започнаха координирана атака срещу Огнян Донев, като се фокусираха върху разликата в цените на лекарствата в България, Турция и Сърбия, където намериха продукт на "Софарма" да се продава по-евтино. След това фокусираха вниманието върху Гергана Павлова, която като заместник-министър на здравеопазването отговаряше за лекарствената политика. Тя е и бивш служител на "Софарма", което я прави лесна мишена. Всичко това беше опаковано в истеричен микс и повтаряно от всички медии, близки до Цветан Василев. Така се създаде фалшивото усещане за масово недоволство. Всъщност в целия вестникарски и телевизионен хор пее само един човек - измамен плурализъм, който подменя обществения интерес с личен.

Единственият аргумент за уволнението на Гергана Павлова беше именно медийният натиск от тази група. Не беше дадено никакво обяснение дали тя наистина е злоупотребила с властта, нито дали е работела за това пазарът да се изкриви в полза на бившия й работодател. Обвиненията идваха само от един от конкурентите на пазара на лекарства, като зад тях имаше повече твърдения и по-малко факти. Така се създаде неприятното усещане, че премиерът реагира на подадената от Цветан Василев топка и взима страна във войната му срещу Огнян Донев. Защото дали уволняваш някого под натиск от една корпоративна група, или го назначаваш, в крайна сметка е едно и също. Пак не действаш в интерес на хората.

3. Шефовете на здравната каса и агенцията по вписванията

Нели Нешева и Виолета Николова бяха отстранени от заеманите позиции официално заради бонусите, които сами са определили за себе си. Във втория случай по-важната причина беше започналата наказателна процедура срещу България заради блокираното вписване на чуждестранни търговски дружества в Търговския регистър, което трябваше да започне от 1 януари тази година.

Двата случая са различни като суми и вероятно трябваше да бъдат различни и като отговорност. Шефката на здравната каса си беше определила допълнително възнаграждение за малко над 12 хил. лв за една година. Това прави с хиляда лева допълнително върху заплата от около 5 хил. лева (по неофициална информация). Дали тази сума е голяма или не, може да се разбере само след като стане ясно каква работа върши конкретния човек срещу нея - а тя е да управлява 2.6 млрд. лв.

С шефката на агенцията по вписванията ситуацията е по-различна. Тя си е раздавала бонуси от между 5000 и 11 000 лева на месец. Дори и без да знаем каква работа е вършила тя, е ясно, че това възнаграждение е прекалено за когото и да било държавен служител.

Уволнението и на двете обаче по-скоро не решава проблема. Истинската причина за тези недоразумения е начинът, по който се определят възнагражденията в публичната сфера. Цялата система от бонуси и демесета (ДМС=допълнително материално стимулиране) има нужда от сериозно преразглеждане, за да се гарантира справедливо заплащане в държавните и обществените организации. То трябва да е честно и прозрачно както за техните колеги, така и погледнато откъм данъкоплатците. Без това винаги ще има хора, които ще злоупотребяват с дадената им власт.

Честата смяна на хора по горните етажи на властта, от една страна, е положителна, защото създава усещането у тях, че могат да си отидат и за най-малкото провинение, или съмнение. В същото време обаче е важно уволненията да са справедливи и да решават проблеми. Това означава правилата да стават по-ясни за всички. За да се случи това обаче, правителството и всичките му подразделения трябва да имат ясна политика във всеки сектор. И назначенията там да са заради качествата на отделните хора да изпълняват тази политика, а не защото се търси работно място на наш кадър. Съответно уволненията да са заради липсата на резултати, а не само за това, че много хора викат ох и ах.

Иначе политиката ще продължи да изглежда като треторазреден екшън - вместо да се съсредоточи върху това да спаси света, главният герой се е заел да изхаби възможно най-голямо количество патрони, да опука всеки, който му попадне на мерника, докато зрителите забравят сюжета на филма.