Кой се страхува от закона за досиетата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой се страхува от закона за досиетата

Кой се страхува от закона за досиетата

За пръв път от пет години ВАС иска коментар от Конституциония съд по казуса с картончетата

6138 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Александър Кашъмов

Ръководител на

правния екип на

"Програма Достъп до информация"
Основен момент в закона е оповестяването на принадлежност на фигури, заемали държавни и обществени длъжности или кандидати за такива.

След близо пет години работа на комисията по досиетата по оповестяване на принадлежност на публични фигури към Държавна сигурност и другите тайни служби на комунистическия режим прилагането на закона за досиетата (с иначе дълго име и неразбираема абревиатура) е поставено под въпрос. През декември миналата година тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е поискал по висящо дело произнасяне от Конституционния съд за съответствие на чл.25, т.3 от закона с конституцията. Текстът се отнася за оповестяване на принадлежност на основата на документи от ръководилия съответния агент щатен или нещатен служител на Държавна сигурност, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване или други информационни носители. Според състава на ВАС Конституционният съд трябва да се произнесе по въпроса дали правата на засегнатите лица не са нарушени с оглед старо негово решение от 1997 г., правото на защита – чл.56, и гаранциите срещу злоупотреба с права – чл.57 от конституцията.

Действително въпросът за публичността на документите на бившите служби или досиетата бе предмет на обществен дебат дълги години. С приетия през 1990 г. Списък на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна на НРБ, Народното събрание за пръв път изключи от този кръг информационния масив на бившата ДС, състоящ се главно от секретни документи и материали. С изрично решение на Народното събрание от 1994 г. част от документацията на ДС бе изрично обявена за несекретна, но остана липсата на процедура за достъп или оповестяването й. Процедура за установяване на принадлежност на определени публични длъжности за пръв път бе предвидена през 1997 г. с първия закон за досиетата. Законът бе атакуван тогава като цяло пред Конституционния съд, който със свое решение №10 от 1997 г. обяви за противоконституционен текст, според който установяване на принадлежност може да се осъществява на основата на неподписани от лицето документи. Прие и че президентът и конституционните съдии не могат да бъдат предмет на такава проверка, тъй като се осъществявала намеса в независимостта им. През 2001 г. законът бе допълнен с въвеждането на две комисии - известни впоследствие като "Адреев" и "Ананиев", които да разкриват и оповестяват принадлежност на публичните длъжностни лица към ДС и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. През 2002 г. с §37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) законът бе изцяло отменен.

Следващите четири години бяха трудни за журналистите и гражданите, които искаха да четат документи от тези архиви. Наложи се да се водят дела по Закона за достъп до обществена информация поради липса на друга уредба. През 2006 г. бе приет новият закон за досиетата при силна подкрепа от гражданското общество. По повод атакувания пред Конституционния съд текст на 30 ноември 2006 г. в парламентарна зала депутатът от БСП Татяна Дончева се позовава на стенограми от пет заседания на подкомисията за контрол над службите и материалите към тях, в това число експертиза по наказателното производство срещу Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева, за да обясни, че не може сериозно да се говори за съставяне на документи от ДС без знание на засегнатите. Същото заявява депутатът Веселин Методиев, припомняйки методическа проверка на архивите от 1992 г. След парламентарните дебати чл.25, т.3 от закона е приет със забележителното мнозинство от 124 гласа, 3 въздържали се и нито един против.

След приемането на закона създадената през април 2007 г. комисия започва своята дейност. Основен момент в закона е оповестяването на принадлежност на фигури, заемали държавни и обществени длъжности или кандидати за такива. По тази линия до момента комисията е проверила над 117 хил. души, установила е принадлежност на над 6500 и е обявила над 5500. 

След цялата поучителна история на едно търсило близо две десетилетия своя избор общество изненадващо се появи този казус. Появи се сякаш с призив да забравим всичко постигнато, всички битки – обществени и съдебни, размишления, дебати, компромиси и придобита мъдрост, и ни тръшна назад, припомняйки случка от далечната 1997 г. Оттогава досега е изминало едно поколение. Политическите сили се промениха, темите на дебат се смениха, България стана член на НАТО и Европейския съюз. Естествено в името на справедливостта винаги могат да се повдигат важни спорове пред Конституционния съд, но атакуването на един приет през 2006 г. закон, сякаш по него няма практика, сякаш нищо не се случва толкова години, поставя въпроси.

В демократичното общество публичните фигури са длъжни да търпят по-висока степен на откритост и критика, тъй като са неизбежно и съзнателно поставени под близкото наблюдение на обществото, казва Европейският съд за правата на човека в своята практика. По темата досиета са приети поне три европейски документа, които отразяват консенсус на европейските общества за разкриване на документите от миналото, свързано с фашистките и комунистическите режими, основан на разбирането, че "Европа няма да бъде обединена, освен ако не съумее да формира общ поглед върху историята си" (Резолюция от 2 април 2009 г.). През 2006 г. в мотивите към закона се отбелязва, че отмяната на предходния закон е довела до "неблагоприятни последици за обществено-политическия живот и авторитета на страната ни", че законът "има огромна морална стойност за държавата и обществото, за всички политически партии". Според членовете и експертите от комисията по досиетата документите на тайните служби са автентични, с вярно съдържание и представляват несъмнени доказателства за принадлежност. Те са разположени в различни масиви и регистри, а комисията разполага с пълния архив на службите и знания за реда и логиката на подредбата му. Никой никога не е обявяван на основата само на един документ. От водените дела, по които са постановени 38 решения на ВАС, се разбира, че тези документи не са оспорвани от страните, нито е доказвано успешно нещо различно от установеното от тях. Липсата на процесуална активност на страните в съдебните процеси обаче не е доказателство за противоконституционност на закона.

Най-важното обаче е, че сегашният закон се различава коренно от този през 1997 г. – той предвижда независима комисия, която действа по ясна процедура, разполага с цялата документация и решенията й подлежат на съдебен контрол на две инстанции. Самият начин на избор на комисията е гаранция, че зад нея стоят парламентарно представените сили, от които никоя по закон не може да има мнозинство.

Една от целите през 2006 г. беше "да се избегне спекулативното манипулиране чрез избирателно отваряне на едни или други архивни материали и тяхното ползване за добиването на теснопартийни, политически и икономически ползи извън обществения интерес". Дали това ще се случи, или ще бъдем върнати във времената на компроматните войни и нездраво напрежение сред подхвърляни досиета е въпрос, който ще реши една от най-авторитетните институции в България – Конституционният съд.

Забележка: С определение на Конституционния съд "Програма Достъп до информация" бе конституирана по делото и представи становище на 20.02.2012 г.

Александър Кашъмов

Ръководител на

правния екип на

"Програма Достъп до информация"
Основен момент в закона е оповестяването на принадлежност на фигури, заемали държавни и обществени длъжности или кандидати за такива.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    kolcho_slepetza avatar :-|
    kolcho_slepetza

    Напълно съм съгласен с Полуса - няма нищо общо между документите които има в ДС - те могат да бъдат достъпни на всеки в какъвто и обем да присъстват. Но те не могат да дават нито пълната, нито обективната, нито неманипулираната информация за реалните действия, респективно виновност. И тук опираме до това дали трябва да вярваме на същата ДС за това което са подавали към архивите нейните офицери за реалните и "донесени" действия на всякакъв тип сътрудници. И тук нещата действително скърцат. Не само защото истинските "доносници" . ценните агенти и офицери - са с унищожени досиета - там няма и картончетата - за това говори и Димо Гяуров - 800 в ДС и 1200 в МВР. Каква е гаранцията, че именно тези осигурили си тила, взели парите и в момента продължаващи да държат конците не са именно насърчителите на разкриването на досиетата в този вид, или на цирка със съда или всичко накуп. Просто в този си вид чалгата с досиетата не само не ни доближава до Истината, но я прикрива - включително престъпленията които се правят днес. Питам, след толкова много разкрити агенти - нещо да се променило - към по-добро? Имаме премиер и управление от МВР - репресивен апарат на равнището на ДС - и те искат да разкрият досиета- Напротив точно както на времето Илия Павлов казваше - гущерът иска да си откъсне опашката за да остане цял.

  • Таско Тасев

    Трябва да победим. http://platttonnn33.blogspot.com/

  • 3
    tsonkooo avatar :-P
    Тsonkooo

    Тези, които имат досиета!

  • 4
    mitkobomb avatar :-P
    mitkobomb

    Кви досиета те най-ценните бяха покрити още преди 10ноември 1989г!!!

  • 5
    eimil avatar :-|
    eimil

    отварянето на досиетата трябваше да стане още през 1990г, както и закон за лустрацията и сега нямаше да сме на това дередже, всичко друго е бла-бла,

  • 6
    c.j. avatar :-?
    c.j.

    На 21 години съм, т.е съм от първите деца на "демокрацията". Уча право и виждам себе си като политически грамотен човек, въпреки че всички хора сигурно се мислят за такива. От както се помня слушам за "Досиетата на ДС" и винаги съм искала да разбера защо са толкова важни те? Всичко, с което аз ги свързвам е използването им като политически компромати. Какво градивно и полезно излезе от отварянето им? Каква е ползата от тях, но говоря за истинска полза, не неща от сорта "Вече се знае истината" и тем подобни. Как помогна откриването им за развитието на нашето общество (тзоваването на дипломатическите представители не е добър пример) ?! С какво биха били те полезни на хората от моето поколение ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.