Действително въпросът за публичността на документите на бившите служби или досиетата бе предмет на обществен дебат дълги години. С приетия през 1990 г. Списък на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна на НРБ, Народното събрание за пръв път изключи от този кръг информационния масив на бившата ДС, състоящ се главно от секретни документи и материали. С изрично решение на Народното събрание от 1994 г. част от документацията на ДС бе изрично обявена за несекретна, но остана липсата на процедура за достъп или оповестяването й. Процедура за установяване на принадлежност на определени публични длъжности за пръв път бе предвидена през 1997 г. с първия закон за досиетата. Законът бе атакуван тогава като цяло пред Конституционния съд, който със свое решение №10 от 1997 г. обяви за противоконституционен текст, според който установяване на принадлежност може да се осъществява на основата на неподписани от лицето документи. Прие и че президентът и конституционните съдии не могат да бъдат предмет на такава проверка, тъй като се осъществявала намеса в независимостта им. През 2001 г. законът бе допълнен с въвеждането на две комисии - известни впоследствие като "Адреев" и "Ананиев", които да разкриват и оповестяват принадлежност на публичните длъжностни лица към ДС и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. През 2002 г. с §37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) законът бе изцяло отменен.

Следващите четири години бяха трудни за журналистите и гражданите, които искаха да четат документи от тези архиви. Наложи се да се водят дела по Закона за достъп до обществена информация поради липса на друга уредба. През 2006 г. бе приет новият закон за досиетата при силна подкрепа от гражданското общество. По повод атакувания пред Конституционния съд текст на 30 ноември 2006 г. в парламентарна зала депутатът от БСП Татяна Дончева се позовава на стенограми от пет заседания на подкомисията за контрол над службите и материалите към тях, в това число експертиза по наказателното производство срещу Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева, за да обясни, че не може сериозно да се говори за съставяне на документи от ДС без знание на засегнатите. Същото заявява депутатът Веселин Методиев, припомняйки методическа проверка на архивите от 1992 г. След парламентарните дебати чл.25, т.3 от закона е приет със забележителното мнозинство от 124 гласа, 3 въздържали се и нито един против.

След приемането на закона създадената през април 2007 г. комисия започва своята дейност. Основен момент в закона е оповестяването на принадлежност на фигури, заемали държавни и обществени длъжности или кандидати за такива. По тази линия до момента комисията е проверила над 117 хил. души, установила е принадлежност на над 6500 и е обявила над 5500. 

След цялата поучителна история на едно търсило близо две десетилетия своя избор общество изненадващо се появи този казус. Появи се сякаш с призив да забравим всичко постигнато, всички битки – обществени и съдебни, размишления, дебати, компромиси и придобита мъдрост, и ни тръшна назад, припомняйки случка от далечната 1997 г. Оттогава досега е изминало едно поколение. Политическите сили се промениха, темите на дебат се смениха, България стана член на НАТО и Европейския съюз. Естествено в името на справедливостта винаги могат да се повдигат важни спорове пред Конституционния съд, но атакуването на един приет през 2006 г. закон, сякаш по него няма практика, сякаш нищо не се случва толкова години, поставя въпроси.

В демократичното общество публичните фигури са длъжни да търпят по-висока степен на откритост и критика, тъй като са неизбежно и съзнателно поставени под близкото наблюдение на обществото, казва Европейският съд за правата на човека в своята практика. По темата досиета са приети поне три европейски документа, които отразяват консенсус на европейските общества за разкриване на документите от миналото, свързано с фашистките и комунистическите режими, основан на разбирането, че "Европа няма да бъде обединена, освен ако не съумее да формира общ поглед върху историята си" (Резолюция от 2 април 2009 г.). През 2006 г. в мотивите към закона се отбелязва, че отмяната на предходния закон е довела до "неблагоприятни последици за обществено-политическия живот и авторитета на страната ни", че законът "има огромна морална стойност за държавата и обществото, за всички политически партии". Според членовете и експертите от комисията по досиетата документите на тайните служби са автентични, с вярно съдържание и представляват несъмнени доказателства за принадлежност. Те са разположени в различни масиви и регистри, а комисията разполага с пълния архив на службите и знания за реда и логиката на подредбата му. Никой никога не е обявяван на основата само на един документ. От водените дела, по които са постановени 38 решения на ВАС, се разбира, че тези документи не са оспорвани от страните, нито е доказвано успешно нещо различно от установеното от тях. Липсата на процесуална активност на страните в съдебните процеси обаче не е доказателство за противоконституционност на закона.

Най-важното обаче е, че сегашният закон се различава коренно от този през 1997 г. – той предвижда независима комисия, която действа по ясна процедура, разполага с цялата документация и решенията й подлежат на съдебен контрол на две инстанции. Самият начин на избор на комисията е гаранция, че зад нея стоят парламентарно представените сили, от които никоя по закон не може да има мнозинство.

Една от целите през 2006 г. беше "да се избегне спекулативното манипулиране чрез избирателно отваряне на едни или други архивни материали и тяхното ползване за добиването на теснопартийни, политически и икономически ползи извън обществения интерес". Дали това ще се случи, или ще бъдем върнати във времената на компроматните войни и нездраво напрежение сред подхвърляни досиета е въпрос, който ще реши една от най-авторитетните институции в България – Конституционният съд.

Забележка: С определение на Конституционния съд "Програма Достъп до информация" бе конституирана по делото и представи становище на 20.02.2012 г.