Повече данъчни приходи за общините

В момента собствените приходи на общините се формират от данъци (данък сгради, данък сделки, данък за моторните превозни средства и нововъведеният туристически данък) и такси (целеви такси за услуги, напр. такса смет). През последните три години приходите по тези пера намаляват средно с около 300 млн. лв., по данни на НСОРБ. Отделно са свити и държавните трансфери от републиканския бюджет – с други близо 300 млн. лв. за 2010 и 2011 г.

За да се справят с финансовите предизвикателства, общините предлагат не нови данъци и такси или увеличаване на сегашните, а просто част от тях да остават директно за общината, в която са били генерирани.  "Идеята е този нов приходоизточник да е гъвкав, да има връзка с развитието на икономиката и да е лесен за администриране, а ДОД е точно такъв", коментира Гинка Чавдарова, председател на НСОРБ.

Имало е предложение за местните власти да остава не само част от ДОД, но и част от ДДС, генерирано на местно ниво, но идеята е отхвърлена от експертите още на етап вътрешна дискусия.

Друга идея, която се обсъжда на политическо ниво в момента, е, общините да могат да получават корпоративния данък на инвеститорите, които те сами са привлекли на своя територия за период от няколко години. Идеята беше обявена преди време от икономическия министър Трайчо Трайков. Към момента тя се приема положително от местните власти, но не е ясно доколко ще е ефективна, тъй като обикновено в самото начало на дейността си на ново място компаниите не отчитат големи печалби, съответно и общините няма да могат да разчитат на сериозни приходи от задържането на данъка директно за местния бюджет.

В същото време местните данъци и такси за 2012 г. почти никъде не са променяни, отчитат от НСОРБ. "Местните власти се съобразиха с възможностите на гражданите и бизнеса в условията на криза. По-добре е да има не много високи, но събираеми данъци отколкото високи, но несъбираеми", отбеляза Чавдарова. Според нея там, където е имало данъчни увеличения, те са по-скоро отложени от предходните години, но като цяло са малък процент.

От богатите за бедните

Идеята да се създадат условия за хоризонтално разпределяне на субсидии между общините – от по-богатите и финансово стабилните, към по-бедните и финансово затруднените, звучи леко революционно. Какъв е моделът? Най-общо казано, ако една община получава приходи над определен размер, тя ще трябва да даде част от тях в общ фонд за подпомагане на общините в съседство, които имат финансови затруднения. "Богатата" община ще участва в управлението на фонда, ще участва в избора на общини, които заслужават подобна подкрепа, но няма да има право да определя за какво да изхарчи парите си "бедната" община.  

"В момента държавата дава субсидии на всички, а ние искаме да се откроят тези общини, които сами нямат нужда от държавна подкрепа, защото имат достатъчно собствен ресурс", коментира Чавдарова.

Две е повече от едно

Години наред периодично се повдига и въпросът за обединяването на общините. Идеята е общини, които се намират близко една до друга да обединят усилия и ресурси и съвместно да осигуряват определени услуги. Пример за подобна синергия може да е данъчната администрация. Вместо всяка община да си поддържа своя данъчна администрация с инспектори, ревизори и т.н., няколко общини могат да се обединят и да създадат обща. Така броят на служителите, които и без това се намират трудно, ще бъде свит, ще се изберат най-компетентните служители и в същото време разходите за услугите им ще са споделени.  

Според Чавдарова колкото и добре да звучи идеята, досега тя не е имала особен успех, тъй като в сегашното законодателство режимът за "сдружаване" е тромав и изисква например всеки общински съвет самостоятелно да обсъжда и да вземе решение дали да направи подобна крачка. Няма и улеснения за такива процедури. В същото време обединяването на усилията на общините ще е изключително важно за получаването на европейски субсидии през следващия програмен период.

За да се насърчи сдружаването между общините, Чавдарова предлага например държавата да въведе стимули. Те да се осигуряват средства от националния бюджет, с които да се покрива част от стойността на съвместните услуги, които предоставят общините. Тя разказва и за практиката на Франция – за всяка единица вложени средства в даден съвместен проект, например изграждане на училище за няколко общини, държавата да отпуска още толкова или поне наполовина на вложенията, направени от местната власт.

Законодателните процедури

Дори и идеите да са одобрени като цяло, трябва да бъде решен въпросът дали да бъдат заложени в няколко отделни нови закона или да се предпочете форматът единен кодекс.

И двата варианта имат предимства и недостатъци, посочи Чавдарова. Така например, ако промените се правят чрез отделни закони, дори и напълно нови, работата ще бъде по-лесна и вероятно по-бърза в сравнение с подготовката и приемането на един по-голям и общ документ. В същото време обаче ще остане рискът отделните закони, които засягат общините, да бъдат отменяни с други, секторни закони. Ще остане и рискът от противоречие между отделните законопроекти.

Предимството на втория вариант е, че той ще обхваща цялото законодателство, свързано с общините, и в същото време ще е с достатъчно висок юридически статут, така че това, което пише в него, да не може да бъде отменяно само заради промяната на един или друг закон, обясни Чавдарова. Това ще даде по-голям устойчивост в работата на местните власти, тъй като правомощията им ще бъдат ясно разписани и няма да бъдат постоянно променяни.

В същото време той предполага и по-продължителна подготовка и може да засегне следващия парламент. Самите местни власти може да не са склонни на подобен вариант, тъй като те може да искат да работят по нов закон още в рамките на сегашния си мандат, а не да чакат до третата година. Като цяло вариантът с единния кодекс гарантира повече самостоятелност, гъвкавост и устойчивост на работата на местните власти, но все пак решенията ще се вземат от политически лица.