България с по-оптимистична прогноза за парите от ЕС след 2014 г.

България може да получи 17.1 млрд. лева от Европейския съюз (ЕС) между 2014 и 2020 г. С националното съфинансиране стойността на оперативните програми през следващия програмен период ще набъбне до около 20 млрд. лева. Такива очаквания изрази министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев пред делегатите на общото събрание на Националното сдружение на общините (НСОРБ). Местните власти са едни от основните изпълнители на проекти, финансирани с европейски средства.

По-рано Дончев беше изразявал по-консервативна прогноза, според която страната трябваше да получи 16.6 млрд. лева. Крайната сума предстои да бъде уточнена в преговорите, които страните в ЕС ще водят тази и следващата година. Въпреки тежката ситуация с дълговата криза в Европа очевидно София продължава да вярва, че ще удържи фронта заедно с другите нови страни-членки, водени от Полша, които настояват финансирането да се запази на 3.4% от БВП, докато повечето стари страни-членки искат то да падне под 3%.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Прогнозата за 17.1 млрд. лева не включва парите, които идват по Програмата за развитие на селските райони. Според плана на българските власти 52% от всички пари ще минават през Европейския фонд за регионално развитие, по който се финансират проекти за градско развитие, инфраструктура, здравеопазване, образование и научни изследвания. Други 30 на сто ще са в Кохезионния фонд, от които средствата ще се използват за инфраструктура, каза още Дончев.

Българските власти и Европейската комисия ще се опитат да подобрят ефективността при работата по оперативните програми. Очаква се броят им да бъде намален от 7 на 5-6, а плащанията по тях да бъдат по-централизирани.

Околни проблеми



От 2007 до 2013 г. европейската помощ по оперативните програми е 13.05 млрд. лева, а със съфинансирането от държавния бюджет средствата стигат до 15.6 млрд. лева. При една от най-големите програми – "Околна среда", чиито общ бюджет възлиза на 3.5 млрд. лева, имаше натрупани забавяния. Сега според екоминистъра Нона Караджова те са почти изцяло преодолени и все повече общински проекти за пречиствателни станции, канализация и регионални депа за отпадъците получават финансиране. "Над 2.2 млрд. лева вече са договорени, една част са изплатени. 12 общини завършиха 15 големи инфраструктурни проекта", обясни Караджова. Въпреки това, "Околна среда" остава основният риск пред страната да изгуби пари по настоящия програмен период.

Страната трябва да осигури адекватни системи за събиране и преработване на битовите отпадъци, както и пречиствателни станции за градовете с население над 10 000 жители. Градски агломерации с такова население са около 80, досега едва половината разполагат с модернизирана водна инфраструктура. От средата на март мобилни екипи от инженери, икономисти и юристи ще помагат на общините, които все още подготвят проектна документация по "Околна среда".