Сметната палата и омбудсманът са с най-висок индекс на почтеност

Бизнесът и антикорупционните органи са на дъното на класацията

Константин Пенчев
Константин Пенчев    ©  Анелия Николова
Константин Пенчев
Константин Пенчев    ©  Анелия Николова

Международната организация "Прозрачност без граници" (Transparency International) представи в четвъртък оценките си за националните системи за почтеност (National Yntegrity Sistem) в 26 държави през 2011 г., между които и България. Това е вторият подобен доклад за страната, първото изследване е било през 1998 г.

Без изненада през 2011 г. институциите с най-висока степен на почтеност в България са Сметната палата и националният омбудсман – с оценка около 60  при средна за европейските държави 77-78. Парадоксалният на пръв поглед резултат от проучването е, че като най-непочтени са оценени бизнесът и антикорупционните органи, които са в дъното на класацията - с 40 при средни за Европа 58.

Между тях са две по-големи групи.

Първата включва изпълнителна власт, публичен сектор, съдебна власт и организации на гражданското общество - с оценки около около 50 при средни за Европа 60-65. В другата, предпоследна в класацията, са политическите партии, правоприлагащите органи и медиите - с оценки около 45 спрямо 65-70 за Европа.

"По закон" и "на практика"

Моделът, по който се оценява националната система за почтеност, включва основните сектори от управлението и основните институции, ангажирани с противодействието на корупцията във всяка държава. Водещо е разбирането за необходимостта от интегриран подход при противодействие на корупцията, затова основните показатели за измерването са "по закон" и "на практика".

Докладът на "Прозрачност без граници" акцентира, че един от основните проблеми в България, очертан от изследването, е систематичното противоречие между правната рамка в страната и действителната практика на различните институции, ангажирани в борбата с корупцията. Отбелязва се, че през последното десетилетие са инвестирани значителни публични средства в укрепването на капацитета им, които не кореспондират с отчетените резултати.

Липсващият коректив

С ниски оценки за почтеността са и секторите, чиято роля е да бъдат коректив в обществото - най-вече медиите и организациите на гражданското общество.  Както и в други проучвания, за пореден път се акцентира върху опасността от прекалена концентрация в собствеността на медиите, която би навредила на плурализма и независимостта им.

Автоцензурата остава проблем, както и журналистическите разследвания, които, доколкото ги има, са слаби и по маловажни проблеми, без да засягат интересите на медийните собственици и на техните бизнес и политически приятели.

Най-голямата опасност за гражданския сектор остава превземането му от държавни служители и политици, при общо ниска прозрачност на финансирането му и подозрения за конфликт на интереси.

"Организациите на българския бизнес рядко стигат по-далеч от антикорупционната си реторика и са много пасивни към усилията на гражданския сектор за противодействие на корупцията", отбелязва още анализът на "Прозрачност без граница".

Медиите 2011: Нездрава връзка с политиката

Фондация "Медийна демокрация" публикува годишния си доклад за състоянието на медийния пазар в България през 2011 г.. Според него през миналата година сме станали свидетели на още по-опасно сближаване между сферите на политиката и медиите, което "се изражда до нездрава връзка между тях", като "самите стандарти за новинарска стойност бяха про(под)менени".

Докладът за пореден път констатира, че в телевизионните канали сериозните, професионални коментатори, публицисти, разследващи журналисти, анализи, дълбочинни интервюта, експертни дискусии и документалистика са изместени от от развлекателни формати, които "колонизират публичното пространство и преформатират възприятието и изискванията към действителността".

ФМД обобщава, че неполитическото съдържание в медиите е все повече обект на бизнес договорености, а начините за създаването му поставят под съмнение свободната конкуренция в България.

През януари бе публикуван и докладът на "Репортери без граници" за 2011 г., в който България падна с девет позиции надолу.