Българската следа в аферата "Хохегер"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българската следа в аферата "Хохегер"

Повече от 15 минути, преди да започне разпитът на Петер Хохегер в парламента в Австрия, лобистът се наслаждаваше на медийното внимание

Българската следа в аферата "Хохегер"

Защо властите във Виена разследват дейността на австрийския лобист в България и какво могат да открият

Зорница Маркова, Илин Станев, Росен Босев
30243 прочитания

Повече от 15 минути, преди да започне разпитът на Петер Хохегер в парламента в Австрия, лобистът се наслаждаваше на медийното внимание

© Die Presse / Clemens Fabry


Каква е причината България да бъде спомената 27 пъти в австрийския парламент на 16 февруари 2012? При това в едно от най-дългоочакваните и шумно отразявани заседания? Не, не е ски купата в Банско, нито уличните джебчии. Причината е лобист номер едно, наречен впоследствие от местните медии "крал на корупцията" – Петер Хохегер.

Парадоксът е, че това е същият човек, който през 2008 г. беше избран от правителството на тройната коалиция да "чисти имиджа на България" пред Европейския съюз именно заради ширещата се корупция и организирана престъпност. Едноименната PR агенция на Хохегер спечели поръчка за около 1 млн. евро и в продължение на година трябваше да лобира пред международните медии и институции в полза на България.

Сега Хохегер трябва да чисти собствения си имидж. Срещу него в Австрия се води мащабно разследване на всички нива - от прокуратурата до специална комисия в парламента. През годините лобистът е изградил перфектната инфраструктура, използвана за съчетаването на политически, бизнес и лични интереси и подозирана за създаването на корупционни схеми. В най-силните си години - между 2000 и 2006 г., Петер Хохегер е имал здрав политически гръб, плащал е на министри, шефове на държавни институции, помагал е да се пишат закони, да се сключват нечисти сделки. Всичко това ден след ден сега излиза наяве.

Както австрийските фирми през изминалото десетилетие растяха към Източна Европа, така и лобистът изграждаше своята мрежа от офиси и през 2005 г. стъпи в София. Затова разследващите сега проверяват и бизнеса му в България и ровят в няколко посоки. Първата е: какви услуги е извършвал Хохегер около сделките за "Мобилтел" (от 2002 до 2005) и плащал ли е във връзка с това пари на политици в Австрия и България. Втората сфера на интерес за австрийските власти са проектите на лобиста за българското правителство и какви суми е получавал. И трето - има ли връзка между сделките за "Мобилтел" и работата за кабинета "Станишев".

Официално Хохегер е работил само по един проект за имиджа на българското правителство. Разследване на "Капитал" разкри и други договори, за които тогавашните политици не можаха да си спомнят. За "забравения" проект няма обявена обществена поръчка. За подизпълнител при всички услуги от Хохегер за правителството е избрана фирма на Моника Янова, близка до самия възложител – бившия премиер Сергей Станишев.

Разследването в Австрия разкри и други притеснителни факти. Оказва се, че с държавните пари от проекта за чистене на българския имидж са плащани хонорари на високопоставени австрийски политици, без да е ясно каква точно услуга са извършвали. Бившият министър на вътрешните работи Ернст Щрасер е взел 100 хил. евро. Или както сам обяснява: "Господин Хохегер имаше международен клиент, който имаше проблем. Аз помогнах проблемът да бъде решен."

Европейски експерт на българска територия

Обявеният за суперпрофи международен PR експерт Петер Хохегер отвори официално офиса си в България през май 2005 г. Няколко стегнати бизнес интервюта го представиха като специалист, който знае как се гради имидж на световно ниво и с амбицията да обслужва големите международни компании в България. Разбира се, най-вече с австрийски капитали.

През 2006 г. едноименната компания на Хохегер в България влезе в публичното внимание и по държавен проект. Фирмата беше класирана на второ място в злополучна поръчка на Министерството на външните работи, в която за победител беше избран скандалният израелски бизнесмен Шимон Шевес. Неговата съмнителна репутация в Израел и Германия, както и съдебните процеси за злоупотреби с доверието, доведоха до развалянето на договора с външното министерство. В ролята на добрите застана компанията на Петер Хохегер, която предложи да продължи проекта, без да се обявява нова поръчка. Това обаче не се случи.

Две години по-късно – в края на 2007 г., Министерският съвет обяви поръчка за близо 1.9 млн. лв. за "Провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на ЕС". На конкурса се яви австрийският лобист и я спечели.

"Основен приоритет по време на моя мандат беше членството на България в Европейския съюз. Имаше необходимост да потърсим европейска фирма, която да се грижи за имиджа ни преди и след влизането в ЕС. Разширяването на Евросъюза беше въпрос на политическа среда, а не толкова на обективни критерии", коментира пред "Капитал" предходният премиер Сергей Станишев. Пред вестника той каза, че това е първият път, в който правителството е работело с австрийския лобист.

Es waren zwei Aufträge*

Не на същото мнение е самият Петер Хохегер. Пред депутатите от комисията за разследвания в австрийския парламент (специална комисия, която се сформира по определени казуси и води паралелни с прокуратурата разпити) на 16 февруари лобистът заяви, че е работел по два договора с българското правителство. "Първият, мисля, беше за 500 хил. евро, а вторият беше по-голям – за около 1 млн. евро. Той беше 2007-2008 г." Дали от дистанцията на времето или поради друга причина, Хохегер не можа да се сети кога точно е подписан първият договор. Сергей Станишев, попитан от "Капитал", също каза, че не знае за никакъв по-ранен договор. Същото отговори и медийният му съветник Ивайло Данаилов.

Източник на "Капитал" във Виена разкри, че първият проект на Хохегер около имиджа на българското правителство е бил започнат още преди страната да бъде член в Европейския съюз и е целял да се лобира за влизането й. Той разкри още, че и по двата проекта от българска страна е работела компанията на Моника Янова "Актив груп". Янова и Станишев сега имат дете.

Бившият управител на "Хохегер" в България и приближена на австрийския лобист Росица Велкова си спомни, че е имало първи договор, но тя не знаела нищо за него. "Господин Хохегер си го е подписвал в Австрия и документът не е стигал до нас. Само от време на време правехме някакви преводи по него."

Моника Янова категорично отрече да е работела по каквито и да било проекти с Петър Хохегер. "Виждали сме се, но истината е, че никога не съм имала нищо общо с тях. Аз нямам капацитета, те са голяма международна компания. Моята територия е в България", каза тя.

Документ от 2006 г., с който "Капитал" разполага, разкрива малко по-различна картина. Той е между "Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft и PR Media на Моника Янова (тогава Йосифова). Тя трябва да стане подизпълнител на австрийската компания по договор с "Международен панаир Пловдив". Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft сключи договор с Международния панаир Пловдив за PR услуги във връзка с кампанията "Популяризиране на постиженията на българската икономика пред Европейския съюз". За изпълнение на информационните и логистичните изисквания по каманията Dr. Hochegger

Kommunikationsberatung Gesellschaft ще се нуждае от подкрепата на българска PR компания", се казва в споразумението.

Изпълнителен директор на Пловдивския панаир през 2006 г. беше Йордан Радев. Пред "Капитал" той си спомни за този договор и каза, че австрийската компания е била поканена, за да направи маркетингово проучване на кои изложения България трябва да се представя. "Свършиха си добре работата", каза той.  (По принцип провеждането на "проучване" е често срещана практика да се заплаща от държавата за извършени други дейност - например PR услуги за конкретен човек или партия, защото разходите са трудно доказуеми, а резултатът обикновено е доклад от няколко десетки страници, чието изработване може и да не струва нищо; това не означава, че цитираният случай е бил такъв.)

Не е ясно обаче защо за едно маркетингово проучване трябва да бъде ангажиран подизпълнител със следните задължения: подбор, превод и обобщение на информационни материали, подготовка на презентации, адаптация на пресрелийзи за целите на кампанията, координация и логистична подкрепа за български участници в активности по кампанията, създаването на европейски пресцентър, базиран в София...

По това време – първата половина на 2006 г., панаирът в Пловдив все още беше напълно държавна собственост с принципал министърът на икономиката Румен Овчаров (БСП). Той не беше открит за коментар.

От края на 2006 г. държавата си затвори очите пред навлизането на частния "инвеститор" и близък до социалистическата партия Георги Гергов. Като държавно дружество явно прокарването на договори с външни компании е било лесно, което обяснява и липсата на обява в регистъра на обществените поръчки. Липсва и публична информация с каква точно кампания България е популяризирала икономиката си пред ЕС.

Тъй като нито Моника Янова, нито Сергей Станишев си спомнят за тази поръчка, трудно е да се разбере какви още услуги е извършил австрийският лобист Петер Хохегер. Остава за доизясняване и въпросът колко от парите по договора са останали у него и каква част се е върнала при подизпълнителя.

Операция "Чист имидж"

През май 2008 г. Моника Янова подписва отново договор като подизпълнител на австриеца Хохегер. Този път е за кампанията за изчистване на българския имидж пред Европейския съюз.

Като по-голям проект и отговорностите на подизпълнителя са по-обхватни. "Актив груп" трябва да се грижи за връзките с медиите, за организирането на събития, за логистиката.

Както при този, така и при по-малкия проект не е ясно защо Хохегер наема за подизпълнител конкурентна агенция, при положение че има собствена структура в България.

Според документацията към договора Hochegger|Com е организирала редица събития за международни медии, инициирала е интервюта с български политици, водела е международни журналисти в България. "Организираха пресконференция в Брюксел, на която имаше представители на всички големи медии и цял ден давах интервюта", спомни си бившият премиер Сергей Станишев.

Има и други подизпълнители. Това е сайтът Europe.bg, правил оценка на комуникационната стратегия на правителството и електронен бюлетин за напредъка на България, както и агенция "Фокус" със задачата за медия мониторинг.

Основна част от изпълнението на проекта е сформирането на така наречения Advisory Board с участието на чужди политици. Тяхната задача е била да консултират българското правителство по основни за страната теми. Има изготвен доклад с препоръки за поведение по ключови теми. Някои от тях звучат малко странно: Хохегер съветва кабинета да твърди, че, да, България има проблеми, но само БСП може да проведе реформите, защото е най-старата и стабилна партия в страната. Т.е. иска се Брюксел индиректно да подкрепи БСП на изборите.

Депутати на хранилката

Показанията на лобиста пред парламентарната комисия на 16 февруари за работата му в България открехнаха вратата към един доста по-притеснителен сюжет. През годините назад политици от всички австрийски партии са били на договор при Хохегер и уж са работили по различни проекти. В парламента Петер Хохегер разкри, че от парите на българското правителство също са плащани хонорари на австрийски депутати. Бившият вътрешен министър Ернст Щрасер е получил 100 хил. евро, но по никакъв начин не стана ясно за какво са били предназначени. При показанията си Хохегер каза: "Ернст Щрасер беше част от т.нар. Advisory-Board. Той работеше по един проект: "Консултиране на българското правителство за влизане на България в ЕС". Австрийското списание Profil цитира продължение на обяснението: "Ернст Щрасер направи оценка на това как опитите за реформа в България се приемат в ЕС и презентира своя анализ заедно с екипа на Hochegger|Com пред премиера."

Сигурно оценката му е била важна, след като е струвала една десета от бюджета на целия проект. Пред "Капитал" обаче Станишев каза, че няма представа какво е било участието на бившия вътрешен министър по проекта, не го познава и не помни да се е срещал с него.

Други двама депутати от Социалдемократическата партия на Австрия също са имали "мандат" от Хохегер да работят за България и са взели хонорари от по 4 хил. евро всеки. Това са Петер Шийдер и Карл Блеха – вторият, женен за българка и с участие във фирма в България. Техните имена поне присъстват в документацията по договора с Министерския съвет като съветници.

От десетките разкрития за машината на Хохегер през последните месеци се вижда един безспорен факт. Политици на всякакви нива години наред и под всякаква форма са получавали хонорари през фирмите на лобиста. Формално са взимали парите за едно, а на практика за съвсем друго – за извършването на скрити и нерегламентирани услуги. Ако се окаже, че това е бил подходът и в България, остава широко отворен въпросът каква услуга е извършил бившият вътрешен министър на Австрия. И кой е бил международният клиент, чийто проблем е бил решен. На тези и други въпроси вероятно ще се намери отговор по време на разследването срещу Хохегер. Австрийските власти изглеждат твърдо решени да разплетат аферата до последната подробност. И по всички личи, че ще успеят, така че българският отзвук от техните действия предстои съвсем скоро.

----------------------------------------

* "Договорите бяха два"

Каква е причината България да бъде спомената 27 пъти в австрийския парламент на 16 февруари 2012? При това в едно от най-дългоочакваните и шумно отразявани заседания? Не, не е ски купата в Банско, нито уличните джебчии. Причината е лобист номер едно, наречен впоследствие от местните медии "крал на корупцията" – Петер Хохегер.

Парадоксът е, че това е същият човек, който през 2008 г. беше избран от правителството на тройната коалиция да "чисти имиджа на България" пред Европейския съюз именно заради ширещата се корупция и организирана престъпност. Едноименната PR агенция на Хохегер спечели поръчка за около 1 млн. евро и в продължение на година трябваше да лобира пред международните медии и институции в полза на България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

34 коментара
  • 1
    donio avatar :-|
    donio

    С риск да стана банален,но това фактите са безмилостни.Та да си дойдем на думата:"Скандалният израелски бизнесмен Шимон Шавес"
    "Капитал" да поясни на този Хохегер това ли е истинското му име.Ако е като Лейба Бронщаин-Троцки,Карл Маркс-Мордехай,Юри Андропов-Фанщайн хайде да не продължавам поменика с Гад Зееви и супермена Мадофф и преди 3ти март да спомена и Сюлийман паша-Соломон Леви изтъргувал Руско-турската война /само,че му сипаха башка/щото и той е правил ПР акции пред султана едно време, нещата моментално си идват на местата.

  • 2
    bluewater avatar :-?
    BlueWater

    Много ми е интересно дали гоце има пръст или ръка в тези разкрития. Като президент той управляваше Националната Служба за Охрана и от нея е имал информация къде се намират всички охранявани висши държавни служители във всеки един момент. Това разследване може да разкрие някои от причините за връзката между Станишев и Моника Янова.

  • 3
    abcde avatar :-|
    abcde

    "Аз нямам капацитета, те са голяма международна компания. Моята територия е в България" - откога ли Брюксел се намира в България - http://www.activegroup.bg/#/bg/contacts/...

  • 4
    info111 avatar :-|
    info111

    От тази статия е добре да се запомни поне едно важно нещо - че сред най-предпочитаните "легални" форми за корупция сред по-висши политици и държавници са т.н. "договори за консултантски услуги".
    Така се осигурява подкупването на определени политически и държавни лица срещу лобирането им в полза на частни и нелегитимни интереси. Тъй като срещу изтичането на държавни среща няма вложен реален продукт (услуга) или някакъв с далеч по-ниска стойност, това дава възможност за разпределение и преразпределение на участващите в далаверата страни (например плащане на ангажираното държавно лице, но в ... частни сметки). А за да е още по-"елегантно" упражнението, това обикновено "трети" лица - братя, сестри, роднини, любовници - както е в случая със Станишев, както бе при Милен Велчев, "батко и братко", Валъо Топлото и възрастната му майка...
    Доган - като по-нагъл и безпардонен обаче реши направо да си "усвои" консултантските - мисля 2 милиона, като избра схема да се направи на ... хидромелиоатор.

    Тъй като в България съдебна власт на практика няма, няма и прокуратура, а главният прокурор е единицамярка за безделник и безхаберник (каквито между прочем са и бившите премиер Станишев и президент Гоце), подобни престъпления могат да бъдат санкционирани само от външни държави и правозащитните им органи, както е в случая.
    Аз мисля, че докато видни "правозащитници" от ранга на висши съдии и прокурори не бъдат изправени пред съда да отговарят за престъпното си бездействие и да им се потърси реална отговорност, нещата няма да се подобрят особено. Да се разчита само на външен натиск е доста продължителна и нерационална позиция.

    Между прочем само да припомня, че и Борисов и Борис Велчев публично обещаха още при встъпването им на власт, че ще започнат нови и пълни разследвания на разграбването на банките и външнотърговските дружества, ако си спомняте. Е, ако някой се позаинтересува, не може да не забележи колко много пари там са източени през годините точно за ... консултански сметки, вкл. чрез преводи в чужбина. А какъв е бил характерът и ефектът от тези "косултантски услуги" всеки може да се досети, ако си припомни ... последващата съдба на тези дружества и банки. Така се разграбваше България!

  • 5
    multimind avatar :-|
    multimind

    По първия въпрос- какви услуги е вършил по повод сделката за Мобилтел (2002-2005) не е зле Капитал да се заровите в дейността на австрийската рекламна агенция в България Демнер Мерличек унд Бергман. Особено за връзките на третия съдружник Хари Бергман с австрийското правителство от това време и тогавашния собственик Мартин Шлаф. (той продаде Мобилтел на държавната Телеком Аустриа груп и реализира 1 000 000 000 ЕУР печалба)
    За ваше сведение, ДМБ е рекламна агенция на Мобилтел вече 10 години и само за първата от тях хонорарът им беше над 7 000 000 ЕУР.
    В сравнение с тази схема, това, което Хохегер е правил е детска игра, допълваща пейзажа.

  • 6
    pav avatar :-?
    pav

    Разбира се че става въпрос за Чорни и мобилтел, но аз не вярвам да се намери медия в БГ, която да иска да се рови там. Имаше преди месеци една голяма статия в австрийския седмичник за интелектуалци "Falter"- точно по тази тема, но "Kапитал" бяха на мнение, че не ги интересува защото вестникът не от най-големите.За заинтересованите, които знаят немски статията се нарича "Operation Jungfrau" брой 37/2011 в архивът на Falter.at
    Там става ясно,че поръчката не е за полирането на имиджът на България,а този на Мобилтел и Чорни, за да може Телеком Аустрия да купи една така наречена "девсвена" фирма("jungfrau" се превежда "девица") да се разбира криминално неопетнена. И понеже "Телеком" е държавна фирма, каузата мобилтел не би издържала политически заради "съмнителнят" й акционер - Чорни.

  • 7
    077888888888 avatar :-P
    077888888888

    Мръсотия навсякъде - алчността няма граници.

    Добрият комунист е мъртвия. Баста!

  • 8
    info111 avatar :-|
    info111

    До коментар [#6] от "pav":

    Много благодаря за препратката към тази статия - беше ми интересно да я прочета, (макар и с оскъдните ми познания по този език:) и напълно се присъединявам към призива Капитал да предложи превода й - още повече че визира огромен скандал, който независимо от пасивността и безхаберието на българското правосъдие няма и не може да остане неадресиран.
    Всъщност за онези, които се интересуват и искат да разберат (пред)историята на събитията, предлагам следната препечатка (останалите ще ме извинят и могат да я прескочат):

    "...Красимир Стойчев е роден на 4 октомври 1955 г. Завършва английска гимназия заедно с Филип Димитров (първият премиер на СДС). Следва в Икономическия институт "Карл Маркс". Започва работа в Националния статистически институт. Три пъти кандидатства за член на БКП, докато го приемат. Тогава, според собствените му признания, той се запознал с бъдещия си приятел и втори премиер на СДС Иван Костов. “Познавам се с него от 1982-83 година.

    Заедно сме направили първия баланс на България по западната методология. Това никой не го знае. Беше една работна група от Комитета по планиране. Мен ме извикаха от статистиката, него не знам по каква причина, и ни казаха: “Хайде сега да видим как е по западната методология, как изглежда България”. Работихме 3-4 месеца и с Костов сме първите, които са виждали как изглежда държавата според западната методология", разказва Стойчев пред в. “168 часа “през май 1997 г.
    По някое време "статистикът" Краси заминава на работа във Виена. Там вече е приятелят му Стюарт Каралян, чийто баща е зам.-министър на пощите и далекосъобщенията. По-късно със съдействието му се създава "Мобилтел", а Стюарт Каралян става съдружник с малък дял. Той, между другото и до днес е със забрана да напуска страната заради фалирали задлъжнели фирми на Краси, на които е бил управител.
    През 1986 г. Стойчев си купува къща във Виена - нещо абсолютно забранено за жител на соцдържавата България дори и да има достатъчно пари, което пък е невъзможно. Тук трябва да припомним, че във Виена съществуваше една странна, уж унгарска банка, в която официално бяха парите на СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ - соцотговорът на Европейската общност, сега ЕС), а всъщност, твърди се, на соцразузнаванията. Във Виена по едно време заживя и членът на Политбюро Огнян Дойнов, спряган за мозък на проекта "Нева" и други инициативи на соцразузнаванията, които трябваше да съсипват капитализма чрез крадене на лицензи и хайтек, за което пък е имало отпуснати доста пари.

    През 1990 г. Стойчев се появява в България с фирмата "Кони". Дали е негова или е само служител - данните в пресата се разминават по този въпрос. Твърди се обаче, че собственик на виенската "Кони" е израелският бизнесмен от български произход (а също и разузнавач с чин полковник) - Нисим Коен, който по-късно умира при неизяснени обстоятелства в България. Фирмата, твърди мълвата, е свързана по някакъв начин с проекта "Нева".
    Малко по-късно Стойчев регистрира "Трон". Едноименна фирма открива и във Виена, тя пък е собственост на едноименна офшорка. "Трон" изведнъж става една от най-мощните икономически групировки в България. Може да й съперничи само "Мултигруп". При правителството на съученика си Филип Димитров с финансов министър Иван Костов и с тяхната активна подкрепа Стойчев прокарва схема за изплащане на дълга на България към Полша. Това става чрез триъгълна операция, при която България изнася цигари за Русия, а руски суровини отиват към Полша. Според публикации в медиите отпреди години, покрай тези операции към Стойчев и ортака му Ангел Първанов от "Фърст файнешънъл" се лепва Христо Ковачки, от когото сега държавата търси 18 млн. ДДС. Твърди се, че точно покрай триъгълните операции тръгнал и възходът на Ковачки.

    През 1992 г. Красимир Стойчев създава вестник "Стандарт". Той започва да се печата на синя хартия. На първа страница под рубриката "Съветите на Макиавели" лично Стойчев дава съвети на тогавашния премиер Жан Виденов. В журналистическите среди тогава се говори, че съавтор в сянка на коментарите е Иван Костов.
    За Костов в "Стандарт" тогава се пишат чудеса. Има репортажи, в които се описва как, когато той говори на електората, дори природата влиза в унисон с речта му.

    През 1993 г. Краси е сред основателите на Г-13 - клуб на едрия бизнес, пропит с мистерия и кървави крамоли. Първата среща на групата е в ресторант "Ритора" в Пловдив, където бизнесмените хапват и пийват в суперскъпи порцелан и кристал със сребърни прибори. След това се събират в резиденция Бояна да подпишат официално. Всички са изтупани, само Стойчев е без вратовръзка, но с бял шал върху сакото. (За известно време шалът ще стане нещо като негова запазена марка в облеклото.) Емил Кюлев, Красимир Стойчев и Ангел Първанов напускат демонстративно Г-13 преди обединението да навърши първата си година.

    Твърди се, че основната причина за разпада е цесията на "Химко" към "Булгаргаз", която Павлов измъква изпод носа на Кюлев. Банкерът си отмъщава с публично изявление при напускането на Г-13. Казва, че тримата, които си тръгват, не се занимават с контрабанда, а Красимир Стойчев подчертава, че всъщност само те имат легален бизнес.
    Междувременно обаче Стойчев и Първанов основават фалиралата по-късно "Капиталбанк". Те са първите бизнесмени в държавата, които се сдобиват с частен самолет, правят и “Виаджо еър”.
    През 1994 г. при правителството на Любен Беров Стойчев получава първия в България GSM лиценз без конкурс за около 45 000 сегашни долара. За тази цел той основава Citron GSM, преименуван по-късно на Мобилтел, а сега - М-Тел. Необходимите честоти бяха светкавично освободени от Министерството на отбраната, а единственият друг кандидат - дъщерна фирма на Deustche Bundespost Telecom, бе отстранена. За втория GSM лиценз след десет години наддаваха най-големите телекоми в света, а цената стигна 135 млн. долара.
    Упорито поддържан от "Стандарт", в един момент Костов стана премиер, а Красимир Стойчев - негов най- най-приближен. Съпругата му Слава Стойчева пък, заедно с жената на Иван Костов Елена управляваше фондацията "Бъдеще за България". Повечето срещи и коктейли на Стойчев, както и рождените дни на "Стандарт" се празнуваха в ресторанта на Славчо Христов "Олимп", който даде името на приятелски кръг на Костов.
    Краси се изявява като шоумен на вестникарските купони – с три четвърти панталони, шарена риза и слънчеви очила, той взема микрофона и пее. Любител е на рока и дори сега често може да бъде чут по партита и пианобарове в София да изпълнява лично парчета на “Дийп Пърпъл”.
    На купоните на „Мобилтел” пък изобилства луксът – те са пищни като виенски балове, а Стойчев е спокоен, елегантен и изтупан.
    Постепенно обаче империята „Трон” загива. През 1996 г. Стойчев продава мобилния оператор на руската полудържавна фирма „Нордекс” на Григорий Лучански. Ето какво пишат за тази фирма и шефа й на Запад: “Доскорошната слава на Берлин като рай за шпионите от Изток и Запад помръкна с падането на стената и обединението на Германия. Тази роля обаче все по-успешно се изпълнява от Виена”, пише през 1996 г. в голямо разследване сериозният всекидневник “Берлинер Цайтунг”. В центъра на вниманието е концернът “Нордекс” и неговият президент Лучански, който чрез съд забранил името му да бъде споменавано в бестселъра на Юрген Рот „Руската мафия“.

    Според секретен доклад на Германското федерално разузнаване от 1995 “Нордекс”, който има филиал и в Дюселдорф представлявал шпионска централа, печелеща твърда валута за нуждите на КГБ, пише вестникът. Концернът бил замесен в пране на мръсни пари, в търговия с оръжие, в контрабанда на наркотици и ядрени материали и бил типичен пример за функционирането на престъпните структури, обединяващи старата номенклатура и новия истеблишмънт в Русия. В своя защита Лучански привежда факта, че е назначен лично от Горбачов, който му бил възложил да създаде “Нордекс” и да стъпи с него на западния пазар, като спомогне за реформирането и модернизирането на руската икономика.
    Всички обвинения били интриги на конкуренцията, а той, някогашният директор на комбината “Уралвагон” бил просто преуспяващ бизнесмен.

    Според списание „Интелиджънс” (разузнаване – б.а.) Красимир Стойчев е получил от “Нордекс” 27 милиона марки за “Мобилтел”.

    Според някои източници по това време - 1996 г., Любомир Коларов (шеф на пощите в правителството на Виденов и първият мъж на новата шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова) е поискал от Стойчев 20% от "Мобилтел" да бъдат прехвърлени на държавата (според друга версия - на Румен Спасов – шеф на Виденовия приятелски кръг “Орион”). По това време в пресата наистина се появяват съобщения, че Любомир Коларов е издал писмено разрешение за смяна на 20% от собствеността на мобилния оператор.

    Не става ясно какво точно се случва – версиите са изключително противоречиви - но сделката с Лучански по необясними причини се разтрогва и операторът е продаден на Майкъл Чорни – също смятан за мафиот, в началото на 1997 г. за сума с много нули.

    По-късно , след като Чорни е изгонен от България без право да влиза в страната, Лучански дава интервю в българската преса, в което казва, че заради изнудване от страна на българските правителства е бил принуден да продаде мобилния оператор.
    "Давах милион марки за каузата на СДС под натиска на бивши работници на българските спецслужби,

    понастоящем активни членове на управляващата партия (СДС), казва той. От "Нордекс" не намерили поддръжка нито в правителството на Жан Виденов, нито при Костов. Първото било заето с "революционно-социалистческа демагогия", а второто - "да си натъпче собствените портфейли". Апетитите в правителството на СДС били прекомерни. Отначало Красимир Стойчев, оглавявал мениджмънта на "Мобилтел" през 1996 г., обяснявал, че парите на "Нордекс" са необходими на революционната борба.

    И когато СДС дойде на власт, на компаниите на "Нордекс" ще се издадат всички необходими разрешения и лицензи и те ще могат да привлекат сериозен международен оператор за участие в проекта. "Парите никак не бяха малко. Около милион германски марки всеки месец."- коментира Григорий Лучански. След идването на СДС на власт обаче обещанията не били изпълнени, напротив – новото правителство започнало да отнема бизнеса на "Нордекс". За да избегне катастрофата, Лучански бил принуден да продаде бизнеса.

    Красимир Стойчев отрича твърдението на Лучански, че неговата компания е спонсорирала СДС с 1 млн. дойче марки месечно. За това няма и документи. Григорий Лучански обаче показва бордеро за преведени 80 000 долара от неговата фирма "Теленорд" във фондация "Бъдеще за България" през 1997 г. Избухва страхотен скандал. Червените твърдят, че с тези пари е свалено правителството на Виденов, че с тях е плащано на протестиращите пред Народното събрание.
    Междувременно през 1998 г. получава обвинение за това, че в съучастие с Ангел Първанов е източил към себе си заеми от Капиталбанк на стойност около 12 милиона долара.

    Най -голям длъжник била фирмата “Стандарт принт”, която стопанисваше недостроената печатница на Стойчев. Нейният дълг е около 4.2 милиона германски марки, обявиха тогава от прокуратурата. Втора в класацията е “Нюз холдинг” с близо 1.7 милиона германски марки, след нея се нареждат “Трон” - с 1.55 милиона и “Стандарт нюз” - с 825 хиляди. Според тогавашните изчисления на прокуратурата в български пари дълговете са около 12.5 милиарда лева заедно с лихвите.

    Обвинението е свалено, после пак е повдигнато и пак свалено.
    В Австрия пък го съди ексбанкерът Атанас Тилев за това, че през 1996 г. като управител на "Мобилтел" е продал чрез измама 25 % от акциите на мобилния оператор - тогава притежавани от Атанас Тилев.

    Обвинението е за измама в особено големи размери (от 1 до 10 години затвор), като се твърди, че Красимир Стойчев и неговият съдружник Стюарт Каралян са присвоили 37 млн. австрийски шилинга, равняващи се на 5 250 000 DM.

    Красимир Стойчев на няколко пъти получава смъртни заплахи. Първо в края на 1999 г. на входа на кооперацията, където той има апартамент, се взривява бомба. И то минути след като Стойчев е минал оттам. После, на 10 март 2000 г, баща му - 77-годишният Стойчо Стойчев е прострелян с три куршума, когато изненадва двама мъже да поставят бомба с часовников механизъм в градината на къщата на сина му в Перхтолдсдорф. Тя е трябвало да избухне на 11 март по обед. След три дни бащата умира. Според австрийските следователи бомбата е била поставена за Красимир Стойчев.

    През април 2000 г. "Стандарт” също е купен от Майкъл Чорни. Цената на сделката не е съобщена. Според изявление на тогавашния главен редактор на вестника Юлий Москов, тя е "няколко милиона долара". Печатницата "Стандарт принт" просто фалира.

    Оттогава Стойчев изчезва от българския икономически небосклон и от България. Не дава признаци за просперитет. Живее главно във Виена. За разлика от жена си Слава той не успява да получи австрийско гражданство, по едно време обаче искаше да се откаже от българското.

    Стойчев се появява отново в публичното пространство едва в края на 2005 г., когато фирмата "Кабелнет" спечели търг за стандарта WiMAX, като предложи 5.044 млн. лв. След това Стойчев стана собственик на 100% от компанията и я преименува на "Макс Телеком". Има вече и нова съпруга – красива млада блондинка.

    “Макс телеком” обаче явно е на път да последва съдбата на “Трон”.

    Кой е той
    Бившият шеф в Шесто Цвятко Цветков : Красимир Стойчев беше дребна риба. Той е бил просто една пощенска кутия и нищо повече. Имало е къде по-важни агенти от него с истински принос.

    ......................................................
    Ода за лукса

    Преди година Красимир Стойчев изнесе лекция на форум за представяне на супербогаташки стоки. Ето част от откровенията му:

    По-рано беше достатъчно да имаш „Ролекс“, за да знаят всички, че ти си някой. Сега и да имаш „Ролекс“ - какво от това, всеки среден арабин има „Ролекс“. Сега трябва да имаш лимитирана серия. Само че какво от това – има хиляди лимитирани серии и това, че носиш 946-тия часовник от 999 не е „биг дийл“. Не те прави никак уникален.

    Сега се зараждат няколко малки ексклузивни фирми, които правят серии от часовници от по 10-20, но за тях рискът е, че никой не ги знае, освен този, който наистина много разбира. И ако аз днес сложа часовник на някоя от тези фирми, то никой няма да ми обърне внимание, ако аз в действителност целя вниманието...

    Илия Божинов наистина добре познава Красимир Стойчев. Вероятно има защо. Илия е син на члена на политбюро на БКП Тодор Божинов, за Краси Стойчев пък се твърди, че, е човек от списъка на 300-те фамилии под специалното наблюдение на същото това политбюро, получили червени куфарчета с пари в зората на демокрацията.

    Ето какво казва за Стойчев д-р Илия Илиев, много информиран кадър на разузнаването на бившата Държавна сигурност: "Той работеше в научно-техническото управление (НТУ) към МВР и ДС. Разликата между НТР (Научно-техническото разузнаване) и НТУ беше, че първите събираха и крадяха технологии, а вторите се занимаваха с внедряването им у нас." На въпроса какво тогава е правил Краси във Виена и откъде пари за медии и джиесеми, Илиев отговаря: "Всички управления имаха изнесени служители навън, не само външното разузнаване.

    Той е от подставените лица, при това на хора от разширения списък 300.

    Красимир Стойчев наистина сътрудничеше във Виена, но си беше към НТУ. Той беше от тия специално подбрани хора, на които им казаха: ето ти пари, регистрирай фирма в Австрия или Швейцария, отивай в България, вземай кредити от тази и тази банка и развивай бизнеса. Именно така беше създадена империята му “Трон”.

    Стойчев, естествено, отрича за куфарчето. През 2007 г. пред бТВ той казва: „Дълбоко се съмнявам в раздаването на куфарчета. Колкото и пари да ти дадат, ако не си умен ще ги профукаш. Не се знае от свиня майка какво прасе ще излезе. И да е имало милиарди, в което се съмнявам, те са били разграбени”. И обяснява, че направил първия си милион, купувайки компютри от Тайван и продавайки ги в Русия. Според него грешката на бизнесмените, които са били отстреляни по време на прехода, е, че са се самозабравили и са си повярвали, като са навлезли в политиката. „Грешката на Илия Павлов и на Емил Кюлев е, че решиха активно да се занимават с политика, в България това е страшно опасно“, каза Стойчев.

    Той има основания да го твърди. Бе така забъркан с Иван Костов, че това му донесе доста минуси и гигантски скандали - като този с руските мафиоти - бивши кагебисти, спонсорирали чрез него СДС и фондацията на Елена Костова "Бъдеще за България" с милиони...




  • 9
    blago72 avatar :-|
    blago72

    До коментар [#8] от "info111":

    Добре, че има хора, които помнят и споделят с другите!
    Благодаря Ви!

  • 10
    tatkoruso avatar :-|
    tatkoruso

    а живее" Тройната коалиция" и дано на бетонните глави им дойде ума в главите, но не вЕрвам. За българина бои, глад и мизерия и по рядко секс, иначе проглеждане няма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK