Спешна помощ за спешната помощ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спешна помощ за спешната помощ

Спешна помощ за спешната помощ

Лошото държавно управление на "Спешна помощ" доведе до нейния разпад. Промяната е възможна, а закъснението й се измерва с човешки животи

Люба Йорданова, Десислава Николова
26140 прочитания

Накратко, българската Бърза помощ е сериозно развалена. На нея не може да се разчита. Ако някой има нужда от нея, линейка може да дойде след примерно един час. Или два. Или да не дойде въобще. Ако имате късмет, може и да дойде навреме, но когато човек има спешна нужда от лекар, късметът не може да бъде решаващ фактор.

Спешната медицинска помощ е от този вид услуги, за които може да се каже, че са ефективни само ако на тях могат да разчитат всички и по всяко време. В българския вариант тази държавна услуга се крепи на заслужаващите огромно уважение лични усилия на лошо платени лекари, сестри, координатори и шофьори, които работят в изключително неприятни условия. Комбинацията от зле направени през годините реформи в здравната система, лошата координация между звената в здравната система и недостатъчното финансиране са направили така, че при нужда от бърза помощ тел. 112 трябва да бъде набиран само когато нямате никакъв друг избор. Вероятно по-лесният и ефективен начин да стигнете до болница е да си повикате такси. Стигна се дотам лекари да препоръчват тази опция, тъй като според неофициалната статистика по-този начин нарастват шансовете ви за положителен изход. Често става въпрос на минути, а линейките често са по-бавният транспорт.

Историите, които могат да бъдат разказани, са много и до една трагични. Някой от тях са толкова абсурдни, колкото и сериозни са проблемите в спешната помощ. Като например историята за линейката, която пътувала до Монако. Това е напълно реален случай отпреди седмица. Линейка (и екип) на софийската Бърза помощ е изпратена до княжеството на Френската ривиера, за да прибере пациент с изтекла здравна застраховка от местна болница. Само си представете - 3500 километра в двете посоки през четири държави в петата. Случаят сам по себе си е странен и става още повече, когато си дадете сметка, че през това време екипите на Спешна помощ в София са били с един по-малко, при положение че незаетите лекарски места в нея са близо 100.

И ако пътуването до Монако е повече пример за лоша организация и управление,  в много други случаи дефектите на спешната помощ се измерват със загуба на животи. Сигурно помните историята от началото на февруари, когато в един ден в София починаха десет човека, докато чакат линейка. Това беше един от установените критични дни, когато комбинацията от недостатъчно лекари в спешната помощ, лошата организация за приемане на пациенти в болниците и още куп други фактори показаха колко развалена е тази публична услуга.

Състоянието на спешната помощ е толкова лошо, че никой не разполага с дори приблизителна статистика, чрез която да се разбере размерът на проблема.  Не се знае колко е средното време за реакция от получаването на сигнала до пристигането на екип. Не е ясно колко време след пристигането на екипа пациентът се приема в болница. Не се знае колко случаи са наистина за спешна помощ и колко за други звена от здравната система.

@@galwidg:[email protected]@

Едно от най-честите оправдания за това състояние е липсата на пари. Това безспорно има значение, но е вярно и друго. Неработещата спешна помощ увеличава разходите на останалата част от здравната система, защото закъснялата реакция понякога означава по-сериозни усложнения, които изискват по-дълго и скъпо лечение. Недостатъчното финансиране обаче е само част от проблема. В следващите страници сме избрали основните от тях заедно с предложения как да бъдат решени. От примерите и цитираните лекари ще разберете, че положението е много по-лошо, отколкото сте подозирали, а също и че голяма част от проблемите са заради натрупвани през годините ефекти от мърляво и некадърно управление. В тази сфера обаче цената за това се измерва буквално в човешки животи.

Докторе, къде си?

Най-големият проблем на Спешна помощ са малкото лекари там. Как да се поправи това?

Паркингът на Спешна помощ в София е винаги пълен с линейки. Причината за това не е, че хората в града са много здрави. Просто линейките не работят, защото няма достатъчно лекари, които да пътуват с тях.

Обикновено дежурните екипи в София са 19. Те трябва да отговарят на 431 повиквания на ден. Лекарите в столичната Спешна помощ са с близо 100 по-малко, отколкото има нужда, и цената на това са измерва с десетки хора на ден, които не получават помощта, за която плащат чрез данъците и здравните си осигуровки. Десетки хора, за които линейката пристига твърде късно, за да ги спаси от тежките поражения на инсулта или инфаркта.

Ситуацията изглежда отчайваща. Всъщност решението на проблемите не е непосилно трудно, нито изисква да се инвестират огромни суми пари. Основният проблем наистина е заплащането, но разликата между това, което получават лекарите в Спешна помощ сега, и това, което би направило работата там примамлива за повече от тях, не е толкова голяма предвид разликата в резултата.

"Трябва да си луд да дойдеш да работиш тук за 500 лв." Така един от лекарите - ръководители на екипите, д-р Светла Богданова обобщава накратко основния проблем в Спешна помощ. Срещу тази заплата те чака не само огромна отговорност за живота на стотици хора, но и често лошо отношение от пациентите, техните близки и цялото общество въобще. "Носят на ръце хора от 11 етаж, после ги псуват и обиждат", дава пример д-р Богданова. Кариерната перспектива за работещите в Бърза помощ също не е голяма. След здравната реформа през 1999 г. там може да се специализира само спешна медицина, което не привлича много млади кадри. Възможното кариерно развитие е от линейката в спешното отделение на голяма болница. Съчетано с ниската заплата, Спешна помощ е най-непривлекателното място за работа в здравната система.

"Ние сме с усещането, че сме оставени на доизживяване от 2000 г., докато се реши окончателно какво ще се случи със Спешна помощ. Допреди пет години имаше организирани курсове за всички работещи в линейките. Сега е практически невъзможно да работим и специализираме, защото трябва да сме всеки ден в болницата, а няма достатъчно хора за смените. Няма квалификационни курсове, ние преставаме да бъдем спешни медици и започваме да се отдалечаваме от новостите на спешната медицина", казва д-р Десислава Кателиева, председател на сдружението на работещите в Спешна помощ.

Текучеството е огромно. "Месечно идват около 2-ма до 3-ма лекари и си отиват 3-ма до 4-ма - относително е, но повече си тръгват, отколкото остават. Става въпрос за много подготвени лекари, със специалност, с умения за работа в сложни ситуации. От 30 напуснали колеги, с които поддържаме връзка, десетина отидоха в други лечебни заведения, но 20 отидоха в чужбина – Дания, Германия, Англия, Франция, а медицинските ни сестри отиват в Италия. Оттук излиза грамотен лекар със специалност, който в чужбина отива да работи в старчески дом или хоспис", коментира директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в София д-р Георги Гелев.

Разликата в заплащането на лекарите в Спешна помощ и тези на други места идва от това, че тази структура не се финансира от приходите от здравни вноски, както например болниците, а от държавния бюджет. Причината за това е, че услугата трябва да се предлага на всички, а не само на здравноосигурените. Бюджетът на Спешна помощ е част от този на здравното министерство и ефектът е, че парите са отчайващо малко. Моделът очевидно не работи - спешната помощ не може да оказва услуги на всички, които имат нужда. Решението е просто – трябва да се увеличат заплатите там. Не особено голямата разлика (на фона на парите, които се дават за здравеопазване) ще даде качествено по-добра спешна помощ. Вижте как в следващия текст.

Пари няма, лекувайте

Как "Линукс" може да помогне на "Спешната помощ"

Пари наистина няма. Според изчисленията на здравното министерство всеки българин отделя през бюджета по 10 лв. за Спешна помощ, докато разходите по едно повикване са 100 лв. За миналата година бюджетът на софийската Спешна помощ е 7.2 млн. лв. (през 2008 г. е бил 9 млн.). За цяла България пък той е бил 74 млн. лева. При условие че линейките поемат по около десет хиляди случая месечно само в София, всеки може да сам да си направи сметката колко пари не достигат и защо сегашната услуга е толкова мизерна, отсъстваща, обидна и за тези, които я дават, и за тези, които я получават.

Лекарите в софийската Спешна помощ получават средно около 500 лв. базова заплата. Д-р Красимир Йорданов, лекар реаниматор с 24-годишен стаж в Спешна помощ, с чиито екип прекарахме един ден миналата седмица, получава 600 лв. на месец. Дори и с всички надбавки и допълнителна работа (като абсурдната "охрана на медицинско мероприятие") доходите на лекарите едва достигат тези на шофьор от столичния градски транспорт. Което, съгласете се, е, меко казано, неадекватно. Мила Михайлова, сестрата в екипа на д-р Йорданов, взима 400 лв. "Всяка вечер се замислям дали пътят ми не е някъде навън... колкото и да не ми се иска", споделя Михайлова. Тя е майка на 11-годишно дете, пътувала е в чужбина и знае, че ситуацията тук не е нормална. Медицинската сестра е убедена, че евентуална заплата от 2500 лв. ("за да се почувстваш като истински човек") не е много за отговорността, която носи и условията, в които работи.

Много от медиците поемат и втора работа в частни клиники, кабинети или дори нещо, което няма връзка с медицината. При условие че имат 12-часова работна смяна в Спешна помощ, а след това трябва да я допълнят с 4-5 часа другаде, няма как да не са изнервени и уморени. За качеството на работата им няма какво да се говори.

Друг измерител за липсата на пари е броят на линейките и специалистите. В София дежурните екипи са 19, а във Варна - 7. В морския град има само един педиатричен екип, т.е., ако не, дай си боже, едновременно две деца имат сериозен проблем във Виница и Владиславово, "Спешна помощ" трябва да избира при кого да отиде.

Въпреки че не я финансира достатъчно, държавата не иска да се раздели с монопола върху Спешната помощ. Болница "Токуда" например от 2007 г. има Спешна помощ и такова отделение. Тя е и част от разпределението на София и още 9 области за инфаркти и сърдечносъдови заболявания и здравното министерство й плаща за това. Въпреки че са кандидатствали да дават дежурства и да поемат случаи и с други заболявания, до момента не са получили одобрение.

"Не се приема, че в частното здравеопазване може да има Спешна помощ, защото тя е изключително губеща. Ние обаче смятаме, че всяка голяма болница трябва да има спешно отделение и спешна помощ", смята д-р Николай Войсков, завеждащ спешното отделение на "Токуда". Средномесечно през отделението минават 1000-1600 пациенти в зависимост от сезона. Голяма част от тях идват сами, други с линейка. "Токуда" има сметка спешното й отделение да работи на загуба, ако пациентът бъде приет в нея и тя получи пари от здравната каса по клинична пътека за неговото лечение. Самите прегледи и изследвания се заплащат около минимум 40 лв.

Миналата година стана ясно, че за увеличаване на екипите на Спешна помощ, модернизиране на линейките, нормална връзка с полицията, 112, болниците и обучение трябват 60 млн. лв. (Според стратегията за Спешна помощ). Това би означавало 80% увеличение на бюджета на Спешна помощ за цялата страна. Много или малко пари са това? Само за сравнение, 60-те млн. лева са равни на сумата, която България се готви да плати за подновяване на лицензите си за ползване на продуктите на "Майкрософт".

От болница на болница и така до "Бакърена фабрика"

Някои от нещастните случаи в Спешна помощ се дължат на разкарването по лечебни заведения

Пътуваме с линейка на столичната Бърза помощ от адрес в "Овча купел" заедно с екипа на д-р Красимир Йорданов. Караме пациент с високо кръвно и световъртеж. Пристигаме във Военна болница, която е районната за квартала, и Спешна помощ е длъжна да заведе пациента в нея, освен ако не става въпрос за изключително спешни случи, които се карат до най-близката болница. Във ВМА прекарваме около 20 минути, за да разберем, че отпращат пациента към "Пирогов", където се е преглеждал миналата седмица и където съответно е цялата документация по случая. Няма нужда да отбелязваме, че ако имаше работеща система със здравни карти и електронни досиета на всеки пациент, разкарването (и задържането на един спешен екип) можеше и да бъде излишно.

"Понякога обикаляме по 4-5 болници и накрая си връщаме пациента вкъщи", тъжно отбелязва сестра Мила Михайлова, посочва линейката и допълва: "Тук обаче не пише "такси". Често в болниците няма места, някои отказват да приемат "по-неперспективни" случаи, за да не заемат място (по думите на лекар от Военна болница). Хора без здравна застраховка нерядко се отпращат заради евентуални допълнителни разходи за болницата.

"Ако пациентът е осигурен и "носи" със себе си хубава клинична пътека (начин за плащане от здравната каса - бел. ред.) няма проблем – инвазивните кардиологии например (в които се лекуват най-скъпоплатените от касата състояния като инфаркти) ни посрещат с отворени обятия. Но ако не е осигурен, социално слаб, от малцинствата (трябва да си плати за лечението) или тежко болен и болницата ще загуби от него, е истински ад – линейката се връща от първа, втора, трета болница, докато и ако някой се смили и един екип се блокира за 1-2 часа", коментира д-р Десислава Кателиева, председател на сдружението на работещите в Спешна помощ.

Едно от предложенията е линейките да минат към болниците. Това обаче едва ли ще реши проблема. Както отбелязват повечето медици в Спешна помощ, те служат за буфер, който не позволява болниците да се препълнят с пациенти. И всъщност спестяват пари.

Другата възможност е по-добрата организация. Просто всички болници да са длъжни да обявяват свободните си места за пациенти предварително, а Спешна помощ просто да избира най-близката болница, която да няма право на отказ. Рискът е някои болници да натрупат задължения, които не могат да управляват (те все пак са търговски дружества) или пък да започнат да хитруват. Но после държавата може частично да ги компенсира.

Това няма да реши кардинално проблема, но ще помогне да се случат две неща - хората със здравословен проблем да получават по-бързо адекватно лечение и в същото време да се освободи капацитет линейките да реагират на други спешни случаи.

112 - Имате грешка

Дали единният номер за спешни повиквания засили хаоса, или само го направи по-видим

Според хората, които работят в Бърза помощ, въвеждането на единния номер за спешни повиквания създава много повече проблеми, отколкото удобство. Диспечерите в 112 не са медицински специалисти, те просто пренасочват сигнала към Спешна помощ, където по-компетентни хора трябва да вземат решение какво да направят. Така има възможност да се загуби ценно време за реакция. Липсата на медицинска квалификация освен това прави по-трудно да се прецени кой случай е по-спешен от другия и съответно да се приоритетизира. Ходи се на всеки подаден адрес. Така, докато в единия край на града някой умира, в съседство Спешна помощ "спасява" някой с повишено кръвно. "Ходим за извънболничната помощ и довършваме болничната. Ходим на адреси, които не са за нас, а в това време няма кой да спаси нуждаещите се", казва д-р Десислава Кателиева, председател на сдружението на работещите в Спешна помощ.

Обикновено припаднали хора и катастрофи са с предимство пред хронични състояния и оплаквания на възрастни хора. Често обаче подадените от 112 сигнали се оказват недотам спешни. Затрудненото дишане се превръща в проблем с коленете. Болките в краката - в гъбички между пръстите. Според лекарите в Спешна помощ проблемът идва оттам, че диспечерите на телефон 112 не разпитват пациента в детайли. Координаторите на 150 пък много рядко имат пряк контакт с пострадалите.

Според Стоян Граматиков, изпълнителен директор на "Национална система 112", твърденията, че в центровете на 112 сигналите не се филтрират по спешност, са спекулативни. "Имаме договорка с Министерството на здравеопазването, според която за определени случаи, които трябва да се преценят от специалист медик, а те са по-голямата част, правим конферентна връзка със съответния център за спешна медицинска помощ, където се взима решение дали да класифицират този сигнал като спешен или неспешен", казва Стоян Граматиков. Изпълнителният директор на 112 казва, че има ясни критерии, по които се решава дали случаят директно да се класифицира като спешен.

"От централата на София-град обаче отказват да приемат конферентни връзки, защото не искат 112 да ги контролира. Тук всичко се записва. Основната причина е липсата на екипи на Спешна помощ. Искат ние да не приемаме сигналите, защото нямат свободни екипи, но ние не можем да си позволим това. Това е телефон за спешна помощ. С други служби нямаме такива проблеми", прехвърля вината Граматиков. Според него при телефон 112 един управлява системата, друг я контролира, докато при тел. 150 това е едно и също място. "Там сигналите се записват ръчно на картончета и могат да посочат което си искат време на подаване. Тук всичко е електронно, сигналът се регистрира автоматично и не може да се променя. Тази обективност изважда наяве някои проблеми на Спешната помощ, което не е много удобно за някои", твърди изпълнителният директор на 112.

Неразбирателството между двете системи обаче води до опасен хаос. Понякога се получава така, че 150 отказва конферентна връзка, за да не поемат отговорност за случая. 112 обаче го приема, защото не искат те да са отговорни, ако откажат на някого. В крайна сметка пациентът си мисли, че ще дойде линейка, и чака, без никой да му каже, че е по-добре да търси друг начин за придвижване до болницата.

Независимо дали проблемът е в диспечерите на Спешна помощ или в 112, сигурно е, че системата за приемане на сигнали за Бърза помощ дава дефекти. Да се поправи едва ли е много трудно, нито ще изисква непосилно много пари. При всички положения закъсненията на линейките струват много по-скъпо на здравната система от еднократната инвестиция в подобряване на координацията. В някои от спешните случаи бързата реакция може да предотврати много дълго и скъпо лечение.

Истинска реформа в системата за спешна медицинска помощ няма как да се случи без промени и в системата за приемане и реакция на сигналите по телефона. Тя трябва да мине през 112, но при всички положения е нужна и модернизация на диспечерските центрове на Спешна помощ. Това ще намали времето за реакция и ще улесни работата на лекарските екипи. И най-важното – ще спаси човешки животи.

Елементарни организационни неразбории

Нелепостите в Спешна помощ са ужасно много

"Добре де, толкова е лесно това да се реши." Със сигурност сте си казвали това. Поне по веднъж седмично за всякакви неразбории в България. Но удрянето по челото ви носи само някой друг загубен нерв. При Бърза помощ тази констатация означава, че си е отишъл един човешки живот.

Нелепостите в Спешна помощ за жалост са ужасно много. Службата играе ролята на национален консултант по много болести и често лекари са разкарвани в други градове с линейки, за да установят, че даден пациент трябва да бъде хоспитализиран. Често се налага за това да се използват две специализирани коли – едната да закара лекаря, а другата пациента. Така се губи ценен ресурс от време и екипи. А може да се реши значително по-евтино, ако на лекарят се плащат командировъчни да отиде със собствен автомобил (или друга служебна кола). Или поне цялата работа да се върши само с една линейка.

Друго нещо, което справедливо дразни спешните медици, са фалшивите повиквания, които им губят времето. Не е проблем поне веднъж някой полицай, вместо да осигурява кортеж за някой политик, да посети адрес, от който е направено безсмисленото обаждане.

Има и други абсурди, които на пръв поглед звучат дребно, но всъщност могат сериозно да затруднят работата на екипите. Ако им се случи да попаднат на объркан адрес например и вече са се качили на единайстия етаж, да кажем, те няма как оттам да се свържат с диспечерите, за да разберат дали пациентът е в съседната врата, на долен етаж или в друг блок. Трябва да слязат до линейката, да се свържат по радиотелефоните (древни Sagem, вече изпочупени) със Спешна помощ, които пък да върнат обратно към 112 за уточнения. Представете си, че няма асансьор.

Със същия успех лекарите и шофьорите могат да бъдат снабдени с уоки-токита, така че лекарят да може да говори с линейката и диспечерите, без да притичва. Средно добър комплект е около 50 лева, т.е. цялата столична бърза помощ може да реши досадния проблем за има-няма 1500 лв.

Още по-добре е към 112 да бъдат включени и личните лекари, така че, когато имат възможност, те да поемат неотложните, но неспешни случаи (каквото задължение всъщност имат). А ако си помечтаем, в момента, в който бъде въведена електронната здравна карта (да се надяваме в близките няколко десетилетия), диспечерите ще могат да правят това дори без да питат пациента кой е личният му лекар.

Можем да продължим още доста, но за щастие "Капитал" няма безкрайно много страници. Иначе картината щеше да стане още по-трагична.

Накратко, българската Бърза помощ е сериозно развалена. На нея не може да се разчита. Ако някой има нужда от нея, линейка може да дойде след примерно един час. Или два. Или да не дойде въобще. Ако имате късмет, може и да дойде навреме, но когато човек има спешна нужда от лекар, късметът не може да бъде решаващ фактор.

Спешната медицинска помощ е от този вид услуги, за които може да се каже, че са ефективни само ако на тях могат да разчитат всички и по всяко време. В българския вариант тази държавна услуга се крепи на заслужаващите огромно уважение лични усилия на лошо платени лекари, сестри, координатори и шофьори, които работят в изключително неприятни условия. Комбинацията от зле направени през годините реформи в здравната система, лошата координация между звената в здравната система и недостатъчното финансиране са направили така, че при нужда от бърза помощ тел. 112 трябва да бъде набиран само когато нямате никакъв друг избор. Вероятно по-лесният и ефективен начин да стигнете до болница е да си повикате такси. Стигна се дотам лекари да препоръчват тази опция, тъй като според неофициалната статистика по-този начин нарастват шансовете ви за положителен изход. Често става въпрос на минути, а линейките често са по-бавният транспорт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

47 коментара
  • 1
    yavor31 avatar :-|
    Мартин Akakka

    То ако беше по различно хората нямаше да бягат от БълХария.

  • 2
    drakar65 avatar :-|
    drakar65

    Десислава Николова,
    /за пореден път по темата за здравето 6+!/ :)
    Люба Йорданова...
    "По темата работиха още:
    Илин Станев и Алексей Лазаров"

    Нямам просто думи да изразя възхищението си от вашата статия!
    Това е истинската журналистика!
    Работя в сферата на здравеопазването и написаното от вас е 1:1!

    Май вие трябва да бъдете експерти към МЗ и НЗОК и да получавате бонуси, вместо разни чиновници!

    "Можем да продължим още доста, но за щастие "Капитал" няма безкрайно много страници."
    Има интернет! :) Ако пишете така ще има хора да ви четат и да ви оценяват по достойнство!

    Чудесна статия! Поздрави на всички!

  • 3
    classicc avatar :-|
    classicc

    Поздрави за чудесната статия и от мен. Разглежда проблемите и възможните решения критично и обективно.

    Сега си пожелавам и обществото да започне да натиска държавата за промени. Някак си не е правилно шофьор на линейка да получава три пъти по-малко от шофьор в градския транспорт.

  • Quo Vadis?

    Не е правилно лекар да получва колкото чистачка в офис

  • 5
    kalliman avatar :-|
    kalliman

    Абе каквото и да си говорим проблемите са парите и все по-честата липса на морал при докторите. Ти за тях си някаква бройка - там един от 419-те случая всеки ден. И понеже те не са стимулирани финансово и затова не си дават и много зор. И ти сега, че може и да пукнеш м/у временно ... е случват се такива работи.

  • 6
    rumenvl avatar :-|
    rumenvl

    Браво за статията и актуалната тема.

  • 7
    drakar65 avatar :-|
    drakar65

    И галерията! Цветелина Белутова!
    Тю, как я пропуснах...
    Поздрави и на нея за фоторепортажа!
    И за коментарите към снимките.
    Не знам дали са нейни, ама ако са...още конкуренция в "Капитал"! :)
    Става наистина интересно издание!
    Ще ме накарате да се абонирам!:)

  • 8
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    На кой не му се е налагало да им ползва "услугите", той не знае. Пълно безхаберие, ниско заплащане, лоша материална база и т.н. Всъщност "бърза" трябва да се махне от надписите, ако пък се махне трябва да махнат и "помощ".

  • 9
    jddi avatar :-|
    Димов

    Доста страшно... Но по темата трябва да се говори и да се пристиска властта за конкретни решения.

    Поздравления за добрата журналистика, Капитал!

  • 10
    vutev avatar :-|
    vutev

    Не е правилно един лекар, който се отдава на това да спасява доброволно живота на хората да взима заплата на месец, колкото 2 резервоара гориво ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK