Регионални, демографски и здравни дисбаланси
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Регионални, демографски и здравни дисбаланси

Регионални, демографски и здравни дисбаланси

Вероятността за риск при връзката между различията в центъра и периферията

8412 прочитания

© Капитал


Трябва да се промени философията на регионалната политика

(по-малко магистрали и пътища, повече образование и конкурентност

Васил Гарнизов

Васил Гарнизов е заместник-председател на Асоциация за антропология на Балканите и ръководител на Централното координационно звено по Специалната подготвителна програма на Европейския съюз за България. В периода 1999-2001 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството на Р България.

Работил е в секция "Теория на фолклора" в Института за фолклор към БАН, бил е парламентарен експерт по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство, както и генерален директор на Националния център по териториално развитие и жилищна политика.

Член е на Международната асоциация по прагматика в Амстердам, Асоциацията на европеистите в Брюксел, Управителния комитет по местни и регионални власти на Съвета на Европа, Междуведомствения национален съвет по етнически и демографски въпроси към Министерски съвет, Програмния съвет на Българска национална телевизия.

Сами по себе си и взети поотделно, демографските и миграционните процеси, регионалните дисбаланси и състоянието на здравния сектор не създават преки рискове за националната сигурност в средносрочна перспектива. Вероятността от проявление на риск за сигурността се повишава, когато тези сфери се разглеждат във връзка помежду им.

Регионалните дисбаланси

Големите дисбаланси между център и периферия традиционно се разглеждат като риск за националната сигурност, което обикновено се оформя в реалистката концепция за "застрашените райони": външно заплашени, от една страна, и вътрешно застрашени - от друга. Външната заплаха, според Националната отбранителна стратегия от 2011 г. тя не изглежда актуална в десетгодишна перспектива - няма пряка заплаха от страна на съседите ни. Що се отнася до вътрешния риск, който се отчита от Националната стратегия за регионално развитие, той подлежи на по-прецизна оценка, но на този етап няма сериозни аргументи, че сами по себе си регионалните дисбаланси в тесния смисъл на думата могат да породят пряко значим риск за националната сигурност.

Въпреки това процесът подлежи на наблюдение, тъй като той потенциално поражда рискове. Обратно на предвижданията - приемането на България в ЕС и прилагането на структурните фондове в страната доведоха до увеличаване и задълбочаване на регионалните, междуобластните и вътрешнообластните различия: Северозападния район – с най-нисък БВП на глава от населението в целия ЕС (но като доход на глава от населението – близък до другите български региони); междуобластни различия - Ямбол и Сливен в Югоизточен район; вътрешнообластни различия - например Малко Търново и Средец в Бургаска област.

Демографските дисбаланси

Според данните от преброяването, проведено в началото на 2011 г., населението на България е в процес на отрицателен естествен и механичен прираст: то намалява, застарява, емигрира. В дългосрочен план умерено се увеличава делът на ромите при запазване на дела на турското население, като по-високият естествен прираст на ромите е съчетан с по-кратка продължителност на живота. В средносрочен план тези процеси сами по себе не могат да доведат до демографски и социален срив и не могат да породят пряко значим риск за националната сигурност. Те пораждат определени ограничения в стопанската сфера, но по-скоро са предпоставка за запазване на статуквото, отколкото за икономическа катастрофа1. Дори на тези процеси да не се намери решение в средосрочен план, те не могат да породят преки заплахи за сигурността. Същевременно данните опровергават стереотипните страхове за риск от "турцизация" и "циганизация" на България. Самият масов страх обаче не е за подценяване като съдържащ рисков потенциал, особено във връзка с други рискови фактори2, поради което трябва да се наблюдава, за да не премине в по-високорискова категория.

Дисбаланси в сферата на здравеопазването

Финансирането на здравеопазването в България се е увеличило двойно спрямо 2005 г., а данните за здравния статус на населението не показват значима промяна. Отлагането на старта на здравната реформа за след 2013 г. предполага запазването на статуквото, но като цяло не предполага пряк риск за националната сигурност. Въпреки това по-специфичен риск в сферата на здравеопазването се поражда от факта на новата отвореност на страната по отношение на свободата на движение на хора, както и очакванията за постепенно нарастващ имиграционен поток от трети страни. Тази ситуация традиционно се свързва с повишаване на риска от епидемии и пандемия3. За България, през която преминава сравнително по-малък поток от хора, рискът се оценява като нисък, но със значими последици, като се вземат предвид новопоявили (SARS, Nipah, H1N1) се или възобновени особено опасни инфекции, някои от които не се адресират през имунизационния календар (коремен тиф, антракс, туларемия, вариола).

Фактори, които повишават вероятността от проява на риска, са: недостатъчният брой инфекционисти в страната (200 души са членове на Дружеството на инфекционистите, от тях 168 са действащи); институционалната неукрепналост и корупцията в санитарните власти и противоепидемиологичния контрол; масовото неудовлетворение от системата на здравеопазването и масовите страхове и паниката, свързани с особено опасните инфекции и всичко, което пряко засяга здравето4. На този етап рискът може да не се адресира самостоятелно, но трябва да се наблюдава, за да се проследи да не премине в по-високо рискова категория (средна вероятност при значими последици).

Наслагване и взаимно усилване на рисковете

Макар че в средносрочна перспектива и поотделно разгледани демографските и миграционните процеси, регионалните дисбаланси и състоянието на здравния сектор не създават преки рискове за националната сигурност, вероятността от проявление на риск за социални колизии се повишава, когато тези сфери се разглеждат във връзка помежду им. Съотношенията между българското и ромското население се променят на регионално ниво (например Северозападна България), областно ниво (Монтана, Видин) и общинско ниво (Бойчиновци, Брусарци, Лом, Средец, Малко Търново), като в отделни общини ромите достигат 30%, а в отделни населени места – до 100% . Върху това се наслагват:

- влошената здравна инфраструктура, епидемиологичната обстановка (ромските деца масово не са имунизирани за морбили и хепатит, поради което често възникват големи епидемии)

- провалът на пазара и регионалните монополи

- влошената образователна структура на населението на регионално и общинско ниво, особено със свръхпредставено ромско население (само 0.3% от ромите имат висше образование на национално ниво, в отделни общини на Северозапада и Югоизтока няма нито един – едно от последствията е ниският капацитет за разработване и управление на проекти по оперативните програми, съфинансирани от ЕС)

- слабото присъствие на държавните институции (през последните 3 години са закрити над 10 регионални структури на държавни ведомства в Северозападна България, което затруднява допълнително условията за правене на бизнес) и тяхната слабост

- криминализацията на цели групи, населени места, общини и региони (контрабандата, проституцията, трафикът на хора и др. в Северозападна България).

На тази основа рискът от възникване на социални колизии с преки значими последствия върху националната сигурност, включително и на етническа основа, нараства и може да бъде определен като среден.

За да се контролира този риск от наслагване на рискове, трябва:

- да се промени философията на регионалната политика (по-малко магистрали и пътища, повече образование и конкурентност)

- да се направи спешна интервенция в посока на произвеждане на нов ромски елит (целеви стипендии за висше образование на роми, приемани във ВУЗ при занижени критерии)

- промяна в системата на заплащането на клиничните пътеки (повишаване на средствата за пътеки от сферата на инфекциозни болести)

- реформа в управлението на санитарните власти

- контрол върху регионалните монополи

- реформа в МВР

- обща политика на ограничаване на корупцията в държавната и общинска администрация.

1Връзка към анализа на рисковете за националната сигурност, пораждани от икономическата сфера – Георги Ганев

2Връзка към анализа на рисковете пред националната сигурност, пораждани от масовите страхове – Албена Стамболова

3Британската стратегия за национална сигурност го разглежда като средно вероятен риск с много значими последици. Германската стратегия не го включва, но в кризата от 2011 г. показа съществена слабост на федералната и лендер администрацията да адресират епидемията от E. coli O104:H4

4Срв. по време на аварията във Фукушима българските граждани изкупиха запасите от йод на таблетки от аптечната мрежа. Виж повече относно страховете и рисковете – Албена Стамболова

Трябва да се промени философията на регионалната политика

(по-малко магистрали и пътища, повече образование и конкурентност

Васил Гарнизов

Васил Гарнизов е заместник-председател на Асоциация за антропология на Балканите и ръководител на Централното координационно звено по Специалната подготвителна програма на Европейския съюз за България. В периода 1999-2001 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството на Р България.

Работил е в секция "Теория на фолклора" в Института за фолклор към БАН, бил е парламентарен експерт по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство, както и генерален директор на Националния център по териториално развитие и жилищна политика.

Член е на Международната асоциация по прагматика в Амстердам, Асоциацията на европеистите в Брюксел, Управителния комитет по местни и регионални власти на Съвета на Европа, Междуведомствения национален съвет по етнически и демографски въпроси към Министерски съвет, Програмния съвет на Българска национална телевизия.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    rozablue avatar :-|
    rozablue

    - да се промени философията на регионалната политика (по-малко магистрали и пътища, повече образование и конкурентност)

    Не виждам причина за противопоставяне, изисквано от автора - нужни са както магистрали и добри пътища, така и инвестиции в образование и наука

    - да се направи спешна интервенция в посока на произвеждане на нов ромски елит (целеви стипендии за висше образование на роми, приемани във ВУЗ при занижени критерии)

    Мерси. Занижени критерии - как е възможно такова нещо: и след това тия хора ще влязат в управлението и ще управляват по -умните от тях.
    И сега критериите са твърде занижени в системата на образованието- всеки,който влезе - а всеки може да влезе, гарантирано ще излезе.
    Мерси още веднъж. Ако умни хора развиват икономика и управляват държавата, ще има работа и хляб за всички, включително и за т.нар.,кой знае от кого -роми, а това е, което е задължително да им се осигури,както и на всички българи, а оттам нататък възможностите са равни за всички.

  • el_komandante

    Доста глупости събрани на едно място. Основното е да се намали драстично броя на държавните хрантутници, като въпросния автор, дето нямат принос за 5 лева към БВП в мизерния си живот. Без магисрали и пътища няма частен бизнес, без частен бизнес няма пари! Тъпите хрантутници да си го набият в главата. Иначе им дай програмки, парички да разпределят, бонусчета... ...паразити!


  • 3
    el_komandante avatar :-?
    el_komandante

    " В периода 1999-2001 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството на Р България.

    Работил е в секция "Теория на фолклора" в Института за фолклор към БАН, бил е парламентарен експерт по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство, както и генерален директор на Националния център по териториално развитие и жилищна политика."

    ОТ ЧОВЕК, ДЕТО НЕ Е НАПРАВИЛ НИЩО, ДОКАТО Е БИЛ НА ВЛАСТ, АКЪЛ НЕ ЩА !!!

  • 4
    v_milenski avatar :-|
    Vladimir

    Присъединявам се към горните коментари

    Публикувано през m.capital.bg

  • nino4e

    От така направените и съвестно прочетени от мен анализи, констатации, изводи и препоръки разбрах, че се прави опит да се съчетаят практиките от миналото (лица от малцинствени групи да влизат в учебни заведения, извън установените стандарти) с новите такива - участието на все по-безотговорната държава (закриване на регионални представителства в различни отрасли) и като резултат - съсипване на цели области- икономически, социално и разбира се, на нивото на безнадежността на всяка отделна човешка съдба. Без магистрали, без училища (закриваме ги защото няма деца, ама няма деца, защото ги подгонваме към по-големия град, където пак няма работа ....) без болници, без театри, кинозали, спортни площадки.... Защото всичко изядоха безотговорни хора, облечени в законова или криминална власт.
    Не виждам никакви практически решения в препоръките на г-н Гарнизов.
    Съжалявам, но това е просто статия, написана в уютния кабинет, а не отговорен анализ на загрижен учен и общественик.

  • 6
    hadjov avatar :-?
    дон Клеменца

    На ромите им е необходимо основно и средно образование. Глупост е да им се подарява висше. Важното е деца да не раждат деца! Това става с елементарно образование. И без това висшето образование девалвира.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK