Рисковете на енергийните предразсъдъци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Рисковете на енергийните предразсъдъци

Рисковете на енергийните предразсъдъци

На енергетиката трябва да се гледа умно, стереотипите създават рискове

Юлиан Попов
5197 прочитания

© Капитал


Юлиан Попов е роден през 1959 г. в София. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като редактор в списание "Факел" и директор на литературния музей "Ангел Каралийчев", който става средище на множество литературни, културни и политически дебати в края на 80-те години, както и мястото на което се развиват клуб "Синтез" и "Дружество за Нов български университет".

През 1985 г. създава в дома си първата частна галерия. През 1990 става изпълнителен директор на Нов български университет. От 1994 г. живее в Лондон. Автор е на стотици статии, публикувани в български, английски, полски и други европейски издания, на сборника "Английска България или Швейцария на Балканите" (2004) и на романа "Островът на Мъглите" (2006).

Създател е на един от първите коментарни блогове в България. Председател е на управителния съвет на "Фондация Елизабет Костова" и на управителния съвет на Българското училище по политика.
Когато една страна няма газ, нефт или много въглища, тогава вярата в енергийния суверенитет я тласка към ядрената енергия

Разпадът на Съветския съюз започва на 13 септември 1985 г., твърди Егор Гайдар, който за кратко изпълняваше длъжността министър-председател на Русия. На тази дата министърът на петрола на Саудитска Арабия обявява, че повече няма да поддържа високите цени на петрола. Цената пада, Русия започва да губи по $20 милиарда на година, започва да взима заеми, за да поддържа социалните плащания, които неразумно беше вдигнала в годините на високите петролни цени. Империята не издържа и се разпада. Това е простата история на разпада на комунизма, която се споделя предимно от хора, които не смятат, че една желязна лейди и един холивудски актьор с устремени в демократичното бъдеще на света погледи биха могли да разрушат желязната диктатура.

България няма петрол и газ. Ниските им цени са по-скоро добри за страната. Историята с цените на енергията и разпада на СССР (която е малко по-сложна) обаче илюстрира зависимостта между енергия и сигурност.

В този смисъл два са енергийните фактори, които представляват сериозна заплаха за националната сигурност – цената и сигурността на доставка. В комбинация с други рискови фактори те могат да тласнат една или повече държави отвъд повратната точка на стабилността. В момента Турция основателно се притеснява от едно нещо – вероятността около 2015 г. производството й на електричество да падне под националното потребление. От другата страна на България правителството на Косово (страстно подкрепяно от Световната банка, Европейския съюз и правителството на САЩ) вижда основната гаранция за сигурността си в изграждането на една атомна или въглищна електроцентрала. Полша твърди, че ако си свали прекалено парниковите емисии, това ще означава газова зависимост от Русия (тази дискусия вървеше в Полша активно по време на конфликта между Москва и Тбилиси през 2008 г.), с други думи, промяната на енергийната политика едва ли не означава окупация. Газовата криза през 2009 г. внезапно промени дори позицията спрямо Русия на твърдо русофилския президент Георги Първанов. Една енергийна разправия между Русия и Украйна завинаги охлади остатъка от националния сантимент, който винаги е бил ключов в политическите нагласи.

Няма дори нужда да навлизаме в спора за това дали войната в Ирак е мотивирана от петрол или не. Другите примери за реални и въображаеми енергийни заплахи за сигурността на една страна са много – както за по-традиционното схващане на рисковете за сигурността като външна интервенция, така и по-комплексната идея за националната сигурност като вътрешна институционална стабилност. За да може обаче една държава да изгради стабилна енергетика, тя трябва също да мисли за енергетиката отвъд някои твърдо преодолими стереотипи.

Един от основните рискове за енергетиката ни се крие в инфраструктурата и предразсъдъците, които са формирали твърди рутини на енергийно потребление. Ние смятаме, че енергийната ни сигурност е равнозначна на осигурен внос на газ, атомни реактори, въглищни и хидроелектроцентрали. Също така смятаме, че единственият начин да намалим рисковете за енергийната сигурност е да диверсифицираме доставките си на газ. Спорът около газопровода "Набуко" е въплъщение на този възглед. Една школа (Шрьодер) твърди, че енергийната сигурност на Европа зависи от добрите връзки на Европа с основния и доставчик (Русия), а другата школа (Фишер) смята, че енергийната сигурност на Европа зависи от изграждане на алтернатива на руските доставки. С други думи, погледът към европейската енергийна сигурност се разглежда в познатата ни от българската политика парадигма русофили - русофоби.

Тази парадигма е разумна, но тя също е вкоренена в динамиките на студената война. Тя е сходна на чуденето дали Хрушчов е от добрите или от лошите. Освен това тя е базирана на концепцията за енергийния суверенитет – страните вярват, че първият енергиен въпрос, който трябва да си зададат, е имаме ли нефт. С възхода на газа този въпрос се трансформира във въпрос - имаме ли газ. В случая с Полша същият въпрос е изместен от твърдението "имаме въглища". Същото твърдение стои в основата на енергийната политика на новопоявилата се държава Косово: "ние притежаваме най-голямото находище на лигнитни въглища в Европа".

Когато една страна няма газ, нефт или много въглища, тогава вярата в енергийния суверенитет я тласка към ядрената енергия. Ядрената енергия е един вид енергийна трансплантация. Нещо като присадено нефтено или газово находище или квази собствен енергиен ресурс, който ти осигурява относителен енергиен суверенитет, на базата на който ти може да изграждаш и концепцията за регионален енергиен център – мечта, която с еднаква страст споделят всички народи и правителства на Балканите. Сега въодушевлението около шистовия газ следва също контурите на енергийния суверенитет и на противопоставянето русофили - русофоби. Това стана ясно около президентските избори, които подминаха въпроса за енергийната (и в този смисъл националната) сигурност на страната и вместо това се завъртяха малко около въпроса дали може да се доверим на руснаците. Така текат и споровете около "Белене".

Всичко това е родено от предразсъдъци и инфраструктура. Има много страни, които имат друга инфраструктура и вероятно други предразсъдъци. Франция произвежда 80% от електричеството си с атомни реактори, Коста Рика произвежда 95% от електричеството си с възобновяема енергия, Албания и Исландия използват почти 100% възобновяема електроенергия, а Полша произвежда 95% от електричеството си с въглища. Всички тези страни имат различни предразсъдъци за онова как страните им могат да се осигурят с необходимата енергия.

За да излезем от тази блокада, трябва да променим няколко неща и преди всичко начина, по който гледаме на енергетиката. Трябва да освободим смисъла на думата енергетика и да я свържем с всичко, което е необходимо, за да има човек достъп до необходимата му външна енергия (тоест нетелесна енергия).

Никой няма нужда от петрол или от електричество. Човек има нужда от топлина, светлина, транспорт. В основата си енергийните рискове не са рискове за спиране на тока и газа, а рискове, свързани с топлината, светлината, придвижването и комуникациите. Затова за достъпа до необходимата енергия не бива да се мисли през управлението, русофилско или русофобско, на отношенията с Русия, а през управлението на четири групи фактори.

Първата група е наистина производството на енергия, но в него освен всички традиционни източници е редно да се включат и цялото разнообразие от възобновяеми източници на енергия. Те трябва да се разглеждат не само от гледна точка на цената им в миналото и сега, но и от гледна точка на бъдещата им цена, предвидимостта на цената им, сигурността на доставка и много други фактори, с които едно държавно управление би трябвало да е ангажирано.

Втората група фактори са свързани с употребата на енергия или с енергийната ефективност. Тривиалното уравнение в случая е, че санирането на панелните блокове в България е равнозначно по спестена енергийна употреба на АЕЦ "Белене". Енергийната ефективност на сградите от своя страна би намалила други социални рискове – например рискове, свързани с така наречената енергийна бедност, която традиционно се определя като процент хора, които плащат повече от 10% от приходите си за енергия. Енергийната бедност в България, която е в пъти по-висока, отколкото в други европейски страни, е силен рисков фактор в общата социална нестабилност.

Третата група фактори са свързани със съхранението на енергия. Това е фактор, който е добре познат на всяко семейство. Това да си имате газова лампа, свещ или фенерче в килера е точно такъв тип управление. То се разпростира обаче по-далече от килера. По време на газовата криза през 2009 г. стана ясно, че България няма достатъчно газохранилища. Енергия обаче не се съхранява само за да се предпазим от кризи, но и за да управляваме неравномерното производство и потребление на енергия.

Четвъртата група енергийни фактори са свързани с преноса не енергия. Ние навлизаме в епохата на умните мрежи и супермрежите (smart grids and super grids). Просто казано, енергията вече може да се разнася и търгува почти както информацията по интернет. Супермрежите дават напълно реалистична възможност България да се снабдява с електричество от Мароко или Шотландия, както и да продава електричество на Полша или Франция. В същото време умните мрежи и децентрализирания енергиен модел дава възможност всеки да бъде енергиен производител и едновременно да консумира, купува, произвежда и продава енергия.

Онова, което България е добре да направи, е да се опита да преосмисли енергетиката си изцяло през тези четири призми. Да прецени енергийните си рискове в контекста на бъдещето, не в контекста на миналото. Тогава страната ще има шанс да постигне реална енергийна сигурност и независимост, която няма да зависи политически крехки договори и от сантиментални, битови или корупционни фактори.

Юлиан Попов е роден през 1959 г. в София. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като редактор в списание "Факел" и директор на литературния музей "Ангел Каралийчев", който става средище на множество литературни, културни и политически дебати в края на 80-те години, както и мястото на което се развиват клуб "Синтез" и "Дружество за Нов български университет".

През 1985 г. създава в дома си първата частна галерия. През 1990 става изпълнителен директор на Нов български университет. От 1994 г. живее в Лондон. Автор е на стотици статии, публикувани в български, английски, полски и други европейски издания, на сборника "Английска България или Швейцария на Балканите" (2004) и на романа "Островът на Мъглите" (2006).

Създател е на един от първите коментарни блогове в България. Председател е на управителния съвет на "Фондация Елизабет Костова" и на управителния съвет на Българското училище по политика.
Когато една страна няма газ, нефт или много въглища, тогава вярата в енергийния суверенитет я тласка към ядрената енергия

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    abadobata avatar :-|
    Distributed

    Доста ерес има в тази статия. Ядрените лунатици, червените енергомафиоти, енергомонополистите и русофилите въобще няма да са доволни.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    a... avatar :-|
    Россприматрезил

    " Супермрежите дават напълно реалистична възможност България да се снабдява с електричество от Мароко или Шотландия, както и да продава електричество на Полша или Франция."

    Авторът не е чувал нищо за загуби при преноса на ел. енергия. "от Мароко или Шотландия " - бива, а защо не и от Япония и САЩ. От енергията на един ядрен реактор до ток ще стигне колкото да захраним един телевизор.

  • 3
    abadobata avatar :-|
    Distributed

    До коментар [#2] от "a...":

    http://en.wikipedia.org/wiki/High-voltage_direct_current

    "he advantage of HVDC is the ability to transmit large amounts of power over long distances with lower capital costs and with lower losses than AC. Depending on voltage level and construction details, losses are quoted as about 3% per 1,000 km."

    Така ще пренасяме тока от Северна Африка до ЕС.

  • 4
    bat_sali avatar :-|
    bat_sali

    Тука виждам наистина хора които са си повярвали.
    А с каква икономика ще изкарате парите за да платите тези киловати, или вие и сега си имате пари, да му мислят тези които нямат.

  • febra

    До коментар [#2] от "a...":

    класик... ама от неграмотните

  • 6
    weinlock avatar :-|
    weinlock

    До коментар [#4] от "bat_sali":

    А откъде ги вадим сега, за да си плащаме за руския газ и нефт?

  • 7
    bat_sali avatar :-|
    bat_sali

    До коментар [#6] от

    Какво е значението дали е руски или американски и в двата случая ние не разполагаме с ресурс, но що се отнася за енергетика сега я имаме но след като такива като с твоите разсъждения ни съветват няма и нея да я имаме???????

  • 8
    pitashtia avatar :-|
    Питащият

    Като изключим увода за разпада на тоталитарната система, който просто е тъп, останалото е много близо до истината. Времето на централизираните решения си отива, а с тях и монополите. България може да се измъкне от енергийната си зависимост в разстояние на 10-15 години инвестирайки в енергоспестяване и ВЕИ.

  • 9
    k_ avatar :-|
    k_

    Когато се говори за рискове пред бъдещето на страната е добре да се уточнят що-годе общоприемливи реалности.
    1. В момента между България и Европа съществуват драматични различия, които в следващите години ще се изравняват и то със сигурност не по еволюционен път.
    2. Всички т.н. „катастрофични” събития в нашето общество в най-новата ни история са изиграли положителна роля в развитието на страната.
    „Танковата касета” предотварти възможността да бъдем нещо като Беларус на Балканите.
    Беше пропусната възможността запалването на Паритйния дом на БКП да се използва за разчистване веднъж за винаги с ДС проблема и разчистването на миналото. Сградата на Щази също беше разрушена, но там се развиха подруг начин нещата.
    В Сърбия след убийството на Джинджич, администарцията на всички нива вкл. системите им за сигурност и съдебната бяха прочистени за няколко дена.
    Събитията от Февруари 1997 допринесоха за въвеждането на валутния борд.
    Случката в Катуница заостри вниманието към местните феодали от всякакво естество.
    И обратно – колкото по-еволюционно, „безрисково” се случват нещата, толкова повече напрежение се натрупва и то рано или късно избива някъде.
    В момента някой би описал, че изпочупването на джамлъците и дори подпалени тоги на съдии и прокурори на Висшия Съдебен Съвет или прокуратура, пребити полицаи, линчувани следователи би било заплаха за националната сигурност и разпад на държавността. Но това неминуемо ще се случи и последствията от подобен акт струва ми се няма да са чак толкова пагубни за страната.
    Или изпотрошаването на няколко соларни парка, може би ще принуди ДКВЕР да въведе конкурентна среда в бизнеса.
    И накрая - Преходът тепърва започва в България. И на българите ще им се наложи в движение да отиграват драматични ситуации от външни вътрешни източници, повечето от които напълно непредвидими, „черни лебеди” – (дали икономистите са проигравали сценария, ако Европа напечати 3 трилиона евра какво се случва – този лебед не е черен, а съвсем реален), и само от здравината на демократичните основи в обществото зависи как ще преминат следващите 10години.

  • 10
    v_milenski avatar :-|
    Vladimir

    Жалко, бях свикнал да виждам Юлиан Попов в смислени изказвания... Не и този път. :-(

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK