Нова заявка за по-нисък ДДС

720 млн. лв. ще изгуби държавата от понижението на ДДС с 2 процентни пункта

800 млн. лв. е планираният дефицит за 2013 г. при 20% ставка на ДДС

Откакто ГЕРБ е на власт, въпросът за намаление или увеличение на ДДС регулярно изскача в медиите. Въпреки разпалените дебати обаче до реални промени досега не се е стигнало. Във вторник финансовият министър Симеон Дянков отново заговори за понижаване на ДДС. Този път той постави и срок, в който трябва да се случи промяната - преди настоящият управленски мандат на ГЕРБ да изтече.

Това означава, че трябва да се вземе конкретно решение в следващите 6 месеца до внасянето на бюджет 2013 за гласуване в парламента.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Бизнесът и независимите икономисти приветстваха идеята за понижаване на данъчната тежест, но всички заявиха, че тя може да увеличи бюджетния дефицит и затова в момента изглежда нереалистична.

Идеята на Дянков

"Аз бих искал да имаме възможност и ще имаме такава възможност до края на мандата да падне малко ДДС. Има седем държави в момента в Европейския съюз, които имат по-нисък ДДС от 20 процента. На мен ми се иска ние да сме поне в тройката", каза финансовият министър пред "Нова телевизия".

Той дори посочи, че понижението може да влезе в сила преди началото на 2013 г., защото добрата практика e това да става изненадващо.



"Не от 1 януари, а примерно от 1 октомври или 1 ноември да се сваля, за да не могат хората да си забавят потреблението, знаейки, че то (понижението - бел. ред.) идва." Според експерти понижаването на ДДС с всеки 1 процентен пункт лишава (при равни други условия) държавата от приблизително 360 млн. лв. приходи.

При 18% ДДС, което е най-спрягана възможност, включително и в предишни изказвания на финансовия министър, постъпленията в бюджета ще намалеят със 720 млн. лв. Освен ако по-ниската ставка не доведе до изсветляване на обороти и по-голямо потребление, което да компенсира загубите.

Някои икономисти обаче вече заявиха, че не вярват мярката да има такъв ефект, което пък означава, че понижението на данъка в момента само ще увеличи бюджетния дефицит. За 2013 г. той е планиран на 800 млн. лв., и то при сегашната ставка.

Затова и при евентуално понижение на косвения данък правителството ще трябва спешно да съкрати разходи за около 700 млн. лв., което според експертите е невъзможно в краткосрочен план. Другият вариант е да се търсят заеми за финансиране на недостига или пък да се разчита на по-бързо възстановяване на икономиката.

За и против
Данък добавена стойност облага всички стоки и услуги, потребявани в страната, затова и промяната му би трябвало да се усети от най-много данъкоплатци. На теория по-ниската ставка ще доведе като ефект и до по-ниска инфлация.

Освен това би могла да стимулира потреблението, а оттам - и икономиката. Въпросът е и дали понижението ще бъде усетено под формата на по-ниски, цени или ще остане в бизнеса под формата на по-голям марж.

"Като фискална стратегия идеята за понижаване на ДДС е добра, но в този момент тя е невъзможна за прилагане. БВП за четвъртото тримесечие на миналата година пада в номинален размер, а това означава и че приходите за държавата ще започнат да падат, защото преразпределителната й роля се измерва точно през ресурса, който правителството изземва от икономиката. При падащи приходи и неизменни или нарастващи разходи дискусията за по-нисък ДДС става излишна, а е възможна и рецесия, която допълнително да свие постъпленията в бюджета", каза Петър Чобанов, експерт в Института за нов икономически напредък.

Според него, макар икономиката да се намира в застой, тя е достигнала равновесна ситуация, към която са се адаптирали както икономическите агенти, така и бюджетът.

Ако се понижат косвени данъци, правителството трябва да мисли за повишаване на преките, защото икономиката няма да се раздвижи само с тази мярка и дефицитът ще остане непроменен.

Десислава Николова от Института за пазарна икономика се усъмни в ефективността от понижаването на ДДС с 2 процентни пункта в момента. "За да се вдигне потреблението, ДДС трябва да падне с 5 до 10 процентни пункта, но това ще срине бюджета. Проблемът с малките стъпки в намалението е, че обикновено търговците задържат тези намаления и много рядко те се отразяват в крайните цени", смята тя.

При предходната заявка на финансовия министър за по-нисък ДДС пък икономисти коментираха, че идеята е добра, но по-голям ефект ще има понижението на осигуровките. Причината е, че те пряко влияят върху инвестициите и заетостта.

Бизнесът: супер, но не вярваме
Представителите на бизнеса, които "Капитал Daily" потърси за коментар, заявиха, че подкрепят по-ниска ставка на ДДС, но се съмняват дали държавата може да си го позволи.

"Това е много хубаво, но мисля, че е някаква шега и не вярвам, че ще се случи. Господин Дянков е казвал много работи, не знам дали бюджетът може да си го позволи. В някои стратегически сектори намаляването на ДДС би стимулирало оборота, но не навсякъде", заяви Пламен Бобоков, който е председател на управителния съвет на "Приста ойл".

"Най-популярният и лесен отговор на въпроса за намаляването на ДДС би бил веднага да кажем, че това е чудесно решение, и да го подкрепим с две ръце. В случая обаче смятаме, че трябва да се действа много, много внимателно и по-консервативно. Подобна стъпка може наистина да раздвижи и облекчи икономиката, но може да доведе и до сериозни сътресения в приходната част на бюджета.

Той се крепи на два стълба – ДДС и акцизи", предупреди Евгений Иванов, който е изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).