С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
102 9 мар 2012, 13:04, 11247 прочитания

Софтуер по инерция

Държавата ще похарчи още поне 72 млн. лв. за поддръжка и осъвременяване на вече закупен софтуер на Майкрософт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Държавната администрация е сложен организъм от структури, дирекции, правила, техника, служители и информационни системи. За да функционира що-годе ефективно, тя има нужда от компютри, свързани в мрежа, и софтуер. Това е безспорен факт. Въпросът обаче е полага ли държавата в лицето на Министерския съвет (МС) достатъчно усилия, за да осигури най-необходимия и най-изгоден софтуер за нуждите на администрацията?

Краткият отговор е – не.
Закупуването на нови лицензи и "софтуерна осигуровка" не е наложително, защото администрацията може безпроблемно да работи с наличните в момента софтуерни продукти. 

Доказателство за това е обявената обществена поръчка на МС за осъвременяване и поддръжка на съществуващите в държавната администрация софтуерни продукти на "Майкрософт" за следващите три години. Прогнозната стойност на търга за "Предоставяне на софтуерна осигуровка за програмни продукти на "Майкрософт" с придобит лиценз за безсрочно право на ползване за нуждите на държавната администрация на Република България" е 60 416 666 лв. без ДДС (тоест около 72 млн. лв.). Това е с около 15 млн. по-малко от предварително предвидените за целта средства в бюджета на МС. Според източници на "Капитал" икономисаните около 15 млн. лв. ще бъдат изразходвани за нуждите на електронното правителство, но все още не е ясно как и къде точно.
За осигуряване на софтуерни лицензи в началото на годината бяха отделени 88 млн. лв. в бюджета на МС. Новината, че малко над 15 млн. от тях ще бъдат спестени, е добра. Защо обаче се спестяват точно 15 млн., а не 50 млн., и какво налага похарчването на останалите 72 млн. така и не става ясно.


Намеренията на правителството са да плати за осъвременяване на софтуер, който реално няма как да бъде осъвременен, защото не съществува по-нова негова версия в момента. За коментар по темата потърсихме от Росен Желязков, главен секретар на МС. Той е пряко отговорен и неговият подпис стои под решението за стартиране на въпросната обществена поръчка. "Капитал" се опита да се срещне с него, изпрати и въпроси по електронната поща, но отговорът на служителите в МС беше просто "г-н Желязков е много зает".

Формална изрядност

От документацията за участие в търга става ясно, че "поддръжката от тип софтуерна осигуровка за продукти на "Майкрософт" представлява поддръжка от производителя на новите версии на продуктите и предоставя допълнителни услуги при цялостното им използване".



Тоест този път държавата няма да наеме лицензи под наем (както беше в периода 2001 – 2007), нито да закупи лицензи (2007 – 2011), а ще плати, за да получи новите версии на Windows и Office, които... все още не са пуснати на пазара, както и за допълнителни услуги към тях.

Чисто формално обществената поръчка изглежда изрядна. "За пръв път тази поръчка се провежда публично и това е похвално. Досега е била "заключена" за един доставчик и документацията не е показвана", коментира пред "Капитал" бившият изпълнителен директор на БАИТ и представител на софтуерната компания Novell за България Веселин Янков. Според него това е стъпка напред.

По-детайлният анализ обаче изкарва някои странности в нея. Например "изискване за предоставяне на сертификат по несъществуващ стандарт ISO 27001:2010 при валиден стандарт ISO 27011:2005, видно от www.iso.org (може да е техническа грешка), разминаване в дефиницията и описанието на предмета на поръчката и други", коментираха от Комисията за пазарна конкуренция към БАИТ, която ще излезе със становище по въпроса в понеделник.

Освен това в документацията отново е записано изискването участниците да са доставчици на "Майкрософт" за корпоративни клиенти (Large Account Reseller). В България има само три такива компании: "ЦАПК Прогрес" (досегашния постоянен победител в търга), СТЕМО и "Акт софт". Според изпълнителния директор на "Майкрософт България" Георги Ранделов това не е проблем, защото в Европа има десетки други компании с такъв статут, които биха могли да се включат в надпреварата за обществения търг.

Липса на обосновка

Всъщност това, че правителството ще похарчи голяма сума за софтуер, не е задължително нещо лошо. Проблемът обаче е, "че никой не знае със сигурност за какво точно се дават тези пари", коментира за "Капитал" Тодор Галев, главен изследовател във фондация "Приложни изследвания и комуникации". За да има повече яснота, е необходим подробен анализ на това какъв е броят и за какво се използват компютрите в държавната администрация.

"Би било по-ефективно да се прецени колко от тези операционни системи и Office пакети могат да се ползват и с по-стари версии и да се закупи софтуерна осигуровка (т.е. възможност за ъпгрейд) само за останалите", смята Галев. И дава конкретен пример: "Наскоро ходих до КАТ - София. Там има отдел, в който около 30 служители изготвят документите за собственост на МПС. Всички те работят само с една програма от Office пакета и една специализирана информационна система, която изисква връзка със сървъра и браузър. Трябва ли за тези компютри също да бъдат закупени лицензи за ъпгрейд до последна версия на операционната система и пълен Office пакет с 10 приложения в него?" Подобен анализ обаче не е правен и реално МС не знае има ли нужда от продължаване на софтуерната осигуровка за всичките 96 хил. Windows и 55 хил. Office пакета или на значително по-малък брой. 

Проучване на реалните софтуерни нужди на държавната администрация също би показало и къде може "най-безболезнено" да се внедри софтуер с отворен код, чието постепенно въвеждане ще спести пари за лицензи на бюджета. Но основният въпрос в момента е дали тези 72 млн. лв. или част от тях не трябва да се дадат за други по-критични цели. Защото реално в момента закупуването на софтуерна осигуровка не е наложително. Лицензите, с които администрацията разполага, са напълно актуални, а липсата на софтуерната осигуровка няма да спре работата на администрацията. И при положение че по изчисления на Министерството на здравеопазването са нужни 60 млн. лв. на година, за да се увеличи заплащането на работещите в Спешна помощ до ниво, което да направи работата атрактивна и заплатена според квалификацията, даването на дори по-голяма сума за закупуване на софтуер по инерция е, меко казано, цинично.

Какво се купува всъщност

Новата поръчка е за продължаване на "софтуерното осигуряване" на 96 хил. лиценза за Windows Professional Upgrade, 55 хил. лиценза за Office Professional Plus, 96 хил. лиценза за Core CAL Client Access License (които позволяват достъпа на отделните работни станции до сървърите на Microsoft), близо 3 хил. различни сървърни лиценза. Предвижда се и придобиване на няколкостотин нови сървърни лиценза, 3600 часа услуга от типа Premier Support Services, както и услуга от типа Enterprise Strategy IT Architecture Planning, която се изразява най-общо в консултантска дейност.
Строго секретно

През последните десет години осигуряването на софтуерни лицензи на "Майкрософт" и съответната поддръжка за тях за нуждите на държавната администрация беше може би най-показателният пример за непрозрачно изразходване на средства при липсата на адекватен анализ от конкретните нужди от поръчваните продукти. Първият договор, сключен през 2001 г. между тогавашното Министерство на държавната администрация и "Майкрософт", продължава да е държавна тайна и сегашното правителството на ГЕРБ е третото поред, което категорично отказва достъп до него. Досега за този договор и подписаните впоследствие анекси към него са похарчени над 150 млн. лв. (ако включим и планираните за следващите 3 години 72 млн. лв.). Срокът на последното удължаване изтече на 31 май 2011 г. и това е причината МС да обяви сегашния търг.

Допълнение, 10-ти март, 10.25 ч.:

Свързахме се с г-н Росен Желязков, главен секретар на Министерски съвет, след публикуване на текста "Софтуер по инерция" в сайта и хартиеното издание на вестник "Капитал". Оказа се, че той не е бил уведомен от пресслужбата на Министерски съвет за нашите въпроси и желание да разговаряме с него.  
Г-н Желязков изяви готовност да се срещне с репортер на "Капитал" и да коментира темата. Очаквайте и неговата позиция.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 1834 прочитания

Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка 1 Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка

И още: Слави пуска телевизия "7/8TV"; Франция блокира Северна Македония и Албания за ЕС; БНБ разреши на Пощенска банка да погълне "Пиреос"

15 окт 2019, 2248 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Дянков: Плащанията по дълга ще бъдат осигурени от три различни източника

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света