Иван Костов: Срещу ниските данъци инвеститорите получават корумпирана администрация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Иван Костов: Срещу ниските данъци инвеститорите получават корумпирана администрация

При новата структура на икономиката България се нуждае и от нова данъчна система, смята лидерът на ДСБ и бивш премиер Иван Костов.

Иван Костов: Срещу ниските данъци инвеститорите получават корумпирана администрация

Съпредседателят на "Синята коалиция" пред "Капитал Daily"

Стефан Антонов
16242 прочитания

При новата структура на икономиката България се нуждае и от нова данъчна система, смята лидерът на ДСБ и бивш премиер Иван Костов.

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Предстоящото след година плащане по външния дълг, както и изтъняването на фискалния резерв предизвикаха обществен дебат, още преди темата да влезе за обсъждане в парламента. Затова потърсихме мнението на Иван Костов, който е бил както финансов министър, така и премиер в предишни икономически и финансови кризи.

Разговаряхте с финансовия министър Симеон Дянков за управлението на държавния дълг в средносрочен план. Какви конкретни предложения направихте?

- Първо, да напише стратегия, която в завършения си вид да получи одобрение от Народното събрание. Да се предвижда финансиране на дефицита и на падежиращите облигации, с които бяха заменени български брейди книжа. Второ, да разделят емисиите на три по 500 милиона евро. Едната да е със срок 1 до 3 години, втората да е между 3 и 5 години, а третата да е по преценка в зависимост от условията, примерно 10-годишна.

Предложих му и да даде възможност на българските инвеститори да участват в тази емисия – пенсионни фондове, банки, застрахователни компании, фирми и физическите лица. Трябва и да публикува условията за избор на консултант по тези емисии. Може да бъде един, а може и всяка емисия да е с отделен консултант.

Другите мерки вече са по-сериозни – да се създаде вторичен пазар за български облигации, той да бъде ликвиден и всеки, който притежава облигации, да може да ги продаде и да получи кеш, лишавайки се от част от лихвата, която носят.

Следващото ми предложение е да се създаде възможност Сребърният фонд да се ангажира с изкупуване на част от ценните книги. Той трябва да изпълни ролята на фактор, който да покаже на инвеститорите, че не могат да диктуват лихви на правителството.

Нещо в смисъл – "имаме купувач, ако обичате не ни искайте висока лихва по книжата"?

- Да, стига да може, разбира се. Фондът трябва да се използва за облекчаване на условията, при които да се реализират емисиите.По тригодишната емисия може да се постигнат под 5% доходност, петгодишната ще е около 5% - малко повече, или по-малко. Би било добре и ако се направи емисия с десетгодишна срочност и ако се постигне резултат, по-нисък от този по италианските облигации.

Излизането ни на международните финансови пазари ще покаже, че България няма никакви проблеми в обслужването на своите дългове и във финансирането на дефицита. Ще ни еманципира от международните финансови институции и от вътрешните ситуации и ще ни осигури много важен атрибут, който сам по себе си ще ни вдигне кредитния рейтинг.

А защо досега избягваме излизането на международните пазари?

- Питайте управляващите. Можеше спокойно да го направят.

Кой очаквате да запише книжа от трите емисии?

- Ако се направи хубава реклама – 5% лихва за 5-годишните облигации, ще е атрактивна за физическите лица, би трябвало да е атрактивна и за пенсионните фондове и за застрахователните институции, както и за някои фирми.

Откъде трябва да се търси ресурс?

- И отвътре. Най-нормално е държавата до получава подкрепа не само от банки, а от лицата, които притежават средства и й гласуват доверие, купувайки ценни книжа. Това е автентичният първоизточник на доверието във финансовата система. Моята оценка е, че поне една трета от цялата нужна сума – милиард и половина евро, може да се реализира в България. И няма да има никакви катастрофи, както се плашат нашите централни банкери.

Не е ли опасението, че банките ще се окажат в конкуренция за свободните ресурси на частния сектор?

- Къде не са в конкуренция по света? Къде? Откъде взимат пример? Някой последен учебник ли са чели? Разбира се, че са на един пазар и че държавата има по-високо доверие, отколкото банките. В коя страна не е така?

А има ли вторичен пазар, как ще може държателите на книжата да ги продадат?

- Трябва да се търгуват на борсата.

Фактът, че книжата ще се държат и търгуват от непрофесионални инвеститори, не създава ли риск за кривата на доходността и преоценките, които ще се правят на книжата от институционалните инвеститори, в случай на паническа разпродажба, която да вдигне доходността на книжата, но цените им да паднат?

- Аз предлагам, за да не се манипулират хората, да се пусне ясна емисия с определен номинал и твърда лихва. След това, ако искат да ги продадат на вторичен пазар, ще трябва да се съобразят с конкретните условия, които може, да са по-добри, но и по-лоши.

Как оценявате политиката на правителството да финансира дефицитите си със спестяванията във фискалния резерв, чийто ресурс е евтин, но той има и други функции. Сегашното му равнище застрашава ли способността му да изпълнява своята функция?

- Застрашава. Резервът бе използван в началото на годината за масираните плащания, които предстоят. След това бе стабилизиран и после използван отново. Очевидно има нерегулярност на приходите и в този смисъл дупката е 3.5 милиарда лева, защото, освен да се финансира дефицит и да се намерят 900 милиона евро за падежиращите облигации, има 500 милиона, които трябва да се върнат на фонда за извеждане на ядрени мощности и на Сребърния фонд. В този смисъл нуждата е и по-голяма.

Какво трябва да е равнището и на какви критерии трябва да отговаря той, за да бъде опора на системата?

- Този фискален резерв съм го създал аз. Такъв има в много малко страни. Той стана гаранция, че държавата няма да породи рискове по отношение на валутния борд. Като антицикличен буфер. Тогава бордът нямаше собствената обективна база и не беше натрупал резерви в евро срещу паричната маса в обращение. Сега вече ситуацията е различна и е естествено да се повдигне въпросът защо е нужен фискален резерв, при положение че Българската народна банка има стабилно покритие на всички левове в обращение и освен това има допълнително значителни авоари. Буферите, защитаващи българския лев, са достатъчно стабилни. Интересно е с какви цели правителството продължава да го държи. Сега фискалният резерв разглезва правителството от гледна точка на възможностите да се финансира.

Какво да се прави с фискалния резерв?

- Може да се вземат различни решения. Но не чувам това да се дискутира. Нещо като механизъм на фискалния резерв е предвидено в Европейския фискален пакт. Ако допуснеш структурен дефицит в следващите години, да можеш да го възстановиш. Сегашният фискален резерв може да се разпише в изпълнение на това изискване, но тогава първо фондовете (Сребърният фонд, фондовете за извеждане от експлоатация на ядрени мощности и учителския фонд) трябва да бъдат извадени от системата. Да не се третират като фискален резерв и да си функционират по собствени закони. Трябва да се превърне в система за спазване на подписания фискален пакт. Тогава правителството ще е длъжно в добри години да заделя средства в зависимост от конкретните условия. Сметката на дефицита трябва да се изравнява непрекъснато и в дългосрочен период дефицитът трябва да е под 1 процент от брутния продукт. Това е за страни с големи дефицити. Това не е мярка за нас. При условия на инфлация и икономически растеж – този относителен дял на дефицита и дълга, ние ще отидем на нула.

В момента България не е заплашена от дългов проблем, но така не бяха заплашени и Ирландия и Италия. Но в Ирландия се наложи да се спасяват банки.

Във фискалния пакт се говори за структурен дефицит. Ако погледнем документите на европейската комисия, България се оказва на дефицити в структурно отношение дори през 2007 и 2008 г., когато номинално имахме големи излишъци, в новите условия за инвестиции, кредитиране и потребление България заплашена ли е да остане в хронично състояние на структурни дефицити?

- Без реформи – да. Държавата трябва да приведе системите, които поддържа, в съответствие с новите технологии, с новите възможности за обработка на данни за обслужване на населението. Системите на образованието и здравеопазването трябва да се нагодят спрямо демографската ситуация и технологиите. Това изисква непрекъснатата им промяна. В момента те са напълно неадекватни.

България се описва едва ли не като шамандура на повърхността на световната икономика и ако тя се понижи, ние падаме, ако тя расте, и ние растем. Можеше ли от началото на кризата да се вземат мерки, така че България днес да изглежда по-различно и да е по-малко уязвима от глобалните процеси?

- Не съм съгласен с метафората за шамандурата, защото много страни, които се управляват добре, се издигат въпреки пропадането на световната икономика.

Например?

- Всичко е въпрос на вътрешна политика и на решения. Тук политиката причинява кризисни ситуации, защото господство на монополите пресушава потребителското търсене, изтеглят гигантски печалби, по правило в офшорки. Така е с горивата, с лекарствата, със захарта и с какво ли още не. Това смазва пазара и малката индустрия. Ако сте сладкар и цената на захарта се вдигне с 50%, какво трябва да направите – да работите 50% повече, за да оцелявате. Но ако пак цената се вдига с 50%? Колко пъти ще оцелявате така, без да ви защитава държавата. Олиото, брашното, захарта се купуват на по-високи цени, отколкото са на международния пазар.

Но нали финансовият министър е и вицепремиер, отговарящ именно за икономическите въпроси, ако той е най-подготвен, защо се получава това?

- Това е грешка. Не бива да бъде така. Финансовият министър има достатъчна власт. Тежки пороци на кабинета са финансовият и вътрешните министри да бъдат едновременно и вицепремиери.

Кой трябва тогава да се грижи за усъвършенстване и прилагане на антимонополното законодателство?

- Ресорните министри. Те са заинтересовани. Вие си спомняте, че когато за първи път политически повдигнахме темата за горивата с малко закъснение икономическият и транспортният министри поискаха действие от Комисията за защита на конкуренцията. Друг е въпросът, че тогава нищо не се случи, защото те не бяха подкрепени от кабинета.

Имате предвид от най-високо ниво в лицето на премиера?

- Това имам предвид.

Колко сериозен е рискът тази година отново България да изпадне в рецесия и бюджетните приходи да не се изпълнят?

- Знаете ли, аз допускам и друг вариант – хем да не се върнем в рецесия, а да имаме слаб растеж, но пак приходите да не се изпълнят. Променя се моделът на растежа. Той става експортно ориентиран и нетните приходи от ДДС и акцизи намаляват. Така обективно износът може да допринесе за по-ниски приходи.

Може ли само реформите да решат проблема с ниските приходи?

- Не. Данъчната система трябва да се преосмисли, защото е едно страната да бъде импортно ориентирана, друго - да бъде износител. Това изисква различни модели данъчни системи. Би трябвало да се приложи вторият модел на данъчни приходи. Ние имаме положителна текуща сметка на платежния баланс и трябва да отидем на нова данъчна система. Кой ще я измисли. Къде са хората, които изобщо са правили данъчна система?

Ако искате да предложите вдигане на преките данъци, нали веднага ще бъдете атакувани преди следващите избори?

- Аз за това не го казвам.

А трябва ли да се мисли за по-високи преки данъци?

- Аз заради това не казвам нищо. Има много начини, но истината е, че с тази данъчна система България трябва да извършва чудеса в сферата на реформите, за да се нагажда към непрекъснатите промени.

Как тогава се отнасяте към твърдението на финансовия министър, че сме първи или втори по най-ниска данъчна тежест в Европейския съюз и сега е добре да влезем в тройката на държавите и с най-нисък ДДС?

- Това е вярно. Ние сме с ниски данъци, но отравяме живота на инвеститорите. Срещу данъците, ние не им осигуряваме нищо като услуги. Ако ги обслужвахме като германската администрация, данъците нямаше да са такива. Но ние нямаме нито германско производство, нито германска администрация, нито имаме защитени права на производителите, нито имаме функционираща конкурентна среда и защита от монополи. В България инвеститорите идват с нагласата, че ще плащат ниски данъци, но ще бъдат изнудвани от администрацията, ще участват в корупционни схеми, съдът няма да решава делата, че ще бъдат нападани от министър-председателя по популистки съображения. За какви данъци биха останали при тези условия?

И все пак, каква данъчна реформа предлагате вие?

- Вече ви казах, че няма да предложа. Поне не сега и не по този начин. Това е много сериозна тема и извънредно важна за икономическото развитие на страната.

Предстоящото след година плащане по външния дълг, както и изтъняването на фискалния резерв предизвикаха обществен дебат, още преди темата да влезе за обсъждане в парламента. Затова потърсихме мнението на Иван Костов, който е бил както финансов министър, така и премиер в предишни икономически и финансови кризи.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

80 коментара
  • 1
    forumer avatar :-|
    forumer

    Не са виновни ниските данъци за корумпираната администрация.
    Интервюто е добро и има доста верни неща. Само не разбирам защо Костов продължава да подкрепя Дянков - какво толкова видя в него достойно за подкрепа?

  • 2
    byivan avatar :-?
    2leva

    Най-хубавата реклама за инвеститорите в България я направи Дянков - това е държава с все по-ниски данъци и все повече администрация, която сама си раздава бонуси. Рецепта лукс за кризата, която според Дянков вече ни напуска.

  • 3
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    и аз не знам защо костов подкрепя дянков, но напоследък май се ориентира към плевнелиев. гледа дългосрочно другаря Костов

  • 4
    forumer avatar :-|
    forumer

    До коментар [#3] от "Горбачов":

    Това как го измисли? Месецът на политически консултации не приключи ли? И има ли в екипа на Плевнелиев хора на Костов?

  • 5
    kableshkov avatar :-|
    kableshkov
    • -159
    • +40

    И това от човекът, който продаде 60 млрд. индустрия за 2 година на цена от 5 млрд.

  • 7
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    До коментар [#4] от "forumer":

    Само така си обяснявам защо той подкрепи Превнелиев на втория тур на изборите. Сега си гостуват на консултацийки, да видим какво ще излезе от тях

  • 8
    salmonella avatar :-P
    Български патриот
    • -113
    • +17

    Да ти кажа право, тая теория колко е вредно да се намаляват данъците в една държава, Гаргамел сигурно я е извадил от периода си на дописник за вестник Работническо дело. Толкова е абсурдно и невярно това, което е изрекъл, че може да му повярват само група фанатизирани зомбита. :(

  • 9
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    До коментар [#8] от "Български патриот":

    Не знам какво се опитваш да ни кажеш.
    Би ли посочил коя публична услуга държавата трябва да спре да се оказва от държавата за да не се вдигат данъци, или къде и колко можем да се спрат кражбите.
    И стига вече "ляво"/"дясно" навсякъде вече се гледа прагматизма, а останалото са приказки за избирателите

  • 10
    serafin avatar :-|
    serafin
    • -17
    • +141

    До коментар [#5] от "kableshkov":

    Бихте ли ми споделили по какви методи оценихте индустриалните предприятия от 1996-97 г. на 60 млрд.?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK