Двигателят временно не работи

Частично успокоение е, че при по-нисък експорт държавата възстановява по-малко ДДС и това влияе положително на бюджетното салдо, но само в краткосрочен план.

За момента обаче повечето прогнози са за забавяне на растежа както на индустрията, така и на икономиката, а допусканията за рецесия са по-малко на брой. Повечето икономисти и представителите на бизнеса смятат, че понижението е заради високата база, достигната в началото на миналата година, и спрямо която се мерят последните данни. Тогава цените на петрола се покачваха и тласкаха нагоре производствената инфлация, но причината бе паричната експанзия на Федералния резерв САЩ и ефекта, който тя създава в глобален мащаб.

Днес тези икономически стимули са изконсумирани, като въпросът е дали европейската икономика ще се върне в нормалното си русло, или преди това ще изпадне в краткотрайна рецесия.

Виновно е времето

За момента повечето мениджъри, до които "Капитал" се допита, смятат, че понижението не е тревожно. Според Никола Треан, който е изпълнителен директор на медния производител "Аурубис България", износът за януари не се е понижил, а продажбите остават стабилни.

"Може да отчетем известна разлика спрямо същия период на миналата година заради цените на медта, но те са повече или по-малко стабилни, така че няма да има съществена промяна. До края на годината също не очакваме да има промени в износа ни, движим се по план", коментира той.

Подобно мнение изказа и Антон Петров, който е регионален мениджър на "Виохалко" за България и оглавява пернишкия производител "Стомана индъстри". По негово мнение на пазара няма нова тенденция, като единствено февруари е бил по-слаб месец, но причината е била в климатичните фактори.

"Не е коректно да сравняваме първото тримесечие на тази година спрямо същото на миналата. Тогава имаше натрупване на стокови запаси - бързо развитие на индустрията и рекордни равнища в Германия. Съвсем естествено е сега да има забавяне. Трудно е да се прецени дали идва нова рецесия, но пазарът не оказва силни и сериозни тенденции за свиване", обясни Петров.

Собственикът на голяма индустриална компания, пожелал анонимност, обаче сподели притесненията си за идващите месеци. По думите му сигурност няма нито в клиентите, за които компанията му изнася, нито в банките, които обслужват дейността, и всеки ден фирмата се бори да запази позициите си.

По на изток

Януарската статистика, която представя разбивка само за търговията с трети страни, показва, че спад в продажбите има при основните отрасли на българската промишленост. Така например износът на горива спада с 29.5% на годишна база до 278.9 млн. лв. Спадът при междинните продукти е 25.8% до 232 млн. лв., а при химическата промишленост износът е 118.8 млн. лв., или 2.8% под равнището от миналия януари.

За сметка на това по-големи продажби зад граница са отчетени при добивната промишленост - 33.4 до 168.7 млн. лв., както и при износа на храни  - с 15.5% до 63 млн. лв.

В края на 2010 г. и в началото на миналата година се открои тенденция българските износители да увеличават продажбите си в държави извън Европейския съюз. Експортът към нови пазари като Китай, ЮАР и Обединените арабски емирства растеше с двуцифрени темпове и достигаше като стойност този на традиционни пазари.

Днес обаче фирмите губят позиции почти навсякъде. Към Турция, която е основен пазар извън ЕС, експортът се понижава с 31.6% до 234 млн. лв. Към Сърбия продажбите са се свили с 22% до 56 млн., лв., а за Русия - с 21.9% до 56.8 млн. лв.

С 19.6% до 79.4 млн. лв. се понижава и стойността на изнесените за Китай стоки. Азиатската държава бе сочена като звезден пазар за компаниите ни, но и тази тенденция се е оказала краткосрочна. Единствената държава, към която България поддържа значим ръст на износа, е ОАЕ. Общо 8% от януарския износ са насочени към емирствата, а спрямо миналия януари увеличението е двадесетократно.

"Българските фирми, работещи за европейския пазар, задължително ще бъдат засегнати. Радващо е, че бизнесът диверсифицира износа си към трети страни, но въпреки това Европа остава водещ пазар. Тази година износът със сигурност няма да е двигател на растежа. Темповете сериозно ще са забавят и ние очакваме БВП да нарасне с между 0 и 1%", коментира Десислава Николова, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Допитване и сред други независими икономисти показа ревизия на прогнозата за икономически растеж през тази година до най-много 1%. В същото време правителствената прогноза е БВП да нарасне с 2.8%, въпреки че бюджетът е съставен при очакване за 1% ръст.

Фотограф : Капитал Daily

Автор : Капитал Daily Преглед на оригинала

Автор : Капитал Daily Преглед на оригинала