Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 13 мар 2012, 20:15, 4093 прочитания

Има ли смисъл от възраждането на ДЦК за граждани

Държавата може да привлече ресурс от домакинствата, но при неизгодни условия за нея

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Близо седем години след като държавните облигации за граждани (целеви ДЦК) бяха спрени от емисия заради липса на интерес, идеята те да бъдат възродени отново се лансира в публичното пространство. Засега тя да не идва от управляващите, а от опозицията - от лидера на ДСБ Иван Костов, според когото може да се наберат 1.5 млрд. евро по този начин.

Посланието е да се даде възможност на граждани и фирми от нефинансовия сектор директно да финансират част от дефицитите в бюджета. По мнение на финансови експерти зад идеята има смисъл, зависи обаче как се реализира. Разбира се, тя крие и рискове, като основният е да се вдигнат разходите на държавата. Източник от финансовото министерство заяви пред "Капитал Daily", че засега не се обмислят целеви емисии за граждани.


Фактори за успех - сериозно маркетиране, атрактивни условия и ликвидност

Основната причина целевите ДЦК да бъдат спрени от търговия през юли 2005 г. беше падащият интерес. Тогава за полугодие бяха продадени едва 1.6 млн. лв. от тях спрямо 22.6 млн. лв. година по-рано и почти за 30 млн. лв. през 2003 г. Причината за затихващото желание на домакинствата да купуват бяха неатрактивните лихви и слабата популярност на самите облигации.

Тогава се емитираха ДЦК с 3- и 5-годишен срок в левове и евро, като лихвата по тях беше между 4 и 6%, а по някои - със стъпаловиден купон. Ефективните лихви по депозитите пък бяха по-високи. Книжата бяха и нисколиквидни - гражданите можеха да ги продадат обратно на държавата само на купонното им плащане веднъж или два пъти в годината.



За да има успех сега подобно начинание, финансови експерти коментираха пред "Капитал Daily", че не трябва да се допуска именно това, а да се прави сериозно маркетиране, да се създадат атрактивни условия, които да осигуряват прилична доходност, конкурентна с тази на банковите депозити, и ликвидност.

Според някои експерти обаче те може да развият и целия пазар на финансови услуги. "Според мен това ще е предпоставка за повишаване на лихвите по депозитите. От друга страна, книжата ще са добро обезпечение при искане за банков кредит и в този случай може дори лихвата да се понижи", коментира Бисер Манолов, който е финансов консултант, а от 2002 до 2011 година ръководеше фонда за гарантиране на влоговете в банките.

По негови оценки в момента от вътрешния пазар правителството може да привлече около половин милиард лева от домакинствата и фирмите, но само ако емисията се предложи с мащабна информационна кампания и подсигуряване на възможности за вторична търговия. През миналата година например депозитите на домакинствата са нараснали с близо 4 млрд. лв., което означава, че набраният ресурс би бил над 10% от тях.

Фактори за неуспех - неизгодни условия за държавата

В края на 2009 г. правителството опита да възстанови целевите емисии, като заложи обем до 160 млн. лв., но впоследствие се отказа. По неофициална информация тогава на идеята са се противопоставили няколко депутати и представители на БНБ с основен аргумент, че те ще конкурирта банковите депозити, което може да принуди граждани да теглят ресурс от системата.

"Ако държавата реши да емитира такива книжа, ще трябва да предложи условия, които устройват домакинствата, но те няма да са изгодни за правителството", коментира бившият финансов министър Пламен Орешарски, по чието време бяха спрени емисиите за граждани и който е против идеята те да се пускат отново на пазара.

В момента банките предлагат над 4% лихва по едногодишни депозити, а държавата се финансира на тези нива с държавни ценни книжа, но със срок 3 и 5 години. За да привлече граждани, държавата трябва да даде конкурентни на банковите условия. Така правителството ще е в позицията или да повиши разходите си, или да не привлече интереса на домакинствата.

Повече ликвидност, повече рискове

Според експерти създаването на ликвидност може да стане, като се осигури вторичен пазар през фондовата борса. Те са на мнение обаче, че това трябва да се случи, след като има рязко разделяне между ДЦК за граждани и тези за големите инвеститори. Идеята е, че домакинствата реагират по-директно на лоши новини и имат по-малко информация, като по този начин могат панически да разпродават, което да се отрази на котировките на целия пазар. При инвестиция в държавни ценни книжа домакинствата поемат и инфлационен риск, при който лихвата, която им носят, може да се окаже по-ниска от инфлацията и парите реално да се обезценят.

Какво смятат експертите

Пламен Орешарски, бивш министър на финансите:

Такива целеви емисии се предлагат от 1995 до 2005 година, първоначално по искане на Международния валутен фонд. Идеята бе да се противодейства на инфлацията, но емисиите така и не достигнаха значителни обеми. Когато станах министър, отмених възможността да се предлагат такива емисии и не виждам необходимост те да се предлагат отново. Ако държавата се реши на подобна стъпка, ще трябва да предложи условия, които устройват домакинствата, но те няма да са изгодни за правителството.

Владислав Панев, председател на съвета на директорите на управляващото дружество "Статус капитал":
Разделянето на емисиите за граждани и за други е погрешно, защото ще има условия за арбитраж, което ще ощетява държавата за сметка на всички останали. Вторична търговия с книжата на борсата обаче е добра идея. Ликвидността, прозрачността и малките маржове между котировките купува и продава са истинското средство, което може да привлече гражданите към ДЦК, а този ефект ще го има само на БФБ.

Бисер Манолов, финансов консултант:
Идеята да се предложат целеви държавни ценни книжа за домакинствата и нефинансовия сектор е добра, но ако се реализира, трябва да се подготви професионално. Важно е както технологичното обслужване, така и процедурите да са предварително начертани, за да функционира добре и вторичният пазар за тези книжа. Добре е банките да могат да придобиват тези книжа на вторичен пазар и ако е възможно, да се търгуват на фондовата борса.

Иван Костов, председател на ДСБ, бивш министър-председател:
Най-нормално е държавата до получава подкрепа не само от банки, а от лицата, които притежават средства и й гласуват доверие, купувайки ценни книжа. Това е автентичният първоизточник на доверието във финансовата система. Моята оценка е, че поне една трета от цялата нужна сума – милиард и половина евро, може да се реализира в България. И няма да има никакви катастрофи, както се плашат нашите централни банкери.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София ще преразгледа ремонтната си програма за 2020 г. София ще преразгледа ремонтната си програма за 2020 г.

Общината обмисля прехвърлянето на някои от големите инфраструктурни проекти за 2021 г.

30 мар 2020, 308 прочитания

С конкурс ще се решава какво да има в сградата на Централната минерална баня С конкурс ще се решава какво да има в сградата на Централната минерална баня

Дори след избора на финалисти общината може да реши да не следва нито една от идеите и сама да вземе решение

30 мар 2020, 399 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Земеделски метаморфози

Селското стопанство ще продължи да се развива динамично, но към други подотрасли

Още от Капитал
Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10