Сега или никога...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сега или никога...

Сега или никога...

...ако правителството не започне реформа на управлението на съдебната власт, следващата възможност ще е през 2020 година

11750 прочитания

© Ина Павлова


Няма нужда да замеряме с цифри - най-реформираната система на правораздаване в Европейския съюз е българската. Какъв е резултатът? Неефективна, мудна и корумпирана.

България е държавата...

...с най-високо ниво на корупцията в ЕС, въпреки че затворите й са сред най-препълнените.

...с най-много прокурори на глава от населението, но Европейския съд по правата на човека беше принуден да приеме пилотно решение срещу страната ни заради супербавното разследване.

... където е възможно да има съд, където магистратите решават 1100 дела на година, а само на 5 километра от него – друг в който магистратите взимат два пъти по-големи заплати, но едва ли ще разгледат и едно дело през следващите шест месеца.

...където цялата държавна машина се впряга да брои и проверява делата на дръзналия да критикува статуквото съдия, а в същото време нито една институция не иска да се провери колегата му от съседната стая, срещу когото има купища сигнали.

Тази система на контрасти, абсурди и двойни стандарти съществува заради начина, по който се управлява съдебната система. Правомощие е концентрирано на едно място във Висшия съдебен съвет (ВСС).

В следващите редове през примери ще покажем щетите, които обществото понася заради действащият модел на управление на съдебната система. Ще представим тяхното решение – така, како беше предложено от дузина от най-уважаваните организации, анализиращи работата на съда и прокуратурата през последните години.

След по-малко от половин година този състав на съвета ще трябва да бъде сменен. След няколко месеца парламентът, съдиите и прокурорите ще трябва да попълнят квотите си в него. След по-малко от година пък новият ВСС ще избира следващите главен прокурор, председател на Върховния касационен съд, ще повишава и мести прокурори и съдии и т.н.

До десет дни министерството на правосъдието ще предложи законодателни промени, които засягат процедурите по избор на тези членове. Неправителственият сектор и най-голямата магистратска организация в България – Съюзът на съдиите, настояват в същото време за задълбочена структурна реформа на начина, по който се управлява системата.

"Да реформираш съдебната система е като да местиш гробище – не можеш да чакаш помощ отвътре" беше казал преди години един министър на правосъдието. Днес хиляди съдии и прокурори изявяват желание да поемат инициативата и да променят статуквото.

Ако управляващите изпуснат този момент, следващата възможност, ако въобще такава има, ще бъде през 2020 г...

Гафовете? Те са плюс.

Когато в края на 2005 г. Бойко Борисов влиза в кметския кабинет в Столичната община, колегите от прокуратурата, както сам ги нарича, едва ли подозирали колко работа ще им създаде през следващите няколко години.

Сигналите на Борисов за злоупотреби в общината валяха един след друг, а държавното обвинение образуваше дело след дело – "Топлофикация", "Софийски имоти", "Трамкар", "Екоравновесие".

Едно от тези дела е срещу бившия изпълнителен директор на "Озеленяване" - Любомир Ников. През 2006 г. Борисов подава сигнал до Софийската градска прокуратура, че шефът на общинското дружество е изразходвал средства на фирмата за поддръжката и горивото на собствените си автомобили (тогава мерцедес и порше). Две години по-късно Андрей Андреев от Софийската градска прокуратура внася обвинителен акт срещу Ников за три престъпления, най-тежкото от които е за длъжностно присвояване.

Осем месец след внасяне на делото съдията от Софийския градски съд (СГС) Петя Крънчева връща делото на прокуратурата с допълнителни указания – за събиране на допълнителни доказателства и т.н.

Докато Андрей Андреев изпълнява инструкциите на съдия Крънчева, Любомир Ников, чиято бивша съпруга – Детелина Йотова, е прокурор в Софийската районна прокуратура, прави искане делото му да бъде внесено в съда.

Към онзи момент Наказателно-процесуалният кодекс е предвиждал възможност обвиняемият да поиска делото да бъде внесено в съда две години след като е бил привлечен.

Тази разпоредба, която беше премахната през 2010 г., е въведена заради т.нар. вечни разследвания на държавното обвинение. След като Ников е направил това искане, прокуратурата е имала два месеца да внесе делото в съда или да го прекрати. Делото е внесено след два месеца и един ден. Закъснението на прокурор Андреев е решаващо и фактически обезсмисля разследването – съдът е длъжен да прекрати производството и на практика да амнистира Ников.

Миналата година Бойко Борисов публично се възмути, че е видял Любомир Ников да кара бентли, вместо да е в затвора. Малко по-късно Андрей Андреев е повишен от Висшия съдебен съвет в новосъздадената специализирана прокуратура.

Тази седмица съдията по делото Петя Крънчева (която е проверявана за антидатиране на съдебни решения) беше предложена от шефката на СГС Владимира Янева за зам.-председател на съда. И вероятно ще бъде избрана.

Ето така едно важно разследване за корупция в Столичната община приключва в кошчето за боклук, а двамата основни виновници тихомълком ще се издигнат в системата.

Късата памет не е изолиран случай. Тя е системен проблем, а това показва умисъл.

Съдията по делото – Петя Крънчева, не беше припозната от съдиите в СГС като техния зам.-председател. Те номинираха друг свой колега, който няма гафове зад гърба си. Тяхната воля беше без значение – фаворитът на силните е друг. Негативите ги носят всички.

Мотиви под масата

Скандалът с плевенския бизнесмен Красимир Георгиев-Красьо Черния беляза средата на мандата на сега действащият ВСС. Сюжетът – съдии и прокурори кандидатстват за началници в системата, а срещу заплащане Красьо им предлага съдействие, за да бъдат избрани от съвета.

Във вихъра на скандала тогавашният председател на Върховния административен съд Константин Пенчев каза, че феноменът "Красьо" съществува поради една проста причина – редовите магистрати не вярват, че ВСС ще ги избере или издигне заради техните морални и професионални качества.

Реални примери, които се разказват от уста на уста - един съдия може да бъде повишен не защото е добър в работата си, а защото родителите му са оперирали успешно простата на високопоставен съдебен началник. Над един председател може да бъде спускан чадър само защото съдът, който ръководи, се намира в граничен район и той може да контрабандира евтини цигари за членовете на ВСС. Една прокурорка може да бъде командирована от скромна структура на държавното обвинение в провинцията във върховната прокуратура само заради това, че външният й вид допада на един-двама високопоставени нейни колеги.

Това са, хм, качества, които един магистрат не пише в CV-то си и не излага публично като аргумент, за да бъде избран. Те обаче са решаващи и движат системата от години насам.

Нищо по-различно не се случва на конкурсите за повишаване или преместване. През 2011 за пръв път от няколко години ВСС проведе такъв конкурс. В него участваха близо 1000 магистрати. Още преди началото на процедурата съюзът на съдиите алармира, че правилата няма да гарантират обективна оценка на качествата на кандидатите и допълнително ще стресират системата. ВСС не пожела да се вслуша в аргументите. Така, докато някои станаха прокурори във Върховната касационна прокуратура, след като представяха концепция за управление на държавното обвинение, други бяха карани да цитират наизуст текстове от Наказателния кодекс.

Всички тези порочни кадрови практики имат ясен резултат – зависимо и некомпетентно правораздаване. Причината е проста – правосъдието се прави от хора. А когато тези хора имат ангажимент към този, който е ходатайствал за тях, или са попаднали на място, което не отговаря на професионалния им капацитет, интересите на обществото остават на заден план.

Правосъдие на конвейер

Грабеж, изнасилване, кражба, имотна измама, средна телесна повреда, акт за превишена скорост, акт за митническо нарушение, искане за настаняване в психиатрична клиника и така още десет дела. Така преминава един заседателен ден на наказателен съдия от Софийския районен съд. Докато е подготвял заседанията по тези дела, той е трябвало да прочете и насрочи още 20 и да напише мотивите по още поне пет. Предишния ден е бил дежурен и не е могъл да работи по висящите казуси. Дели кабинет и секретар с още четирима колеги, също толкова натоварени – единият от тях е граждански съдия, който трябва да решава поне по четири дела на ден, за да успее да се справи с годишното си натоварване от 1100 казуса. Дните, когато са в заседание, отпуската, съдебната ваканция, празниците и съботите и недели за него са работни.

Изборът, който ВСС на практика е оставил пред 138-ата съдии от районния съд в столицата, е между това да си вършат работата професионално, като четат внимателно делата и отговарят на всички аргументи, повдигнати от страните, или да си вършат работата в срок. Въпреки делата, чийто брой расте всяка година, те някак си успяват да правят и двете.

СРС е най-яркият пример за свръхнатоварена съдебна институция. Подобни конвейери за правосъдие има много – Софийският градски съд, районните съдилища във Варна и Пловдив.

Едва ли има съдии от този районен съд в столицата, които ще разпознаят свой представител във ВСС. За пет години съветът така и не успя да види проблемите им и да потърси решение. Ироничното е, че бившият председател на СРС Иван Колев е член на ВСС.

Липсата на връзка между съдебните институции и съвета е проблем, който съществува от години. Редовият съдия не намира свой представител в органа, който ще взима решенията, които пряко го засягат. Този привидно личен проблем за магистрата всъщност се превръща в проблем за гражданите, които често получават закъсняло или повърхностно правосъдие.

Трите проблема - фалиралата кадрова политика, двойните стандарти и лошото управление, са решаващи за облика на системата за правораздаване. Причината те да останат нерешени е една - сбърканият модел на управление. Какво е решението и защо трябва да се случи сега - на следващите страници.

Няма нужда да замеряме с цифри - най-реформираната система на правораздаване в Европейския съюз е българската. Какъв е резултатът? Неефективна, мудна и корумпирана.

България е държавата...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

51 коментара
  • 1
    aron25 avatar :-?
    aron25

    "Сега или никога......ако правителството не започне реформа на управлението на съдебната власт"...

    Опс..съжалявам, но правителството е достатъчно "уморено" вече да "гони Михаля"... Няма ресурс повече, а и няма виждане за верния път, по който да тръгне и да е сигурно, че отново не е към задънена улица. "Zugzwang", казват некои умници и са прави. Няма полезен ход - следва само и единствено агония, последвана от последно издихание...Реултатът от три годишната дейност е:
    разрушена икономика, разбита инфраструктура/с големите пожелания за магистрали/, тотална липса на пари, похарчен фискален резерв, към него прибавяме и резерва на здравната каса, предстоящ харч на Сребърния фонд, задаващи се нови заеми с високи лихви, близо 30% младежка безработица - невиждано досега по белия свят, скок ежемесечно на всички цени и услуги, нафтата наближава трите лева, а заплатите са с "етикет 2009",тоест, "спиралата" е в ход, пътят е начертан ясно - към ада! Това е положението. Всички го виждат и никой не смее да поеме "вината"...

  • 2
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Реформирана съдебна система не може да има, както не може да има бивш комунист. Това е. Трябва ни лустрационен закон. Тогава може и да има шанс за промяна. Иначе забравете за още 20 години!

  • 3
    di.mi.28 avatar :-|
    di.mi.28

    Дано преди 2020 година да дойде деня в който ще отворя някой вестник или сайт и ще прочета добра дума за съдебната система. И в нея, както навсякъде има недобросъвестни хора, но не всички са такива, има много достойни съдии и прокурори.
    Ако на читателите въпреки всичко им се иска да игнорират съдебната зала за разрешаване на спорен въпрос, има алтернатива - заповядайте на медиация!

  • 4
    rozablue avatar :-|
    rozablue

    Погледнете какво огромно количество кадри с диплома "магистър по право" е избълвано на пазара на труда, което е предназначено за съдебната система. Как може да се отсее качественото сред тях? Това е въпросът.

  • 5
    nikolay.delchev avatar :-(
    Без Лев

    Липса на ясна и последователно следвана политика, честа промяна на мнението, неориентираност на моменти. На това сме свидетели. Липсата на решителност, политическа воля и най-вече необходимостта от одобрение сред населението (висок рейтинг) и липсата на социално напрежение, на всяка цена, спъва споменатите реформи и промени ( независимо от това правилни в обективен план или не). Наличието дори на леко недоволство от страна на хората, за което и да е решение на сегашното правителство = отбой! От страх рейтинга на правителството и на премиера Борисов, в частност, да не намалее, не се вземат жизненоважни решения.Такова поведение по време на криза е недопустимо. Разчита се на правителството да изведе държавата от кризата, но това няма как да стане когато липса решителност и политическа воля.

  • 6
    leko_uchuden avatar :-|
    leko_uchuden

    Много верна статия!

  • 7
    sandman avatar :-|
    sandman

    Съдебна система в служба на самата себе си.Нашите съдии и прокурори не им трябват заплати,те работят на частно.Промяна няма да има!Тези от които зависи,ще са потърпевши,как да стане?

  • vassilun

    [quote#3:"mirovoiska"]има много достойни съдии и прокурори. [/quote]

    Това е вярно! Въпросът е, че ръководителите на тази система не са читави! А дори по-същественият въпрос е, че принципите на ръководство, контрол и назначения са просто позорни!

  • 9
    vassilun avatar :-(
    vassilun

    [quote#4:"rozablue"]Как може да се отсее качественото сред тях? Това е въпросът.[/quote]

    Това е много лесно - с прозрачни критерии и гаранции за спазването им! Дори и стотици хиляди магистри по право да има, то некадърните ще останат без работа и системата ще се прочисти, но само ако ръководството е читаво! Когато "избраха" (кавичките не са случайни) Борис Велчев за Главен Прокурор си казах: "Ех, поне е млад, а може и да има енергия и желание за промяна!" Уви! Енергия вероятно има, но статуквото го устройва прекрасно, а и явно не може да надскочи произхода си! Жалко!

  • 10
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    [quote#5:"nikolay.delchev"]Такова поведение по време на криза е недопустимо. Разчита се на правителството да изведе държавата от кризата, но това няма как да стане когато липса решителност и политическа воля.[/quote]

    Това поведение е недопустимо не само по време на криза, а по принцип! На правителството се разчита не да изведе държавата от кризата (Опазил ни Бог!), а да създаде условия и рамки за бизнеса да направи това! Колкото по-малко държава в икономиката, толкова по-добре! Читави закони (все повече ги има заради ЕС) и контрол върху прилагането им (Ето това липсва) са двете условия да имаме правова държава!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK