В чакалнята на тайните

Илюстрация Увеличаване Автор: Инна Павлова Смаляване

"Икономическите досиета" са един от най-важните въпроси и вече две десетилетия вълнуват българското общество

Редът за влизане в чакалнята е нещо като да запишеш детето си в столична детска градина

477 метра монолитна ограда от стоманобетон, която е 2,20 метра висока и 16 см дебела, е построила комисията за базата в Банкя

Извън конвенционалните процедури по изпълняване на законовите си задължения комисията има доста спорна практика

Някога, някога, толкова някога, колкото над двайсет лета, отварянето на досиетата беше кауза, зад която се виждаше неистовото ни желание за справедливост, истина и донякъде възмездие.

Надявахме се, че от архивите на Държавна сигурност ще научим схемите, с които беше съсипан животът на поколения и имената на хората, виновни за това. Макар и с много голямо закъснение комисията по досиетата започна процеса и през последните години беше свършена някаква работа. В дейността й обаче има и недостатъци. Някои от тях са следствие на организацията на работата там, а други - от закона, който има нужда да бъде променен.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Може би заради изтичането на мандата на сегашния й състав, но председателят й Евтим Костадинов напоследък е много активен - докладва за извършена дейност, предлага промени в закона, който регламентира дейността на органа, организира отпор срещу тези, които съдят комисията. Изобщо кипи труд и творчество...

Изтичането на първия мандат на комисията обаче задава няколко важни въпроса. Няма никакво съмнение, че тя свърши много работа през тези пет години. Започна от нищото и създаде реално действащ орган. От 2007 г., когато започна да функционира, бяха осветени хиляди хора, които са били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност. Преди изборите бяха проучвани кандидатите за общински съветници, депутати и т.н., проверени бяха десетки хиляди други и със сигурност отчетът на комисията пред парламента ще наблегне на това. През въпросния период комисията пускаше на порции определени в закона категории лица, миналата седмица беше за сътрудниците в ДС, които са заемали ръководни постове в някои университети. Периодично влизаше в новините, издаваше сборници с документи на ДС и извършваше всякакви други подобни дейности.

Няма смисъл да се пише колко необходима е тази комисия и какви са ползите за обществото и историята от Закона за достъп до документите на ДС. Ясно е също така, че трябва да се увеличи списъкът с хора, чието минало в комунистическите спецслужби трябва да бъде обявено. В този смисъл настояването в закона да бъдат включени за оповестяване и кредитните милионери, които са работили за ДС, е повече от необходимо. Преди десетина дни Евтим Костадинов посети парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Там той обясни колко важно е да бъдат разсекретени досиетата на кредитните милионери и защо това не може да се случи в момента.



По дирите на "червените куфарчета"

Това безспорно е така, но защо комисията по досиетата се активизира по темата едва в края на мандата си? Тази тема е ключова, защото кредитите, отпускани на сътрудници от ДС, всъщност са истинското раздаване на "червени куфарчета" с пари. Ако съществуват икономически досиета на прехода, които трябва да бъдат отворени (както поиска още преди 2 години бившият президент Георги Първанов), то те са съчетание от изгодни банкови заеми без покритие както за партийна номенклатура, така и за съпричастни към Държавна сигурност.

Но към осветяването на кредитните милионери е задължително да се добавят и лицата, визирани в чл. 3, ал. 2, точка 9 от закона: "членовете на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на банки, на застрахователи и презастрахователи, на фондови борси, на акционерни дружества, организиращи неофициален пазар на ценни книжа, на инвестиционни посредници и на инвестиционни дружества". Вече излезе наяве фактът, че трима от председателите на БНБ и шефът на управление "Банков надзор" след 10 ноември 1989 г. са били агенти на ДС във времето, когато се раздаваха лицензи за банките и кредитите, както и още 19 началници на управления, отдели, клонове или членове на управителния съвет на националната банка. Можете да си представите какво ще е положението в частните банки. (Досега стана известно, че Венцислав Йосифов, управител на Първа частна банка, и Георги Агафонов, член на съвета на директорите на банка "Славяни", са били сътрудници на ДС, двамата бяха проверявани съответно като кандидат-кмет и народен представител.)

"Икономическите досиета" са един от най-важните въпроси и вече две десетилетия вълнува българското общество, но комисията сякаш се сети за този проблем едва преди изтичането на мандата си. Въпросът е защо. Едва ли някой се интересува особено много от доносниците в Центъра по мелиорация и капково напояване или Инспекцията по труда.

Всъщност забавянето на проверката, посветена на "икономическите досиета" на прехода, се случва по вина на самата комисия. По неясна причина тя е приела, че това не е от особено значение за истината за хората, които извършиха трансформацията от политическа в икономическа власт. 

Много може да се спори и върху тайминга на оповестяването на определени категории лица, който използва комисията през мандата си. Но така или иначе всяка разсекретена истина от историята на ДС е полезна за опознаването на репресивния комунистически апарат независимо кога се случва.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Защо истината се бави? "