Преки зелени пътища
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Преки зелени пътища

Преки зелени пътища

Някои инвеститори в сектора на възобновяемата енергия правят опити да ускорят проектите си, заобикаляйки правилата

7663 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Вече година основнaта тема за разговор в сектора на зелената енергия са митичните китайски инвеститори и все по-големите ограничения за изграждането на нови проекти. Това накара всички, които искат да построят вятърен парк или фотосоларна инсталация, да бързат. Както може да се очаква в такава среда, някои от зелените енергийни предприемачи намират и по-преки пътища, за да осъществят проектите си.

Доскоро бизнесът с възобновяема енергия (ВЕИ) изглеждаше горе-долу така: правиш проект, купуваш земя, вадиш нужните разрешителни и след това намираш инвеститор, на който да продадеш идеята. Трендът обаче рязко се промени през миналата година. Тогава с изменение на закона за енергията от възобновяеми източници беше въведена много по-сложна процедура, която влиза в сила от 1 юли тази година. Освен това се очаква ново намаляване на преференциалните тарифи за зелената енергия.

Причината беше рязко нарасналият интерес към ВЕИ. Националният план на страната до 2020 г., който цели изпълнението на изискванията на климатичното законодателство на ЕС, предвижда изграждането на 1898 MW вятърни и фотосоларни централи. Към края на 2011 г. реалността обаче е следната - 821 мегавата в експлоатация, 970 мегавата с окончателни договори и още около 3000 мегавата заявени мощности за изграждане със сключени предварителни договори за присъединяване и платени гаранции.

Така за последната години нормативната уредба в сектора (виж карето) постоянно се прекрояваше с идеята да се намали спекулативният интерес. Това обаче не промени нещата, просто накара инвеститорите да намират допълнителни методи за ускоряване на проектите си. От асоциациите в сектора вече предупреждават, че значително количество от проектите би трябвало да се анулират заради такива хватки. Междуведомствената комисия, която би трябвало да направи проверка, започна работата си тази седмица.

Вятърен гигант

Без да искат, от Националната електрическа компания дадоха малко яснота по въпроса още в края на януари. Тогава в София се проведе форум за зелена енергия, в който компанията представи подробно плановете си за развитие на преносната мрежа, в които се виждат проектите, които вече са или предстои да бъдат присъединени в Североизточна България. За да може да бъде направен такъв план, то НЕК трябва да има сключени поне предварителни договори за присъединяване с компанията. За някои от презентираните проекти обаче има съмнения как са успели да стигнат до заветните договори. 

Двата най-големи проекта, които ще се изграждат в района на община Шабла са ветропарк от 150 вятърни генератора с обща инсталирана мощност 300 мегавата на фирмата "Уинд енерджи 3000", и друг вятърен парк от 190 мегавата на консорциум "Уинд енерджи". И в двете дружества основен дял държи CIB HOLDING, в чийто съвет на директорите влизат Виктор Азманов и Гриша Ангелов. Азманов е син на шефа на общинската фирма "Паркинги и гаражи" във Велико Търново, а фирмите му "Бес чойс пропърти" ЕООД и "Първомайци валей" ЕООД се занимават с имоти.

Според търговския регистър CIB Holding е основана през април 2011 г., като месец по-късно купува и "Уинд енерджи 3000". Преди това фирмата е собственост на "ЕиЛ" ООД, която е на дъщерите на бившия шеф на Комисията за защита на потребителите, Дамян Лазаров – Любов и Елена Лазарови, и Николета Николова. Те запазват участието си в "Уинд енерджи 3000", а Любов Лазарова остава неин управител. Освен в тези две дружества дъщерята на Лазаров участва като управител и съсобственик в още 53 фирми, които развиват дейност в областта на възобновяемата енергия. Именно това беше и публичната причина дългогодишният шеф на КЗП да напусне поста си през лятото на миналата година. Другият проект за вятърен парк на консорциум "Уинд енерджи" също е на фирми на Любов Ангелова, а СIB Holding влиза в него през август 2011 г.

И в двата проекта минимален дял държи и китайската фирма "КСЕМК България груп"

По пътя на разрешителните

И двата проекта фигурират в плановете на НЕК за свързване с електропреносната система, което предполага, че имат сключени предварителни договори. Оказа се, че те са получили решение за предварително изпълнение по ОВОС (оценка за въздействието на околната среда) от РИОСВ – Варна, съответно на 8 и 9 март. Решението на регионалната инспекция Варна за необходимостта от ОВОС е взето на 21 ноември 2011 г. На 27 януари пък е представено становище на БАН относно проекта на консорциум "Уинд енерджи", според което проектът застрашава популацията на 6 световно застрашени вида птици. Въпреки това след по-малко от 2 месеца в средата на януари е проведено общественото обсъждане на проекта, което е последната стъпка по ОВОС, а самото решение излиза в началото на март. Така за по-малко от 4 месеца дружеството се сдобива с екологична оценка, чието изготвяне обикновено отнема минимум половина година.

В самото решение по ОВОС за проекта на "Уинд енерджи 3000" също така пише, че тепърва дружеството трябва да има издаден Подробен устройствен план (ПУП) за терените.

В публикация във вестник "Монитор" от деня след общественото обсъждане през януари пък е цитиран кметът на община Генерал Тошево, Димитър Михайлов, който посочва, че "китайският консорциум", както го нарича той, вече има разрешение от НЕК за включване в мрежата. По закон, за да има сключен предварителен договор, проектът вече трябва да има издаден ОВОС и ПУП. Това се отнася дори за първоначалните проучвания за присъединяване към мрежата. Това изглежда, че не е така и НЕК явно е поизбързала с плановете си.

Интересно е, че на 13 февруари на сайт на CIB Holding e публикувана информация, че в с.Горичане, община Шабла, е издигната първата за страната китайска вятърна турбина ХЕ93 – 2000, каквито са предвидените турбини и за описаните проекти. Не е ясно обаче дали тя е част от тях или от друг подобен проект на компанията.

"Капитал" се свърза с представител на фирмата "Уинд енерджи 3000", той не пожела да коментира дали проектите имат всички необходими разрешителни.

Наплив на североизток

Друг проект, който е включен в картата на НЕК, е на фирма "Норекс енерджи мениджмънт", която според запознати е свързана с небезизвестния холдинг "Химимпорт". Проектът на дружеството е за изграждане на вятърен парк от 24 броя вятърни перки с обща инсталирана мощност от 48 мегавата. Основната част от тях ще бъдат разположени в землището на с. Царевец, а 2 ветрогенератора в с. Стефан Караджа, община Добрич. За този проект също е направен ОВОС, по който е издадено решение за предварително изпълнение на 23 декември 2011 г. В същото време  данните от картата на НЕК показват, че дружеството има предвидени за присъединяване само 8 мегавата в същия район. Това обаче не означава непременно, че дружеството е злоупотребило, тъй като е възможно това да са били първоначалните му планове, а по-късно да е взето решение вятърният парк да бъде разширен. "Капитал" обаче не можа да се свърже с представител на фирмата, който да коментира тези въпроси.

В края на ноември РИОСВ – Варна, издава разрешително по ОВОС с предварително изпълнение и на фирма "Ен Ти енерджи" за проекта им, който фигурира в плановете на НЕК за присъединяване, публикувани през януари 2012 г. Tоeст отново има съмнително къс срок. Ветроенергийният парк, който ще бъде изграден в землищата на селата Камен бряг, Свети Никола, Поручик Чунчево и Хаджи Димитър в община Каварна, ще бъде с обща инсталирана мощност от 90 мегавата. Според ДАКСИ "Ен Ти енерджи" е собственост на фирма "Синтезия", която освен с производство на електрическа енергия се занимава и с търговия на продукти от химическата промишленост, туристически и транспортни услуги. Фирмата е работила преди и по други големи ВЕИ проекти.

И в други региони на България

Освен в Североизточна България инвеститорски интерес към изграждането на вятърни паркове има и в други части на страната. Такъв е проектът на фирма "Елба енерджи" край село Гулянци, община Плевен, който предвижда изграждането на 40 броя вятърни генератори с обща мощност 120 мегавата, подстанция, прилежащ водопровод и кабелни трасета - средно напрежение. Спроед изпълнителния директор на фирмата Лазарин Дочев инвестицията в този проект ще бъде на обща стойност от 1 млрд. лева. Търговският регистър показва, че фирмата е създадена още през 2008 г., като Дочев е в нея от самото начало. През февруари 2012 г. в нея влизат Християн Вълчев и Светлана Бонкина. Бонкина участва и в управлението на фирмата "Булстрой инженеринг", която беше избрана за изграждането на пътната отсечка Даскалова – Дупница.

"Капитал" се свърза с представител на фирмата, за да разбере на какъв етап е проектът. Без да се представи, той коментира, че в момента, хората, които могат да ни дадат информация, са в чужбина, за да търсят финансиране, което е "много трудно". Въпреки това оттам ни беше обяснено, че проектът вече има предварителен договор за присъединяване към мрежата с НЕК и дори предстои да бъде подписан окончателен.

На 23 декември 2011 г. в Държавен вестник обаче е публикувана информация, че е изготвен проект за ПУП за въпросния проект, който е необходим за подписване на договор за присъединяване. Самият ПУП пък е издаден месец по-късно на 27 януари 2012 г. от община Гулянци. От фирмата обясниха пред "Капитал", че причината този документ да се издава сега е заради промяна на използваната технология, което е наложило да бъде преиздаван. Според запознати обаче преди това фирмата е имала ПУП само за част от терените, на които ще се изгражда проектът, които дори са били продадени на друга фирма, която също изгражда вятърен парк в този район. Освен това РОСВ – Плевен, е излязла със становище, че проектът не се нуждае от ОВОС, едва на 9 януари, което също е значително след договора за присъединяване.

В България се счита за нормално, административните "пречки" да бъдат решавани, най-общо казано, по втория начин. Това го знаят както инвеститорите, така и съответните чиновници. Представители на фирми, които се занимават с ВЕИ проекти, коментираха пред "Капитал", че присъединяването на проектите се усложнява значително именно от факта, че във всички дружества, от които това зависи, има хора, които могат да направят така, че проектът да бъде реализиран безпроблемно, както и обратното. Това обаче нямаше да е проблем, ако в този сценарий тези, които спазват правилата, поне не са ощетени за сметка на другите. 

Стъпки за сключване на договор за присъединяване

Искане за проучване на условията и начина на присъединяване:

 - документ, удостоверяващ вещното право върху имота

 - копие на виза за проектиране или одобрен Подробен устройствен план (ПУП), когато издаването им е задължително;(Според разпоредбите на Закона за устройство на територията, за издаване на ПУП е необходимо становище за необходимостта от екологична оценка от съответната РИСОВ или министерството на околната среда)

 - описание на резервния източник на електрическа енергия, ако има такъв, и на неговия режим на работа.



Предварителният договор за присъединяване се сключва преди изготвянето на инвестиционния проект за изграждане или преустройство на присъединявания обект или електрическа централа.

 - Договорът за присъединяване се сключва след одобряването на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж за изграждане или преустройство на присъединявания обект

- Окончателен договор за присъединяване се сключва най-късно една година след подписване на предварителния договор

 

Какво се променя

Тази седмица парламентарната комисия по икономика и енергетика одобри на

второ четене първите изменения в закона за ВЕИ, който влезе в сила

миналия май. За поправките се заговори още есента, те минаха през

няколко чернови, преди комисията да ги изпрати за окончателно  гласуване

в пленарната зала. Ето какво предвиждат част от новите правила в

сектора:

Графици – ВЕИ проектите с предварителни договори за присъединяване ще се

свързват към мрежата по времеви графици, определяни от сътветните

мрежови оператори;

Онлайн – Системният оператор ще публикува графиците с поредността за

присъединяване на сайта си, за да се избегне риска от пререждане на

инвеститори;

Тарифа - Преференциалната изкупна цена за зеления ток ще е действащата

към датата, на която централата е въведена в експлоатация (акт 16), а не

към датата на завършването на строителството (акт 15);

Бонуси за минипроекти – Покривните и фасадните инсталации (до 30

киловата в селища и до 200 киловата в заводи), както и централите на

биомаса до 1.5 мегавата ще продават по преференциална тарифа и след

изпълнението на европейските ангажименти за екоенергия. Освен това те се

присъединяват по облекчен режим, който ще важи и за водни централи до

1.5 мегавата;

Реверанс - Срокът на окончателните договори за присъединяване (в който

инвеститорите трябва да се вместят, иначе започват процеса от начало) се

удължава от 2 на 3 години.

 

Вече година основнaта тема за разговор в сектора на зелената енергия са митичните китайски инвеститори и все по-големите ограничения за изграждането на нови проекти. Това накара всички, които искат да построят вятърен парк или фотосоларна инсталация, да бързат. Както може да се очаква в такава среда, някои от зелените енергийни предприемачи намират и по-преки пътища, за да осъществят проектите си.

Доскоро бизнесът с възобновяема енергия (ВЕИ) изглеждаше горе-долу така: правиш проект, купуваш земя, вадиш нужните разрешителни и след това намираш инвеститор, на който да продадеш идеята. Трендът обаче рязко се промени през миналата година. Тогава с изменение на закона за енергията от възобновяеми източници беше въведена много по-сложна процедура, която влиза в сила от 1 юли тази година. Освен това се очаква ново намаляване на преференциалните тарифи за зелената енергия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    nikstambo avatar :-|
    nks050

    ТИМ-аджии много скромни бе...само 48MW

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Зелената енергия от вятъра е добра далавера за средният ешалон инвеститори, така че нека дерзаят.... поне са българи.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK