По комшийски
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По комшийски

Reuters

По комшийски

Турция бавно и естествено се превръща в основна дестинация за българския износ и в значителен източник за чужди инвестиции. С малко усилия процесът може да се ускори

Константин Николов
9842 прочитания

Reuters

© Dylan Martinez


3.37

млрд. лв. достигна българският износ за Турция през 2011 г., с 11.6% повече от предишния рекорд от 2007 г.

През последната година все повече анализатори слагат Турция сред най-бързо развиващите се нововъзникващи пазари и абревиатурата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) все повече заприличва на БРИКТ (плюс Турция). Голяма българска правителствена делегация се надява да отвори пътя на повече български компании към този огромен пазар при посещението си в страната, което започва от 20 март. Там премиерът Бойко Борисов ще има срещи с колегата си Реджеп Ердоган и президента Абдуллах Гюл, а след катарското фиаско вероятно подготовката е доста усилена.

Привлекателността на големия пазар

През изминалите години някои български износители преориентираха стратегията си заради случващото се в Европейския съюз и увеличиха експорта към Турция. Всъщност според данните на Националния статистически институт страната вече е третият най-важен експортен пазар за българските компании след Германия и Румъния, с близо 3.4 млрд. лв., или 8.52% от общия износ (виж графиката). Затова обаче спомага и ценовият ефект, тъй като някои от най-изнасяните към южната съседка стоки като горива, метали и храни поскъпваха на международните борси. Статистиката показва, че най-големият растеж (над 200%) през 2011 г. сред изнасяните стоки от България имат нефтопродуктите и живите животни (основно овце). Суровините заемат най-голям дял от експорта. Засега продуктите с добавена стойност все още са относително малка част от износа: електрониката е на шесто място със 119 млн. лв. през 2011 г. Същевременно възприятието, че от Турция се внасят основно евтини дрехи, отдавна е просто мит - за десет години делът на текстила се е свил от 32% на 16% през 2011 г., като най-голямото перо във вноса са машините и електрониката.

"Смятам, че България може да даде конкурентен износ на електричество за Турция. Новите собственици на "Марица-изток 3" имат планове за нова мощност, която да изнася основно за Турция", коментира Велизар Великов, анализатор в DealWatch, отговарящ и за Турция. Според него голям потенциал имат и български поддоставчици на автомобилните компании в Турция. Такъв е българският завод на японската "Язаки". Великов посочва сред добрите примери и компанията "Стандарт профил" - Стара Загора, която всъщност е част от едноименната международна компания, регистрирана в Истанбул. Тя изнася гумени профили за големи автомобилни производители във Франция и Сърбия и през февруари обяви, че разширява производството си.

Подстъп към Европа

Докато за българските компании Турция е голям пазар, където дори и не толкова конкурентни производства могат да се пласират благодарение на географската близост и съответно ниските транспортни разлики, то за турските България също е логичен вход към един голям пазар. Трудните преговори на страната с ЕС правят изгодно за много нейни компании да изнесат производството си в България.

Пример за това е Тeklas Holding, която има завод за каучукови изделия в Кърджали. Компанията е в страната ни от 2006 г. и изнася основно за Европейския съюз, най-вече за групата на Volkswagen. През 2011 г. "Теклас" вложи 15 млн. лв. в строежа на втори завод до първия, с което общите й инвестиции от 2006 г. достигнаха 40 млн. лв.

Безспорно една от най-големите турски инвестиции в България е заводът за производство на стъкло и стъклени изделия в Търговище на Sisecam чрез дъщерната компания "Тракия глас". Досегашните капиталовложения на групата в България надхвърлят 405 млн. долара, а през миналото лято "Тракия глас" обяви, че през 2012 г. ще инвестира още 60 млн. долара в предприятието. В момента заводът има пет производствени мощности в България, като през 2011 г. откри такъв за автомобилни стъкла, който изнася за Балканите и в ЕС.

Възможно е най-голямата сделка тази година също да е с произход Турция - Turkcell е сред малкото кандидати да купят БТК, като за офертата има различни информации, гравитиращи около 800 млн. евро и 1 млрд. евро. Другият интерес от съседната държава е към приватизацията на "БДЖ Товарни превози", която се очаква да започне след месец.

Не толкова големи са българските инвестиции в Турция. Една от най-известните е заводът на "Приста ойл" в района на Измит, който произвежда моторни масла по лиценз на Valvоline. Изграждането му струваше над 10 млн. лв. Впоследствие компанията навлезе и на пазарите в Централна Азия и бившите съветски републики.

Според неофициални данни от миналата година в Турция работят над 300 български компании, а турските в България са над 3000. Със своите мащаби страната се явява своеобразна алтернатива пред българския експорт, особено при евентуално допълнително свиване на европейския пазар заради икономическите трудности. Въпросът е дали отново ще се изнасят скрап и живи животни или и продукти с добавена стойност.

Икономика на бързи обороти

Растежът на турската икономика през последните години е неспирен: 8.2% през 2010 г. и 7.5% през 2011 г., и то в момент, когато еврозоната се задъхваше заради дълговата криза. И въпреки че се очаква 2012 г. да е годината на охлаждане, правителството в Анкара не крие плановете си да стане една от десетте най-големи икономики в света до 2023 г. Производството продължава да расте - страната прави почти всичко: от коли, през дрехи и храни до телевизори. Потреблението също е основен двигател на растежа заради евтините кредити. След финансовата криза в началото на XXI вeu банковата система е стабилна и реформирана. Естествено икономиката не е без проблеми: основният е дефицитът по текущата сметка, който продължава да се покрива основно чрез резерви на централната банка - което не е най-устойчивият модел. Инфлацията също продължава да расте, не на последно място и заради потреблението. Но тези проблеми се "компенсират" от чуждестранните инвестиции в страната. Пример са западните автомобилни компании, повечето от които имат и продължават да разширяват производствата си в Турция.
3.37

млрд. лв. достигна българският износ за Турция през 2011 г., с 11.6% повече от предишния рекорд от 2007 г.

През последната година все повече анализатори слагат Турция сред най-бързо развиващите се нововъзникващи пазари и абревиатурата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) все повече заприличва на БРИКТ (плюс Турция). Голяма българска правителствена делегация се надява да отвори пътя на повече български компании към този огромен пазар при посещението си в страната, което започва от 20 март. Там премиерът Бойко Борисов ще има срещи с колегата си Реджеп Ердоган и президента Абдуллах Гюл, а след катарското фиаско вероятно подготовката е доста усилена.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

67 коментара
  • 1
    ariman_info avatar :-(
    Ariman

    Почти всичко произвеждано в България или Европа има по-евтин турски аналог, от дрехи, през гуми, до акумолатори и сложни програмни машини, честно казано ме втриса като гледам как ние в "Европейска" България изнасяме основно суровини за "Азиатска" Турция.

  • 2
    despotism avatar :-|
    Д. Фют

    Термина е МИСТ - Мексико, Индонезия, Южна Корея (С-то като саут кориа) и Турция. Мексико и Ю. Корея 1.6 от световния БВП, Турция и Индонезия по 1.2%

  • 3
    abadobata avatar :-|
    Distributed

    Измежду съседите на Турция - България, Гърция, Сирия, Иран, Ирак, Грузия и Армения - ние сме най-най съседът на Турция. Длъжни сме да го използваме.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    tst643 avatar :-|
    tst643

    Мн голяма и силна икономика с голямо бъдеще, наистина е само в наш плюс, а съкращенията на развиващите се икономики вече станаха прекалено много май...имаше и Е7

  • 5
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Англичаните са го казали преди 2 века: НЯМА ВЕЧНИ ПРИЯТЕЛИ, ИМА ВЕЧНИ ИНТЕРЕСИ !

  • 6
    liliakostova avatar :-|
    Лилия Костова

    До коментар [#5] от "kardinalat":

    Всъщност, Турция винаги е била най-лоялният съсед на България, откакто я има нашата държава на картата. Но все се намират родоотстъпници да ни тласкат в лапите на голямата подла руска мечка...

  • 7
    aron25 avatar :-?
    aron25

    [quote#5:"kardinalat"] НЯМА ВЕЧНИ ПРИЯТЕЛИ, ИМА ВЕЧНИ ИНТЕРЕСИ ![/quote]
    Да..ама.."турска им работа", ще каже всеки втори българин. Не знам защо е така, но..е така, колкото и да го убеждаваш, че Турция имала не знам какъв ръст, че скоро щяла да се превърне в не знам какъв си фактор и други подобни истини. Толкова по въпроса. Покажи минаре и фес на бае ти Ганя и веднага дига "сопата"/образно казано/:)

  • 9
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#6] от "Лилия Костова": За най-лоялният съсед - ДА, права си :-) Но нека не противопоставяме двете страни - Турция и Русия. И двете си имат интереси и ги следват. Лошото е, че ние избираме чий да подкрепяме - руските или турските. Дай Боже да доживея деня да следваме БЪЛГАРСКИТЕ.

  • 10
    dourmana avatar :-P
    Petko Dourmana

    До коментар [#6] от "Лилия Костова":

    Даже има и начин да се измери тази "лоялност" - достатъчно е да се сравни, в колко войни сме били врагове с всеки един от съседите ни :)))
    Ще се окаже, че най-много сме воювали срещу сърбите и най-малко срещу турците ...
    Тогава възниква въпроса, защо в обществото ни симпатиите са точно обратни и нямат ли връзка тези нагласи с дългото и силно влияние на една "велика" сила :))) ???


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK