Представители на капиталовия пазар: Сребърният фонд трябва да се управлява активно

Общността иска независим финансов консултант

Сребърният фонд да раздвижи капиталовия пазар поискаха инвестиционни посредници и пенсионни дружества. Експерти настояват средствата му да не се излагат на риск в инвестиции у нас.
Сребърният фонд да раздвижи капиталовия пазар поискаха инвестиционни посредници и пенсионни дружества. Експерти настояват средствата му да не се излагат на риск в инвестиции у нас.    ©  Капитал Daily
Сребърният фонд да раздвижи капиталовия пазар поискаха инвестиционни посредници и пенсионни дружества. Експерти настояват средствата му да не се излагат на риск в инвестиции у нас.
Сребърният фонд да раздвижи капиталовия пазар поискаха инвестиционни посредници и пенсионни дружества. Експерти настояват средствата му да не се излагат на риск в инвестиции у нас.    ©  Капитал Daily

Сребърният фонд да се управлява активно, но мениджмънта му да се повери на частни институции, поискаха представители на капиталовия пазар.

Тази стратегия застъпиха представители от инвестиционния бранш и работодателските организации по време на кръгла маса на тема готвените промени в закона за Сребърния фонд.

Идеята бе представена от Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Никола Абаджиев, председател на Асоциацията на пенсионните дружества и Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Те разкритикуваха сега предложените нови инвестиционни параметри на фонда, най-вече в частта за позволения размер на инвестиции в държавни ценни книжа (ДЦК) издадени от България. В публикуваните на сайта на финансовото министерство промени в закона за Сребърния фонд се предлага той да инвестира до 70% от активите му в български ДЦК, което според тримата е твърде висока граница. За тях по-разумно е ниво от 40-50%.

Аргументи "За"

Според  Бояджиев само българският фонд стои изцяло на депозит в централната банка. Той представи изследване за международните практики при управлението на фондове, които представляват резерв на пенсионните системи. Освен това само българският фонд е устроен така, че всичките му активи да се инвестират изцяло в чуждестранни инструменти.

По думите му възлагането на управлението на фонда в независим мениджър ще гарантира, че той ще инвестира в инструменти след аргументиран анализ, така че да се избягва потенциален конфликт на интереси, какъвто има сега ако фонда купи ДЦК издадени от финансовото министерство, което управлява фонда. 

Източник от финансовото ведомство обаче заяви, че дори и част от средствата на Сребърния фонд да се насочат за инвестиции в България, то ще се осъществява от Министерство на финансите, а не от частна компания.

Инвестициите на Сребърния фонд в български финансови инструменти се приветства от финансовия сектор, защото ще раздвижи ликвидността на българската фондова борса, след като в последните месеци среднодневният й оборот е около половин милион лева, а кризата върна основния борсов индекс "Софикс" на равнищата му от 2003 и 2004 година.

"Лично аз от 2009 година съм заявявала, че трябва да се предоставят по-широки възможности за Сребърния фонд. Дали трябва средствата трябва да се предоставят на частен мениджър и да се инвестират в България, и каква в част е въпрос на дискусия.

Смятам, че това е възможност и необходим катализатор за този пазар (капиталовия – бел. ред) и трябва да има възможност за тази инвестиция. Не говорим за инвестиция в какви да е книжа, а такива с инвестиционен рейтинг", коментира заместник -председателят на Комисията за финансов надзор Димана Ранкова. Тя уточни, че изказва лично мнение, без с него да ангажира регулатора.

Аргументите "Против"

Против средствата на Сребърния фонд да се инвестират в България и предоставянето им за управление на частни мениджъри се изказаха бившите министри Лидия Шулева и Николай Василев, както и икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.

Лидия Шулева заяви, че за да може да изпълнява функциите си, Сребърният фонд трябва да разполага с между 7 и 10 млрд. лв. и преди да събере такива средства ще е абсурд той да бъде гарант за стабилността на пенсионната система.

"Ако се приеме, че създаването на този фонд не се състоя, той ще играе много по-голяма роля, ако стои във фискалния резерв и поддържа стабилността в страната, вместо да се правят упражнения по инвестиции с него", аргументира се тя.