Варна търси модел за растеж

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

1256 компании с годишни приходи над 1 млн. лв. годишно са регистрирани във Варна

12% ръст на обработените товари в сравнение с 2010 г. отбеляза пристанище Варна през миналата година

Темпото, с което Варна се развиваше в периода до началото на финансовата и икономическа криза, изведе града до позициите на втори икономически център в България. Основните му "двигатели" продължават да бъдат търговията, туризмът и пристанището.

Статистиката показва, че във Варна са регистрирани 1256 компании с приходи над 1 млн. лв. годишно. В тях работят близо 150 хил. души, а стойността на дълготрайните им материални активи е над 6.2 млн. лв.


Данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), огласени през лятото на миналата година, показаха, че един от основните фактори за развитието на града продължава да бъде ръстът на чуждестранните инвестиции. Той нарежда Варна на второ място след София с малко над 3.5 хил. евро на глава от населението.

Въпреки забавените обороти градът продължава да превзема нови територии на запад, изтегляйки в тази посока административния си и бизнес център.

През 2011 г. в общините на Варненска област са регистрирани 468 220 души, което представлява 6,4% от населението на цялата страна. Основната част от него е съсредоточена в община Варна, като и според данните от последното преброяване тя вече е втора по брой на населението си в България.
Заетата част от жителите на общината е на трето място в България по ниво на образованост - 26.9% от работещите са с висше образование. По този показател Варна е изпреварена само от София и Велико Търново, а работната заплата за областта се изчислява на 7159 лв. годишно. В средата на миналата година обаче изненадващо стана ясно, че тази стойност отрежда на общината едва четвърто място по заплащане на труда в страната.



Първото нещо, което допреди няколко години правеше впечатление на влизащите в града по източната отсечка на автомагистрала "Хемус", беше бурното строителство на търговски комплекси, бизнес сгради и логистични центрове. Днес по-голямата част от тях са завършени, а силуетът на града е напълно променен.

По данни на големите агенции за недвижими имоти в странната Варна е на първо място по търговски площи на глава от населението. По данни на Националната асоциация "Недвижими имоти" на 1000 души се падат 350 кв.м (още за моловете във Варна на стр. 28). Сравнението показва, че в момента в София на същия брой жители се падат едва 137 кв.м. Очакванията са тези показатели да се изравнят едва след завършването на строящите се в момента молове в столицата.

В същото време според данните на ИПИ Варна се подрежда едва на десето място по създаването на условия, подходящи за развитието на бизнеса. Градът попада в ниските нива на класацията заради поддържането на регистрите на собствеността и условията за издаване на строителни разрешения. По тези показатели той е класиран на 26-о място сред останалите областни центове в страната. Във Варна например получаването на разрешение за строеж отнема средно 162 дни при средно 50 дни за страната. В същото време във Варна 80% от анкетираните са посочили, че са срещнали пречки при получаване на строителни разрешения.

За сравнение, в София област недоволните са само 12%.
Слабо е и класирането на Варна по размера на местните данъци и такси. Основна причина за ниския резултат е високият патентен данък – 20 лв. на кв.м търговска площ при средно 13 лв. за страната. Така по тежест на данъците и таксите върху бизнеса градът отива на 23-о място в класацията на ИПИ.
Според анализите на института най-големият град на Черноморието е едва на 20а позиция от общо 28 града по електронно управление.

Туризмът

Според обобщените данни на Националния статистически институт Варна се нарежда на второ място след Бургас като туристическа дестинация. Публикуваните в началото на март данни са формирани на базата на общия брой места за настаняване, легла, реализирани нощувки и брой посрещнати туристи през миналата година.

Според статистиката през 2011 г. населените места и курортите в района на Варна са били предпочетени за почивка от близо 925 хил. туристи. Около 68% от тях са били чужденци. Тези данни показват, че само за една година пренощувалите в областта са се увеличили с почти една пета. Така общият брой на реализираните нощувки в морската столица, намиращите се край нея курорти и околните общини е достигнал почти 4.5 млн., или с близо 0.5 млн. повече в сравнение с 2010 г. През миналата година в област Варна са функционирали 454 хотела и други места за настаняване, а базите разполагат с почти 57 хил. легла.

Пристанището

Въпреки забавените темпове на икономиката през октомври м.г. "Пристанище Варна" отчете ръст на обработените товари от 12% спрямо същия период на 2010 г. Нарастване беше отчетено при всички структуроопределящи товари – зърно, контейнери, калцинирана сода, въглища, торове, цимент, фосфати, скрап.

Обработените контейнери на пристанището също са повече въпреки агресивната конкуренция на близкото пристанище Констанца , довела до сериозно забавяне на ръста в този сегмент у нас. До края на септември м.г. във Варна са обработени общо 91 хил. контейнера. Въпреки това обаче тези резултати са все още далече от регистрираните през пиковата 2008 г.

Сред основните предпоставки, определящи икономическия потенциал на региона, на челно място е морето, но не само като туристическа дестинация, а и от транспортна гледна точка. По тази причина един от най-големите проекти, чиято съдба градът трябва да реши в следващите няколко години, е свързан именно с концесията на пристанището и вземането на решение дали и къде да бъде изграден нов контейнерен терминал.

Според привържениците на идеята за инвестиции в терминала едно от най-подходящите места за него е Варненското езеро, свързано с морето чрез два канала. Според противниците й Констанца отдавна е взела преднина пред Варна в обработката на контейнерните превози, която няма кака да бъде компенсирана. Затова и една от най-радикалните градоустройствени идеи, залегнала в проекта за общ устройствен план на Варна, предвижда на мястото на сегашното пристанище да се появи зона за отдих и развлечения, както и модерна яхтена марина.

Морската промишленост

Като цяло клъстърът на морската промишленост е един от най-силно развитите във Варненския регион. Той включва компании като Варненска корабостроителница, "Корабно машиностроене" АД, Института по корабна хидро- и аеродинамика, Кораборемонтния завод "Одесос" АД и Параходство БМФ - най-големия национален морски превозвач. Компанията разполага с търговска флотилия, чийто общ капацитет надхвърля 2 млн. тона товароподемност. Тя осигурява около половината приходи в региона и 90% от приходите в транспортния сектор, като реализира около 20% от вноса и износа за България.

Като добавка към транспортния потенциал на Варна в началото на март компанията "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" - концесионер на летищата във Варна и Бургас, откри аерогарата в града след тримесечен ремонт на пистата му. През последните няколко години летището увеличи няколко пъти капацитета си за посрещане и изпращане на пътници и се превърна в отправна точка за няколко редовни международни линии, сред които Варна – Лондон, Варна – Виена и няколко руски летища.В момента компанията - концесионер на летището, изгражда нов пътнически терминал, който трябва да посрещне туристи в началото на лятото през 2013 г.

Сред най-големите чуждестранни инвеститори в региона на Варна са: - "Шишеджам" - един от водещите производители в света на стъклария, хромни изделия и изделия от сода - "Солвей - Соди" - собственост на "Солвей Шишеджам холдинг" с акционери: "Солвей", "Шишеджам" и Европейската банка за възстановяване и развитие - "Италчименте", "Девня цимент" - производство на цименти и клинкер - "Агрополихим" АД - член на ACID & FERTILIZERS GROUP, водещ производител на азотни торове в Югоизточна Европа и лидер в производството на фосфорни торове и соли на Балканския полуостров