Предимно облачно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Предимно облачно

Предимно облачно

Пазарът на труда се стабилизира, но това няма да се преведе веднага в повече работни места или доходи

Вера Денизова
4985 прочитания

© Shutterstock


За повечето хора кризата не се измерва в брутен вътрешен продукт, износ или широки пари. Тя свършва, когато си намерят работа или пък им се увеличат доходите.

Пазарът на труда обаче е последният, който реагира на добрите новини за икономиката. А и те все още не са утвърдителни, доколкото движеният от търсенето на външните пазари растеж може лесно да пресъхне заради продължаващата несигурност в Европа. Затова очакванията на повечето икономисти са и тази година безработицата в България да остане над 11% или почти двойно по-висока от предкризисните нива. Има и още. Ако чуждите капитали продължават да заобикалят региона, анемичният ръст на икономиката ще се задържи. А това означава, че броят на хората без работа няма да достигне нивата от 2008 г. дори и в следващите пет години.

Все пак има добра новина и тя може да се "прочете" в данните за заетост – спадът там започва да се забавя значително. Това обаче не означава и че ще растат заплатите. Дори и да има увеличения, те ще са скромни, в отделни сектори или за определени длъжности.

Голямата картина

И така. Загубените от началото на кризата работни места не са никак малко - над 360 хиляди, или 14.5% от всички. Така безработицата започна да пълзи бавно нагоре и надхвърли 11% през миналата година. Увеличава се и делът на т.нар. обезкуражени - хора, които искат да работят, но не търсят заетост, защото мислят, че няма да намерят. Картината на масовите съкращения отпреди няколко години обаче едва ли ще се върне отново. Последните данни сочат, че пазарът на труда започва да се стабилизира. Но не и да се съживява.

"Ако през 2010 г. загубените работни места са били 106 хил., през миналата година спадът на заетостта на годишна база е 15 хил. Очакванията ни за тази година са да има още по-малък спад. Трябва да се има предвид обаче, че възстановяването е много крехко, защото глобалната криза все още не е свършила. Не могат да бъдат изключени напълно и нови външни шокове", казва главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов.
Сезонно изгладените данни на Евростат дори отчитат 0.2% ръст на заетостта за България през последното тримесечие на миналата година спрямо предходното. "Това не се е случвало от началото на кризата. Трябва да се има предвид обаче, че тези данни не са сурови и на тяхна база не могат да се правят крайни изводи", обяснява Георги Ангелов, който е старши икономист на "Отворено общество". Той допълва, че са възможни нови трусове на пазара на труда, ако ЕС започне да губи работни места. А и едва ли през тази година ще се разкриват много нови, при положение че очакваният ръст на икономиката е около 1.5% от БВП. "Трябва ни по-висок растеж и повече инвестиции. А това не се очертава и през 2012 г.", твърди Ангелов.
Той посочва и още една тенденция – безработицата е най-ниска при хората с висше образование. "Който учи, ще сполучи. Преди разделителната линия между по-ниско и по-високо образованите беше заплатата. Сега първите въобще не могат да си осигурят заетост", допълва икономистът. Думите му се потвърждават и от собственик на малка дистрибуторска фирма. "Преди кризата на обява за шофьор не реагираше никой. Сега се обаждат толкова много хора, че телефонът ми блокира", обяснява той.

Според други експерти дисбалансите на пазара на труда се дължат на започналият процес на пренастройване на икономиката – сектори, които растяха нездравословно преди кризата като строителство и недвижими имоти, сега освобождават работна ръка. В същото време други изпитват липса на кадри. В бюрата по труда например отчитат недостиг на заварчици, монтажисти и други висококвалифицирани работници. Проблемът е, че пренасочването на хора от един сектор към друг става бавно. А и ако няма радикална промяна в образователния сектор, който да следва нуждите на пазара, този дисбаланс дори ще се увеличава с годините.

И моментна снимка

През миналата година безработицата се е увеличила с още един процентен пункт и достига 11.2% според националната статистика. Нейните данни са на база анкети. Измерена през регистрираните в бюрата по труда, безработицата продължава да е висока и през първите два месеца на тази година и достига 11.5% през февруари. Обикновено този показател започва да се подобрява в средата на годината, тъй като тогава се активизира т.нар. сезонна заетост. От Агенцията по заетостта обясняват, че през последните години в бюрата по труда се обявяват около 15 хиляди такива места. "През 2011 г. те са близо 14 700. Подобни са очакванията ни и за тази година", допълват оттам.

Прогнозите на агенцията се потвърждават и от компаниите. Традиционно секторите, които наемат работници през лятото, са туризъм и земеделие. По данни на българската хотелиерска и ресторантьорска асоациация през тази година няма да има особени промени при наемането на служители за работа по Черноморието. Причината са очакванията за сравнително добър сезон, какъвто имаше и миналата година.

Прогнозата на икономистите от Уникредит Булбанк обаче е през тази година безработицата да продължи да расте, макар и с много по-бавни темпове, и да достигне 11.7%. Подобни са очакванията и на правителството. В публикуваната на сайта на Министерството на финансите Национална програма за реформи 2012-2020 се посочва, че през първата половина на годината нивото на безработица ще остане по-високо на годишна база. Така средногодишната му стойност ще е 11.3%. В по-дългосрочен план (до 2015 г.) средногодишният прираст на заетите се очаква да бъде около 1%, а нивото на безработица постепенно да отбележи спад до 9.8% през 2015 г.

Скритият потенциал

Всъщност нивото на безработица дори е още по-високо от това, което засича статистиката, ако към него се добавят и т.нар. обезкуражени. В края на 2011 г. тези хора заедно с безработните са 609 хил. души при 351 хил. на старта на кризата в края на 2008 г.

"Това представлява значителен потенциал за увеличаване на заетостта, тъй като обезкуражените плюс безработните в края на 2011 г. представляват 17% от работната сила. Ако предположим, че естественото равнище на безработица в момента е 8%, това означава, че на пазара на труда могат да бъдат върнати 320 хил. души, без това до доведе до някакви рискове за макроикономическата стабилност под формата на натиск върху цени и заплати", твърди Павлов. Според него един, макар и много примитивен начин да се илюстрира ефектът за икономиката е да се каже, че ако всички тези хора си намерят работа, БВП може да нарасне с 11% за една година. "Разбира се, този ефект ще е еднократен, което намалява стойността му. Освен това тази оценка е в най-горния край на възможните резултати, тъй като е базирана на предположението, че производителността на труда на тези хора е същата като на заетите в момента и че в икономиката има достатъчно свободен капитал", допълва той.

По важното обаче е друго. "Ако не се намери работа за тези хора, една част от тях, при това тези с по-добрата квалификация и умения, ще напусне страната, като по този начин ще се усложни още повече неблагоприятната демографска ситуация, в която се намираме", твърди Кристофор Павлов.

Няколко идеи

Икономистите посочват няколко мерки, които, ако бъдат взети присърце от държавата, пазарът на труда може да заработи на по-бързи обороти. Според Ангелов трябва да се премахнат минималните осигурителни прагове и административно определената минимална работна заплата. "Тяхното увеличение няма значение за София, където доходите и заплатите са по-високи, но пречи на пазара на труда в малките населени места. Това обяснява защо в някои региони има толкова висока безработица. Там производителността на труда и средната работна заплата са сравнително ниски, така че увеличението на тези административни прагове влияе зле", аргументира се икономистът. Той допълва, че от началото на кризата заетостта постоянно спада, а в същото време минималните осигурителни прагове са увеличени кумулативно с 40-50%.

Умни стимули, които да накарат работодателите да наемат млади хора или пък да осигуряват почасова заетост, също не са излишни. Защото дори и след наскоро направените нормативни облекчения България продължава да е страната, в която процентът на заетите почасово е най-нисък в целия ЕС – едва 2.4% от общо работещите. За сравнение, средният процент в ЕС е 19.2%.

И естествено, друг стимул за повече заетост е по-ниското облагане на труда. Защото каквото и да си говорим, явно осигурителната тежест в България продължава да е висока и да провокира хората да укриват доходи.

За повечето хора кризата не се измерва в брутен вътрешен продукт, износ или широки пари. Тя свършва, когато си намерят работа или пък им се увеличат доходите.

Пазарът на труда обаче е последният, който реагира на добрите новини за икономиката. А и те все още не са утвърдителни, доколкото движеният от търсенето на външните пазари растеж може лесно да пресъхне заради продължаващата несигурност в Европа.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    dudeto_sy avatar :-|
    ДИАНА

    Икономика на кризата, или пък криза на безработните?

  • 2
    dr_t avatar :-|
    dr_t

    Май имаме криза на интелигентно управляние на дъражавата от последните около 70-80 години...

  • 3
    kirko08 avatar :-|
    kiril petrov

    "Ако не се намери работа за тези хора, една част от тях, при това тези с по-добрата квалификация и умения, ще напусне страната..."

    Ще има нова вълна икономически емигранти - ясно е на всички, и то без да са анализатори

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Благозарете се за горното на урбулешката приватизация на Лостов и юнаците на Деди.... Прегледайте добре кривите особено втората....
    Частичното подобрение към 2007 и 08 се дължи на приходите от приватизацията, имотният балон, свързаните с него инвестиции и "социалното" ориентираното управление на Санишко, прочутите излишъци в бюджета, които се връщаха в потреблението почти веднага ....
    Обаче ЕС влезе в криза, Флик почна да си измисля критерии и всичко стана "пшик"...

    Нищо добро не ни чака само на земеделие (добив на зърно и технически култури) и на туризъм не се дяни.... нещата ще стават още по зле в бъдеще.....
    Промишленост за стоки с висока привадена стойност няма, "чуждите" инвеситори изнасят БВП навън (даже ББ се договеди), кохезионните фондове свършват 2013 и ще се държим за палците.....

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#3:"kiril petrov"]Ще има нова вълна икономически емигранти - ясно е на всички, и то без да са анализатори [/quote]
    Нямя да има щото Западният свят е в яка криза, не само икономическа.... ако мислиш че някой в САЩ или Англи яще те предпочете само щото си по-учен и по-гладен, дупце те лаже.....

  • 7
    m_style avatar :-?
    m_style

    Тези общи данни взеха да втръсват. И без статистиката е видна картината. Това, което остава незабелязано/незасегнато е пазара на труд, с ударение върху пазара! Държавата няма как да направи нещо бързо, освен ако не иска да удвои чиновниците си, което няма как да стане. Частният сектор е НЕСПОСОБЕН, ЗАЩОТО Е НЕКОНКУРЕНТЕН НА ЕВРОПА И СВЕТА. Това е жалката истина. За това всяка година се разчита на ниско квалифицирани и ниско платени сезонни работници и на студентски бригади в чужбина. Пазарът на труда е непривлекателен за хората с професия и потенциал. БГ фирмите са в позиция на бедни купувачи, оцеляващи от социални помощи /пардон от обществени поръчки/. Повечето имат култура на купувачи от битака, а така няма да стигнат до луксозната стока. Ще продължат да купуват работници менте и втора ръка.

  • 8
    ldyyt avatar :-|
    ldyyt

    Емиграцията ли е единственото решение?

  • 9
    kirko08 avatar :-|
    kiril petrov

    каква емиграция ?
    Гурбет приятелю !

  • 10
    forumer avatar :-|
    forumer

    Ще си говорим в края на тази година колко се е стабилизирал. Заетостта ще продължи да спада, а безработицата да расте. Икономиката е в рецесия и трудно ще излезе от нея


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.