Резултатите са видими. Според последното проучване на Българската стопанска камара цели отрасли на икономиката изпитват затруднения заради липса на специалисти. Най-застрашени са металургията, машиностроенето и химическата промишленост. Рейтингът на висшите училища в страната, създаден от институт "Отворено общество" по проект на Министерството на образованието, младежта и науката, пък показва, че едва 43% от завършилите през последните 5 години се реализират на позиция, за която се изисква висше образование. Също, че всеки втори, дипломирал се медицина, не се реализира в страната. "България губи около 1 млрд. евро годишно от това, че младите хора не могат да намерят реализация тук", очерта мащабите на проблема генералният директор на Microsoft България Георги Ранделов на организираната от "Капитал" конференция "Какво да е образованието, за да е конкурентен бизнесът".

Но това не е поредната тема за образованието, в която да обобщим кое не му е наред. В следващите редове ще прочетете за възможните решения, за усилията да се наваксат натрупаните дефицити и колко са преодолими те, когато бизнесът и образованието решат да се вслушват един в друг. Събрахме добрите практики, някои приложени в други страни, други - вече случващи се в България, които да послужат за вдъхновение. Защото образователната система е като слаб, проблемен ученик - ако само му повтаряш колко е зле, сам предпоставяш провала му. Другото е да му покажеш, че може.

Науката също е бизнес.

На пазара на познанието университетите имат два коза - студентите и изследванията си. Остава да се научат да ги продават

Идеята

Да забравим за момент, че университетите са такива, каквито са. А именно тромави и сложни структури, проядени от бюрокрация и зависими от държавното финансиране. Да помислим за тях като за нормални бизнес организации. Такива, които знаят в какво са добри, кой има нужда от това, което произвеждат, и как да го продават успешно. Защото всъщност е толкова просто. Университетите имат два продукта - студентите и научната дейност. Освен че произвеждат кадри за бизнеса, могат да печелят и от иновациите, които създават в своите лаборатории. Но като всяка друга компания трябва да познават по-добре пазара и потенциалните си клиенти, да назначават талантливи мениджъри, които да следят за изпълняването на целите и да имат умен маркетинг, който да представя възможностите им. А, да, и гъвкава структура, която да им позволява да се адаптират бързо и лесно към промените.

"Университетът изследва пазара, изследва себе си, гледа бъдещето, анализира средата и определя какви да са специалностите, които да се преподават – той създава пазар, вместо да чака държавата да определи какво да се преподава", обобщи посоката и министърът на образованието Сергей Игнатов на конференцията на "Капитал" "Бизнес и образование".

Примерът

Университетът в белгийския град Лиеж е едно от доказателствата, че от наука може да се печели добре. Той не просто поддържа добри контакти с индустрията в региона, а развива собствен бизнес модел за износ на научна продукция. Всяка идея, софтуер, ноу-хау, които се раждат в лабораториите му, си имат цена и университетът разполага със специалисти, които се занимават тъкмо с това - да изчисляват стойността на изобретенията. Само приходите му от патенти възлизат на 2 млн. евро годишно (най-много печелят от тези в сферата на медицинската диагностика). Най-перспективните идеи се превръщат в стартиращи компании, в които инвеститори са самият университет, бизнес ангели, публични и частни инвестиционни фондове и т.н. Зад всяко изобретение стои добре защитен бизнес план и сериозни анализи на пазара. Петнадесет процента от реализираната печалба на новата компания винаги се връщат в Лиеж (5% за изследователите, 5% за университета, 5% за департамента, в който се е родила иновацията), създават работни места и помагат на свързани бизнеси. Всичко това се случва благодарение на Центъра за технологичен трансфер към университета, чийто екип от 40 души се занимават с този процес - от защитаването на концепцията до създаването на spin-off компания.

Моделът възниква преди повече от 20 години, когато местното правителство, едрите предприемачи в региона и университетът в Лиеж осъзнават необходимостта да обединят усилия, за да съживят икономиката във Валония. През 70-те години, когато стоманената индустрия и добивът на въглища, които осигуряват препитание на цялата област, започват да издъхват, университетът получава от собствениците на най-големите компании 250 хиляди евро. Те обаче имат ясно предназначение - да плащат заплатите на трима души, които постоянно да сноват между изследователите и различните индустрии в региона и да ги свързват, да разказват какво предлага университетът, да намират нови бизнес ниши.

Естествено не е чак толкова лесно. "Всичко започна с промяна на нагласата. Трябваше да убедим изследователите, че си заслужава да се стремят да създават нови патенти непрекъснато. Това е постоянна битка", казва днес Кристоф ван Хуфел, мениджър бизнес развитие в департамента за технологичен трансфер в Университета в Лиеж.

Решението

Рязка смяна на модела на управление. Това означава академичният мениджмънт на университета да се раздели от финансовия (в момента всички решения се взимат от ректорите, които може и да са заслужили академици, но това не означава, че имат управленски умения. А изборът им освен това зависи от интересите на преподавателите и не отразява нуждите на пазара и студентите). Има нужда и от силен университетски борд, който да се грижи за стратегията и визията на университета, да управлява неговите финанси и да следи за качеството на учебния процес. И задължително поне един човек в управлението, чиято основна задача е да поддържа добри контакти с бизнеса.

Търсят се мислещи хора

Университетите да развиват генеричните умения, не да задръстват с факти 

Идеята

"Образованието е това, което ти остава, след като забравиш конкретиката." Думите са на бивш студент в Американския университет в България. Разказа ни ги заместник-ректорът на учебното заведение Сайръс Рийд на конференцията "Бизнес и образование", която "Капитал" организира тази седмица. Това изказване илюстрира една от важните промени, които трябва да се случат в българското образование - училището е, за да научи младите хора да мислят, не да ги задръства с факти. Пазарът все повече търси т.нар. soft skills, или генерични умения у служителите, а не енциклопедичните им знания. Целта на образованието е на изхода учениците и студентите да умеят да анализират проблеми, да се аргументират, да работят в екип и да комуникират успешно. Да са креативни, гъвкави и да се стремят да учат през целия си живот. Това са уменията, които работодателите търсят дългосрочно, защото те дават възможност да се адаптираш към промените и да развиваш характера и личността си.

"Образователната система трябва да бъде проектно ориентирана, а не дидактична, каквато е все още в България", смята и Саша Безуханова, директор направление "Публична администрация" за Централна и Източна Европа в HP. Първото формира предприемачи, второто - чиновници. Толкоз.

Примерът

В България най-добрият пример за гъвкаво висше образование с добра мобилност и акцент върху ключовите компетентности е моделът на Американския университет в Благоевград (AUBG). Там студентите първо имат възможност да се ориентират какво им е интересно и в какво са добри и след това да изберат конкретна специалност. Това компенсира липсата на кариерно ориентиране в училище, заради която учениците завършват 12 клас без никаква идея какви умения имат и какво искат да правят по-нататък.

"Ние не се фокусираме върху изучаването на конкретен обем знания, а учим студентите си на критично мислене", разказа още на конференцията Сайръс Рийд. В университета са разбрали, че това е и умението, на което компаниите държат за бъдещите си кадри. Когато например един от най-големите работодатели отива на посещение в AUBG и го питат със студенти от кои специалности би искал да се срещне, от компанията отговарят: "Не ни интересува от коя специалност са. Търсим умни хора, които могат да мислят."

За преподавателите е ключово също студентите им да се научат да са инициативни и да се справят с промените и несигурността. "Искаме студентите да изпробват нови неща, да правят избор и да поемат отговорността и последиците от избора си", допълни Рийд. Студентите стават активни, канят сами корпоративни лидери да говорят в университета, участват в проекти, които след това истински предприемачи оценяват. Когато някой студент има конкретна идея, той може да изготви бизнес план, да отиде с него в дадена компания и да работи с нейния екип.

Резултатите от различното обучение в Американския университет ясно се виждат. Висшето училище е на първите места в рейтинга по реализация на завършилите студенти в няколко професионални направления. Възпитаниците му са предпочитани от работодателите, получават по-висок доход и безработицата сред тях е най-ниска.

Решението

Промяна в учебните планове и начина на преподаване. Програмите в училищата и университетите трябва да станат по-практически насочени, да изискват аналитично мислене вместо наизустяване на факти.

Забравете за държавата

Бизнесът и университетите нямат нужда от посредник, а от общ план

Идеята

Университетите си стоят кротко под рехавата сянка на държавните субсидии. Не търсят активно партньорства или други източници на финансиране. Въпреки че ще ги чуете често да се оплакват, че парите не им стигат. Бизнесът пък рядко планира нуждата си от кадри и не поставя изискванията си пред университетите. Вместо това инвестира в обучения, които да компенсират дупките в образованието на служителите си.

От тази пасивност губят и двете страни. А първата крачка в общуването помежду им няма да направи никой друг. Ролята на държавата тук е само да създава стимули за високо качество и добро представяне на университетите.

Откъде да започнат? Рейтингът на висшите училища е добър инструмент за начало на смислен разговор. Той посочва не само слабите места, но и тези със скрит потенциал. "Бизнесът трябва да направи собствената си оценка за необходимостта от кадри, да прецени какви има в момента, какви ще излязат на пазара на труда през следващите пет години и да се обърне към конкретни висши училища с желание и коментар за необходимостта от още кадри или от кадри с различен профил", коментира  пред "Капитал" изпълнителният директор на институт "Отворено общество" Георги Стойчев.

Компаниите и университетите нямат нужда от посредник, а от общ план. Могат заедно с общините да определят в каква посока да се развива регионът, от какви специалисти и научни изследвания имат нужда. Заедно да създават програми, за да направят областите с дефицит на кадри по-атрактивни за младите хора.

Примерът

През 70-те години малкото градче в Северна Финландия Оулу няма друг източник на приходи освен околните гори. И една-единствена компания, която се занимава с дърводобив и производство на хартия. Изпълнителният й директор отива при правителството с предложение - да основе политехнически университет там, а той да инвестира в модерни лаборатории и да привлече и други частни инвеститори в региона. Предизвикателството е прието, въпреки че професорите от Хелзинки едва ли са били ентусиазирани да се преместят в малкия град. Днес университетът в Оулу е вторият най-добър във Финландия, излъчил е Нобелов лауреат и е важен партньор за научни изследвания на технологичните компании. Компанията, която го подкрепя от основаването му, се нарича Nokia и тогава се преформатира от производител на хартия в световен технологичен лидер. А развитието на града и университета е толкова оплетено, че ако напишете Оулу в Google, търсачката ще ви отведе към общия им сайт.

Историята на Оулу и Nokia е пример за това, че е напълно излишно да се чака държавата да задава посоката. А възможностите бизнесът и образованието да са си полезни не се изчерпват само със стажантски програми за студентите. "Голямата победа в битката за модерно и устойчиво образование е моментът, в който бизнесът започне да възлага задачи и проекти на академията", казва изпълнителният директор на "ТехноЛогика" Огнян Траянов. Така ще се повиши нивото на образование, защото университетите ще разполагат с практически казуси за дипломни работи. По думите му по този начин бизнесът ще може да оцени кои преподаватели са практически насочени и полезни и с какъв капацитет разполагат висшите учебни заведения. "Пазарът ще даде повече поръчки, оттам по-голямо възнаграждение на тези, които наистина могат да бъдат добри не само в знанията, но и имат компетенции по прилагането на тези знания при разрешаването на различни проблеми на индустрията", добавя още Траянов.

Решението

Да се действа.

Слаби в техниката 

Средното професионално образование има нужда от сериозно преформатиране, за да е адекватно

Идеята

2,89. Толкова беше средният успех по български език и литература на учениците от софийската професионална гимназия по строителна и транспортна техника на първите матури през 2008 г. Запомнихме това фрапиращо число не защото е изключение, а защото е емблема за влошеното качеството на средното професионално образование в страната.

В бившите техникуми влизат основно децата, които не са успели да се класират за езиковите гимназии. Учителите пък не ги мотивират да развият способностите си. Няма достатъчно време в програмата за практика, тоест за истинската професионална подготовка. И накрая излизат млади хора с ниска базова грамотност и без достатъчно умения по професията, която би трябвало да са изучавали.

А за бизнеса тези хора са важни. В много технически професии се търсят добре обучени специалисти със средно образование, които да могат да се впишат на пазара на труда веднага след завършване на 12 клас. Те обаче трябва да са запознати с конкретната работа, да са правили няколко стажа по време на обучението си и да могат да работят с най-новата техника в областта. И да са адаптивни, да искат да надграждат наученото с практика и да имат предприемачески умения.

Примерът

"Овергаз" е една от компаниите, които търсят хора със средно образование, но със специфични умения - за газови техници. Разбират, че няма как да ги получат наготово, и започват да инвестират в развитието на професионалното образование. Освен стажове за учениците правят обучения на учителите за новостите в областта. След въвеждането на делегираните бюджети преподават на директорите мениджърски умения. Участват и в изготвянето на учебните планове. Мая Виденова, мениджър развитие на човешките ресурси в "Овергаз", обаче споделя, че ефектът от това не е голям. "В учебните планове на специалността присъстват всичките ни изисквания. Но учениците, които завършват 12 клас, не са готови по голяма част от тези компетентности", коментира тя. Една от причините е, че 60% от часовете са за общообразователни предмети и времето за практика е изключително малко. В училищата няма и адекватно оборудване, на което учениците могат да се упражняват. Учителите пък преподават по няколко различни предмета и не могат да поддържат квалификацията си. Резултатът са не добре подготвени кадри и в "Овергаз" са изчислили, че от 2000 ученици, завършили битова газификация през последните 10 години, те са наели само 40 (или около 2%). Затова започват да инвестират в конкретни ученици, които са мотивирани, имат интерес от работата и желание да се учат. Предлагат им практика, опитват се да събудят у тях предприемачески дух и търговски умения. Организират състезания, в които екипи от ученици решават конкретни казуси, и най-добрите получават места в компанията. "Когато на човек му трябва нещо, си го създава", казва Мая Виденова пред "Капитал". И допълва: "Разбрали сме, че трябва да бъдем проактивни, да правим това, което работи за нас. Защото това е бизнесът - прави неща, които му носят полза."

Решението

Промяна на цялостната концепция на професионалното образование. Тук трябва да се намеси и министерство на образованието и заедно с общините и бизнеса да оптимизират мрежата на професионалните гимназии, да определят нуждата от кадри според това какви индустрии са развити в различните региони. Учебните планове и програми да се пренапишат с участието на компаниите, а училищата да търсят източници на финансиране и подкрепа за по-модерно оборудване. Служители на компаниите могат да водят уроци и упражнения. В Германия например моделът на професионалното образование е съвсем друг - учениците кандидатстват директно във фирмите, с които училищата имат договори. А в компаниите се случва две трети от обучението им.

Фитнес за ума

Продължаващото обучение е бизнес възможност за университетите, която решава проблеми на пазара на труда 

Идеята

Според статистиката на Евростат от 2010 г. България е на последно място в Европейския съюз по участие на възрастни хора в учене през целия живот. Делът на 25-64-годишните, включени в такива програми, е 1.2% на фона на средно за ЕС 9.1%. Едновременно с това по данни на НСИ над 20% от българското население са с основно или по-ниско образование, а над половината - само със средно. За учебната 2009/2010 г. близо 20 хил. души са напуснали по-рано образователната система.

Актуална статистика от последната година няма, но положението не се е променило съществено. Ученето през целия живот все още е непозната дума в България. От което губят бизнесът, икономиката и обществото въобще. Продължаващото обучение може да реши конкретни проблеми на пазара на труда - застаряващо население, висока безработица и липса на преквалификация на кадрите. В период на икономическа криза пък е още по-смислено човек да търси нови умения и да развива личността си, вместо единствено да се реди на опашка пред бюрото по труда.

Ученето през целия живот е и още една бизнес възможност за университетите. Те имат ресурса (преподаватели, материална база) да организират курсове за допълнителна квалификация за възрастни. Оперативните програми на ЕС пък им дават възможност да кандидатстват с такива проекти за финансиране. Продължаващото обучение може да бъде допълнителен приход за висшите училища.

"Мислете за ученето през целия живот като фитнес за ума." С този призив Центърът за обучение през целия живот в Университета в Съндърланд, Великобритания, набира желаещи в програмите си за продължаващо обучение по природни и хуманитарни науки и езици. Таксите са символични - един пълен езиков курс струва около 100 евро с отстъпки за пенсионери, студенти и хора, които получават социални помощи. Програмата Explore пък осигурява достъп до седмични или съботно-неделни курсове, еднократни лекции и семинари, летни училища и групи по интереси срещу за 24 евро на месец. Областите, които се преподават, са от геология до история на технологиите и така желаещите да развият квалификацията си могат да се ориентират какво им е интересно. На разположение са и всички ресурси на университета - библиотеката, преподавателите, дори представители на студентите, които дават консултации. Университетът в Съндърланд не е единственият подобен пример във Великобритания. Такива центрове съществуват в много висши училища, а Университетска асоциация за обучение през целия живот стимулира всякакви активности в тази област.

Решението

Университетите просто трябва да разпознаят тази пазарна ниша и да помислят как да я използват. Европейските фондове са добра възможност, стига да има хора във висшите училища, които да изготвят смислени проекти и да кандидатстват с тях. Задължително е и развитието на електронното и дистанционното обучение, за да бъдат обхванати повече групи от населението. Държавата пък може да помогне със стимули за университетите и компаниите, които инвестират в учене през целия живот.