Боряна Пенчева: Правителството може да реши за нов външен дълг идната сряда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Боряна Пенчева: Правителството може да реши за нов външен дълг идната сряда

Нови международни облигации може да са основният източник за финанисране на падежиращия догодина външен дълг, прогнозира заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева.

Боряна Пенчева: Правителството може да реши за нов външен дълг идната сряда

Не повече от 1 млрд. евро ще бъдат потърсени отвън, смята заместник-министърът на финансите

Стефан Антонов
9186 прочитания

Нови международни облигации може да са основният източник за финанисране на падежиращия догодина външен дълг, прогнозира заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева.

© Красимир Юскеселиев


Госпожо Пенчева, как върви подготовката за емисия облигации на международните пазари?

- За такава емисия се подготвяме от 2 години. Следим пазарите, знаем, че имаме пикове на плащанията през 2013 и през 2015 г. Имаме и дългосрочна стратегия за управлението на дълга. В момента наблюдаваме дълговия пазар. Кризата създаде сътресения, които направиха привличането на нов дълг изключително скъпо. Ние се стараехме да направим най-доброто като доходност, вид на валута и начин за пласиране. Миналата година бяхме единствена държава в ЕС с повишен кредитен рейтинг и различни анализатори, а и БНБ предложиха да се потърси нов външен дълг. Но проблемът около преговорите с частните кредитори на Гърция и голямата нестабилност бяха силен потенциален и неоправдан риск за България като емитент на глобалните пазари.

Тази година сме в друга хипотеза. Има договор за финансова стабилност в ЕС. Има споразумение на Гърция с кредиторите й, което успокои пазарите и сега България с високия си кредитен рейтинг, с добрите си фискални показатели става привлекателна като потенциален емитент. На пазарите има известно успокоение и сегашният момент е подходящ както по наша оценка, така и според нашите съветници. Подчертавам – в много добра ситуация сме заради политиката, която провеждахме. Има трайна тенденция на понижаване на доходността по инструментите с всякакъв тип срочност.

Свидетели сме на исторически ниски равнища, подобни на тези преди кризата. За пръв път имаме 4.95% доходност по дългосрочния дълг.

Ако днес се вземе решение за привличане на нов външен дълг, какви са конкретните стъпки, които трябва да се извървят, докато парите на чуждестранните кредитори постъпят във фискалния резерв? Каква част от тези стъпки вече е извървяна и колко отнема целият процес?

Ние имаме пълен комплект документи за стартиране на такава процедура, които вече са готови. Първата стъпка е да поискаме от Министерския съвет със свое решение да упълномощи министъра на финансите да предложи български държавни ценни книжа на международните капиталови пазари. В самия закон за бюджета парламентът ни е дал мандат, но ще бъде необходима и ратификация от НС. Следва избор на банка - мениджър по емисията, или на консорциум от банки, както и на правен консултант, тъй като емисията ще се търгува на чужди пазари.

Имаме предварителна подготовка и процесът е бърз. Чужди банки вече са натрупали опит и са в готовност бързо да ни представят офертата си. Ние имаме чернова на Request for proposals (покана за получаване на оферти - бел. ред.), анализи и останалите нужни документи. Тъй като от 2 години ни чакат да излезем на пазарите, водещите банки също са готови за бърза реакция. След уреждането на всички документи следва предлагане на емисията, като по наши оценки цялата процедурата би отнела между 6 и 10 седмици.

Кога да очакваме решението на Министерския съвет, след като самият министър Дянков заяви, че дългът трябва да е привлечен до лятото?

- Очакваме решението да се вземе още на следващото заседание на Министерския съвет (идната сряда, 4 април - бел. ред.). Имаме уверение, че парламентът и всички институции ще съдействат максимално бързо.

Какви промени предвиждате в емисионната политика на вътрешния пазар на държавни ценни книжа?

- Към момента емисионната политика се изпълнява по плана, публикуван миналата есен. Продължаваме политиката ни по разширяване на дълговите инструменти. Миналата година предложихме краткосрочни инструменти – 3- и 6-месечни книжа. През тази година разнообразихме матуритета на средносрочните – между 2 и 7 години. Дори проведохме допълнителни аукциони предвид високото търсене, така че предвидихме допълнителни емисии или увеличавахме обемите при голям интерес.

Предлагаме също иновативни инструменти, съчетаващи обратно изкупуване и замяна на държавните ценни книжа с нови. Стремежът ни не е да теглим дълг заради самия дълг, а да гарантираме ликвидност в съответствие с целите ни. От началото на годината емитирахме ДЦК за около 200 млн. лв. на месец и това показва, че плавно изпълняваме планираната емисионна политика.

Доколко успехът ви в емитирането на ДЦК на вътрешния пазар се дължи, деликатно казано, на активната комуникация с институциите, които ги купуват?

- Това, което Министерството на финансите прави, е да предложи максимална прозрачност – публикуваме всеки месец емисионен календар, макроикономически анализи и пазарът оценява предоставянето на тази информация. Показателите ни също са много по-добри спрямо предходните години. Анкетираме самите финансови посредници и знаем какво те очакват от нас.

Доверието, което вътрешните инвеститори имат към фискалната позиция и към политиката на финансовото министерство, е важен фактор, който да ориентира и външните пазари. Нещо повече - ние ще излезем на пазарите с неголяма емисия, тоест под 1 милиард евро, според мандата, който ни е даден в закона за бюджета. България би представлявала значителен интерес за инвеститорите, защото предложена от нас емисия е добра възможност за диверсификация на техния портфейл.

Как се отнасяте към идеята на "Синята коалиция" да се предложат ДЦК за граждани?

- Проверих какъв е историческият опит с този тип книжа, защото те се предлагаха допреди 7 години. Замислени като алтернатива на депозитите, тенденцията при тях е била да се търсят все по-малко и за цялата 2004 г. са реализирани 22.6 млн. лв., а за първата половина на 2005 г. интересът към този инструмент съвсем намалява и обемът на продажбите е само 1.64 млн. лв.

Тогава се спира предлагането на този инструмент и към днешна дата нищо не ни кара да очакваме интерес от гражданите и не го разглеждаме като средство за финансиране на бюджета. Освен това ние очакваме потреблението да се съживи и тези средства да се вложат в реалната икономика.

В Националната програма за реформи залагате наполовина по-ниска прогноза за икономическия растеж и номиналния БВП в сравнение с макрорамката при приемането на бюджет 2012. Какво изпълнение на бюджета очаквате оттук нататък?

- Прогнозата е реалистична. Тя е на базата на модел, който с годините се е доказал. Актуализирахме макрорамката, преди да започнем нова бюджетна процедура. Растежът е за 1.4% тази година, 2.5% за следващата и това показва, че продължаваме да сме оптимисти в средносрочен план. Основата за този оптимизъм е съживяването във вътрешното търсене и очакваното ускоряване на растежа като резултат от усвояването на европейски средства.

Голяма част от проектите вече се изпълняват, което е гаранция за увеличаване на заетостта и

растежа. По отношение на износа тенденциите продължават да са добри, въпреки че растежът се забавя в Западна Европа. Очакваната рецесия в ЕС стана повод за ревизия и на нашата прогноза, но диверсификацията на износа към Близкия и Далечния изток, както и към Латинска Америка ни прави уверени, че новата ни прогноза е реалистична.

Относно вашия въпрос дали може бюджетът да бъде засегнат, отговорът е не, защото разходната част е планирана консервативно. Нивото на разходите е почти запазено спрямо миналата година и при нулев растеж ние не бихме имали необходимост от актуализация. Нещо повече - подобрената събираемост дава основание за допълнителен оптимизъм. Така че насърчаването на малките и средните предприятия, очакваните инвестиции през тази година, ускореното усвояване на европейски средства и подобрената събираемост въобще не поставят въпроса за актуализация на бюджета.

Госпожо Пенчева, как върви подготовката за емисия облигации на международните пазари?

- За такава емисия се подготвяме от 2 години. Следим пазарите, знаем, че имаме пикове на плащанията през 2013 и през 2015 г. Имаме и дългосрочна стратегия за управлението на дълга. В момента наблюдаваме дълговия пазар. Кризата създаде сътресения, които направиха привличането на нов дълг изключително скъпо. Ние се стараехме да направим най-доброто като доходност, вид на валута и начин за пласиране. Миналата година бяхме единствена държава в ЕС с повишен кредитен рейтинг и различни анализатори, а и БНБ предложиха да се потърси нов външен дълг. Но проблемът около преговорите с частните кредитори на Гърция и голямата нестабилност бяха силен потенциален и неоправдан риск за България като емитент на глобалните пазари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    georgi2020 avatar :-|
    georgi2020

    защо да взимат дълг на 5.5% като има дотатъчно депозити на 3%, за някакви лихвари?

  • plamitus

    До коментар [#1] от "georgi2020":

    Защото цялата политика водена от Дянков до момента водеше точно към това, да се стопи фискалният резерв, да се ликвидира по възможност Сребърния фонд и отново да задлъжнеем пред МВФ и СБ и тогава и останалото от страната ни ще бъде разпродадено и контролирано отвън. Раздаването на милиони бонуси и награди умишлено е водило в тази посока, както и създаване на допълнителен дефицит на бюджета. Можем да си изтеглим военният контингент от Афганистан и да приемат закона за конфискациите и ще наберат доста средства, може би повече от новия дълг, който ще взимат. Милен Велчев вече ни набута, а Дянков ще ни зароби.

  • 3
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    умно се изказва жената. само да видим дали оптимизмът й за икономиката е оправдан

  • 4
    kons avatar :-|
    Viscount Ganyo

    Най-накрая да чуем някои разумни неща от МФ.

    До коментар [#3] от "Горбачов":

    Няма оптимизъм за икономиката, напротив намаляват очакванията за растеж, икономиката ще се забави спрямо 2011. Именно затова е по-добре да се рефинансира дълга с външен заем.

  • 5
    kons avatar :-|
    Viscount Ganyo

    И още един коментар - адмирации на Стефан Антонов за информативното интервю.

  • 6
    gope avatar :-|
    Gopeто

    До коментар [#3] от "Горбачов":И аз мисля, че в министерството на финансите са прекалени оптимисти. Особено за такова министерство. Имам предвид за икономиката на България. Иначе за заема - предполагам всичко ще ок.

  • 7
    t_ avatar :-|
    t_

    Браво! Материали на такова ниво бих искал да чета в "Капитал".

    Браво!

  • 8
    hellwitch avatar :-|
    hellwitch

    До коментар [#6] от "Gopeто":

    Тази зам. министър-ка доста по-добре представя информацията от шефа си и Дянков по-добре по често да я използва за контакта с медиите.

    Иначе за оптимизма - той е задължителен тъй като растеж и развитие без доверие и вяра в бъдещето не се постига. С вайкане няма да накараш някого да инвестира. Разбира се това не е най-важното.

    Ако искаш истинската им прогноза гледай какво правят не какво говорят. Бюджета е сметнат за 1% ръст - значи това е реалната прогноза. А те говорят пожелатено за повече.

    Имай в предвид, че при ниската база ба БГ разтеж под 5% си е доста зле.
    То само тротоари да направят в София, където е необходимо и БВП ще скочи с 1% само от това.

  • 9
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Държавното поведение на търсене на пари чрез външен дълг е последица от конкретна българска държавна финансова грешка.

    През 2012 г. българските политиците продължават своя слабост да работят без приети пълноценни правила за държавно финансово управление (ДФУ) при „Валутен борд” с „Незлатни пари”.

    Последицата от това тяхно поведение е, че съответните държавни власти са обречени на сигурен провал.

    Посоченият финансов недъг е проява на световна финансова грешка, която се допуска за първи път в света през 1716 г.
    Същият е означен с име на негов инициатор като „Грешка на Джон Лоу”*.

    Животът доказва, че при тези условия управляващите политици, колкото повече работят – толкова по-голям ще е техния провал.

    Зависимостта е:

    1/ При наличие на „Грешка на Джон Лоу” се развиват стопански диспропорции.

    2/ При запазване на тази финансова неразвитост, колкото повече държавните власти подпомагат стопанския живот и се създава по-голям брутен вътрешен продукт – толкова повече се развиват „Диспропорции от грешка на Джон Лоу”.

    3/ Именно тези диспропорции, които се създават от влияние на „Грешка на Джон Лоу” предизвикват управленски трудности и (при достатъчно време) стопанска криза.

    Пример: Българският държавен дълг е диспропорция, която е създадена от продължена „Грешка на Джон Лоу”.

    Много години българските, заедно с политиците по света работят при условия с „Незлатни пари”, но досега не са проявили зрялост да приемат жизнено необходими правила за съответно ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с тези пари.

    Те правят тази своя кардинална грешка под влияние на слабости на кейнсианци и други икономически школи, които пренебрегват качества на „Незлатни пари”.

    Значима световна стопанска грешка е, че при осъществена замяна от „Златни” на „Незлатни пари” е запазен стария, от време със „Златни пари” начин на ДФУ, който е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари”.

    Днес в България има правила за ДФУ, но те не са съобразени с промяната при парите и са НЕПРИГОДНИ за „Валутен борд” с „Незлатни пари”.

    При сегашните условия в България, успешното противодействие срещу стопанска криза е възможно само при подобрено ДФУ, което да е ГОДНО за „Валутен борд” с „Незлатни пари”.

    До 24 часа след като съответни държавни власти неутрализират наследено от предходни години непълноценно управленско поведение като усъвършенствуват своето ДФУ и същото стане ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари” – настоящата силна опасност от криза в тази страна ще е ликвидирана.

    Пример: Ако Гърция бе подобрила своето ДФУ и същото е ГОДНО за евро – сега тази страна щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро.

    Иван Митев - икономист

  • 10
    dantheman avatar :-|
    Danko Tonev

    Най-накрая едно умно решение. Приемаме, че забавянето му е продиктувано от кризата на доверие към Гърция и Еврозоната, както казва Пенчева. По-добре на външните пазари, за да останат пари в икономиката. Идеята да се вземат пари от Сребърния фонд и инвестират в ДЦК е по-скоро дискусионна, отколкото грешна. Ако през 2026г., след превъртането на част от фонда през пазарите, във фонда реално има повече пари отколкото главницата плюс лихвата в БНБ, тогава е добре част от него да се пласира на пазарите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK