С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 мар 2012, 15:15, 8490 прочитания

Никола Треан: Поскъпването на енергията убива секторите с добавена стойност в България

Изпълнителният директор на "Аурубис България" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил

Никола Треан е изпълнителен директор на медодобивния комбинат в Пирдоп "Аурубис България" (бившия МДК), който е и най-големият износител в страната. Треан е в България от 2001 г., когато поема поста на генерален директор на "Експект България", а след това оглавява и "Мелексис България". Има магистърска степен по микротехника от швейцарския университет Hautes Écoles Spécialisées.
[[linkdosie]]
Г-н Треан, каква бе 2011 г. като обеми и на обороти?
Миналата година бе много добра за нас, тъй като всичките ни пазари се движеха добре едновременно, което е доста рядко. Обикновено не е така - ако пазарът на медни продукти е добър, ще имаме по-слаб пазар на сярна киселина или на рециклирани продукти. Така че 2011 г. определено бе добра, като производството ни бе според разчетите, а цената на медта бе висока. В обеми това се изразява в 220 хил.тона катодна мед, 310 хил. тона анодна мед и 1 млн. тона сярна киселина.

А какви са очакванията ви за 2012 г.?
През настоящата година очакваме подобни обеми и обороти, като отново ще работим на пълен капацитет. Едва от следващата година нататък ще увеличим капацитета си благодарение на инвестиционната ни програма.
Ще отворя обаче една малка скоба по отношение на рециклираната продукция. Миналата година купихме 60 хил. тона медна скрап, но тази година заради новите регулации в страната трудно успяваме да си набавим същите обеми, но се надяваме, че ще успеем - включително и чрез внос.


Този проблем свързан ли е с вноса на медни продукти, който наблюдаваме от националната статистика?
Не бих го определил точно като проблем. Обикновено купуваме по 5000 тона медна скрап на месец, като 3500 от нея си набавяме от България, а останалата внасяме от Гърция, Турция, Румъния. Заради новите регулации, които доведоха до затварянето на някои обекти за скрап, просто очакваме набавяните от България обеми да намалеят за сметка на тези, които купуваме от съседните страни. Иначе, що се отнася до нормалния меден концентрат, ние изкупуваме всичкия наличен на българския пазар и внасяме останалото количество. Оттук си набавяме около 30% от нужното ни количество. Между 10 и 15% купуваме от т.нар. Черноморски регион, а всичко останало идва най-вече от Южна Америка. Съответно от този концентрат правим катодна и анодна мед.

Какво е положението с доставките на медна руда?
Работим главно с дългосрочни договори, но предлагането определено също не е постоянно. Опитваме се да се снабдяване със суровина главно от местния пазар, но той не е достатъчен, а доставките от Чили например са скъпи. Колко точно са резервите в България не мога да кажа, но мога да кажа с кого работим тук. Това са мините на "Елаците мед" и "Асарел медет". Животът на двете мини е някъде към 15 години. Доколкото знам, има доста залежи на руда в България и региона, но те трябва да се проучват, а след това и да се концесионират, за да се стигне до експлоатация.

Вие бихте ли се включили с дялово участие в концесията на бъдещо находище, ако се отдаде подобна възможност?
Нашата стратегия не включва добива на руда, т.е. ние не се занимаваме с минна дейност. Но подкрепяме добивните компании например с дългосрочни договори за изкупуването на суровината, което може да послужи на концесионерите да се финансират по-лесно и съответно да използват модерна технология за експлоатация.



Къде продавате преработения продукт?
Немалка част отива директно в заводите ни в Европа например за кабели и жици, които са част от групата на Aurubis. Например с българска мед захранваме наш завод в Италия. Реално една трета от крайния продукт на Aurubis медни катоди в България отива за този завод на групата в Италия. Останалите две трети се продават както в региона (Турция, Гърция, Сърбия), така и в различни страни от Близкия и Далечния изток. Около 5% остава в България, така че в нормални времена продаваме основно в региона. Но когато има проблем с потреблението в Европа, както през последните години заради финансовата криза, продаваме и в Китай. Има една съществена разлика между двата типа пазари. В Европа, когато има криза, повечето клиенти предпочитат да не купуват суровината и ако имат поръчки, използват натрупаните си запаси, без да ги възстановяват, преди отново да има поръчки, т.е. купуват суровина само ако имат поръчка и нямат налична. Китай обаче купува не само когато даден клиент търси кабели и прочие, а и защото пълнят държавите си резерви от суровината, т.е. имат сравнително постоянно търсене. Така че, когато в Европа има малки кризи, можем да продаваме продуктите си в Китай.

А как очакваното забавяне на китайската икономика ще се отрази на тези маневри?
Търсенето от страна на Китай е толкова голямо, че един-два процентни пункта по-слаб икономически растеж няма да се отрази сериозно на обемите внесена от тях суровина. Просто икономиката им е огромна. Аз лично не вярвам, че растежът ще спре.

Освен това логистичните разходи за износ към Китай са ни почти същите като да продадем продукцията в Турция. Това се дължи на дисбаланса между вноса и износа от Китай. Реално корабите, с които идват стоките оттам за Европа, реално си тръгват празни и за тях винаги е по-добре да са натоварени с друга стока. Единствената разлика е в работния капитал. Ако до Турция стоката стига за няколко дни и съответно ние си получаваме плащането, до Китай стига за 60 дни, т.е. ние си получаваме плащането след 60 дни, т.е. това се отразява на работния капитал и, честно казано, това си има своите минуси.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Димитър Радев: Работата по изпълнение на задачите, свързани с ERM II и Банковия съюз, продължава Димитър Радев: Работата по изпълнение на задачите, свързани с ERM II и Банковия съюз, продължава

Към момента няма тенденции, които биха поставили паричния режим под натиск, твърди управителят на БНБ

20 фев 2020, 378 прочитания

Вечерни новини: Износът на стоки почти догони вноса, скандал с винетките в София Вечерни новини: Износът на стоки почти догони вноса, скандал с винетките в София

И още: Депутатите приеха туристически данък за нощувките в Airbnb; Китай затяга мерките в Хубей; Еврозоната не изключва фискални стимули за борба с икономическия спад

19 фев 2020, 1722 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Гора на хартия, дупка на практика

Депутатите не само приеха лобистките поправки в Закона за горите, но добавиха и още спорни текстове

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10