С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
129 30 мар 2012, 17:00, 17777 прочитания

Защо се задъхва локомотивът на износа

Структурата на българският експорт е като на развиваща се страна. Как това може да се промени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Конкурентни, но с ниски заплати

Високите ръстове (в някои месеци над 70%), които отбелязва българският износ през последните две години, се разчитат от икономистите като знак за повишена конкурентоспособност. Експертите от БНБ например посочват, че един от основните фактори за ръста на експорта е изпреварващият темп на прираст на производителността на труда в България спрямо средния за ЕС. За десетте години до 2010 г. средногодишната разлика възлиза на 2.4 процентни пункта. През същия период страната ни отбелязва и най-силното нарастване на стойността на единица изнесена продукция сред новите страни членки. Това заедно със силната динамика на износа е свидетелство за подобряващото се качество на продукцията, посочват още от БНБ.

Разбира се, до голяма степен повишението на производителността на труда е чисто механично – заради кризата и намалелите поръчки част от компаниите съкратиха персонал и понижиха заплатите. В момента, в който бизнесът им започна да се съвзема обаче, те предпочетоха да не избързват с наемането на нови служители. В резултат разходите за труд се свиха, а това направи бизнеса по-конкурентен на останалите в ЕС. "Но дългосрочно не би трябвало да търсим конкурентоспособност в ниските заплати, а в производството и износа на стоки с висока добавена стойност", твърди Петър Чобанов.


В други случаи България има предимство, защото произвеждаме стоки, които не се предлагат от всеки. Такава например е слънчогледът. "България е най-конкурентна на пазара на слънчоглед, защото много малко държави в Европа го отглеждат. За съжаление през 2012 г. не очакваме ръст в производството му, защото имахме лоша стопанска година. Като цяло за сектора очакваме 30% по-малко приходи, тоест производство, което вероятно ще се отрази и на износа", твърди Ангел Вукодинов, който е председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите.

Има и стоки, например металите, при които статистиката отчита ръст на изнесената продукция заради растящата им цена на международните пазари. "Преди две години изнасяхме почти същото количество на два пъти по-ниска цена - около 4 хил. долара за тон. Днес цената е около 8 хил. долара за тон", казва Никола Треан, изпълнителен директор на медодобивния комбинат в Пирдоп "Аурубис България". Компанията е най-големият износител в страната (виж интервюто с него).

Снабдителят на Европа?



Ако се направи дисекция на стоките, които изнася България (виж тук), се вижда, че в по-голямата си част те са нискотехнологични. "От гледна точка на структура на износа България остава развиваща се икономика", казва Десислава Николова от ИПИ. Може би присъдата изглежда твърде строга, но е вярна. През последните години около 45% от експорта ни са суровини и материали. "Инвестиционните стоки са с малък дял – около 16-17% през последните години, и няма подобрение", продължава икономистът от ИПИ.

И ако трябва да сме малко по-изчерпателни – над една пета от износа е на метали, като много малка част от тях са готови изделия. Другата най-голяма група са храните и чак на трето място са машините (виж графиката). Като тук също една много малка част от изделията са завършена продукция, в повечето случаи става въпрос за производство на части за големите европейски концерни. Колкото по-завършен е един продукт обаче, толкова по-голяма добавена стойност носи той на икономиката. Това я прави по-конкурентна и я предпазва от цикличните шокове. Крайният резултат от всичко това е повече благоденствие за всички.

Подобно израстване в еволюционната стълбица на експорта обаче изисква време и капитали. "Причината износът да не може дългросрочно да се пренастрои е липсата на инвестиции в такива производства", твърди Петър Чобанов. Според него обаче лош износ няма. "От друга страна, не е ясно дали стоките с висока добавена стойност не са в по-неблагоприятна позиция по време на криза. Причината е, че хората отлагат тяхната покупка. Така че ако рецесията в ЕС продължи цяла година, това може да се окаже благоприятен фактор за българския износ", продължава Чобанов.

Няколко пролетни птички

Разбира се, картината не е само сиво-черно. Има и много хубави примери. Например фабрики, които правят части за световноизвестни производители на автомобили. Или пък нишови уникални продукти. Такива компании успяват да растат и да инвестират дори и по време на криза.

"Изминалата 2011 г. беше нормална за нас. Основните ни пазари като Италия, Русия, Украйна, Бразилия, Полша са устойчиви. През тази година разширяваме мощностите си, защото се стремим да навлезем в нови държави като Турция и Израел. Очакваме растежът през 2012 г. да е около 12-15%.", казва Танчо Михайлов, генерален мениджър на "Гуала Клоужърс България". Компанията е част от италианската група Guala Closures, която произвежда капачки и дозатори за хранително-вкусовата, фармацевтичната и козметичната промишленост. Нейни клиенти са гиганти като Pernod Ricard и Diageo. През 2011 г. компанията откри новия си завод в Казанлък, който е джойнт венчър с казанлъшката "Даник".

Американската Enersys пък преди време купи българския производител на тягови и стационарни батерии "Енергия" – Търговище. Днес изпълнителният директор на компанията Ойген Петерханс обяснява, че фирмата изнася 96% от своята продукция и очаква през 2012 г. около 20% ръст на износа. Миналата година също е била добра за компанията, която работи основно за пазарите от Европа, Средния изток и Африка. Има и още подобни примери.

"Хубав пример е и инвестицията на китайската Great Wall Motors до Ловеч. Тя осигурява на инвеститора трамплин към пазарите в Европа. Ако тя се окаже успешна, може да послужи като реклама за други инвеститори от бързоразвиващите се източни пазари", коментира Десислава Николова. Но допълва, че в момента водещото в износа ни остават суровините и металите.

"И ако преди кризата техният дял беше около 30% от общия износ, сега е нараснал. Ако страната ни не успее да привлече още подобни на китайската инвестиция обаче, ще сме обречени да сме снабдителят на Западна Европа", завършва икономистът.

България вече пропиля първият си шанс - безпрецедентният период, когато благодарение на нестихващия оптимизъм глобалната икономика растеше и потоците от инвестиции бяха готови да се насочат в почти всичко, обещаващо печалба. Тогава страната не успя да привлече големи стратегически инвеститори в производствени мощности, а капиталите влязоха основно в недвижими имоти, строителство и финанси. Може би вторият шанс на България ще дойде на изхода от кризата, ако успее да запази финансовата си стабилност и атрактивната данъчна политика. За да се получи магията обаче, ще трябва цялостно да се промени средата, като администрацията стане по-ефектива и по-малко корумпирана. Трети шанс едва ли ще има.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии

Докато в парламента вървяха дебатите по вота на недоверие, премиерът разговаряше с футболните фенове на "Левски"

24 яну 2020, 853 прочитания

Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите

Анкета сред членовете на столичната адвокатура показва, че електронната комуникация със съда е най-желаното подобрение

24 яну 2020, 573 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Има ли износ на Марс

Заради нискотехнологичния износ българската икономика е прекалено уязвима от външни шокове

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10