С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 30 мар 2012, 17:00, 8011 прочитания

Има ли износ на Марс

Заради нискотехнологичния износ българската икономика е прекалено уязвима от външни шокове

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В последните години експортът към Марс май върви много добре. Не, не сме отпечатали по вина на печатницата откъс от научнофантастичен разказ. Просто почти всеки държавен лидер в последните години съобщи поне по веднъж триумфално, че износът е ключът към излизане към кризата. И тъй като очевидно никой не иска да внася, изглежда, всички тези безценни стоки ще пътуват към други светове.

България не прави изключение сред самоопределящите се като малки експортни икономики. Макар външната търговия на страната хронично да е на дефицит, през 2011 г. той се свива рекордно до едва 8.5% от БВП, след като в годините на кредитно-инвестиционния бум се беше отворил до 27%. А задминаването на предкризисните нива и двуцифрения ръст дадоха основание на някои икономисти да съзрат в износа мощен двигател на икономиката. Но докато не се докаже нееднозначно съществуването на малките червени и консумиращи всичко човечета, трябва да е ясно, че всеобщото глобално експортно щастие не може да се случи, какво остава да продължи дълго. И колкото да е трудно да се предвидят международните стокови пазари, един неблагоприятен сценарий лесно може да засили все още доминирания от суровини износ, а с него и икономиката на България надолу.


Медта

Един от най-големите рискове пред българския износ е цената на медта. Досега тя благоприятно растеше и това стимулира местните медодобивни и преработвателни компании да натоварят мощностите на максимум и дори за пръв път от години се изнася не само рафинирана, а сериозни количества нерафинирана мед и дори руда и концентрат. Така благодарение на комбинацията от ценови и количествен ефект износът на метала скача с 50% до 4.5 млрд. лв., което само по себе си е 11.5% от целия експорт и допринася за около четвърт от целия му ръст спрямо 2010 г. Стабилен ръст има и при други индустриални метали като желязото и алуминия, а износът на сребро нараства с над 180% (предимно заради цената) до 785 млн. лв.

Тази година обаче това трудно ще се повтори. Първите три месеца на годината цената на медта е по-ниска от същия период на 2011 г. А за следващите също не липсват поводи за притеснения. Очертаващата се рецесия в Европа, плюс вероятното меко приземяване на растежа на най-големия потребител на мед - Китай, може да намали търсенето на индустриални метали. Ако доскоро цената на медта се считаше за добър индикатор за здравето на глобалната икономика, то сега не е точно така. Счита се например, че голяма част от търсенето сега не е за реално ползване, а за трупане на запаси от Китай (без да включваме в уравнението и чисто спекулативното търсене), което може и да спре доста рязко. И макар Азия да не е най-големият пазар за българската мед, борсовата цена по света е една и съща.

Храните




Другото голямо и постоянно разрастващо се перо са храните, и най-вече житните и маслодайните култури. Индексите на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) показват спад на цените спрямо рекордните нива от началото на 2011 г. А това означава, че дори износът да се запази на високи нива и да има добра реколта тази година, ръстът няма да е от същите двуцифрени порядъци.

Тук двата лагера – на залагащите на вечното поскъпване на храните и на считащите всичко това за балон, имат противоположни очаквания за близко и далечно бъдеще. Така или иначе обаче, ниската степен на преработка и износът основно на семена, а не на готови хранителни продукти, обрича българските производители на капризите на пазара. Друга голяма въпросителна е доколко тук може да се има пълно доверие на статистиката - зърненият сектор е сред емблематичните за фиктивен износ с цел източване на ДДС.

Горивата

Най-голямата опасност за българската икономика обаче би дошла, ако натискът надолу върху цените на основните експортни стоки се комбинира с натиск нагоре на цените на горивата. Над 1/5 от вноса е на нефт и газ и макар част от него после да излиза преработен в бензин, дизел или масла, страната си остава особено зависима от вноса на горива. При покачване на цената им това веднъж влошава търговското салдо, като оскъпява вноса, и втори път го влошава, като намалява износа - прави го по-скъп и съответно по-неконкурентен. Сега петролът далеч не е евтин в исторически план при цени около 120 долара за барел тип Брент, като доближава рекордите от близо 150 долара през 2008 г.

При забавяне на глобалната икономика, естествено, може да се очаква и свиване на търсенето и цената на петрола. В противната посока обаче действат политическите търкания на Запада с Иран и все още ненапълно възстановените доставки от Либия.

Нагоре по веригата

Износът сега движи икономиката. Представете си обаче годината, в която икономически рентабилните медни запаси се изчерпят, рафинерията на "Лукойл" в Бургас излезе в планов ремонт, реколтата е лоша заради суша или наводнения, а цената на горивата скочи до небесата заради някой пореден близкоизточен конфликт. Дори и да няма катаклизми, българският износ е обречен да е силно процикличен, ако не се изкачи нагоре по-веригата на добавената стойност. А и с надеждите доходите в страната да догонват европейските, предимството на евтината работна ръка постепенно ще се стопява.
Засега в условията на криза той отчасти успява да нарасне, като търси нови пазари. Този процес на географска диверсификация е положителен и намалява риска от проблеми в горещи точки. Но не заменя истински трудната работа по изграждане на по-високотехнологичен бизнес, базиран на крайни продукти със собствени марки, а не на тонажи и борсови котировки. България вече пропиля времето, когато чуждите инвестиции идваха лесно, и успя да насочи много малка част от тях в технологични производства. Вътрешният ресурс е недостатъчен за по-съществен ръст, а в близките години ще е много по-трудно да се мобилизират външни капитали. Предизвикателството за бизнеса сега ще е да стъпи на износа на ресурси и части и да рискува да се превърне от доставчик в конкурент на големите имена. Историята е показала, че не е невъзможно - само за двайсет години, от 60-те до 80-те, Южна Корея се превръща от малка селскостопанска и рибарска икономика в технологична сила и сега е номер 15 в света с над 1 трлн. долара БВП. Рецептата е трудово-интензивно производство за износ плюс приветстване на всяка чужда инвестиция.

Другият вариант е да чакаме инвеститори от Катар. Или от Марс.

Германия: Да ги биеш в тяхната игра

Положително търговско салдо с Германия - промишлената машина на Европа. Доскоро това звучеше като утопия, но през 2011 г. почти се случи. Пръв привлече внимание към любопитния факт Георги Ганев, който публикува две графики в блога на Центъра за либерални стратегии и така предизвика кратка патетична възхвала на българската индустриална мощ, медийно брожение и усилена facebook дискусия.
Предварителните данни към края на годината все пак показаха дефицит, макар и от рекордно ниските 297 млн. лв. при над 3 млрд. лв. през 2008 г. С риск да охладим патоса трябва да кажем, че не само че това положение не е устойчиво, а и че новината не е непременно толкова добра.
Поглед в структурата на износа към Германия показва, че една голяма част от подобреното салдо идва от 150% скок в износа на мед, която се превръща в най-голямото перо - 975 млн. лв. (над 20% от целия износ). Това означава не само че 1/5 от износа е с ниска добавена стойност, но и че се тегли основно от борсовите котировки на метала. А и вероятно една голяма част не е за Германия - основният български износител "Аурубис България" продава на централата си, която на свой ред продава.
След металите (31%) износът към Германия е основно машини (30%). Тук обаче става въпрос основно за части и компоненти, а не за крайни продукти. А към тази статистика може да се погледне и с доста голяма доза скептицизъм най-малкото заради появилата се в последните години тенденции германски автомобили, предоставени на български дилъри на преференциални цени, да се продават обратно в Германия. Този странен цикличен реекспорт не е точно идеята за високотехнологичен износ.
Все пак подобрението спрямо преди десет години, когато основен износ с 44% дял е текстилът, е огромно. Но добрата новина за българската икономика вероятно би била, ако търговското салдо с Германия е силно отрицателно, особено ако зад числото стои внос на инвестиционни стоки, които могат да се превърнат в по-технологичен износ.

Румъния: Износ, какъвто ни се иска

Положителното търговско салдо с Румъния е факт вече три поредни години. Основна причина за него е скокът в износа на храни, метали и машини. Огромната част е земеделската продукция, и по-специално пшеница и слънчоглед, което е благодарение на покачването на цените, но и количествата са по-големи. От впечатляващия ръст спрямо 2009 г. - 130% при първата и 290% при втория, обаче трябва да се приспадне неизвестно какво точно количество фиктивен износ. През миналата година не само данъчни, а и политици съвсем официално говореха за големия проблем именно с фиктивните вътрешнообщностни доставки с цел източване на ДДС.
Хубавата новина тук е, че структурата на износа към северната съседка доближава тази, която би ни се искало да е към целия свят. Експортът е сравнително високотехнологичен - нетно освен при храните има и голям излишък при машините. България е дори нетен износител на автомобили, въпреки че няма собствено производство за разлика от заводите на Renault в Румъния, произвеждащи Dacia. Вносът пък превишава износа основно при горивата. Румъния е една от алтернативите на "Лукойл" за доставка на бензин и дизел, която се ползва от другите вериги бензиностанции и в частност от "Ромпетрол". Въпреки това като дял от целия вносът на горива се е свил от 43% през 2001 г. до 21% през 2011 г. За сметка на това расте делът във вноса на храни (най-много меса и живи животни), пластмасови изделия и метали.
Въпреки огромната обща граница и единствената плавателна река и за двете страни нито румънските, нито българските компании са големи и активни инвеститори в съседната държава, като се изключат по-малки производства, мигрирали заради повишеното ДДС в Румъния.


Турция: Все още нереализирани възможности

Заради кризата в Европейския съюз някои български износители преориентираха стратегията си на изток и в частност към растящата турска икономика. Това превърна страната в третия по големина експортен пазар за българските компании и една от страните, с които България има най-голямо положително търговско салдо - 1.2 млрд. лв. За това обаче спомага и ценовият ефект, тъй като някои от най-изнасяните към южната съседка стоки като горива, метали и храни поскъпваха на международните борси. И тук суровините заемат най-голям дял от експорта - металите (основно мед и железен скрап), заемат 37%. Продуктите с добавена стойност все още са относително малка част от износа: електрониката е на шесто място със 119 млн. лв. през 2011 г. Същевременно възприятието, че от Турция се внасят основно евтини дрехи, вече е доста лъжливо - за десет години делът на текстила се е свил от 32% на 16% през 2011 г., като най-голямото перо във вноса са машините и електрониката.
Възможност за българските компании е да работят като поддоставчици на турската автомобилна индустрия - "Стандарт профил", "Теклас", "Язаки"... Всъщност донякъде профилът на експорта се определя именно от турските инвестиции в България - например стъклото заема голям дял заради мощностите на Siscam.
Докато за българските компании Турция е голям пазар, където дори и не толкова конкурентни производства могат да се пласират благодарение на географската близост и съответно ниските транспортни разходи, за турските България също е логичен вход към един голям пазар. Трудните преговори на страната с ЕС правят изгодно за много нейни компании да изнесат производството си в България. Тези възможности обаче остават практически нереализирани, като търговията и отношенията между бизнеса в двете страни се развиват не благодарение на някаква целенасочена политика, а напук на липсата й.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Войска с прекършен гръбнак Войска с прекършен гръбнак

Мегапроектът за нови бронирани машини за 1.46 млрд. лв. пак затъва в бюрократично блато и интриги

22 ное 2019, 823 прочитания

Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ 1 Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ

И още: Обменът на данни между НАП и чуждите данъчни служби от ЕС още е спрян; Съдът назначи техническа експертиза по делото на Мая Манолова за касиране на изборите в София

21 ное 2019, 1679 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Защо се задъхва локомотивът на износа

Структурата на българският експорт е като на развиваща се страна. Как това може да се промени

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10