"Хилядите кучета били градско зло. Хапели хора и животни. Пръв сигнал, че срещу тази кучешка напаст трябва да се вземат мерки, дал софийският губернатор. Поискал, който има куче, да му сложи намордник, а онези без намордник – да бъдат изтребени. За общинарите кучешкият проблем става неприятен..."
Тази част от книгата "Кипежът" на Петър Мирчев обрисува София отпреди 130 години - през 1878 - 1884 г. Авторът е запечатал и историята на първия общински проект за унищожение на скитащите кучета, първият лицензиран ловец на кучета, който обаче съвсем не си вършил работата, и масираните опити за изтребването им. Сто и тридесет години по-късно ситуацията е друга - като страна от ЕС България няма право да решава проблема кардинално. Останалото обаче е почти същото – уличните кучета са много, обещанията са още повече, похарчените суми са солидни, някой пак не си е свършил работата, а проблемът си стои.
Мерки след мерки
Случаят с глутницата кучета от кв. "Малинова новина", които почти убиха човек миналата седмица, за пореден път противопостави граждани, призоваващи за директна саморазправа с животните, и защитниците на хуманното отношение към тях. Всъщност България няма избор на коя страна да застане - до 2006 г. евтанизирането на улични животни в София бе практика, която трябваше да спре с присъединяването на страната към ЕС.
Според европейското законодателство бездомните животни трябва да бъдат прибирани в приюти. Тъй като в България обаче те са твърде много, препоръчваните от специалистите мерки са залавяне и кастрация, след което животното се връща там, откъдето е взето, и така то не позволява появата на друго куче в района. Успехът на този подход е доказан в опитите на други държави да се справят с подобен проблем, но България все още му обръща гръб.
В същото време столицата разполага с едва пет приюта с капацитет 1200 животни, докато броят на бездомните е десетина пъти повече, и то само по официални данни. Изграждането на нови приюти пък е прекалено скъпо за общината - според кмета Фандъкова, ако трябва да се спазят всички евроизисквания, един приют за 500 животни би струвал 6 млн. лв.
Недостатъчното използване на кастрацията като метод, съчетано с трудната за ефективен контрол практиката хората да изхвърлят животни на улицата, е моторът на проблема. Въпреки разпоредбите по данни на общината едва около 1% от домашните любимци са регистрирани и имат електронен чип, което прави почти невъзможно да се установи откъде идва евентуално изхвърленото животно.
Като една от спешните мерки, посочени от кмета, са преговорите със земеделското министерство за смекчаване на някои от изискванията за изграждането на приюти, така че стойността им да падне около три пъти. Миналата година министър Найденов не се съгласи с тази молба. По тази причина не е започнало изграждането обещаните приюти в "Кремиковци" и "Надежда". Като друга спешна мярка се предлага и глоба до 2000 лв. за тези, които хранят уличните кучета.
Най-лесно се обещава
Бездомните кучета бяха сред акцентите в двете предизборни кампании - за частичните и за редовните избори за столичен смет, на Йорданка Фандъкова, която обещаваше до края на 2012 г. проблемът да бъде решен окончателно. Във вторник по "Нова телевизия" тя обясни, че това бил "най-тежкият, най-трудният и най-бавен проблем".
Новата програма до 2016 г отново обещава окончателно решаване на проблема, така че след четири години безстопанствените животни трябва да са намалели с 95% до 450.
Още по-преди - през 2007 г., бившият шеф на "Екоравновесие", сега земеделски министър, Мирослав Найденов беще изчислил, че вследствие на дейността му през 2011 г. броят на бездомните четириноги ще е максимум 1000 - 2000 за цяла София. Сред другите му обещания бяха регистър на домашните животни, както и всяка година от 2008 до 2011 да се открива по един нов приют.
"Екоравновесие" на тъмно
Според преброяване на бездомните кучета през миналата година в София броят им е бил 9242. Отчетено е намаление с 23% спрямо 2007 г. заедно с тенденцията от 2009 г. популацията отново да нараства.
Общинското предприятие "Екоравновесие", което отговаря за тази дейност, може да служи за пример на това, което се разбира под непрозрачност. Опитите да се намерят негови отчети удрят на камък. От самото дружество препращат към Столичната община, оттам пък връщат топката към предприятието с обяснението, че всички данни трябва да са на сайта му.
Миналата година общинският съвет не успя да прие програмата за овладяване на размножаването на четириногите, която трябваше да действа до 2016 г., с няколко месеца закъснение това стана през тази година.
Освен за намаляване на броя на кучетата тя трябва да гарантира, че ще се увеличи регистрирането на домашни любимци.
За миналата година регистрираните кучета са били 3867, от които общината е получила общо близо 93 хил. лв. като такси. Отделно приходи трябва да има и от глобите, наложени на стопани на нерегистрирани кучета. От Столичния инспекторат обаче не могат да дадат отговор колко пари е получила общината по това перо, като обещаха да съберат данните от районните инспекторати.
Единствената финансова информация за "Екоравновесие" е от общите бюджети на общинските предприятия. За тази година дружеството трябва да разполага с 893 294 лв. Те са с близо 30% по-малко спрямо миналата, като 690.5 хил. лв. са за основните дейности - издръжка на общинския приют за бездомни кучета, залавянето, кастрирането и маркирането им.
Според приетия план 130 хил. лв. трябва да осигури Столичната община през тази година, за да купи мобилна клиника за кастрация. До 2016 г. 400 хил. лв. годишно ще отиват за кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране. Още 3 млн. лв. трябва да се предвидят и за нови приюти през следващите четири години.
"Хилядите кучета били градско зло. Хапели хора и животни. Пръв сигнал, че срещу тази кучешка напаст трябва да се вземат мерки, дал софийският губернатор. Поискал, който има куче, да му сложи намордник, а онези без намордник – да бъдат изтребени. За общинарите кучешкият проблем става неприятен..."
Тази част от книгата "Кипежът" на Петър Мирчев обрисува София отпреди 130 години - през 1878 - 1884 г. Авторът е запечатал и историята на първия общински проект за унищожение на скитащите кучета, първият лицензиран ловец на кучета, който обаче съвсем не си вършил работата, и масираните опити за изтребването им. Сто и тридесет години по-късно ситуацията е друга - като страна от ЕС България няма право да решава проблема кардинално. Останалото обаче е почти същото – уличните кучета са много, обещанията са още повече, похарчените суми са солидни, някой пак не си е свършил работата, а проблемът си стои.
75 коментара
Хората трябва да бъдат стимулирани да регистрират кучетата си т.е. да бъдат "награждавани", а не да се въвеждат нови и нови глоби и санкции за налагането на които няма как да се следи.
Една минимална отстъпка в данък смет при регистрирано и "прошнуровано" псе на принципа, че псето яде от битовите отпадъци на домакинството (кокали), ще помогне много повече от глоба, колкото и висока да е тя.
Живея зад Океана, и ще Ви кажа как изглеждат от моя гледна точка кучешките проблеми на България.
1. В България няма безстопанствени кучета. Има безотговорни хора.
2. В квартала, в който живея, както и навсякъде другаде в тази държава няма безпризорни кучета. Има правила. За хората. Кучетата не спазват правила - хората ги спазват.
а) всеки има право да гледа куче или котка, но е длъжен да се грижи за него.
б) нямаш право да причиняваш болка или тормоз на своето животно. Ако го направиш - идват, прибират животното и прибират теб - по-голямото Животно. за твоето животно има приют, за теб - обикновено съд и присъда.
в) никой няма право да тормози други хора със своето куче/коте. Ако твоето куче/коте причини тормоз или увреждане на друг човек - теб - по-голямото Животно те прибират и те съдят.. 10-20-200 хиляди.. може да ти излезе.
г) който разхожда куче е длъжен да му чисти. Ако не прибереш ла.ното на кучето - глоба 200$. Достатъчно е някой съсед да се оплаче. Няма съд. След втората глоба - следва предупреждение или направо изселване от квартирата!!!! Правила..
д) безстопанствени кучета няма, защото държавата и Гражданите непрекъснато следят и докладват кой не се грижи за животното.
Ако куче се загуби - търсят го. Но и собствениците му проверяват в приютите. Ако дълго време едно куче не е потърсено - или го дават за осиновяване или.... Претъпкани приюти не съм чул да има.
е) който види, че кучето му умира или не може да се грижи за него - обажда се на Зоослижбата и намира Решение!
2. В България има твърде много толератност и безотговорност.
а) 10 000 свободно скитащи кучета, защото:
- Иван Иванов взел куче да го гледа, но понеже живее в апартамент - решил че му е тясно и понеже му било мъчно за кучето - ГО ПУСНАЛ на улицата. Това е "хуманност"!
- Кучето на Петър Петров вие по цяла нощ и съседите не могат да спят, но Петров не мо пука - защото апартамента си е негов и той ще прави каквото си иска.
- Ла.но Ла.нов бил голям зоозащитник и като такъв, поради липса на нормална ежедневна работа, всеки ден осиновява кучета от приюта в Сеславци. Осиновява ги на книга... Вече имал осиновени около 400!!! И за всичките той се грижи персонално !!! като ги е пуснал в Надежда, Люлин и Красна Поляна на свобода....
б) няма решение защото:
- Организацията за защита на животните "Горублянски дебили" всяка година кандидатства за европейски помощи за грижа за кучетата. Ако има проблеми и кучета - има помощи. Ако няма проблеми - няма пари.
- Всички сме/сте големи лицемери - "Ах миличкото колко си сладко.. Аз не мога да се грижа за теб, ама затова ще те пусна в двора на съседите за да те хранят те, да нападаш техните деца... Ама аз съм голям кучелюбец иначе.."
И накрая да ви попитам - Защо в градовете няма глутници от вълци или мечки? Защо няма глутници/стада от диви прасета или жирафи...?
Та, с няколко думи да завърша.. Кучетата и животните трябва да живеят на свобода. Селото, гората са най-добрите места за тях. Който иска да гледа кучета и животни у панелката си - трябва да осигури на тях и съседите си спокойствие и сигурност. Който не може - да се изселва заедно с кучето си в Гората.
Градовете са за хората!
"съчетано с трудната за ефективен контрол практиката хората да изхвърлят животни на улицата, е моторът на проблема"
Хайде бе? Колко от уличните кучета ви изглеждат породисти?
Друг е въпроса, ако някой ненормалник, в гараж или мазе, развъжда улични кучета и ги пуска умишлено.
До коментар [#3] от "bestbuy": не градовете са за всички. Ако прочетеш коментар 2 и го премислиш, предо прибързано да заявяваш кое за кого е ще има позитивен резултат. Ако още 7 милиона като теб се замислят, поразсъждават, и най-вече започнат да спазват правилата и законите, не само този ами всички проблеми ще бъдат решени.
Защо сте сложили втория отговор за приютите? За него нямаме средства.
До коментар [#3] от "bestbuy":
Сори но ми излезе като друг ник. И все пак, продължавам да твърдя че ако всеки спазва правилата на играта, без дребният ни вроден тарикатлък, всичко ще се оправи.
До коментар [#6] от "a.ni.":
Така е. А в същото време последният отговор за контрол на домашните любимци, е утопия, защото в България нищо не се контролира. Та какво остава?
До коментар [#8] от "Finland":
Аз гласувах за това, защото трябва да изискваме от държавните корумпирани и мързеливи търтеи да глобяват и въвеждат ред.
Продължавайте да пишете. Това което се случва и случи наскоро е скандално. Наистина се разхождат по Графа, самия център на града. Никой от нас не е застрахован. Пешеходците.