МВР откри петрол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

МВР откри петрол

Вътрешният министър Цветн Цветанов

МВР откри петрол

Първият публичен доклад за дейността на вътрешното министерство е стъпка напред, но има още много, което да желаем

3965 прочитания

Вътрешният министър Цветн Цветанов

© Надежда Чипева


"В епохата на цифровите комуникации данните придобиват съвсем нова стойност... Данните са петролът на дигиталната ера... Най-добрият начин да се придаде стойност на данните е те да бъдат направени общодостъпни." Думите са на Нели Крус - вицепрезидент на Европейската комисия и комисар за цифровите технологии,  наскоро под нейно ръководство комисията изработи пакет от мерки, които целят да улеснят достъпа до информация за дейността на обществените институции.

Комисар Крус твърди, че чрез улесняване на достъпа до данните на обществените институции, органите на държавно управление ще разполагат с повече информация, когато вземат решения и това ще им помогне да правят политиките си по-ефективни. Чрез подобряване на ефективността на обществените политики ще може да бъде създаден нов пазар, който се оценява на 70 млрд. евро за година, информация, която не е за пренебрегване в период, в който държавите се чудят как да излязат от икономическата криза.

Данните са петролът на дигиталната ера

По щастливо съвпадение точно една седмица преди изказването на комисар Крус българското МВР публикува своя първи публичен отчет. Липсата на годишен отчет на МВР досега поставяше министерството в парадоксалната ситуация да има най-големия бюджет от всички обществени институции, а да не предоставя информация за начина, по който го управлява и за ефективността при изпълнение на функциите си. От практическа гледна точка липсата на отчет позволява да се харчи безотговорно. Тук ще припомним само няколко публични скандала, свързани с държавните поръчки за униформи на полицаите, постоянната липса на гориво за полицейските автомобили или даренията в МВР. От гледна точка на ценностите липсата на отчет е сериозна пречка пред демократизацията на МВР, защото прави невъзможен гражданския контрол върху системата за вътрешна сигурност. Гражданите трябва да знаят какво прави МВР, преди да могат да формират мнение и дадат оценка дали го прави добре или зле.

Като публикува отчета си, ръководството на МВР приема да се подложи на изпитанията на гражданския контрол. Предприемането на тази стъпка изисква немалко смелост и решителност, както и определена степен на демократична култура. Окуражително е човек да констатира наличието на такива качества по върховете на МВР. За правителството на ГЕРБ това не е еднократен акт и не е първа стъпка в посока на подобряване на прозрачността в системата на МВР – още в началото на мандата беше разсекретена щатната численост на министерството; миналата година бяха приети сериозни промени в начина на съставяне на полицейската статистика и тя беше обвързана по-тясно с изискванията на наказателното производство. Тоест значително се ограничи възможността полицията да твърди, че е установила извършителя на дадено престъпление, а той всъщност да не бъде наказан. Накратко, правителството на ГЕРБ направи така, че МВР да е по-прозрачна институция. Вижда се, че в министерството е положена сериозна работа по подготовка на отчета и в значителната си част тя е изпълнена професионално. Това развитие трябва да бъде приветствано. Разбира се, абсурдно е да се поздравяваме за неща, които в другите държави са нормална част от демократичния процес, но фактът си е факт. Публикуването на публичен годишен отчет на МВР представлява обаче само една, първа крачка в правилната посока – МВР все още не публикува текстовете на всички вътрешни нормативни актове, които регулират работата на полицаите, както и предлага малко форуми, на които предоставените данни да бъдат критично обсъдени и анализирани с външен поглед. Защото голямата битка не е просто за достъп до данните, а за това как на тези данни да бъде придадена стойност? Или с други думи - как данните в отчета на МВР да се използват за подобряването на неговата ефективност, как данните да станат петрол?

"Цели 5%" или само "само 5%"?

Появата на първия публичен отчет на МВР трябва да се разглежда във връзка с друго събитие от седмицата – представянето на доклад на Центъра за изследване на демокрацията "Оценка на заплахите от тежката и организираната престъпност в България". Оттам излезе новината, че организираната престъпност контролира около 5% от икономиката на страната.

Функцията на публичния отчет на МВР е да различим гущера и опашката му от неговата сянка – т.е. да разберем къде спира корупцията и започват проблемите на лошото управление. Първата политическа реакция е да се интерпретира това число като "ЦЕЛИ 5%" - нещо в смисъл "колко големи печалби прави организираната престъпност, а пък бюджетът на МВР е само един милиард и какво искате от нас тогава". Обаче, организираната престъпност не е бич на всички бедни държави - има много бедни държави, които нямат организирана престъпност, както и много богати държави, които харчат в сравнение с България по-нисък процент от БВП за вътрешна сигурност. Всъщност като процент от БВП България харчи най-много за комплекса правосъдие и сигурност в целия ЕС. В същото време фирмите ни плащат повече за частна охрана, отколкото в други страни по света, което пък намалява тяхната производителност.

Тоест, преди да иска увеличение на бюджета, МВР трябва да може да ни убеди, че го управлява ефективно. И тук трябва да се формулира първата критика към съдържанието на публичния отчет на МВР: той не съдържа анализ и оценка на вложените ресурси – с изключение на съобщенията за няколко хеликоптера, няма данни за вложените ресурси и оценка за ефективността на тяхното използване. Къде и какви знания, техника, хора и пари не достигат и има ли в същото време пари, техника и хора, които стоят неизползвани? Няма данни и за дейността на органите за вътрешно разследване и превенция на злоупотреби и престъпления вътре в министерството – Инспектората към МВР и Вътрешна сигурност. Няма истински анализ на проблемите пред разследващите полицаи – неща, които излизат периодично в медийни публикации (като взаимодействието между оперативни работници и разследващи полицаи, проблемът с поемните лица, проблемът с експертизите), не са дори споменати в отчета. МВР не може да настоява за увеличаване на бюджета си, без да предостави данни и доказателства в две посоки – колко ефективно управлява сега предоставените му ресурси и къде има недостиг на ресурси и защо.

Защото, нали разбирате, нещата могат да бъдат погледнати и от друг ъгъл – "организираната престъпност" представлява САМО 5% от икономиката ни. Защо тогава тя ни се привижда като основна злонамерена движеща сила навсякъде? В политиката, икономиката, енергийната сигурност, опазването на околната среда... Способността на тези "само 5%" да предизвикват толкова голям негативен системен ефект се основава на близостта им до властта, от една страна, и на нашата слабост при установяване на това къде са истинските ни проблеми и какви са причините за тях.

МВР - изолиран, вместо мрежови играч?

Оттук втора критика към съдържанието на публичния отчет на МВР: ако проблемът е наистина лесният достъп на "организираната престъпност" до висшите етажи на властта, то решаването на този проблем изисква МВР да се държи не само като институция, която отговаря за превенцията и разследването на престъпността, но и като мрежови играч, който си взаимодейства с другите институции за установяването на рискове и за тяхното ранно противодействие. В отчета няма например анализ на проблемите във взаимодействието с прокуратурата, НАП, митниците и други. Описание на институционалното взаимодействие има само по отношение на националната миграционна политика. Не се обяснява например дали има проблем или не за МВР с факта, че един прокурор в София наблюдава към 400 досъдебни производства и не е ясно как успява да подготви добри обвинителни стратегии по всичките? Дори само елементарното сравнение между речника, организацията и представянето на информацията в годишния отчет на главния прокурор и представения публичен отчет на МВР показва, че всяка от двете институции донякъде продължава да живее в свой собствен свят, а ние всички очакваме резултат от съвестните им действия.

Кратък речник на използвания жаргон

Никъде тази разлика не е по-видима от сравнение между езика на прокуратурата и на МВР. В началото на отчета, където са представени предприетите мерки за реформа и целите на МВР, езикът е също език на наказателното производство и звучи сравнително уверено. Изглежда, че на ниво "мисия" МВР приема, че събирането на годни доказателства за един справедлив съдебен процес е една от главните му задачи, ако не и основната.

Но в онази част от отчета, където са представени резултатите от борбата с организираната престъпност, все още звучи стария език на МВР – този на министерство, което не работи за наказателното производство, а за собствена сметка. Помним този език от предишни съобщения до публиката на ГДБОП - "приведени са в известност" "знакови фигури", лидери на престъпни групировки, "ефективно са неутрализирани 139 лидери"; проведени са операции, при които са "разбити" бази за произвеждане на фалшиви пари и нарко-лаборатории. Организираните престъпни групи (всяка година до сега около и над 200 на брой) са "реализирани", "неутрализирани", "разбити"; каналите за трафик на наркотици и контрабанда са "пресечени".  

Първият проблем с този език е, че той е неясен - не е ясно какво точно означават тези термини и като правило всичките нямат определение в закон. Използването на такъв език прави невъзможно да се проследи ефективността на прилаганата политика срещу "организираната престъпност". Освен това съобщаването на информация от такъв вид избягва важните въпроси – "неутрализиран" ли е наистина лидерът на престъпна група, докато просто е задържан с мярка за неотклонение, а не наказан с влязла в сила присъда? Какво става с групата, след като ръководителят й бива "неутрализиран"? А точно отговорите на тези въпроси са важни.

Едно скорошно чуждестранно изследване описва трагичния опит на Мексико и оспорва ефективността на стратегията, при която се търси единствено отстраняване на лидера на една престъпна организация. Работата е там, че престъпното предприятие си остава и може да продължи да причинява вреди; наблюдавани са и случаи, при които задържането на лидера вкарва престъпната група във вътрешна борба за власт, което пък от своя страна увеличава насилието в обществото. Второ, чрез използването на този език самото МВР активно участва в изработването на митологията за босовете на престъпния свят. Като ги нарича "знакови фигури", самото МВР ги произвежда във фигури от митичния свят между законното и незаконното, придава им статута на важни и влиятелни лица. Такъв език не се използва в други държави при отчитане на резултатите от борбата с престъпността. Там дори не се съобщава, че задържаните са престъпници. Те са заподозрени, след това обвиняеми, накрая осъдени. Думата лидер на престъпна организация или група, дори за територията на САЩ например, не може да се свърже с наличието на над 200 лица едновременно. Ако организацията е важна и лицето е наистина значително, те не биха били 200, нали?

Данни и/ или дискусия

Представянето на първия публичен отчет на МВР е само първа крачка към демократизация на институцията и само предпоставка за подобряване на нейната ефективност. Тези обещания ще се реализират, ако се създават форуми за критичен анализ и обсъждане на предоставените данни, за дискусия. В досегашната си практика правителството на ГЕРБ предоставя повече данни за дейността на различните публични администрации, но ограничава форуми за тяхното критично обсъждане. Например стенограмите на заседанията на правителството са публични, но там рядко има истински дебат. В този дух и публичният отчет на МВР не беше точно "представен", тоест "обсъден", а само публикуван на уебстраницата на Министерството. Интересно е, че по отношение на форумите за дискусия и активното представяне на информация някои регионални поделения на МВР се справят доста по-добре от централната администрация. Например ОДМВР - Стара Загора, публикува първия си годишен отчет през 2003 г. (за 2002 г.) и заедно с ОДМВР - Бургас, са класирани от Програма "Достъп до информация" по-напред от самото МВР в рейтинга на активната прозрачност за 2012 г. Заслугата за това е на няколко много добри говорители на ОДМВР, сред които трябва да бъде отличена забележителната работа на покойната Йонка Георгиева, говорител на ОДМВР  - Стара Загора между 1998 и 2011 г.

В същото време и за съжаление други структури на МВР – академията на МВР, ОДМВР  - Хасково, и СДВР са пример по-скоро за непрозрачност. Много може да се постигне със споделяне на добри практики вътре в системата, но основният проблем остава на централно ниво. Народното събрание е абдикирало от ролята на форум за обсъждане на ефективността и критична оценка на политиките на МВР и дебатът там тепърва трябва да бъде стимулиран. Само когато данните от отчета на МВР се използват като аргументи при вземането на решения за бюджета му или при обсъждането на законодателни промени, само тогава на информацията може да бъде придадена стойност и да бликне петролът на добруването по нашите земи...

*Иванка Иванова е програмен директор на правната програма на Институт "Отворено общество"

"В епохата на цифровите комуникации данните придобиват съвсем нова стойност... Данните са петролът на дигиталната ера... Най-добрият начин да се придаде стойност на данните е те да бъдат направени общодостъпни." Думите са на Нели Крус - вицепрезидент на Европейската комисия и комисар за цифровите технологии,  наскоро под нейно ръководство комисията изработи пакет от мерки, които целят да улеснят достъпа до информация за дейността на обществените институции.

Комисар Крус твърди, че чрез улесняване на достъпа до данните на обществените институции, органите на държавно управление ще разполагат с повече информация, когато вземат решения и това ще им помогне да правят политиките си по-ефективни. Чрез подобряване на ефективността на обществените политики ще може да бъде създаден нов пазар, който се оценява на 70 млрд. евро за година, информация, която не е за пренебрегване в период, в който държавите се чудят как да излязат от икономическата криза.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    ku4e avatar :-|
    ku4e

    Браво на авторката!

  • 2
    ikt15696154 avatar :-?
    ikt15696154

    Хубава статия, ама кой ли от МВР ще я прочете?

  • 3
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    До коментар [#2] от "Красимир Цветков":

    Цецко ще им я разкаже на глас, щото четенето не е във възможностите на всички...

  • 4
    demonoid avatar :-P
    demonoid - чао тирани!

    Доколкото си спомням, публичните отчети като дейност бяха стартирани в РДВР Стара Загора и там бяха канени общественици и граждани. Изготвяха се презентации и филми. Всъщност самото филмиране на операции стартира като проект в Стара Загора. Явно това беше трън в очите на новото ръководство на МВР, поради което беше спретната една постановка и бившия директор беше натирен, за да дойде поредния бивш военен кадър от любимия на партията БОП.

  • 5
    demonoid avatar :-|
    demonoid - чао тирани!

    След като бившия директор на РДВР Стара Загора беше натирен, мисля че беше прекратена тази чудесна идея за публичните отчети, беше разтурено звеното за изработване на видеофилми и презентации, и май до там беше прозрачната работа на тази дирекция. Дето се казва - кадрите определят всичко :)
    Покойната Йонка Георгиева даваше всичко от себе си, но срещаше разбирането на бившето ръководство и самия факт, че дирекцията се изстреля нагоре по показател прозрачност и по прословутата стратегия "Работа на полицията в близост до обществото" , е показателен, че е имала пълната подкрепа на Михайлов и служителите. Но е жалко да се видят тези усилия съсипани. То и МВР някак удобно забрави работата по тази стратегия, нищо че доста хора се скъсаха от пътувания и обмяна на опит. Безспорен факт е, че повечето чуждестранни делегации бяха изпращани в РДВР Стара Загора, където можеше да им бъдат демонстрирани презентации, филми и реални резултати.
    В момента Цецко се опитва да изтърка патината от тази дейност, но за това трябват можещи хора.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.