Битката за службите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Битката за службите

Битката за службите

През последните 20 години борбата винаги е била за това политиците ли да използват службите, или обратното. Има ли шанс сега контролът да се поеме от гражданите?

Йово Николов
13102 прочитания

© Надежда Чипева


Историите, в които българските тайни служби излизат много извън правомощията си и се опитват да влизат дори в политиката, са толкова много, че едва ли не сме свикнали с тях. Информация от разузнаването, че премиерски съветник на Филип Димитров подготвя сделка с оръжие с Македония, която ще дискредитира България, доведе до падането на първото правителство на СДС. Снимки на депутати и министри с перач на пари и контрабандист на цигари, част от разследване на НСБОП, разклатиха кабинета на Симеон Сакскобургготски. Близките отношения между бившия заместник-началник на ДАНС Алексей Петров и Яне Янев доведоха до подозрението, че службите помагат на РЗС да влезе в парламента.

Това са много малка част от скандалите на прехода, в които главният герой са наследниците на Държавна сигурност. През последните 20 години те играеха много по-голяма от нормалното роля, защото се оставяха да бъдат използвани от политиците или обратното - рицарите на плаща и кинжала да манипулират хората с власт. При всички положения неясната ситуация помогна да се образува токсична амалгама от скрита и явна власт, която работи за всичко друго, но не и за интересите на хората. Получи се така, че вместо гражданите да управляват службите, по-често се случва обратното - службите се опитват да управляват живота ни. Това е възможно да се случва заради липсата на закони, които да регламентират работата на обвитите в мистерия наследници на Държавна сигурност. Закони, които да поставят работата им в ясни рамки и да кажат как точно да става гражданският контрол върху тях.

Сега се прави поредният опит това да се случи и по всичко изглежда, че този път има шанс да се случи. Въпросът е как.

Откакто Държавна сигурност беше разформирована през 1990 г., работата на националната разузнавателна служба, военното разузнаване и националната служба за охрана се регламентира единствено от укази и постановления, а за някои дори и само от правилници за дейността им.

Идеята, че е крайно време да има закони, които да регламентират дейността на службите, беше посрещната с одобрение от разузнавателната общност. Но при първото споменаване на предложението службите да бъдат контролирани от едно място и евентуално да има отговорен за тях министър без портфейл, настроенията тутакси се промениха. Идеята за подобна структура стана мръсна дума и веднага се образува съпротива срещу нея.

Според Румен Миланов, който ръководи екипа за създаване на проектозакон за националната сигурност, той трябва да определи мястото и ролята на Съвета за сигурност към Министерския съвет. Това е структурата, която трябва да бъде шапка на службите. Според Миланов замисълът не е да има концентрация на функциите, а пълномощия за координация. Изобщо целият проектозакон е структуриран върху изпълването на този орган със съдържание.

Що е то?

Съветът за сигурност към правителството беше създаден още по времето на правителството на Иван Костов след приемането на Националната стратегия за национална сигурност през 1998. Неговата дейност и правомощия са определени с правилник за  функционирането му. В състава на този съвет влизат премиерът, ръководителите на специални служби, министрите на МВР, МВнР, МО, шефът на генщаба, главният секретар на МВР и зам.-министри на вътрешните работи. В него може да участва и президентът - лично или с негов представител. В правилника е записано че, "съветът обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете за националната сигурност, планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите, координира плановете на специалните органи за добиване на информация, разработва и предлага годишен доклад за националната сигурност".

Според Миланов е важно да съществува инструмент за професионален контрол, затова е необходима структура, която да го осъществява. Така ще може да има контрол как се изпълняват основните задачи на специалните служби. Това са НРС, военното разузнаване, ДАНС и НСО. Подобен закон, смята Румен Миланов, ще даде стабилност на службите, а освен това ще има надеждна система за движение и координация на информацията, която да обедини ресурса и способностите на всички агенции за сигурност. "Мотото на този съвет по сигурност ще бъде "Координация, консултативност, контрол", казва той. Така изглеждаше идеята за закон за национална сигурност преди двайсетина дни. Миналата седмица Румен Миланов заяви пред "Дарик" радио, че се обмисля вариант да има вицепремиер или министър без портфейл, който да оглави сектора за сигурност.

Предложението предизвика остър коментар на зам.-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков. "Министерският пост е висша политическа фигура. Подхлъзването на разузнаването и ДАНС към профила на чистата изпълнителна власт, подчинена на конюнктурната политическа ситуация, е опасно", казва зам.-министър Вучков в авторска статия, публикувана във в. "Труд".

Добре забравено старо

"Ние сме тези, които създадохме Съвета за сигурност към Министерския съвет. Това беше първата стъпка, тъй към момента, имаше нужда от обобщена информация и координация - в Югославия тогава вървяха войни", спомня си бившият директор на НСС и бивш депутат от ДСБ Атанас Атанасов. "И тъй като нямаше време за закон най-бързото решение беше чрез постановление на МС. Това беше един център, в който постъпваше най-важната информация, която касае решения на правителството, тя обработваше, анализираше и предаваше на министър-председателя. Сега идеята, доколкото разбирам, е същата - въпросът е, че те искат да го направят със закон и разправията е дали да има министър или не", казва о.р. ген Атанасов.

Бившият директор на разузнаването, а сега депутат от СДС, Димо Гяуров смята, че по времето на войните в Югославия Съветът за сигурност при правителството е действал много добре, но по времето на премиера Симеон Сакскобургготски е западнал. Справка, предоставена от правителствената информационна служба, показва, че от 2006 до 2012 г. са проведени 27 заседания на Съвета за сигурност. Данни за периода 1998 - 2005 нямало, тъй като документите били предадени на секретния архив. Въпреки това в справката от МС се казва, че през този период са били сформирани временни ведомствени работни групи, свързани с кризите в Косово, Република Македония и Ирак, които са изготвяли всекидневни или седмични конфиденциални доклади за изпълнителната власт. Някои от темите, по които е заседавал Съвета по сигурността в мандата на това правителство, са петролопроводът Бургас - Александропулис, подписването на допълнително споразумение с "Атомстройекспорт" за строителството на АЕЦ "Белене", както и законопроектът за военното разузнаване, национална отбранителна стратегия и тази за противодействие срещу корупцията.

Директорът на Служба "Военна информация" Веселин Иванов също смята, че има нужда от такъв орган, който да контролира дейността на специалните служби. Според него той трябва да има координационни, но не и разпоредителни функции. Шефът на военното разузнаване смята, че закон за националната сигурност е подходящ начин за създаването на подобен орган.

"Несъмнено има нужда от реорганизация на сектора за сигурност, която да го направи по-ефективен, по-видим, по-съвременен, по-управляем", смята Стефан Попов, председател на фондация "Риск Монитор". Според него възможностите са три: Службите да останат разпилени в сектора на изпълнителната власт. Дори да бъдат законодателно уредени, между тях може да няма нужната координация, а секторът остава разпокъсан. Втората е службите, но главно разузнаванията, да се координират от "нещо като" сегашния Съвет за сигурност. Третата възможност е да се създаде свръхагенция, която да обхваща всички останали в себе си (в някаква степен моделът на Home office във Великобритания, който обедини поне седем различни служби след 2001 г.). Според председателя на фондация "Риск Монитор", която извършва наблюдение върху дейността на ДАНС, първата възможност е остаряла и с ниска ефективност. "Втората мисля, че по принцип е най-добра, защото се запазва настоящата степен на овластяване, но има координиращо (не управляващо) звено, което прави разните служби по-видими за премиера", казва Стефан Попов. Според него третият вариант е по принцип опасен: "Това е свръховластяване, което ще се изплъзне от контрола на самия премиер."

Бившият директор на НРС Димо Гяуров също твърди, че в държавите, където службите имат подобна шапка, като Унгария и Румъния, системата не функционира гладко. Министър без портфейл просто започва в един момент да задържа информация, смята депутатът от "Синята коалиция".

Накрая в дебата се включи и президентът Росен Плевнелиев, който заяви, че не приема идеята за министър на службите без портфейл.

Виж кой говори

От разразилия се задочен дебат (досега хората, които коментират идеите за подобен координационен орган, си говорят задочно) могат да се оформят четири центъра. Първият е този около премиера Бойко Борисов и шефа на службата за борба с корупцията БОРКОР Румен Миланов. Той е ръководител на екипа, който трябва да предложи цялостния закон за националната сигурност. Миланов е достатъчно близко до премиера Борисов - двамата работят заедно още от 2001 г., когато той беше шеф на НСБОП, а премиерът главен секретар на МВР. След това беше директор на служба "Жандармерия", а после и директор на НСО. В работата си по закона той е подпомаган от д-р Георги Кръстев, бивш служител на НСС, автор на едно от най-добрите изследвания на историята и структурата на специалните служби на България и един от създателите на Стратегията за национална сигурност. Срещу тях застава зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков (вицепремиерът Цветанов, който се смята за човек с много власт, уж се дистанцира от него, като коментира, че неговите виждания са просто са на един експерт).

От екипа на президента също може да се очаква активност по темата заради голямата концентрация на бивши служители от службите около държавния глава. По законопроекта вече се изказа бившият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев, въпреки, че той е началник на кабинета на Росен Плевнелиев. Президентски секретар по отбраната и сигурността е друг бивш служител на ДАНС - Васил Маринов, който беше началник на Главна дирекция "Икономическа и финансова сигурност" там. В администрацията на държавния глава като съветник е и приближеният до министъра на отбраната Аню Ангелов Стоимен Стоименов. Той е бивш зам.-директор на служба "Военна информация", а името му още стои в регистрацията на "Сдружение "Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната" заедно с името на Аню Ангелов.

Самият министър на отбраната също има интереси в разпределението на контрола върху службите и отстоява твърдо позициите си. Той влезе в остър конфликт кой да бъде началник на Служба "Военна информация" с бившия президент Георги Първанов, който не се съгласи с две негови номинации, и министър Ангелов не отстъпи до последно.

Един от първите укази, който президентът Плевнелиев подписа в областта на сигурността, беше Указ за длъжностите във въоръжените сили, НСО и НРС, които изискват висши офицерски звания. Указът, който се предлага от военния министър, е показателен за важността на всяка една служба. Така за директор на служба "Военна полиция" се изисква званието бригаден генерал, за директор на НРС и началник на НСО - генерал-майор, и с това държавата казва, че разузнаването й е по-важно от военната полиция. С този указ освен това от опеката на президента отпада началникът на служба "Военна информация", който ще се назначава директно от министъра на отбраната, и Аню Ангелов ще избягва конфликтни ситуации подобно на тази с президента Първанов. Но така се стига и до парадокса военното разузнаване да се ръководи от цивилен, а цивилното от военен генерал. "Капитал" преди повече от месец изпрати запитване до администрацията на президентството за мотивите за подписване на този указ, но не получи отговор.

От изброяването на основните  действащи лица в този дебат става ясно, че премиерът явно опипва възможностите за всеки свой ход и тества реакцията на другите играчи в сектора за сигурност. Прекалените възможности на един орган като съвета за сигурност върху специалните служби с отделен министър би създал втори център на власт, който да опонира на възможностите на МВР шефа Цветан Цветанов. (По подобен начин ДАНС беше създадена, за да има втори силов център освен вътрешното министерство, което беше овладяно от Румен Петков - доста неизгодна ситуация за тогавашния премиер Сергей Станишев.)

От реакциите на хората от администрацията на президента Плевнелиев по закона за национална сигурност може да се предполага, че те също няма да стоят безучастни в сектора за сигурност. Военният министър Аню Ангелов също дава заявка за главна роля в тази сложна конструкция за влияние в разузнавателната общност

Закон ми дай

На фона на споровете за Съвета по сигурност и дали има министър на службите сякаш е дошъл моментът НРС, НСО и Военното разузнаване да се сдобият с устройствени закони. Трите служби действаха дълго време с подзаконови актове (виж стр.10).

По отношение на разузнаването първоначално се очакваше дебат дали да няма една служба. Тя трябваше да обедини в едно цивилното и военното разузнаване. Подобен законопроект беше внесен в парламента от депутата от СДС Димо Гяуров. Той е работен заедно с бившия шеф на НСС Атанас Атанасов, но засега е във фризера на парламента. По изказванията на останалите участници в дебата засега изглежда, че Военното разузнаване ще оцелее като самостоятелна бойна единици. Според сегашния директор на служба "Военна информация" Веселин Иванов тя трябва да остане самостоятелна, защото и сега изпълнява специфични военно-политически задачи на стратегическо ниво, като задоволява нуждата от подобна информация на държавния апарат и потребностите на партньорите от НАТО. Не на последно място службата обезпечава с разузнавателна информация военните контингенти на България по различните конфликти точки на света, смята о.р. Веселин Иванов.

Очевидно има разбирателство НРС да бъде на подчинение на министър-председателя, а НСО да остане под ръководството на президента.

Всъщност моментът наистина е удобен за приемане на устройствени закони на секретните служби. Има изработена и приета една сравнително добра Стратегия за национална сигурност, съществува и добра политическа конфигурация правителство - президент и парламент да са от едно мнозинство. За пръв път от 20 години насам има и разбирателство, което доскоро беше невъзможно, защото винаги имаше политици, които искаха да имат възможности за манипулации чрез тайните служби. Просто трябва да се побърза, преди да дойде предизборният цикъл, защото тогава може някой пак да използва службите политически. Големият въпрос е кой ще координира работата на разузнавателната общност. Засега той няма отговор. До приемането на закона ще продължи да се води задкулисна битка. Както почти винаги досега, тя се случва на два фронта. От една страна, различни групи се борят за контрол над службите, от друга, се правят плахи опити работата им да се контролира от този, който трябва - данъкоплатците. Изходът от тези битки ще е показателен за това дали политиците са направили голямата цивилизационна крачка, която отделя миналото от бъдещето. Изтока от Запада. Неясните интереси на службите от тези на хората.

Историите, в които българските тайни служби излизат много извън правомощията си и се опитват да влизат дори в политиката, са толкова много, че едва ли не сме свикнали с тях. Информация от разузнаването, че премиерски съветник на Филип Димитров подготвя сделка с оръжие с Македония, която ще дискредитира България, доведе до падането на първото правителство на СДС. Снимки на депутати и министри с перач на пари и контрабандист на цигари, част от разследване на НСБОП, разклатиха кабинета на Симеон Сакскобургготски. Близките отношения между бившия заместник-началник на ДАНС Алексей Петров и Яне Янев доведоха до подозрението, че службите помагат на РЗС да влезе в парламента.

Това са много малка част от скандалите на прехода, в които главният герой са наследниците на Държавна сигурност. През последните 20 години те играеха много по-голяма от нормалното роля, защото се оставяха да бъдат използвани от политиците или обратното - рицарите на плаща и кинжала да манипулират хората с власт. При всички положения неясната ситуация помогна да се образува токсична амалгама от скрита и явна власт, която работи за всичко друго, но не и за интересите на хората. Получи се така, че вместо гражданите да управляват службите, по-често се случва обратното - службите се опитват да управляват живота ни. Това е възможно да се случва заради липсата на закони, които да регламентират работата на обвитите в мистерия наследници на Държавна сигурност. Закони, които да поставят работата им в ясни рамки и да кажат как точно да става гражданският контрол върху тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    zamen avatar :-|
    Чарли Мишкин

    Този (последния) врат не е ли на Бат Боко, а?

  • 2
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    Това с функционирането на службите винаги е било сложна работа. Твърди се, че и днес в България съществуват минимум три групи от униформени лица (бивши и актуални представители на различните полицейски, разузнавателни и военни служби), които три групи се занимават с различни престъпления и, разбира се, не са под контрола на официалните власти. За сметка на това - представителите на тези групи имат тесни контакти с чужбина и с върховете на българските официални власти, което им осигурява бездействието на последните (някои от членовете на групите заемат официални позиции в службите и би излязло, че трябва да преследват за престъпление самите себе си!). Една от тези групи се занимава с незаконната (в нарушение на член 339а от НК) употреба на напреднали СРС-та срещу множество неподозиращи граждани и без никакви съдебни и други законни разрешения за подобна дейност. Технологиите на тази група са използвани включително срещу хора без никакво участие в криминална активност. "Успокояващото" е, че е така не само в България. В САЩ например има цели паравоенни поделения извън закона, които дори оперират с черни, немаркирани хеликоптери и с други, част от които секретни, технологии.

  • 3
    1951 avatar :-|
    1951

    Предълга статия, която изпуска най-важния въпрос - колко служби са нужни на малка страна като България? Защото истината за огромното количество "тайни службички" е, че всяка власт ги използва основно за политически цели и изграждане на кръг от доверени лица. Лична преторианска гвардия, която обслужва поредните идиоти на власт. Нищо по-различно, отколкото преди 1989 г.
    Какъв е смисъла от УБО 2.0 (а.к.а НСО)? Огромна супер тайна служба, която троши милиони за да пази някакви лица от народната любов.
    Какъв е смисъла от военно и цивилно разузнаване? Какво разузнава военното разузнаване? И в същото време да имаш и Военна полиция, която също се прави на разузнавателна/контраразунавателна службичка?
    След като имаш изброените по-горе службички, от какъв зор имаш ДАНС?
    Това са огромни структури, които трябва да се съкратят до минимум, а дейността им да излезе на яве.

  • 4
    banak avatar :-|
    петър палчев

    СПОРЕД МЕН ТАЙНИ СЛУЖБИ Е ИМАЛО ВИНАГИ,НОТЕТРЯБВА ДА САПОД ЕДНО КОМАНДДВАНЕ. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕБУБЛИКАТА.

  • 5
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Дали ще се наричат КДС, ДАНС, тайни служби или каквото се сетите, членовете на тези структури - настоящи и бивши - реално управляват държавата. Независимо коя партия печели изборите и съставя правителство, без значение коя боя има мнозинство в Народното събрание, ченгетата са без цвят и съумяват (с ченгеджийски похвати) да овладеят ситуацията. Офицерите от сатанизираната ДС вече отдавна трябва да са пенсионери. А кадрите на "демократичните" тайне служби вече 20 години въртят далавери и кукловодят.

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    За първи път забелязвам гръцкия мотив по "околошката" на фуражките. Крайно подходящо.

  • damianrm

    Службите в БГ служат на себе си - не на народа! В този ход на мисли - първо да ги съкратят на 1/2 и бюджета им на 1/2 е нещото което ще даде наи-най-реален резултат ! Че иначе засега е резултата основния - отглеждат се и хранят хора за обучение за криминалния сектор-още докато са в службите или после като се уволнят ... Жалко - но ФАКТ ! МВР не стигаше - направиха ДАНС - той не стига - сега БОРК ..ДОКОГА ? ДАНС - бият си шамари в офиса и вземат пои 1500-2000 лв. заплати - това е което се сещам. Как нямаше новина - ДАНС даде данни и осъдиха еди си кои ...

  • 8
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#4] от "петър палчев":

    А Президентът да съм аз и да съм пожизнен. Само тогава ще се навия да ни осигуриш легализиран диктатор. Иначе - даже би трябвали да се забрани Президанта да е от партия в управляващото мнозинство, ама...

  • 9
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#7] от "damianrm":

    Всички в цялата политика (службите са само една от брънките върху огромната политическа дъска) се грижат единствено за собствените интереси. А преди всичко - грижат се за запазването на сегашната псевдо-демократична система, чрез която манипулират и цедят обществата.

  • 10
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Тия служби са създадени да обслужват властта, това автоматично означава, че те не могат да обслужват обществото. Така, че не се и надявайте.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.