С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
18 6 апр 2012, 15:20, 12345 прочитания

Битката за службите

През последните 20 години борбата винаги е била за това политиците ли да използват службите, или обратното. Има ли шанс сега контролът да се поеме от гражданите?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Историите, в които българските тайни служби излизат много извън правомощията си и се опитват да влизат дори в политиката, са толкова много, че едва ли не сме свикнали с тях. Информация от разузнаването, че премиерски съветник на Филип Димитров подготвя сделка с оръжие с Македония, която ще дискредитира България, доведе до падането на първото правителство на СДС. Снимки на депутати и министри с перач на пари и контрабандист на цигари, част от разследване на НСБОП, разклатиха кабинета на Симеон Сакскобургготски. Близките отношения между бившия заместник-началник на ДАНС Алексей Петров и Яне Янев доведоха до подозрението, че службите помагат на РЗС да влезе в парламента.

Това са много малка част от скандалите на прехода, в които главният герой са наследниците на Държавна сигурност. През последните 20 години те играеха много по-голяма от нормалното роля, защото се оставяха да бъдат използвани от политиците или обратното - рицарите на плаща и кинжала да манипулират хората с власт. При всички положения неясната ситуация помогна да се образува токсична амалгама от скрита и явна власт, която работи за всичко друго, но не и за интересите на хората. Получи се така, че вместо гражданите да управляват службите, по-често се случва обратното - службите се опитват да управляват живота ни. Това е възможно да се случва заради липсата на закони, които да регламентират работата на обвитите в мистерия наследници на Държавна сигурност. Закони, които да поставят работата им в ясни рамки и да кажат как точно да става гражданският контрол върху тях.


Сега се прави поредният опит това да се случи и по всичко изглежда, че този път има шанс да се случи. Въпросът е как.

Откакто Държавна сигурност беше разформирована през 1990 г., работата на националната разузнавателна служба, военното разузнаване и националната служба за охрана се регламентира единствено от укази и постановления, а за някои дори и само от правилници за дейността им.

Идеята, че е крайно време да има закони, които да регламентират дейността на службите, беше посрещната с одобрение от разузнавателната общност. Но при първото споменаване на предложението службите да бъдат контролирани от едно място и евентуално да има отговорен за тях министър без портфейл, настроенията тутакси се промениха. Идеята за подобна структура стана мръсна дума и веднага се образува съпротива срещу нея.



Според Румен Миланов, който ръководи екипа за създаване на проектозакон за националната сигурност, той трябва да определи мястото и ролята на Съвета за сигурност към Министерския съвет. Това е структурата, която трябва да бъде шапка на службите. Според Миланов замисълът не е да има концентрация на функциите, а пълномощия за координация. Изобщо целият проектозакон е структуриран върху изпълването на този орган със съдържание.

Що е то?


Съветът за сигурност към правителството беше създаден още по времето на правителството на Иван Костов след приемането на Националната стратегия за национална сигурност през 1998. Неговата дейност и правомощия са определени с правилник за  функционирането му. В състава на този съвет влизат премиерът, ръководителите на специални служби, министрите на МВР, МВнР, МО, шефът на генщаба, главният секретар на МВР и зам.-министри на вътрешните работи. В него може да участва и президентът - лично или с негов представител. В правилника е записано че, "съветът обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете за националната сигурност, планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите, координира плановете на специалните органи за добиване на информация, разработва и предлага годишен доклад за националната сигурност".

Според Миланов е важно да съществува инструмент за професионален контрол, затова е необходима структура, която да го осъществява. Така ще може да има контрол как се изпълняват основните задачи на специалните служби. Това са НРС, военното разузнаване, ДАНС и НСО. Подобен закон, смята Румен Миланов, ще даде стабилност на службите, а освен това ще има надеждна система за движение и координация на информацията, която да обедини ресурса и способностите на всички агенции за сигурност. "Мотото на този съвет по сигурност ще бъде "Координация, консултативност, контрол", казва той. Така изглеждаше идеята за закон за национална сигурност преди двайсетина дни. Миналата седмица Румен Миланов заяви пред "Дарик" радио, че се обмисля вариант да има вицепремиер или министър без портфейл, който да оглави сектора за сигурност.

Предложението предизвика остър коментар на зам.-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков. "Министерският пост е висша политическа фигура. Подхлъзването на разузнаването и ДАНС към профила на чистата изпълнителна власт, подчинена на конюнктурната политическа ситуация, е опасно", казва зам.-министър Вучков в авторска статия, публикувана във в. "Труд".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 1934 прочитания

Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка 1 Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка

И още: Слави пуска телевизия "7/8TV"; Франция блокира Северна Македония и Албания за ЕС; БНБ разреши на Пощенска банка да погълне "Пиреос"

15 окт 2019, 2323 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Тръгва ли поредното ядрено прахосване?

Бързането със 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" е политически мотивирано. Това може да доведе отново до провал както с АЕЦ "Белене"

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов