Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
71 11 апр 2012, 20:43, 8161 прочитания

БНБ vs. Министерство на финансите

Управлението на Сребърния фонд раздели двете ключови финансови институции в държавата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Часове след като финансовият министър Симеон Дянков обясни какви законови промени за т.нар. Сребърен фонд е гласувало правителството, Българската народна банка (БНБ) изненадващо разпространи своето остро становище срещу предлагания проект, изпратено до вицепремиера преди три седмици. С него институцията заявява, че не може да подкрепи промените, разрешаващи средствата във фонда да бъдат инвестирани в български книжа, и предлага те да бъдат оттеглени.
Централната банка иска решението дали изобщо да има такива промени да се вземе след широко обсъждане, каквото досега не е имало. През миналите седмици председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев също активно критикуваше идеята активите на Сребърния фонд да бъдат влагани в български държавни ценни книжа (ДЦК).
Плановете за по-активно управление на фонда пък бяха приветствани от повечето участници на капиталовия пазар, където евентуално ще бъдат насочени част от средствата.

За пенсиите или за бюджета



Фондът за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система беше създаден през 2008 г. и оттогава парите му стоят в БНБ. Те са част от фискалния резерв на България, а освен това в момента са част и от валутните резерви на държавата, които гарантират стабилността на валутния борд.
В началото на годината Дянков заяви, че се подготвят законови промени, които да позволят до 70% от средствата на Сребърния фонд да бъдат инвестирани в български ДЦК. Основният аргумент на министъра е, че парите на фонда, които в момента са почти 1.8 млрд. лв., стоят на депозит в БНБ на ниска доходност (виж карето). Скритата идея на финансовото министерство обаче беше по този начин да набере и част от нужните 818 млн. евро за погасяване на предстоящото първо голямо плащане по външния дълг на държавата през 2013 г. Идеята обаче срещна остри критики. А междувременно стана ясно, че освен от вътрешния пазар България ще потърси и външно финансиране.
След заседанието на правителството в сряда пък Дянков заяви: "Общественият дебат най-общо може да се резюмира в това, че тези 70% (инвестиции на фонда в ДЦК – бел. ред.) изглеждат твърде високи. Затова ние днес предлагаме плавно увеличение - 30% тази година, 40% - следващата, и така нататък до достигане на средното за ЕС ниво от 70%."

Притесненията на БНБ

Аргументите на БНБ против проектозакона се простират на осем страници. Основната теза на банката е, че готвените промени крият "значителни рискове" и за натрупаните досега пари във фонда, и за финансовата стабилност на България (виж карето надолу) .
Повечето от тезите в позицията на централната банка обаче не са нови – те бяха дискутирани надълго в медиите от икономисти и представители на капиталовия пазар.
От БНБ натъртват, че досега управителният съвет на фонда (чийто формален председател е финансовият министър) никога не се е възползвал от пълните инвестиционни възможности, налични и в сегашния закон. Както и че банката не взема инвестиционните решения за Сребърния фонд, но е предлагала на финансовото ведомство да му бъде структуриран портфейл от ДЦК на страни от еврозоната.
Друг интересен момент от становището на институцията е твърдението й, че правителството покрива текущите си ликвидни нужди със средствата на фискалния резерв, които са с целево предназначение. Това са Сребърният фонд и фондовете за спиране на ядрени мощности и обезопасяване на техните отпадъци, като в тях има общо около 3 млрд. лв. Те не могат да бъдат използвани за друго освен по предназначение.
В началото на годината нивото на фискалния резерв беше паднало под позволените по закон 4.5 млрд. лв., но информация какво точно е нивото всеки ден имат именно БНБ и финансовото ведомство.



Необичайно остро, необичайно медийно


Действията на централната банка сега са интересни по няколко причини: първо, защото тя рядко влиза в пререкания с правителството чрез медиите, и второ, защото тонът в позицията й е доста остър.
Становището й е било изпратено в писмо до Дянков още на 21 март и поне първоначално явно банката не е имала намерение то да става публично. Но след като финансовият министър получи подкрепата на кабинета за идеите си, централните банкери са решили да се включат във водещия се от месеци медиен дебат.
Това е вторият по-сериозен сблъсък между финансовото министерство и централната банка. Първият беше около идеите на Дянков за мерки, които да намалят лихвите по кредитите, но тогава изказванията на гуверньора на БНБ Иван Искров бяха значително по-меки, а дебатът още продължава задкулисно и със затихващи функции.
За разлика от този случай, когато бяха засегнати интересите на поднадзорните на централната банка кредитни институции, сега дебатът засяга пряко самата БНБ, чиято основна функция е да пази стабилността на валутния борд. А намаляването на резервите и съответно на покритието на борда може да направи работата на БНБ доста по-сложна.


Мотивите на БНБ


Ето най-важните моменти от аргументите на централната банка срещу идеята част от активите на Сребърния фонд да се влагат в български ДЦК:

1. Макроикономически рискове
- Автоматично намаляват фискалният и валутният резерв, което ще накърни доверието в икономиката на България, ще предизвика понижение на кредитния рейтинг и като краен резултат ще повиши цената на финансиране за правителството и частния сектор
- Неблагоприятната демографска картина застрашава както бъдещото изплащане на пенсии, така и бъдещите възможности на държавата да изплати задълженията си, което крие риск от загуби за фонда.
- Излага фонда на рисковете свързани с динамика на бизнес цикъла в страната, очакванията за която са по-скоро негативни в допълнение на негативната демографска картина.

2. Рискове, свързани с функционирането на ДЦК пазара в България
- Министерство на финансите е в явен конфликт на интереси в едновременната си позиция на емитент и инвеститор в ДЦК чрез фонда. Възможността за значително инвестиране на фонда в български ДЦК ще повиши цената им, съответно ще понижи доходността по тях - това ще бъде изгодно за държавата като емитент, но ще бъде в ущърб за бъдещите пенсионери.
- Манипулация на пазара на ДЦК, първо, чрез рязко покачване на цените на книжата и, второ, чрез изместване на останалите пазарни участници
- Манипулирането на доходността на новоемитираните ДЦК ще рефлектира и върху вторичния пазар във всички матуритети, а такъв деформиран пазар ще отблъсне инвеститорите, ще урони надеждността на т.нар. дългосрочен лихвен процент за оценка на степента на конвергенция и ще предизвика негативна реакция от ЕЦБ и ЕК
- Ако въобще бъде допуснато средствата от фонда да се инвестират в български ДЦК, това следва да става единствено на вторичния пазар и при това чрез целеви емисии, които да бъдат нетъргуеми и емитирани с доходност, която не се различава от пазарната, по аналогия на практиката в Белгия
- Инвестирането на средствата на фонда в банкови депозити в България ще увеличи масата на бюджетните наличности в банките, която съответно ще трябва да се обезпечи със същия размер блокирани ДЦК, а това ще свие ликвидността на вторичния пазар на ДЦК.

3. Рискове от неясна правна форма
- Настоящият статут на фонда като обособена част от централния бюджет пречи той да се инвестира на финансовите пазари, липсва му оперативна самостоятелност и би компрометирало активното управление на средствата му
- Определянето на подходяща правно-организационна форма на фонда е необходимо условие и за ефективния надзор над него по аналогия на останалите финансови институции, като БНБ предлага да се прецизира ролята на Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция и Комисията за финансов надзор.

4. Други рискове
- Необосновано и рисково неравнопоставено третиране на активите, в които може да инвестира фондът заради липсата на изискване за инвестиционен рейтинг на българските ДЦК, при наличие на такова за останалите позволени активи.
- Разширяването на дефиницията на "кредитен рейтинг" може да позволи регулаторен "арбитраж", който да подкопава надеждността на инвестициите на фонда.
- Запазване на съществуващото ограничения за кредитен рейтинг "от инвестиционен клас", докато по-добрата практика е заложената в Закона за БНБ при управлението на валутните резерви на България - а именно рейтингът да бъде "с една от двете най-високи оценки на двете международно признати агенции за кредитен рейтинг".


Мотивите на Министерството на финансите

Ето и посочените от ведомството аргументи "за" инвестиции в български ДЦК:

- Възможностите за инвестиции единствено в чуждестранни активи и депозити в БНБ предопределя изключително консервативен подход при управлението на средствата на фонда и съответно доведоха до ниска номинална стойност и намаление на средства в реално изражение, сред корекция за инфлацията
- Заложеното в действащия закон ограничение незаслужено пренебрегва инвестирането в страната, с което допълнително се ограничава ликвидността на местната финансова система
- При определяне на ограниченията, свързани с рисковите експозиции, са следвани практиките, наложени по отношение на управлението на инвестиционни портфейли на държавни резервни фондове и по-специално от вида държавни резервни пенсионни фондове (Sovereign Pension Reserve Fund/SPRF), към които принадлежи и Сребърният фонд. Всички фондове от типа SPRF могат да инвестират в местни инструменти,
включително в държавни ценни книжа (ДЦК). Фондовете от типа SSRF (social security reserve fund), също могат да инвестират в местни инструменти без конкретен лимит за ДЦК.
- Нито един от резервните фондове няма забрана за инвестиране в местната икономика.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 1765 прочитания

Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента

И още: Бюджетът излезе на дефицит през март; Производствената активност в еврозоната е намаляла рязко през март

1 апр 2020, 4072 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Част от магистрала "Тракия" даде дефекти, преди да е готова

Строителното министерство започва ежедневен контрол на новите участъци от пътя до морето

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10