Сребърна война
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сребърна война

Симеон Дянков: "Напълно разбирам позицията на БНБ от тази гледна точка. Тяхната основна задача е пазене на банковата стабилност на държавата. Ако имах само тази задача, аз бих постъпил по същия начин, бих имал същите коментари, които и те имат, а именно по-добре е сегашната ситуация - парите да си стоят в БНБ, нищо, че няма особена доходност."

Сребърна война

Страната не печели, ако основните й финансови институции са в конфликт

Николай Стоянов
6379 прочитания

Симеон Дянков: "Напълно разбирам позицията на БНБ от тази гледна точка. Тяхната основна задача е пазене на банковата стабилност на държавата. Ако имах само тази задача, аз бих постъпил по същия начин, бих имал същите коментари, които и те имат, а именно по-добре е сегашната ситуация - парите да си стоят в БНБ, нищо, че няма особена доходност."

© Красимир Юскеселиев


В сряда правителството очаквано гласува и внесе в парламента предложенията за законови промени, които разрешават част от парите в Сребърния фонд да се влагат в български книжа, включително и в държавен дълг. Идеята беше широко критикувана от икономисти, опозиция и бизнес организации, най-вече заради високия праг за инвестиране в ДЦК - 70% от активите. Поради това лимитът беше свален на 30% за тази година в комбинация с покачване с по 10 процентни пункта през следващите четири.

Неочаквано обаче правителственото решение беше подложено на унищожителна критика от БНБ, която публикува на сайта си становище, изпратено до финансовото министерство още на 21 март. Освен че е проява на необичайната за централната банка откритост, писмото е и учудващо остро, като наред с предупреждения за рисковете и конфликтите на интереси то включва и директно предложение законопроектът да бъде изтеглен. Тонът на становището и начинът, по който беше оповестено, го поставиха над експертния спор за това как да се управляват парите, които по идея трябва някой ден да финансират реформата или дефицитите в пенсионната система. В действията на БНБ има и доста политически заряд. Ето и най-важните въпроси, които възникват:

За какво е конфликтът между МФ и БНБ?

Заради идеята на финансовия министър Симеон Дянков с част от средствата на Сребърния фонд да се купуват ДЦК на вътрешния пазар. В момента във фонда има близо 1.8 млрд. лв., чиято цел е да послужат при евентуални бъдещи шокове в пенсионната система.

Тези пари се управляват от БНБ и са част от фискалния резерв. Освен това са част и от валутните резерви на държавата, които гарантират стабилността на валутния борд, за което отговаря централната банка. Ако се реализира идеята на Дянков, те ще излязат от резервите. В момента резервите осигуряват над 150% покритие на парите в обращение, дори и без парите на Сребърния фонд. Но според управляваната от Иван Искров БНБ евентуално разхлабване на инвестиционния режим на Сребърния фонд ще има значителни негативни макроикономически последици. Понижението на фискалните буфери на България според БНБ ще излъчи негативен сигнал към чуждите инвеститори, "ще накърни доверието в икономиката и като краен резултат ще повиши цената, на която се финансират правителството и частният сектор". Другият негативен ефект е, че международните рейтингови агенции може да понижат рейтинга на държавата. "Много европейски държави нямат изобщо Сребърен фонд, няма риск за България във връзка с фонда", отговори отново чрез медиите Дянков ден след като БНБ разпространи позицията си.

"Не смятам, че промяната в закона и разширяването по отношение на българските ДЦК е разковничето, което ще наруши финансовата стабилност или фискалния резерв", подкрепи го и председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.

Защо Дянков иска активно управление на Сребърния фонд?

Финансовият министър винаги е твърдял, че спестяванията във фонда трябва да носят по-висока доходност (в момента са на депозит при ниска лихва в БНБ). Затова предлага правилата на управлението му да се променят, като се допусне активите му да могат да се инвестират в български ДЦК, в корпоративни акции и дори в депозити на частни банки.

"Когато преди 5-6 години е правен Сребърният фонд, времената са били други и е бил структуриран доста консервативно. Тогава между другото и лихвите в БНБ са били по-високи, защото е имало голяма инфлация. Но от 2008 г. насам реалната възвращаемост е отрицателна", аргументира се преди време Дянков.

С по-активното управление на фонда обаче Дянков ще си осигури и още един източник на средства. В началото на 2013 г. е първото голямо плащане по дълга на държавата в размер на 818 млн. евро. Засега планът е средствата за него да се потърсят на външните пазари, а те са доста непредвидими. Освен това и тази година бюджетът е с планиран дефицит от 1.1 млрд. лв., а предвиденото нетно финансиране с ДЦК от вътрешния пазар е почти 600 млн. лв. Това означава, че ще има недостиг на половин милиард лева. Той може да се осигури с приходи от приватизация, фискалния резерв или допълнителни емисии ДЦК. Очакванията обаче са през тази година резервът да е на нива от около 5 млрд. лв. (т.е. почти на законовия минимум), а 2013 г. отново е с планиран дефицит. За допълнителни ДЦК все още има интерес от институционалните инвеститори, но не е ясно докога ще трае той.

Има ли основание в критиките на БНБ?

До някаква степен - да. Няма спор, че Сребърният фонд трябва да се управлява по различен начин от настоящия. Въпросът е, че освен да се разкрепости неговата инвестиционна политика, той трябва да е и много по-прозрачен. А точно това е слабото място на предлаганите от Дянков промени в ресорния закон. Защото те създават много предпоставки за конфликт на интереси в Министерството на финансите. Ведомството ще е едновременно емитент и инвеститор в ДЦК. Наличието на независим орган на управление на фонда би гарантирало неговата безпристрастност. Но такъв не се предвижда.

Вторият недостатък на предлаганите промени е, че те дават възможност през 2016 г. до 70% от активите на фонда да бъдат заключени в един инструмент - български ДЦК. Така се създава концентрация на риска вътре в страната и когато икономиката има проблеми, инвестициите на фонда също ще са проблемни, защото цените им ще спаднат. По този начин няма да е защитен интересът на бъдещите пенсионери. "Възможността за значително инвестиране на фонда в български ДЦК ще повиши цената им, съответно ще понижи доходността по тях - това ще бъде изгодно за държавата като емитент, но ще бъде в ущърб за бъдещите пенсионери", се посочва в позицията на БНБ.

Разумно изглежда и предложението на банката средствата на фонда да могат да се използват не по предназначение при форсмажорни обстоятелства като природни бедствия, война и т.н. А това отново означава инвестициите му да са много по-диверсифицирани, за да може при нужда да се осребрят по-безболезнено.

Въпреки че съдържанието на голяма част от критиките на БНБ е смислено, формата на поднасяне чрез директна конфронтация с правителството е, меко казано, странна.

Къде се корени конфликтът между Дянков и Искров?

Вицепремиерът и гуверньорът на централната банка имат търкания още от самото начало на управлението на ГЕРБ. Искров бе избран за втори мандат в последните пленарни заседания с гласовете на тройната коалиция и на няколко пъти премиерът Бойко Борисов и Дянков казаха, че изборът е незаконен и трябва да се преразгледа.

Друг повод за конфликт между двамата имаше в края на 2009 г. и по ирония той отново се върти около фискалния резерв. Тогава Дянков при размяна на реплики в парламента с предшественика си Пламен Орешарски изпусна информацията, че е имало тайно споразумение между кабинета "Станишев" и БНБ за 1 млрд. лв., които да бъдат използвани от БНБ за подкрепа на търговски банки, в случай че се наложи. В последно време Дянков и Искров влязоха и в задочен спор заради идеите на финансовия министър за сваляне на лихвите по кредитите, макар че тогава банкерът беше по умерена в реакциите си.

Сега обаче финансовият министър се опита да не влиза в тона на БНБ и пред националната телевизия заяви: "Напълно разбирам мнението на БНБ от тяхна гледна точка. Тяхната основна задача е пазене на банковата стабилност на държавата. Ако имаш само тази задача, аз бих постъпил по същия начин, бих имал същите коментари, които и те имат, а именно по-добре е сегашната ситуация - парите да си стоят в БНБ, нищо, че няма особена доходност или всъщност негативна е доходността за пенсионерите, те помагат за стабилността на банковата система."

Каква ще е реакцията на премиера?

Категоричната критика на БНБ непосредствено след взетото правителствено решение поставя Бойко Борисов в деликатна ситуация да не може да пасува, а да избере зад кого да застане. Ако той се съобрази с публичните критики на централната банка, с които правителството е разполагало и преди да вземе решение, това ще изглежда като огъване под натиск. Накратко въпросът е, ако кабинетът счита, че изтъкнатите от БНБ аргументи са състоятелни, защо не се е съобразил с тях, преди да приеме проектозакона.

Освен това, ако вземе страната на централната банка, премиерът рискува да отслаби позициите на финансовия си министър и да засили усещането, че той действа в изолация от ГЕРБ. Като лидер на някогашната неформална реформаторска група в правителството Дянков играеше ролята (а и досега продължава) на стопер срещу всички популистки намерения на политическата група. От друга страна, за Борисов изглежда по изгодно да подкрепи Дянков - възможността Сребърният фонд да купува ДЦК ще осигури комфорт, че и при по негативно развитие на икономиката и на международните пазари няма да има голям проблем с финансиране на по-голям от очаквания бюджетен дефицит. Но това ще подрине авторитета на централната банка. Дянков обаче заяви, че се е допитал и до Европейската централна банка. По думите му техният коментар ще стане известен на парламентарния дебат по проектозакона.

Разбира се, правителството има и редица по-нюансирани решения като това проектозаконът да се разводни между четенията в парламента.

Какви са последиците от такъв сблъсък между институциите?

Страната по никакъв начин не печели, ако ключовите финансови институции воюват, вместо да изчистват противоречията в нормален диалог помежду си. Още повече че по тази тема Дянков вече е в конфликт и с председателя на Комисията финансов надзор Стоян Мавродиев. За разлика от небанковия регулатор, към чиято работа има сериозни критики и конкретни сигнали за бюджетни злоупотреби, конфликти на интерес и натиск над поднадзорни лица, БНБ има много по-чиста репутация. А освен това има и много по сериозно влияние - не само над банковия сектор, но и над макроикономическата стабилност.

Българската народна банка не може да подкрепи предложените промени, целящи да позволят инвестиране на средства от фонда в ценни книжа, издавани от български емитенти... поради значителните рискове както за натрупаните във фонда средства, така и за общата финансова стабилност на страната. БНБ предлага законопроектът да бъде оттеглен от вносителя.", се посочва в становището на централната банка, чийто управител е Иван Искров.
Фотограф: Надежда Чипева

В сряда правителството очаквано гласува и внесе в парламента предложенията за законови промени, които разрешават част от парите в Сребърния фонд да се влагат в български книжа, включително и в държавен дълг. Идеята беше широко критикувана от икономисти, опозиция и бизнес организации, най-вече заради високия праг за инвестиране в ДЦК - 70% от активите. Поради това лимитът беше свален на 30% за тази година в комбинация с покачване с по 10 процентни пункта през следващите четири.

Неочаквано обаче правителственото решение беше подложено на унищожителна критика от БНБ, която публикува на сайта си становище, изпратено до финансовото министерство още на 21 март. Освен че е проява на необичайната за централната банка откритост, писмото е и учудващо остро, като наред с предупреждения за рисковете и конфликтите на интереси то включва и директно предложение законопроектът да бъде изтеглен. Тонът на становището и начинът, по който беше оповестено, го поставиха над експертния спор за това как да се управляват парите, които по идея трябва някой ден да финансират реформата или дефицитите в пенсионната система. В действията на БНБ има и доста политически заряд. Ето и най-важните въпроси, които възникват:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

30 коментара
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Двете страни в конфликта спорят за последици, а не отчитат особено важна причина за развитие на потенциала на стопанска криза в България, която принуждава държавните власти да взимат нови заеми.

    Същата е непълноценно българско държавно финансово управление (ДФУ), което е НЕПРИГОДНО за „Валутен борд”.

    БНБ са с мълчаливо поведение за отговор на въпроса:

    Прилаганото българско ДФУ е

    (1) „годно” или (2) „НЕПРИГОДНО”

    за „Валутен борд”?

    За съжаление – финансовото министерство също е с мълчаливо поведение.

    Верният отговор на този изключително важен въпрос е: Българското ДФУ е НЕПРИГОДНО за ползвания „Валутен борд” и това е особено важната причина за развитие на криза, защото тази НЕПРИГОДНОСТ ежедневно създава диспропорции.

    Пример: Българския държавен дълг е диспропорции, която е създадена от сегашно НЕПРИГОДНО финансово управление.

    Всеки може да провери - в България има приети правила за финансово управление при „Валутен борд”, но те не са пълноценни, защото не са съобразени със съвременни стопански условия.

    Под влияние на непълноценно финансово поведение българското правителство е с ненужно намалени парични приходи и сравнително завишени задължения.

    Последиците от сегашната управленска грешка се компенсират с данъци и акцизи, прекратени полезни държавни разходи и нови заеми.

    За неутрализиране опасностите от развитие на стопанска криза в България е потребно ДФУ, което да е ГОДНО за „Валутен борд”.

    Пример:. Ако България бе с подобрено ДФУ и същото е ГОДНО за „Валутен борд” – България ще е без държавен дълг.

    Иван Митев – икономист

  • 2
    dnk avatar :-|
    dnk

    До коментар [#1] от "Иван Митев":

    айдеееее - Ти не емигрира ли вече бе човече?

  • 3
    kai avatar :-|
    kai

    БНБ са абсолютно прави. В случая Дянков иска да мине по мързеливата лента, като просто вземе тези пари. Ползите от действията на Дянков са само лично за Дянков и за мързеливите служители от министерството на финансите. Вредите за всички.

  • 5
    arri avatar :-|
    ARRI

    До коментар [#3] от "kai":

    В случая дянков панически търси пари. Без да сме икономисти е ясно, че хазната е празна.......

  • 6
    forumer avatar :-|
    forumer

    Конфликт между БНБ и МФ имаше преди 16 г. по време на кризата 1996 г. Скандалът е неприятен, но БНБ са абсолютно прави

  • 7
    ial avatar :-?
    ial

    БНБ има известно право. Може би процента трябва да е до 50%.
    Друга тема е какво да направи Дянков като липсата на реформи държат икономиката под водата и все сме с дефицит.
    Но БНБ не е редно да реагират така.

    И като стана дума за БНБ, де спят докато разни родни банкери финансират свързани лица, точат банките и мишкуват?

    Имаше преди години и негативна информация за броя работещи в БНБ, за липсата на реформи там и т.н.

  • 8
    milenpara avatar :-|
    milenpara

    Ами като е по-лесно да бръкнеш в сребърният фонд, отколкото да емитираш. А пък после какво ще стане по -добре да не мислим.

  • 9
    miro911_112 avatar :-|
    miro911_112

    БНБ вкарва парите от пирамидата "пенсии" в бюджета като "превишение на приходите над разходите, и затова са го направили това ограничение, за да могат да смучат пари от безлихвените вложения за пенсия разните пенсионни пирамидки-фондове...Дянков е намислил да вкара тези пари в ДЦК и така да намали лихвите с този ресурс, и на банковата мафия това не и харесва...
    300 милиона е превишението за мин. година, ако спадне лихвения процент с 1 % върху 50 млрд кредити, ефекта ще е 500 милиона за икономиката и населението с кредити...
    За втората пенсия нямат положителна възвращаемост частните фондове, щото толкова си могат, докато дойде време да се пенсионираш на 70-80 години за по-младите към момента, вноските за пенсия ще са "изгорели"...да ви е позната ситуацията?
    Дано по-скоро изпукат и тези пари, че да стане неизбежна нуждата от реформи в здравеопазване, образование, МВР, армия, и да няма един останал лев за източване в магистрали с 150 надлези, подлези, виадукти, и кво ли не...

  • 10
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    Активите на този сребърен в какво са, в долари, евро, левове или в нещо друго. Тези ДЦК които ще се издават с какъв падеж ще бъдат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK