Кой конфискува правото...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой конфискува правото...

Имуществото на рапъра Ванко 1 беше отнето по стария закон.

Кой конфискува правото...

Вместо гаранции предложенията в новия закон за гражданска конфискация са сериозна заплаха за човешките права

15548 прочитания

Имуществото на рапъра Ванко 1 беше отнето по стария закон.

© Цветелина Белутова


В условията на пълна конспирация миналата седмица комисията по вътрешен ред и обществена сигурност прие на второ четене законопроект за нов закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, известен още като закона за (гражданската) конфискация.

Залогът е голям – за нуждата от такъв закон настоява Европейската комисия, а премиерът Бойко Борисов заяви, че ще си подаде оставката, ако текстовете не бъдат приети. В същото време на практика всички правозащитни организации сигнализираха, че предложените текстове нарушават на основни човешки права.

Между първо и второ четене народните представители от ГЕРБ са внесели нови предложения, които допълнително разширяват обхвата на закона. Какви са те официално не е ясно ("Капитал" разполага с доклада), защото обсъждането стана при закрити врати. 

Аргументът за това според председателя на парламентарната вътрешна комисия Анастас Анастасов е, че журналистите пречели на работата на комисията, а дебат така или иначе нямало да се получи, защото всички били против закона.

Проектът за директива и проектът за закон – открийте разликите

Миналия месец Европейската комисия представи проект за директива за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в ЕС. Българските власти се потупаха в гърдите - не кой да е, а именно България е вдъхновила Брюксел да приемем такъв документ. Между двата проекта обаче има повече разлики, отколкото прилики.

"Много повече сега действащият закон изпълнява критериите на евентуалната бъдеща директива, за сметка на това предложенията за нов закон ги нарушават категорично", коментира адвокат Георги Атанасов – уважаван специалист по гражданско и търговско право, който от години следи законодателните инициативи около гражданската конфискация.

Така например директивата предвижда абсолютна зависимост между наказателното производство и осъждането на лицето като основание за прилагане на гражданската конфискация. Предвиждат се само две изключения от това правило - при смърт или трайно заболяване на лицата, поради което не може да бъде довършено съдебното производство, или когато липсата на лицето създава основание, че ще изтече давността.

"На практика принципът на т.нар. разширена конфискация – не само облаги от престъплението, за което има влязла в сила осъдителна присъда, но и други облаги (от вероятна друга престъпна дейност), в директивата е проведен като изключение. Същевременно при новия проект той е основният принцип", обяснява адвокат Атанасов. Българският законопроект не преследва пряко имуществото, а хипотетичната косвена облага.

Допуска се също така отнемане на имущество на амнистирани лица или такива, срещу които наказателното производство е прекратено поради давност. За адвокат Атанасов това е абсурд: "Не може държавата да обяви, че едно деяние не е престъпление, защото го амнистира, а в същото време имуществото придобито чрез него да бъде приравнено на престъпно."

Всеки виновен до доказване на противното

В проектът е запазена т.нар. обърната тежест на доказване. При проверка комисията се връща 15 години назад и за всяко имущество, за което не е установен законен източник (т.е. няма документ, който да го установява) над прага от 250 хил. лв. се приема за незаконно придобито. Тогава е задължена да внесе иск до съда с искане за отнемането му. Съдът ще бъде обвързан с една доказателствена презумпция, която е въведена от нормативния акт– ако за имуществото няма доказан легитимен източник, то е незаконно и се отнема. "Има ли разлика – има обосновано предположение. Съответно – има ли обосновано предположение – имуществото се отнема. Това се нарича фикция, а не презумпция", коментира адвокат Атанасов.

Производството пред съда става по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, който е рестриктивен. Законността на имущество се доказва на практика само с документи, за които държавата досега не е искала от гражданите да пазят. Според проекта, когато се изисква доказване на факт с писмен документ, не могат да се правят изводи във вреда на ответника, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.

Така проверяваното лице е това, което първо трябва да доказва, че документът е изгубен или унищожен, а второ - че няма вина за това.

Една голяма част от проекта за европейска директива се отнася за гаранциите, които се създават за това, че няма да бъдат нарушени правата на проверяваните лица. "За сметка на това нашият закон не просто не създава гаранции, а ограничава правото им да доказват правата си дори когато законът го допуска", коментира адвокат Георги Атанасов.

Друг дисбаланс в проекта е постановката, че комисията разполага с две години да извърши действията по установяването на имуществото, а проверяваното лице има... три месеца, за да организира защитата си.

Адвокат Атанасов обобщава: "Вместо само осъденото лице, какъвто е принципът на възприетото от проекта за директива разрешение,  да е задължено да доказва приходите си ние задължаваме всички - свързаните лица, юридическите лица, наследниците, заветниците да доказват законността не на своите приходи, а на приходите на осъденото лице, при това към момента на придобиването - в българския вариант на гражданска конфискация - на имуществото от това лице, на което е  повдигнато обвинение за престъпление от списъка на закона."

Обезщетението – невъзможно

България има дълга история със законите за т.нар. гржданска (без присъда по наказателно дело) конфискация. През 1894 г. е приет "Законъ за преследване на незаконно обогатените чиновници", които въвежда задължение всеки чиновник, "върху когото има подозрение, е длъженъ, ако му се поиска отъ надлежната власть да оправдае обогатяването си, като представи точна сметка съ подобно посочване източниците на туй обогатяване". За анекдота -  по този повод Иван Хаджийски пише: "Колко пъти е прилаган законът за преследване на незаконно забогателите чиновници, гласуван още през 1895 г.? Коя опозиционна партия, след като в агитациите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането й на власт е създала този опасен прецедент?"

Двадесет и пет години по-късно е приет "Законъ за отнемане въ полза на държавата на незаконно придобити имоти", който предвижда конфискацията на "имотите, които обществени служители, включително министри и народни представители, са придобили вследствие или въ връзка съ извършено отъ тяхъ престъпление или нарушение на служебна длъжность, както и чрезъ използуване на своето служебно или политическо положение; имотите, които частни физически или юридически лица са придобили вследствие или въ връзка съ извършено отъ тяхъ престъпление, чрезъ използуване на извършено отъ общественъ служитель престъпление или нарушение на служебна длъжност, чрезъ пристрастно облагодетелствуване отъ страна на държавни органи." Следва приетият през 1941 г. Закон за еднократния данък върху имуществата на лицата от еврейски произход...

"Тези закони са отменени и в крайна сметка държавата е платила два пъти – веднъж по процедурите по отнемане и втори път, като е възстановявало отнетото имущество или е плащала обезщетение за него на лицата, на които са доживели да си получат обезщетението", коментира адвокат Георги Атанасов.

Той прави този аналог, защото според него един от основните проблеми, който ще предизвика проекта, е липсата на възможност проверяваните лица да бъдат обезщетени в случай на незаконни действия от страна на държавата (например – блокирано имущество, което в крайна сметка не е отнето и т.н.) Проектът действително препраща към Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, но тази препратка е към задънена улица.

Случаите, в които се носи отговорност от органите на правораздаването, са изчерпателно изброени и не могат да бъдат тълкувани разширително. А случаите, в които могат да се причинят вреди при действието на този закон от лица различни от органите на правораздаването, са практически никакви. Защото и обезпечението, което може да навреди и решенията за отнемане са актове на правораздаване и не подлежат на такъв контрол и резултата от тях не подлежи на обезщетяване. Това е граждански съд, не наказателен.

Потърсихме за коментар председателя на парламентарната комисия за вътрешна сигурност и обществен ред Анастас Анастасов, но той не отговори. През седмицата в интервю за в. "Стандарт" той коментира: "По отношение на Закона за гражданската конфискация абсолютно не е вярно, че всеки втори български гражданин ще попадне под ударите му. Трябва да има несъответствие от 250 000 лева между доходи и имущество за последните 15 г. Законът обхваща само имущество, за чието придобиване не е установен законен източник на доходите."

Позицията по въпроса на правосъдния министър Диана Ковачева може да видите в интервюто с нея.

Административните нарушения

Една от съществените промени между първо и второ четене е въвеждането на административните нарушения като основание за начало на проверка. Според председателя на вътрешната комисия Анастас Анастасов "кръгът на административните нарушения се ограничава от това, че нарушението трябва да е било във възможност да създаде имотна облага, и то за над 150 000 лева, и тя да не може да се конфискува по друг ред". Той дава пример: "ако бъде издадено строително разрешение за къща, а вдигнете хотел."

Адвокат Георги Атанасов е критичен към предложенията: "Формулировката на текста демонстрира пълната правна неграмотност на авторите, защото се поставя като условие за отнемането на имущество за извършени административни нарушения наличието на "влязъл в сила административен акт", а влязъл в сила административен акт в административно-наказателно производство не може да има - там има влезли в сила наказателни постановления".

Обезщетения с връзки

На практика проектът, който е предложен, казва едно - държавата има право да получи обезщетение за това, че нейните граждани са били ограбени или са им били причинени имуществени вреди през последните 15 години. Адвокат Анастасов обяснява: "Това, при положение че тя самата е била длъжна да ги защитава и не е изпълнила това задължение, звучи само по себе си логически и юридически нелепо и като правна ерес."

Още в самото начало на приетият през 1919 година "Законъ за отнемане въ полза на държавата на незаконно придобити имоти" е записано, че "Незаконно придобитите имоти се отнематъ и присъждатъ въ полза на държавата само, ако съ това не се засяга правото на обезщетение на пострадалите отъ престъплението лица."

В обсъждания проект такава гаранция няма. Производството за отнемане ще се провежда по процедура, която ще води много бързо до отнемане и ще осуети възможността пострадалите да получат обезщетение защото наказателното производство ще завърши много по-късно. Така например данъчните няма да могат да си получат публичните задължения, защото няма да имат върху какво да го изпълнят. Същото важи за банките, а на практика държавата отнема на всички кредитори обезпечението, което имат върху имуществото на задълженото към тях лице.

Последното според председателя на вътрешната комисия Анастас Анастасов е предимство: "Ако едно лице е спечелило от престъпна или незаконна дейност и си е купило сериозен имот, независимо че има ипотека, ще бъде отнет."

Вероятно още след ваканцията проектът ще бъде внесен за гласуване на второ четене в пленарната зала и ще бъде приет (предвид разпределението на силите в Народното събрание и заявката за оставка на премиера Бойко Борисов). Също толкова вероятно е (поне това споделиха с "Капитал" депутати от опозицията), след като напусне парламента, законът да отиде директно в Конституционния съд.

В условията на пълна конспирация миналата седмица комисията по вътрешен ред и обществена сигурност прие на второ четене законопроект за нов закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, известен още като закона за (гражданската) конфискация.

Залогът е голям – за нуждата от такъв закон настоява Европейската комисия, а премиерът Бойко Борисов заяви, че ще си подаде оставката, ако текстовете не бъдат приети. В същото време на практика всички правозащитни организации сигнализираха, че предложените текстове нарушават на основни човешки права.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 1
    postingcanter avatar :-?
    Posting Canter

    проектозакон, противоречащ на европейската директива и съдържащ много конституционно съмнителни презумпции - какви ги мисли достопочтения законодател?

    циничният отговор би бил да запълни дупките в държавния бюджет чрез конфискация на имущество; да имитира дейност пред избирателите и пред брюксел; да одържави (вероятно за лична полза) имоти, които иначе за неприкосновени.

    хммм...

  • 2
    itoskov avatar :-|
    Woland

    Дори няма да конфискуват, според мен. Ще зарадват озверелия си електорат, че ще се саморазправят със злите богати, и така до изборите.

  • 3
    sstavru avatar :-|
    Стоян Ставру
  • 4
    mastikata avatar :-|
    mastikata

    Абсолютни неграмотни малоумници - наивната вяра че вместо да се занимаваме с лай.... в съдебната система е много по-бързо и по-удобно да я заобиколим прилагайки чудовищни неправди и правни абсурди ..."защото само 'лошите' ще пострадат".... само че както казва Шишо-бакшишо - "Днес ти носиш ... утре тебе те носят - така е в живота".

  • 5
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Абе не съм много умен, ама що ми намирисва на национализацията след септември 1944-та?
    Само че тук ще го отнасяме кокошките. И всички глупости си ги гласуват сами герберите. Сами ги внасят, сами ги гласуват.
    "Адвокат Георги Атанасов е критичен към предложенията: "Формулировката на текста демонстрира пълната правна неграмотност на авторите..." Нагледахме се на това вече.

  • 6
    kotrag avatar :-|
    kotrag

    Ха, подобно и на други порочни, анти-пазарни и анти-демократични неща които се случват по нещастните земи европейски, и този репресивен закон е резултат от активната работа на Европейската Комисия.

    И не се заблуждавайте - шутовете на местно ниво нямат никакво значение за бъдещето ви - Боко Африкански и приятели се отчитат и козируват само на едно място - пред ЕК,те са господарите им, не вие.... Над 70% от законите, които луковите глави подпечатват в парламента, са също пряко следствие от Директивите на крадливите тарикати в Брюксел...

    По-долу, обърнете внимание на една екшън точка от ''стратегията на ЕС по вътрешна сигурност''

    EUROPEAN COMMISSION
    Brussels, 22.11.2010
    COM(2010) 673 final
    COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN
    PARLIAMENT AND THE COUNCIL
    The EU Internal Security Strategy in Action: Five steps towards a more secure Europe

    Action 3: Confiscate criminal assets
    To combat the financial incentive of criminal networks Member States must do all they can to seize, freeze, manage and confiscate criminal assets, and ensure that they do not return to criminal hands.
    To this end the Commission will propose legislation in 2011 to strengthen the EU legal framework on confiscation, in particular to allow more third-party confiscation and extended confiscation and to facilitate mutual recognition of non-conviction-based confiscation orders between Member States.

  • 7
    jj avatar :-|
    J.J.

    Всъщност законът си прилича доста с британския модел, затова статията трябваше да разгледа по-обстойно точно него. Proceeds of Crime Act 2002 дефинира няколко варианта за конфискация: 1) конфискация след влязла в сила наказателна присъда 2) гражданско производство по отнемане, което се стартира или от полицията, или от данъчната служба 3) гражданско производство по отнемане, което се стартира от National Policing Improvement Agency. При 2 и 3 не е нужно да има наказателна присъда. Честно казано от страната на изучаващ английско и шотландско право ми е доста странна позицията на адвокат Атанасов по отношение на обратната тежест на доказване, което е доста използвано в британската правна система. Точно това казва и британския закон, Proceeds of Crime Act 2002, като има доста съдебна практика, която потвръждава това. Нещо повече, делото Walbrook and Glasgow [1994] 15 Cr App R (S) 783 казва, че обвиняемият трябва да покаже "clear and cogent evidence" ("ясно и неопровержимо доказателство") за докаже правотата си. В същото дело съдът установява, че ако няма доказателства, на думите на обвиняемия ще се отдаде минимално значение. Тоест, дори не съществува възможността, която българския проектозакон предлага на страната да твърди, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.

    Моето мнение е, че проектозаконът наистина е доста краен, но при крайни кражби последните десетилетия очевидно обществото в България очаква подобни мерки. Всичко е въпрос на баланс между публичния интерес и правата на обвиняемия. Нещо повече, от британския закон и практика си личи, че има дори и по-крайни възможности. Очевидно е, че създателите на българския закон са взаимствали идеи оттам, така че статията трябваше да разгледа британската ситуация в детайли. Все пак браво на "Капитал," че започват по-широка обществена дискусия по темата. Между другото, ето линк към българския проектозакон, за който се интересува: http://parliament.bg/bills/41/254-01-4.pdf

  • 8
    vvelichkov avatar :-|
    Васил Величков

    До коментар [#7] от "J.J.":
    След като изучавате право, бихте ли коментирали (например) давността от 15 години, заложена в българския законопроект? По силата на какъв досегашен законов или подзаконов акт физическите лица трябва да пазят документи за собственост или произход на средства за 15 години назад? През 2000г. съм платил данъци като физическо лице върху доходи от над 200К Евро, но нито си пазя данъчната декларация от тогава, нито банката може да ми направи извлечение от сметката от преди 12 години, нито НАП (или както се казваше службата преди 12 години) могат да ми извадят удостоверение за платени данъци...Не поддържам хартиен архив за 50 години назад, банката вече не съществува, а за НАП няма какво да говорим - миналата година не можаха да ми извадят справка за платени данъци през 2009г. Точно как да докажа, че съм си купил имот или скъпи движими вещи със средства от НЕпрестъпна дейност?

    Към това бих добавил, че предвид мракобесните похвати на Господа управляващите, единственото приложение на този закон, за което съм сигурен, е тормоз над неудобни люде или в най-добрият случай - държавен рекет...

  • 9
    dol avatar :-(
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    Все пак законопроектът учудващо е получил да от Венецианската комисия,макар и след поредица от НЕ-та и преработки. Разбира се добре е известно, че такива ДА е възможно да бъдат плод на политика , отколкото на правна издържаност. . Аз лично съм против този законопроект заради многобройните правни абсурди, които съдържа и които ми е писнало да отбелязвам и критикувам, при това съм го правила изчерпателно и подробно. Дори да наподобява уредбата на гражданската конфискация в англо-саксонската правна система, то нека не забравяме, че българската правна система , е част от континенталната. Какво би се случило АКО СЕГА обаче приемем закон който след това би ПРОТИВОРЕчАЛ на европейска директива по въпроса, която ще бъде приета, ВСИчКИ #РИСТИ ЗНАЕМ!!....Просто да приемем нещо заради принципа ЛУД УМОРА НЯМА , а после Европ. съд да го обявява за неприложимо в процеса на правораздаване осъществявано от нашите съдилища е МЕКО КАЗАНО ГЛУПОСТ ....

  • 10
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    Освен Европейският съд, ще се намеси след това и този в Страсбург на който ще създадем достатъчно работа отново....особено когато и ако в правния мир се появи и решението на наказателния съд , което оправдава обвиняемия....Всъщност най-голямата опасност, която крие законопроектът, освен нарушения принцип на равнопоставеността с редица измерения , но най-фрапиращо нарушен при разпределението на доказателствената тежест в процеса , Е ЧЕ РЕШЕНИЕТО НА ГРАЖДАНСКИЯТ СЪД ПЪРВО ПО ВРЕМЕ ЩЕ ПРЕДРЕШАВА ДО ИЗВЕСТНА СТЕПЕН РЕШЕНИЕТО НА НАК. СЪД ПО ВЪПРОСА ЗА АНГ. НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВРОНСОТ, в смисъл, то ще влияе неминуемо на ПРЕЦЕНКАТА на наказателния съд, макар наказателният да следва да основе присъдата си само на събраните доказателства по делото и наказателния закон.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK