Брюксел критикува България за отпадъците

Еврокомисията препоръча да въведем високи такси за сметищата и разделно събиране

България депонирана всичките си битови отпадъци
България депонирана всичките си битови отпадъци    ©  ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА
България депонирана всичките си битови отпадъци
България депонирана всичките си битови отпадъци    ©  ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА

България е сред държавите в Европейския съюз, които трябва да въведат такси или забрани за депонирането на отпадъци и работещи схеми за разделното им събиране по примера на напредналите страни в тази област. Това препоръчва Европейската комисия (ЕК) в нов доклад за оползотворяването на отпадъците и ресурсната ефективност.

Последните данни на статистическата служба "Евростат" сочат, че през 2010 г. България е единствената страна в общността, която разчита изцяло на сметища за справяне с битовите отпадъци, не рециклира и не компостира сметта. В доклада си ЕК се позовава на данните на "Евростат", разпространени миналия месец, според които "отличници" в оползотворяването на сметта са шест страни. Белгия, Дания, Германия, Австрия, Швеция и Холандия изхвърлят на сметища по-малко от 3% от общинските си отпадъци, а рециклираните количества достигат 70%.

"Отпадъците са твърде ценни, за да бъдат просто изхвърлени. Ако ги управлявате правилно, тази стойност може да бъде върната обратно в икономиката", казва в прессъобщение еврокомисарят по околната среда Янез Поточник и допълва, че превенцията, повторната употреба и рециклирането могат да са изгодни.

Добрите практики

Добрите резултати в шестте държави се дължат на комбинация от различни политики. Според Брюксел страните, въвели високи такси или забрани за заравяне на отпадъците на сметища или за изгарянето им, са снижили до минимум тези практики. Освен това в тях успешно се прилага принципът "замърсителят плаща", който обезкуражава гражданите ненужно да създават отпадъци. Другият ефективен инструмент е въвеждането на работещи схеми за разделно събиране, които се финансират от продуктови такси и производителите на опаковки и други изделия.

На другия полюс са девет страни, които депонират над 75 на сто от боклука си. В някои нови държави членки обаче темповете на рециклиране се ускоряват. През 2014 г. ЕК ще направи преглед дали целите за оползотворяване на отпадъците се постигат и може да предложи методите в напредналите държави да станат задължителни за всички. Междувременно в няколко страни, сред които и България, е отчетен спад на генерираните отпадъци вероятно заради икономическата криза.

Все пак напредък

В доклада на ЕК все пак е отчетено, че България полага усилия да намали замърсяването, причинено от отпадъци. От 1 октомври 2011 г. министерството на околната среда въведе такса върху полиетиленовите торбички от типа "потник" с дебелина до 15 микрона, които бяха най-масово разпространени. Това принуди търговците вече да ги продават, а не да ги раздават безплатно, или да ги заменят с други видове опаковки.

"До 2014 г. полимерните торбички ще станат около три пъти по-скъпи, а това ще позволи на по-екологични алтернативи да заемат тяхното място на пазара", пише в документа на ЕК. Досега българите са използвали прекалено много торбички - средно 263 на човек годишно спрямо 65 плика в Германия, показват данни от 2007 г.

Бизнес за милиарди

През 2008 г. оборотът на бизнеса за управление и рециклиране на отпадъците в ЕС е 145 млрд. евро, сочат данните на ЕК. В тази индустрия са били заети около 2 млн. европейци. Според доклада въвеждането на добрите практики и общностното законодателство може да създаде допълнителен оборот от 42 млрд. евро и нови 400 хил. работни места.

До 2030 г. над 60% от ресурсите, необходими за европейската икономика, ще са вносни, показва друго изследване на Брюксел. За да се ограничи тази зависимост, консултантите препоръчват по-ефективно използване. Намаленото потребление на ресурси с 1 процентен пункт може да запази 23 млрд. евро и да доведе до създаване на между 100 и 200 хил. нови работни места.