Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 20 апр 2012, 16:29, 3592 прочитания

...А пари няма

Липсата на средства е проблем пред новия здравен министър. Въпросът е на тяхно място да не се раждат неразумни репресии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Всеки здравен министър през последните години (а опашката напоследък върви бързо) още с първия си ден трябва да реши една доста сложна задача. За да не рухне нереформираната система на здравеопазване, в нея трябва непрекъснато да се наливат пари. А пари няма. Трябват реформи, но дори и за това да се намери политическа воля и правилен модел, провеждането им също изисква средства. А пари няма.

Новият човек на поста – министър Десислава Атанасова, не прави изключение в опита да открие средства и да ги пренасочи за Спешна помощ, специализации на младите лекари и лечение на деца в чужбина, както обеща при встъпването на поста. Пари за това няма, а на тяхно място тече възрожденски процес на, най-меко казано, спорни решения.


Атанасова обяви, че ще води дискусия как да мотивира неплащащите здравни вноски, като досега идеите са те да не ползват публични услуги, да не получават лична карта или шофьорска книжка. В същото време тече проверка защо държавните болници са натрупали дългове от близо 400 млн. лв.

Онези, които си плащат редовно за здраве, наистина биха искали другите, които не го правят, да нямат същите права като тях. По въпроса обаче ГЕРБ от 2009 г. не е излязъл от сферата на репресията. Първият здравен министър на ГЕРБ Божидар Нанев например предложи за шест месеца неплатени вноски за здраве да не може да се пътува в чужбина. После Анна-Мария Борисова поиска неосигурените да работят в болниците като санитари, премиерът Бойко Борисов - да се криминализира неплащането и наказателна отговорност, Стефан Константинов пък – затвор за богатите, които не внасят, но не и за бедните. Така че предложението на министър Атанасова за неиздаване на лични документи не излиза от логиката на управляващите.

Докато това се случва обаче, заместникът на Атанасова - д-р Минчо Вичев (доскоро директор на голяма болница) се срещна тази седмица с голяма част от директорите, виновни за дълговете, за да начертае с тях стратегия как да се промени здравеопазването през следващите пет години. Резултатът от това до момента е идеята всички да се погрижат за здравните услуги за неосигурените, особено за проследяването на бременността. На тази дискусия се роди и предложението министерството да създаде програма за намаляване на неосигурените, а държавата да плаща 8% за осигуряваните от нея (въпреки че държавата няма предвидени пари за това). Сред идеите беше и тази да се възпрат адвокатите и пациентите да искат високи обезщетения за лекарски грешки. "Адвокатските мераци да участват в тези суми на нещастниците, които са били ощетени по един или друг начин, не са тайна за никого. Много се вдигнаха праговете на исковете и това трябва да бъде стопирано, ако все още е възможно", изтъкна д-р Вичев.



Броенето на неосигурените

Проблемът с неосигурените не е решен на много фундаментално ниво. Всъщност никой дори не знае колко точно са те. Според различни статистики броят им е между 900 хил. и 1.9 млн. души. Изобщо не е ясно кой от тях е безработен, кой – таксиметров шофьор (по алюзия с необходимостта от шофьорска книжка) и кой – просто нежелаещ да си плаща на здравната каса. Групата на хората без осигуровки би трябвало да включва разнородна команда от разочаровани от системата, живеещи в чужбина, трайно безработни роми, обикновени хитреци или просто бедни хора.

Ако става въпрос за бедни хора, въпросът с техните осигуровки трябва да реши социалното министерство. За другите би трябвало да има достатъчно данни. Досега обаче нито едно правителство през последните 10 години не си направи труда да разбере какви са тези хора. А докато не стане поименно ясно кой може или не да плаща и защо не го прави, всякакви идеи за събирането им са просто упражнения по политическо празнодумие.

Здравните осигуровки в момента са задължителни, независимо дали ползваш или не здравни услуги и това е правилно. За редовно плащане обаче или липса на заболяване, или пък голяма месечна вноска няма никакво поощрение. Напротив – работещите трудно могат да ползват правата си от опашката възрастни хора и деца пред кабинета на личния си лекар. От 1.6 млн. осигурени в частния сектор повече от една четвърт имат и допълнителна доброволна здравна осигуровка в частен фонд и плащат за здраве два пъти. Задължителните осигуровки отиват само в Националната здравна каса, която на практика е одържавена, няма никаква възможност част от вноската да бъде прехвърлена в частен фонд и засега никаква яснота как се харчат парите на всеки осигурен. Индивидуално здравно досие и електронна карта се очаква да има от години. Разочарованието от системата, голяма част от медицинските услуги и липсата на реален избор са огромни. Още повече че държавата осигурява 4.5 млн. души с минимални вноски.

Наказанието за липса на вноски в момента е отказ от безплатен преглед и лечение. Ако случаят е животозастрашаващ, пациентът отива в спешното отделение, независимо дали е осигурен, защото тази помощ е безплатна (плаща се от държавата).

Така търсенето на ограничителни мерки за неплащане на здравни вноски в други посоки превръща осигуровката във все по-принудителен данък здраве. Не само това – идеите за нарушаване на основни права, без да е ясно кой не плаща, няма да влеят така очаквания допълнителен 1 млрд. лв. от техните евентуални осигуровки.  

Болници длъжници

Огромните задължения, които някои болници не са плащали по две-три или пет години, не са никаква новина в здравния сектор. Новина е, че само държавните вече дължат 400 млн. лв. и тепърва ще се разяснява как са се натрупали дълговете и защо не са ги връщали навреме. До дни здравното министерство ще разполага с цялата обобщена информация за това към кои компании и в какъв размер са натрупали задължения болниците, съобщи здравният министър Десислава Атанасова. Предстоят общи събрания на болниците с държавно участие, като преди това ръководствата трябва да представят ясни планове за погасяване на задълженията им. "Там, където няма убедителна и аргументирана визия за финансово оздравяване, ще се наложи смяна на мениджърските екипи на лечебните заведения", казва Атанасова.

Дългове се трупат по проста схема. Клиничните пътеки, по които плаща здравната каса, покриват средно 70% от стойността на лечението. Затова клиниките предпочитат да приемат множество леки случаи, за да компенсират един тежко болен пациент.

В пътеките няма заложени капиталови разходи, пари за ток, в част от случаите - и за необходимите изследвания. За сметка на това в колективния трудов договор е записано, че 40% от стойността на пътеката трябва да отива за заплащане на лекуващия екип.

"Колкото повече пациенти лекува болницата, толкова разходите й надвишават многократно стойността на това, което плаща здравната каса. Заплащането е свързано с парите, с които разполага здравната каса, а не с реалното лечение, и всичко зависи от това колко хора се осигуряват. В отрасловото споразумение е записано, че 40% от пътеката е за екипа. Там е записано, че минималната лекарска заплата трябва да е 700 лв., но често това е максималната заплата, а екипите не взимат нищо от пътеката", коментира д-р Юлиян Йорданов, заместник-председател на Българския лекарски съюз (БЛС).

Болниците са търговски дружества, които купуват необходимите им храна, консумативи, лекарства и услуги предимно по Закона за обществените поръчки. Първите сметки, които обикновено плащат, са заплатите, токът и парното. Оттам нататък ситуацията с разплащането е в зависимост от договореността с доставчиците – възможно е фирмата, която пере чаршафите, да получава пари редовно, а тази, която доставя храната - не. На опашката обикновено са доставчиците на лекарства и медицински изделия. Голяма част от договорите с тях са с клауза за отложено плащане на сумата от минимум една година, която болниците често нарушават. Така доставчиците на клиниките се превръщат в техни основни кредитори. Годишните доставки на медикаменти за болниците са около 273 млн. лв. и представляват около една десета от целия фармацевтичен пазар. Поръчките са за сериозни суми, които блокират оборотни средства за дълъг период, банките кредитират трудно и скъпо работата с непредвидими клиенти, като клиниките и повечето дистрибутори след няколко години се отказват да работят с болниците. Самите клиники обикновено се управляват от лекари, които са несменяеми на постовете си, а никъде няма публична информация колко точно пари получават болниците и как се харчат. В същото време някои от директори са "авторитети" с по-голяма тежест от който и да било здравен министър и обикновено успяват да го принудят да се съобразява с тях, независимо как управляват и колко харчат. Причината е проста - най-малкото разполагат с екип, техника и възможност да излекуват всеки член на правителството, депутат и роднините му и след това да се възползват от това.

Твърде вероятно е част от поръчките на клиниките да са с раздути разходи, но в борда на всяка болница има представители на държавата, директорът се назначава от нея и е ясно кой е виновен за състоянието и управлението.

Как финансово могат да оздравеят клиниките е въпрос, който има много и различни отговори и всички те трябва да бъдат дадени от собственика - държавата. Единият от тях е професионален мениджмънт, свиване на излишните разходи и раздутата администрация, разглеждане на възможността как болниците да печелят повече от имотите си и разположени на територията им частни кабинети. В крайна сметка недостатъчното финансиране се плаща по един или друг начин чрез такса за избор на екип или "дарение" от пациентите. И нищо от това не мотивира хората да се втурнат да си плащат здравните вноски.

Това, което трябва на здравната система, е много сериозна реформа. Всяко самостоятелно решение на отделен проблем без цялостна промяна е само запушване на пробойните в потъващия кораб с тънка хартия. Може и да има временен ефект, но ще отложи катастрофата със съвсем малко...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият син папа 1 Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

29 май 2020, 1314 прочитания

Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения

Кметът на Бургас пред "Капитал"

29 май 2020, 1126 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
В сребърна клетка

Повсеместните критики срещу идеите на Симеон Дянков за Сребърния фонд поставят последния останал реформаторски настроен член на кабинета в изолация

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10