Колко струва любовта на медиите

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

3.5 млн. лв. за три години е дало агроведомството на 18 медии

Заради свития рекламен пазар парите по европейските програми стават ключов ресурс за медиите Непрозрачното разпределяне на средствата противоречи на философията на еврофондовете Правителството обмисля нови правила, по които да се харчат парите за реклама на европрограми

Над 3.5 млн. лв. само от министерството на земеделието са получили през последните три години 18 български телевизии и радиа по директни договори, т.е. без обществени поръчки. Средствата са европейски - за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони.
При изключително свития рекламен пазар в последните години държавното (европейско) финансиране стана ключов ресурс и за медиите. Ако се спазваха всички правила за прозрачност и честна игра, достъпът до тези пари щеше да е еднозначно добра новина. Практиките при разпределянето им обаче, дори и регламентирани като законни, повдигат множество въпроси. Достатъчно е да се спомене, че в много случаи за публиката остава скрит фактът, че информацията, която й се предоставя, е платена с рекламна цел.

Избягването на конкурсите и обществените поръчки съвсем не е "запазена марка" на министерството на Мирослав Найденов. Така се прави и при "популяризирането" на програмите "Развитие на човешките ресурси", "Околна среда", "Регионално развитие" и др., за които отговарят други ведомства. Агроминистерството обаче има най-голям бюджет за комуникация и е особено активно в тази насока.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Неравни през закона

Докато всички проекти, свързани с външна реклама, интернет реклама, публикации в печатните медии и много други, са длъжни да минат по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), електронните медии са облагодетелствани от чл.4, ал.2, който гласи, че не са обект на обществени поръчки "придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време".

От Агенцията за обществени поръчки казаха, че са получили питания по този текст и становището им е, че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват от телевизии и радиа програмно време за "излъчване на консултантски рубрики", "излъчване на специализирани рубрики" или "излъчване на видеоклипове".



Въпреки че ЗОП е променян десетки пъти в последните години, включително и в началото на настоящата, тази "вратичка" остава широко отворена. "Регламентирано е законодателно и е ясно, че ведомствата ще го прилагат. Въпросът обаче е защо тези дейности са извън обхвата на закона, след като става въпрос за европейски обществени средства, при това не малко", коментира за "Капитал Daily" адвокат с опит в сферата.

Пари и медии - в градация

А средствата наистина не са малко. През 2009 и 2010 г само агроминистерството е сключило договори с осем медии на обща стойност съответно 930 хил. лв. и 750 хил. лв. без ДДС. През 2011 г. числата се удвояват - 1.8 млн. лв. за 16 медии (виж графиката за подробности). Плановете на ведомството за тази година са още по-впечатляващи - предвиждат се договори с над 35 медии за около 4 млн. лв.

Други министерства, макар и по-скромно и по-отскоро, следват примера. Миналата година министерството на регионалното развитие е сключило договори за специализирани рубрики по програма "Регионално развитие" с ТВ7, радио "Фокус" и "Дарик радио", като телевизията е получила 200 хил. лв., а двете радиа - по 100 хил. лв.

По програма "Околна среда" през 2011 г. екоминистерството е купило програмно време в "Нова тв" и БНТ съответно за 325 000 лв. и 230 000 лв., както и в пет радиа на стойност между 20 хил. и 250 хил. лв.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Съмнителни тайни"